Бранди Толър
Опората (34)

Глава тридесет и трета
Паркър

Ники беше на една страна, свита до мен, когато на следващата сутрин Еди започна да бие с дървена лъжица върху метален тиган. Тя седна на леглото и внимателно подскачаше на него, като продължаваше да бие по тигана. Джон я последва, като подрънкваше по подобен начин на китара. Нямаше на представа как да свири.

— Какво, по дяволите? — извика Ники, докато аз се опитвах да я покрия със завивката, за да съм сигурен, че няма да видят нищо от нея. И двамата бяхме голи.

— Днес е денят! — изкрещя Джон. — Вдигайте задниците си от леглото!

— Какво е днес? — попитах аз, започвайки да се ядосвам. Бях спал малко и часовете, в които бях с Ники, наистина бяха ценни за мен.

Ники извъртя главата си към мен и ми се усмихна.

— Имам изненада за теб.

Значи не е ядосана?

Присвих очи.

— Така ли?

— Да. Сега ставай! — изкрещя Джон. Гадно копеле. — Будни сме от часове, очаквайки ви, задници такива.

Еди все още биеше по тигана, когато погледнах нагоре и й дадох многозначителен поглед.

— Ако вие, приятели, не излезете от тази стая, веднага, ще получите възможност да видите сутрешното ми дърво.

Да. Това свърши работа. Джон веднага се извъртя и излезе от стаята. Еди стана от леглото, засмивайки се:

— Тя е виждала Костюмаря.

И след това затвори вратата.

— Какво искаш да кажеш с това, че е виждала моето? — чухме Джон да пита от другата страна на вратата.

— Онези снимки, които си правихме с телефона ми. Показвах й снимка на кончето и тя прелисти точно, когато я предупредих да не го прави.

— Боже, Еди.

— Тя каза, че си голям — защити се Еди, сякаш това трябваше да накара Джон да се почувства по-добре.

— Боже — промърмори Джон.

— Ти си видяла снимка с пениса на Джон? — попитах аз, без ни най-малко да харесвам неизбежния й отговор. — И мислиш, че е той е голям?

Ники се засмя, докато се превърташе в леглото, предоставяйки ми страхотна гледка на задника си. По дяволите, втвърдих се.

— Няма проблеми в тази област. Това е сигурно.

— Леле. — Поклатих глава, изправяйки се. — Наистина не трябваше да питам.

— Облечи се. Толкова се вълнувам — добави тя, подскачайки нагоре и надолу, а радост бе огряла всичките й черти. Не ми пукаше каква бе изненадата. Ако това я правеше толкова щастлива, щеше да ми хареса.

* * *

— Не ти ли харесва? — намуси се Ники, докато ме гледаше. Опитвах се силно да скрия мислите си, но предполагам, че липсата ми на изразяване подсказваше противоположното на това, което тя се беше надявала.

— Нека да им дадем пет минути, Еди — каза Джон, поведе я към входната врата на къщата, за която бяха помогнали на Ники да се ремонтира — тяхната къща. Е, предполагам, че технически е на Еди, но Джон и Еди сега бяха едно, затова предполагам, че е тяхна. Очевидно къщата е била построена преди години на имота на Еди за нейната пралеля, но когато тя починала, останала свободна. Стълби и кофи с бои и прах, покриваха старите дървени подове.

— Мислих си, че ще ти хареса.

— Това е хубава къща — съгласих се. — Но…

— Има трета спалня — прекъсна ме Ники. — И има две и половина бани.

— Ники…

— И може да оградим двора — добави тя.

Потърках лицето си грубо с двете си ръце, опитвайки се да задържа самообладанието си. Не исках да звуча като гадняр. Знаех, че всички бяха вложили много работа, за да оправят мястото, но отново усещането беше, сякаш Ники бе взела още веднъж важно решение без мен. Първо, тя се беше съгласила да се премести при Еди, без най-напред да ми каже на мен. Сега нашите най-добри приятели ни оставяха да живеем в тяхна къща, в техния имот. Не исках подаяния. Аз съм мъж. Трябваше да съм способен да се погрижа сам за жена си и семейството си.

— Как се случи това? — попитах аз, равният ми тон все още скриваше някои от чувствата, които изпитвах в момента.

— Плащам за ремонта. За известно време ще се брои за наем и след това ще започнем да плащаме.

— И какъв е наемът? Два долара на месец?

— Паркър. Няма да прецакам по този начин приятелите си. Ти каза да намеря място близо до Еди, където бихме могли да приберем бебето, когато се роди. И точно това направих.

— Да, но чувствам това като… като подаяние.

— Не е. Плащам за ремонта, ще плащаме наем и тогава те ще имат идеалната поддържана къща, която да дадат под наем, след като си тръгнем. За тях това е инвестиция. Помагаме си взаимно.

— И колко струва да ремонтираш това? Използвала ли си всичките си пари от конкурсите?

Тя стисна устни, погледна встрани и скръсти ръце.

— Някои от тях.

— Какво означава това? — попитах аз, заставайки пред нея и навеждайки се надолу, за да срещна очите й.

— Имам доверителен фонд.

— Какво?

— Преди години бе създаден за мен. Баща ми накарал секретарката му да ми изпрати подробностите по електронната поща, за да знам, че имам достъп до парите, ако се нуждая от тях.

Присвих очите си объркан.

— Значи мъжът, който нарече нашето бебе копеле, който те отряза, се увери, че ти знаеш, че имаш достъп до парите му?

— Това са мои пари.

— Не, мамка му, не са! — извиках аз, размахвайки ръце. — Това са неговите проклети пари!

— Не ми крещи! — извика тя, докато ме гледаше.

Отстъпвайки назад, вдишах дълбоко през носа си, опитвайки се да се успокоя.

— Защо взе и цент от него, без да ме попиташ?

Въпросът беше спокоен, но тонът ми бе все още гневен.

— Исках да те изненадам. Исках да сложа началото за нас.

— Като взимаш пари от мъжа, който се отнася с теб като с идиот?

Тя ме сряза с поглед и видях едно-единствено нещо: Майната ти!

— Ти си тъпак — каза тя, простичко, преди да се обърне и излезе право през входната врата.

— Казах ти, че ще се погрижа за теб… за нас. Помисли ли изобщо колко смотан ме кара да изглеждам заради това? Баща ти вероятно се наслаждава на голямо „казах ти“ за това как плаща за къщата, където ти и неговото внуче-копеле вместо бащата.

Тя замръзна и се обърна, веждите й бяха намръщени, предизвиквайки ме да продължа, но аз го направих:

— Казах му, че аз ще се грижа за теб. Аз, Ники. И ти просто отиде зад гърба ми и взе шибаните му пари, за да оправиш това място.

— Взех парите му за нас и за бебето ни. Исках безопасно място, красиво място. Открих го. И сега ти си устройваш шибано жалко парти, защото си притеснен за това как изглеждаш? На първо място ти си ядосан, защото това е имот на Еди и е подаяние, сега си ядосан, защото съм използвала доверителния си фонд. Ставаш смешен.

— И откъде взе колата? — попитах я аз за Експедишъна, с който ме взе от летището, тази, за която удобно не ми каза на кого принадлежи, или откъде я е взела.

— Назаем е. Принадлежи на Дирк.

Не можех да спра злия смях, който излезе от мен. Имах чувството, че през последните десет минути тя бе издялкала пениса ми до чеп.

— Разбира се, че е.

Тя ме наблюдаваше с ръце върху кръста си, докато се разхождах наоколо, а ръцете ми бяха заровени в косата ми с пълно безсилие. След няколко минути Джон показа главата си.

— Хей, приятели, добре ли сте?

— Шибано идеално — засмях се аз.

— Тръгвам си — каза Ники, поклащайки глава. — Когато си готов да извадиш главата си от задника си, може би тогава ще може да поговорим.

Докато да излизаше през вратата й извиках:

— Може да имам нужда за това от операция. Би ли се обадила на баща си и да разбереш дали би платил за това? Може би, когато са там долу, ще могат да открият топките ми!

— Майната ти, Паркър — промърмори тя, докато затръшваше вратата след себе си.

Джон изви устни, а изражението ми подсказа, че се чувстваше неудобно, че е станал свидетел на това.

— Искаш ли да говориш за това?

— Искаш шибано питие — троснах се аз.

Джон леко се засмя и посочи с брадичка към входната врата.

— Нека да отидем в стаята за седлата. С Джоуи държим там малко контрабанда точно за подобни случки.