Бранди Толър
Опората (16)

Глава петнадесета
Паркър

Чичо винаги ми казваше: „Очаквай лошото и се надявай на най-доброто“. Затова тази нощ очаквах Ники да ме пренебрегва и да не ми даде никакво време през деня. Надявах се да свърша дълбоко заровен в нея и тя наведена пред мен. Доволен бях, че надеждите ми се превърнаха в истина. Тя успя да ме пренебрегва през по-голямата част от партито, но от време на време я хващах как гледа към мен през пространството, преди бързо да отмести погледа си настрани. Изглеждаше притеснена и загрижена. Не можех да заложа ръката си, но имаше нещо различно в нея.

Докато я наблюдавах как се унасяше в сън, усещането беше точно по начина, по който беше през първата ни вечер заедно. Спокойно. Мирно.

Вечерта, която прекарах заедно с Ники в Ню Йорк преди месеци, бе нещо, което никога нямаше да забравя. Представата на тялото й във ваната с мен, блясъкът на кожата й, цялата влажна и насапунисана, ме караше да се надървям всеки път, когато мислих за това. Това беше вторият път, когато правихме секс.

Третият път беше в леглото и тогава си дадох време с нея. Отпуснах се бавно в нея, но се притиснах силно към нея, за да мога да стигна колкото можех по-надълбоко. Тя се вкопчи в гърба ми и стисна задника ми, докато стенеше и мяукаше от удоволствие. Това беше най-красивото нещо, което някога съм виждал. Последният ни път я взех силно и бързо. Завързах ръцете й за таблата с вратовръзката си и я чуках, сякаш от това зависеше животът ми. След това тя се срина върху леглото. Никога преди не съм харесвал частта след секса — да се държим един друг и да лежим заедно в леглото. Но с нея… не се поколебах. Дръпнах я към себе си и тя сложи главата си върху гърдите ми, и плъзна единия си крак над бедрото ми. И докато дишането й се забавяше, и тялото й се отпускаше, част от мен също се отпусна за първи път от много време.

Когато на следващата сутрин се събудих, тя не беше в леглото с мен. Вече се беше върнала в стаята й с Еди, за да опакова багажа си. И това беше краят. Нямаше игриви погледи и втренчени погледи… нямаше нищо. Тя получи това, което искаше, и беше напълно готова да се прибере у дома. Последният поглед, който получих от нея, беше на летището, преди тя и Еди да се качат на борда на самолета си. Тя гледаше навсякъде и всеки освен мен. Но когато си взимаше довиждане с мен, държейки ръката й, така сякаш щяхме да го направим след бизнес среща, аз се усмихнах.

— Е, беше ми приятно да се запознаем, Паркър — каза тя сковано.

Поемайки ръката й, се наведох надолу и я целунах леко, повдигайки очите си към нея, погледът й беше съсредоточен в мен, а устата й бе леко разтворена.

— Беше прекрасно да се запознаем, Никол.

Тя си пое остро дъх, но бързо се овладя и издърпа ръката си. След това с Джон наблюдавахме как тя и Еди изчезнаха в летището.

Докато затварях очите си с нейното тяло до моето, исках да говоря с нея за нас. Знаех, че няма „нас“ знаех, че живеем далече един от друг, но можехме да опитаме… нали? Така или иначе, тази глупост с това да ме игнорира трябваше да спре. Но преди да мога да заговоря, спокойствието се спусна над мен. Заспиването никога не е идвало толкова лесно при мен. Съзнанието ми винаги препускаше; никога не почиваше. Но точно сега, там имаше спокойствие. Отидох при него и го оставих да ме придърпа. И последната ми мисъл преди съзнанието ми да изключи бе, ще говорим на сутринта.