Бранди Толър
Опората (23)

Глава двадесет и втора
Ники

Паркър ме накара да го насоча към най-близкия магазин и изчаках в колата, докато той влезе и купи нужните продукти за вечерята, която щеше да ми приготви. Да кажа, че обядът с баща ми не мина добре, щеше да е меко казано. Не мислих, че ще бъде, но и не мислих, че ще е чак такава катастрофа. Ако Паркър не беше там, можеше да мине по-гладко. Част от мен искаше да му се разсърдя, че се намеси по начина, по който го направи, но друга част от мен бе благодарна, че го направи. Той се застъпи за мен. Нещо, което никога не съм била в състояние да направя, когато ставаше въпрос за баща ми.

Щом се прибрахме в апартамента ми, Паркър сложи покупките върху плота и ме поведе към спалнята ми. Когато влезе в банята, вниманието ми беше привлечено от звука на кранчето на ваната, а след това той се появи.

— Ти — той ме посочи, приближавайки се — ще си вземеш дълга, гореща вана, красива жено.

Добре… дори емоционално изцедена, както се чувствах в момента, замрях при изявлението му. И горещата вана звучеше фантастично.

— Сигурен ли си? — попитах аз, докато изритвах токчетата си, вече готова да се подчиня на командата му.

Паркър се обърна към мен и разкопча отзад роклята ми, плъзвайки я върху раменете ми.

— Да — каза той. — Не идвай, докато не се съсухриш.

Слагайки лека целувка на рамото ми, той се обърна и излезе през вратата.

Веднъж щом се потопих в горещата вода, аз я оставих да отмие всичко. Не само мръсотията и потта, но и болката и страховете, които изпитах през деня. Баща ми се отрече от мен. Бях бременна и ужасена. Бъдещето ми бе един гигантски въпросителен знак. Но точно сега щях да се утеша от факта, че Паркър бе тук, приготвяйки ми вечеря.

След банята се намазах с какаово масло — за да спра потенциалната поява на стрии — и облякох халата. Когато се отправих към кухнята, в тигана се готвеше нещо, което миришеше невероятно, а Паркър се бе облегнал на плота, в едната ръка държеше снимката от ултразвука, а в другата бира. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите, копчето на яката откопчано, а косата му бе безгрижно разрошена. Изглеждаше дяволски невероятно.

— Искаш ли да вземеш една със себе си? — попитах го, когато застанах до плота. — Мога да поискам копие.

Погледът му скочи към мен, преди да се спусне надолу по тялото ми, предизвиквайки трепет в корема ми.

— Бих искал — отговори той, преди да сложи бирата си на плота заедно със снимката и да пристъпи към мен. — Изглеждаш дяволски красива — прошепна той, наведе се и целуна врата ми. Топлата му уста по кожата ми изпрати тръпки по гръбнака ми. Тялото ми се разтопи към него и когато ухапи врата ми, изхленчих. След това той се отдръпна и се обърна обратно към печката.

— След малко вечерята ще е готова — каза той небрежно, сякаш току-що не запали пожар в бикините ви. Ами, не бях облякла никакви, но ако бях… те щяха да се подпалят. Устата му се изви леко, сякаш се опитваше да не се разсмее. — Седни, красавице.

Когато не можеше да ме види, му хвърлих гневен поглед, но реших, че тази игра може да се играе от двама. Завъртайки се бавно, отидох и седнах на един стол. Паркър беше сервирал чиния с нарязани краставици и бейби моркови. Издърпах леко халата си, така че да се отвори, разкривайки линията на гърдите си, и се облегнах назад.

— Ухае наистина добре — отбелязах аз, докато си взимах бейби морковче и го гризнах. Когато се обърна и ме забеляза, веждите му се повдигнаха.

— Също така изглежда наистина добре — отговори той, докато се обръщаше да изключи печката, преди да дойде при мен.

— Чудиш ли се как е на вкус? — подкачих го аз, а устата му се изви в палава усмивка. Завивайки около плота, той хвана стола ми и го завъртя така, че да застана с лице към него. Навеждайки се надолу, той прокара езика си над устните ми, докато едната му ръка се плъзна под плата на халата, и стисна една от гърдите ми.

— Ще разбера — промърмори той, преди да се изправи, да дръпне страните на халата и да го отвори. Плъзна го надолу по раменете ми, докато не се изхлузи и висна на гърба на стола. Тогава той коленичи на пода, хвана коленете ми и ги разтвори.

— Толкова дяволски красива — каза той, докато очите му гледаха в мен. Зърната ми се втвърдиха, когато ръцете му се плъзнаха бавно по бедрата ми, докато не стигна до дупето ми. Хващайки ме, той ме придърпа напред, така че гърбът ми се изви. Вдигайки крака ми върху раменете си, той целуна вътрешността на бедрата ми леко, последователно и след това атакува.

Паркър Хейс бе най-еротичният мъж, когото някога съм срещала. И ето ме тук, на стола, гола, с неговия красив език, облизвайки ме, сякаш бях проклета близалка. Ръцете ми се заровиха в косата му, докато той ме изпращаше в еуфория. Тялото ми се раздвижи около лицето му, умолявайки за повече, и той го достави, облизвайки, смучейки и захапвайки. И точно, когато бях на път да стигна върха, този сладък, чуден миг на блаженство, той се изправи и вкара два пръста в мен. Устата му срещна моята, влажна от възбудата ми, и аз изплаках. Обработвайки ме с два пръста, навътре и извън мен, той ме докара до ръба и ми позволи да падна отвъд.

Докато слизах от върха, задъхвайки се, Паркър извади пръстите си от мен и облиза всеки един, докато тъмните му очи ме наблюдаваха. Поклащайки глава, той се наведе надолу и засмука зърното ми в устата си, преди да се отдръпне и да засмучи другото.

— Вкусът ти е наистина дяволски добър.

Когато се изправих, той хвана халата и го сложи около раменете ми, помагайки ми да го облека отново. След като завърза колана, той се усмихна, повдигна ръката си и прокара пръст по бузата ми.

— Дяволски красива.

Той се отдръпна, а аз хванах ръката му.

— Може ли да пропуснем вечерята?

Желаех го сега. Исках го гол и в леглото ми.

— Не си се хранила добре цял ден. Нека първо те нахраня, красавице. — Той целуна челото ми и се отдръпна, докато аз се нацупих. — Не се притеснявай. Планирам да те имам за десерт.

* * *

Привлекателен, успешен, дяволски фантастичен в леглото и можеше да готви. Възможно ли бе един мъж да притежава толкова много… от всички добри неща? Седяхме на кухненската маса и поглъщах пилето, което Паркър беше приготвил. Беше божествено. Когато отхапвах, затворих очите си и леко изстенах. Когато ги отворих, Паркър се взираше в мен с мека усмивка върху лицето си.

— Какво? — попитах с пълна с храна уста.

— Ти стенеш. Харесва ми. — Той отхапи от собственото си пиле. — Разбира се, предпочитам да бъдеш над мен, когато го правиш, но…

— Винаги има десерт — подразних го аз.

— Да, има го и това. Искаш ли допълнително?

— Не — отговорих бързо, потупвайки по стомаха си. — Напълних се. Беше наистина вкусно. Благодаря ти.

— Това е най-малкото, което можех да направя. Нямах намерение да избухна така пред баща ти. Нямаше възможност да хапнеш нищо освен няколкото крекера.

Сведох поглед към чинията си, припомняйки си ужасните неща, които каза баща ми.

— Хей — каза Паркър и аз повдигнах очи към него. — Съжалявам.

— Няма причина да бъдеш. Той нарече бебето ни копеле.

— Не беше само това — каза Паркър, докато се изправяше, носейки чинията си към боклука, за да я изчисти. — Той говореше толкова… снизходително с теб. Искам да кажа, разбирам го. Ти си бременна и неженена… но ти също така си двадесет и четири годишна.

— Той се грижи за мен, Паркър — избъбрих аз.

Той се обърна към мен и свъси вежди.

— Разбрах това.

Страните ми пламнаха от смущението, което изпитах заради думите му. Да, аз бях типичното богаташко дете, което живееше на гърба на баща си. Знаех, че след като се дипломирам, и се прибера у дома, трябва да стана самостоятелна, да намеря собствения си път, но баща ми никога не се противопостави на плащането на сметките и аз никога не съм го споменавала. Колата ми, апартамента ми, всичко… той плащаше за всичко това.

— Но сега аз ще го правя — добави Паркър след секунда. По един начин обещанието му ме утешаваше, а по друг — нараняваше.

— Имам добра спестена сума — добавих аз. — От конкурси, но с бебето… за известно време няма да бъда в състояние да правя това… ако изобщо някога мога отново. През годините натрупах една прилична сума. Конкурсите не плащат много пари, но фирмите ми плащаха да присъствам на събития или да им помагам с рекламата, затова се справях добре. Спестяванията ми не са достатъчни, за да ме издържат за дълго, но поне имам нещо.

Паркър сложи чинията си в мивката, обърна се и скръсти ръцете си.

— Това бебе няма да те спре, Ники. Ще ни бъде ли трудно? Да. Ще бъде. Но ние ще се справим.

— Как? — попитах аз, а гласът ми се повиши с октава, докато цялата-твърде-позната-паника се появи отново. — Продължаваш да казваш, че ще се справим, но как? Ние едва се познаваме.

Паркър отпусна ръцете си и дойде при мен. Издърпвайки стола от масата, а след това се отпусна, сядайки пред мен. Наведе се, взе краката ми и ги сложи в скута си. Въпреки паниката ми не можех да спра клепачите ми да потрепват, докато масажираше краката ми.

— Попитай ме нещо, което искаш да знаеш. Аз съм отворена книга.

Отваряйки очите си, срещнах неговите, докато той продължаваше да разтрива краката ми.

— Какво е второто ти име?

— Джоузеф.

Усмихнах се.

— Хубаво е.

— Продължавай — окуражи ме той.

— Рожденият ти ден?

— Първи април.

— Не може да бъде — засмях се аз.

— Какво? — попита той, поглеждайки ме.

— Терминът на бебето е на първи април.

— Наистина ли?

— Роден си на Деня на шегата? — попитах аз, игнорирайки го.

— Истинска история. — И той се усмихна самодоволно, но остана съсредоточен върху краката ми.

— Братя или сестри? — продължих.

Той издаде лек смях, който по някакъв начин звучеше мило. Сякаш въпросът го накара да се сети за нещо, което го правеше щастлив.

— Сестра. Мади. През пролетта завършва Кристофър Нюпорт университети — отговори той.

— Близки ли сте?

— Чуваме се почти всяка седмица. Или поне се опитваме.

Нещо, относно чутото, накара сърцето ми да се почувства стоплено. Той обичаше сестра си и беше добър брат. Защо да не бъде също така и отличен баща?

— С какво се занимават родителите ти?

Ръцете му се стегнаха около крака ми, преди да продължи да ги масажира.

— Майка ми почиства къщи, а баща ми ремонтира и инсталира септични ями.

Изчаках за момент да чуя дали ще каже „шегувам се“, но така и не го чух. Той просто продължи да масажира крака ми. Предположих, че мълчанието ми му е дало да се разбере за изненадата ми, защото той попита:

— Не е това, което си очаквала?

Паркър изглеждаше толкова класен, царствен, по един секси и мъжествен начин. Никога не съм предполагала, че не идва от семейство с пари.

— Не е това… — започнах, но спрях. Какво да кажа?

Паркър повдигна крака ми и го целуна нежно, преди да го сложи отново в скута си и да се заеме с другия.

— Когато ти казах, че двама могат да се справят… независимо от вероятностите… — Той изсумтя и поклати глава. — Знам това, защото съм го виждал със собствените си шибани очи. — Тъмният му поглед срещна моя и преглътнах тежко. Тонът му беше твърд, а погледът му бе сериозен. — Това — той посочи между нас — няма да бъде лесно. Но ако ми обещаеш, че ще дадеш всичко от себе си, че ще се опиташ силно, дори и да не искаш, имаш думата ми като на мъж и като баща на детето ти, че ще направя всичко, за да те направя теб… нас… щастливи.

Сълзи се спуснаха надолу по лицето ми. Бях дяволски изплашена. Бях изплашена да скоча в това с него, когато имаше толкова много неща, които просто не знаехме. Бях изплашена да рискувам да се разкрия този единствен път към някого, който може да ме разочарова, нещо от което винаги съм се страхувала. Но от друга страна, аз му вярвах. Не вярвах, че Паркър Хейс е мъж, който дава празни обещания.

Избърсвайки лицето си, издърпах крака си от скута му, придърпах го върху стола, възседнах го, взех лицето му в ръцете си и притиснах устни в неговите. Ръцете му стиснаха халата ми, дръпнаха го и го отвориха отпред. Целунах го леко, гризнах устните му, докато притиснах бедрата си към неговите.

— Никол — прошепна той. — Свали го.

Имаше предвид халата. Бързо го изхлузих от себе си и го пуснах върху пода. Тъмните му очи се движиха нагоре и надолу по тялото ми, докато ръцете му стиснаха задника ми.

— Откопчай колана ми — нареди той. Докато ръцете ми се придвижиха към колана му и започнаха да го откопчават, той се наведе надолу и ме целуна от брадичката ми надолу към врата. — Скъпа, искам да вземеш твърдия ми пенис и да го извадиш.

Дишането ми се накъса, докато хванах ерекцията му и я извадих, погалих я, а погледът ми срещна неговия.

— Усещането е хубаво — изръмжа тихо. Ръката му се раздвижи и захлупи гърдата ми, палецът му внимателно мина над твърдото зърно. — Дяволски красива. — Той поклати глава сякаш в страхопочитание. — Най-красивото нещо, което някога съм виждал.

Сложих устата си върху неговата, неспособна да се сдържа. Ръката му хвана лицето ми и ме отблъсна.

— Никол, някакви други въпроси? — попита той, а погледът му бе тъмен и изпълнен с желание.

— По-късно — задъхвах се аз. — Точно сега просто искам да те почувствам — прошепнах аз, преди да се надигна и да го вкарам в себе си.

И докато бавно го яздех, защото силните му пръсти бяха впити в плътта ми, водейки ме, и докато се задъхвахме, и движехме в неистовия ритъм на страстта, знаех, че бях пуснала в себе си Паркър Джоузеф Хейс. Не само физически, но го бях пуснала в себе си там, където никога досега не бях допускала мъж.

Паркър Хейс прокара своя път в сърцето ми.