Бранди Толър
Опората (41)

Глава четиридесета
Ники

Нямаше да лъжа. Последният уикенд, който прекарахме с Паркър, започна перфектно и свърши доста зле. В момента имах чувството, че все едно бях разделена на две. Част от мен искаше да го отблъсна, да се защитя от това, което винаги си казвах, че ще се случи, ако си падна по мъж, но имаше и друга част. Тази част, която обичаше начина, по който Паркър ме караше да се чувствам. Начинът, по който винаги изпитваше нужда да ме докосне, независимо дали бяхме в колата, или седяхме на кухненската маса. И обичах как, въпреки че бях по-уплашена, отколкото съм била през целия си живот, той по някакъв начин ме заземяваше и ме държеше изправена. Точно както ми обеща.

Откакто даде предизвестие в настоящата си работа, той бе зает с тонове работа и когато не работеше, бе изтощен. Но утре бе последният му ден и в неделя той щеше да се премести в Холи Спрингс. Той мислеше, че ще летя утре, но реших да го изненадам като летя тази вечер. Е, ние решихме да го изненадаме. Джон и Еди също идваха.

Докато стигнем до апартамента, вече бе минало шест вечерта и Паркър не беше там. Джон все още имаше своя ключ, от времето, когато живееше с Паркър преди месеци, затова успяхме да влезем и да се настаним. Мина седем вечерта и все още нямаше и кост от него.

— Да изляза ли да взема вечеря за всички? — попита Джон от кожения диван, прелиствайки екрана на телефона си.

— За Бога, да — изстенах. — Умирам от глад.

— Китайско? — предложи Еди.

— Звучи невероятно — съгласих се. — Искам говеждо и пиле с пържен ориз.

Джон се засмя:

— Нещо друго?

— О… пролетни рулца — добавих. — За бебето, разбира се.

— Разбира се. — Джон се засмя. — Вие, дами, останете тук. Ще изляза и ще ги взема.

Той скочи, сграбчи Еди, наведе я назад, докато я целуваше страстно, след това се изправи, плесна задника й и излезе.

Не можех да се удържа да не се изкикотя леко.

— Приятели, направо ме разбивате.

Еди се изчерви. Беше възхитително.

— Защо не започнем от гардероба му?

— Звучи добре.

Хванах една от кутиите, които Паркър сигурно бе взел за тази цел, нагласихме го и Еди започна да подрежда дрехите му, докато аз се заех с чекмеджетата. В най-високото чекмедже открих рамка със снимка на него, обвил ръка около Мади. Разпознах я от снимките, които Адел ми показа вечерта, когато Паркър ме представи на родителите си. Не беше трудно да се види, че Паркър я обожаваше. Знаех, че ще бъде отличен баща. При тази мисъл сърцето ми се сви. Знаех, че ще бъде добър, а аз нямаше да бъда. Истината бе, че не бях достатъчно добра за него или за бебето. Не ги заслужавах. Мразех тези чувства. Исках толкова силно просто… да бъда щастлива. Слагайки снимката на леглото отблъснах назад лошите чувства. Всичко щеше да бъде наред. Ще бъда щастлива. Ние ще бъдем щастливи. Когато погледнах навътре в чекмеджето изкривих лице. Имаше достатъчно презервативи да покрият нуждите на цял един екипаж от моряци, които току-що пристигат на пристанището. Събирайки ги в шепи, се взирах в тях невиждащо, несигурна дали трябва да се притеснявам, че ги има, или не. Искам да кажа, те вероятно бяха преди официално да сме заедно, нали?

— Мили, Боже — каза зад мен Еди.

Когато погледнах към нея, все още държейки шепите с презервативи, тя сигурно е прочела милионите въпроси, които минаваха през ума ми от изражението ми.

— Тези трябва да са отпреди да се съберете.

— Сякаш има около сто презерватива — посочих аз.

— Да. Много е — предположи тихо тя. — Но те са отпреди вие да решите да бъдете заедно — заяви отново тя.

Отърсвайки се от несигурността си и винаги присъстващия негативизъм, отидох в банята и ги изхвърлих в кошчето.

— Права си — съгласих се аз, въпреки че не бях сигурна, че го мисля. Защо не се е отървал от тях до сега? И защо имаше толкова много? Беше ли правил толкова много секс, преди да се съберем? Реших да държа устата си затворена, опитвайки се да избегна една от лекциите на Еди за моя упорит негативизъм. Еди ми помогна да махнем профилактичните средства и ги изхвърли. След това тя занесе кошчето обратно в банята.

— След като свършихме с това, завлечи задника си в гардеробната и ми помогни — нареди Еди. Нямам идея как се опаковат костюми.

— Хей — засмях се. — Внимавай с шибаната си уста, когато говориш с мен.

Еди се закиска и ме завлече в гардеробната. Говорехме за сватбените й планове, какво ще правим с Дирк и да удържим мъжете ни да не го убият, и в крайна сметка за бебешки имена.

— Не си мислила и за едно име? — попита тя невярващо.

Избегнах да я погледна в очите, докато навивах една от вратовръзките на Паркър.

— Все още не — признах аз. — Знаеш, че и Паркър не е мислил.

— Мислиш ли, че иска син?

Ухилих се.

— Ако е момче, вероятно… самонадеяно копеле.

Все още бяхме в гардеробната на Паркър, когато чухме входната врата да се отваря и стомахът ми веднага изкъркори, когато мисълта за китайска храна ме удари. Вторият ми триместър ме превърна в машина за унищожаване на храна. Това бе всичко, което исках да правя.

— Сигурно Джон се прибра — закиска се Еди.

— Отивам да заровя лицето си в пилешкото с пържен ориз — предупредих Еди, докато тя протягаше ръцете си надолу, за да ми помогне да стана от пода на гардеробната.

Смеейки се, тя каза:

— Отивай.

Изгрухтях — да, изгрухтях — докато тя ме повдигаше на краката ми.

— По дяволите — изсумтях. — Ако сега ми е трудно да се изправя, какво ще бъде в деветия месец?

— Вероятно по-лошо, но щом мога да се справя с коне, мисля, че мога да се справя с теб в деветия месец.

— Ау. Ти си най-добрата приятелка — казах аз.

— Да, знам — закиска се тя.

— Млъкни и приеми комплимента — засмях се.

Тя преметна ръката си върху моята и заедно се насочихме към кухнята. Точно излизахме от спалнята, когато чухме два мъжки гласа. Единият определено бе на Паркър, а другия не можех да разпозная.