Бранди Толър
Опората (47)

Глава четиридесет и шеста
Ники

Кой ден и по кое време е часът ти тази седмица?

Бързо отговорих на съобщението на Паркър.

Четвъртък в пет. Опитах се да получа възможно най-късния възможен час, за да може да дойдеш. Мислиш ли, че ще те пуснат?

Ще бъда там.

Усмихвайки се, сложих телефона на бюрото, е… на сгъваемата масичка, която в момента използвах за бюро. Успях да „открадна“ място в търговския център до магазина на Пърл. Надявах се, че мога да направя бизнеса си от клиентите й, които я ползваха като шивачка.

Бях заета да преглеждам за уеб дизайнери върху лаптопа си, когато влезе бившата ми шивачка.

— Сега сме съседи, а? — пружинираше щастливо, докато се приближаваше към масата.

Усмихвайки се широко, се изправих и заобиколих масата.

— Днес щях да се отбия и да те поздравя.

Прегърнахме се силно и когато се отмести от мен, очите й веднага се насочиха към стомаха ми. Бе почувствала корема ми.

— Значи това е причината да не се върнеш и да преправим онази рокля.

Въздъхнах и сложих ръка върху корема си.

— Това е причината — признах аз. — Страхувам се, че дните ми на участия в конкурси приключиха. — Повече не се разстройвах заради тона. През последните няколко дни, откакто с Паркър се бяхме карали, с всеки изминал ден свиквах с нещата, каквито ще бъдат и се чувствах щастлива.

— Според кого? — попита Пърл и срещнах въпросителния й поглед. — Мислиш, че щом ще имаш бебе, не може повече да се конкурираш?

Очите ми се разшириха и аз си поех дълбоко въздух.

— Може би, ако не свърша с огромни стрии — противопоставих се аз. — Но конкурсите отнемат много време и не съм сигурна колко време ще имам, след като бебето се роди.

— Ако го искаш достатъчно силно, ще се справиш — отговори просто тя, омаловажавайки опасенията ми. — Там има много жени, заети с кариерите си и амбициите си, и все още намират време да бъдат отлични майки. Ако искаш да се състезаваш, няма да си намираш извинения. И дете, което вижда, че майка му работи, за да постигне мечтите си, най-вероятно ще работи също толкова усилено за своите собствени. — Тя се обърна, тръгна към вратата и когато я отвори, каза:

— Ще задържа онази рокля. Може би твоят задник да стане малко по-голям и наистина да я изпълниш. Изглеждаш като пръчка с гърди.

— Боже, благодаря ти, Пърл — засмях се аз, докато вратата се затваряше. Поглеждайки надолу, извих уста, докато прокарах ръце надолу, отстрани по тялото си, към бедрата.

— Имам извивки — заключих аз с пухтене. — Добре, малко момченце или момиченце в мен — казах на корема си, докато го потупвах. — Убедена съм, че ще се оцени да освободиш тялото ми подобно на начина, по който влезе.

Завъртайки се, се насочих обратно към импровизираното ми бюро и се върнах към работата, въодушевена от начина, по който вървеше бизнесът ми.

* * *

Вече беше средата на ноември и вечерите настъпваха по-бързо в сравнение с лятото. Но трябваше да полагам усилие да ставам и да правя поне една ускорена разходка всеки ден. Докторът каза, че мога да бягам, но… бягането не струваше, когато имаш чувството, че си бременна с балон пълен с вода в долната част на корема.

Докато вървях, съзнанието ми се насочи към Паркър. Не бях сигурна на какво положение бяха отношенията ни, но снощи ме целуна и се молех това да е добър знак. Въпреки че, когато се отдръпваше, той изглеждаше така, сякаш съжалява и това разби сърцето ми. Нямах представа какво да мисля. Искам да му кажа, че съм променена жена, да го умолявам да ми прости, но знаех, че този път е различно. Трябваше да му покажа. Просто се надявах, че чака, и не е намерил някоя друга да запълва времето му, докато чака.

Стигнах до конюшните и намерих Джоуи да се качва на пикапа си.

— Точно се бях запътил към теб — каза той, когато ме забеляза.

— Така ли?

— Да, ти ще готвиш вечеря за всички тази вечер, нали?

Веждите ми стигнаха до линията на косата ми.

— Така ли?

Той издърпа телефона си от джоба и за няколко секунди потупваше по него, преди да обърне екрана така, че да мога да го видя. Имаше групово съобщение от Паркър, който бе изпратил до Еди, Джон и Джоуи.

Ники иска да приготви вечеря за всички. Бъдете там в седем.

Този кучи син…

— Това изненада и мен — прекъсна мислите ми Джоуи. Когато погледнах към него, той стисна устни, опитвайки се да не се разсмее.

— Кое е толкова забавно? — сопнах се аз и го плеснах по ръката.

— Изражението на лицето ти — ухили се той, обвивайки ръка около раменете ми, водейки ме към пикапа му. — Не се притеснявай, Ник — каза той. — Обядвах обилно.

Ударих го силно отстрани и сложих ръка на корема си, докато извървявах разстоянието до пикапа.

— По дяволите — извика той от болка.

— Не може да удариш бременна дама — извиках аз, докато отварях вратата на пикапа, и понечвах да вляза.

— Ще продължа да ги начислявам! — предупреди той. — Веднъж щом бебето се роди, играта ще започне!