Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (2)

Втора глава

В дрешника Кий пъхна сгъваемия нож в джоба на шлифера си, после отвори едно чекмедже, избра два други ножа от облечените в плюш кутии и ги тикна в каишките на тежките си кожени ботуши. Обърна се към огледалото и прибра косата си назад, за да я върже на опашка, но изведнъж се спря, обзет от дълбок смут.

Какво щеше да каже на Джордан, когато я откриеше? Кий беше най-мълчаливият измежду братята си, и то не защото нямаше какво да каже. Просто му беше по-лесно да не споделя мислите си и да говори само когато се налага. А с Джордан нямаше да може да се държи така. Та тя не знаеше нищичко за тях, нито за Ерикс, нито за това, че беше Анаво. Така поне смяташе. Как да й разкаже такива неща? Как ли щеше да реагира? Джакс твърдеше, че в началото Саша се уплашила, но постепенно приела реалността на онова, което съществуваше от другата страна, за която обикновените хора не знаеха. Според Джакс, след като Джордан бе Анаво, щеше да чувства, че е неин дълг да стане една от тях, но какво щеше да прави Кий, ако не се получеше така? Никак не беше сигурен, че умее да убеждава.

Подразнен на самия себе си, той обърна гръб на огледалото. Безсмислено беше да се тормози какво ще й каже, ако не успееха да я спасят.

За да пести енергия, не се транспортира, а извървя дългия коридор чак до централното стълбище. Братята му и Саша го чакаха във фоайето, застанали в кръг около голямата буква „М“, изписана с ониксови плочки в белия мрамор. Мрачни и умълчани, шестимата загледаха как той слиза по стълбите. Кий се зачуди защо го зяпат така, но реши да не пита. Нямаше да издържи да го разпитват как се чувства, а и отказваше да коментира факта, че най-после бе открил своята Анаво след повече от хиляда години. И за да е сигурен, че никой няма да се осмели да подметне нещо, ги изгледа строго един по един. Това свърши работа.

Когато зае мястото си между Зий и Денис, Джакс заговори:

— Не ни е за първи път да отскачаме до Белия дом, така че всички сте наясно с изходите и евентуалните пътища за бягство. Всеки знае кой изход да ползва, така че се прикривайте и наблюдавайте кой влиза и излиза. Ако забележите Трент, незабавно го отведете при портата на Ада на земята, но гледайте да не се увлечете и да го пратите долу. Трябва да разберем къде са отвели Джордан, а той е единствената ни надежда. Има ли въпроси?

Всички поклатиха глава.

Джакс се обърна към Саша.

— Ти стой с Феникс. Аз отивам с Кий.

Саша му се намръщи в отговор.

— Мога и сама да ида, Джакс. Става дума за Белия дом все пак, знам къде се намира.

Джакс хвърли нерешителен поглед към Феникс, който сви рамене, после отново се приведе над нея и почука слушалката на ухото й.

— Ако изникне проблем, обади се и Феникс ще дойде да те вземе, където и да… се озовеш.

— Няма да има проблем. Ще видиш.

Кий не пропусна многозначителните погледи на останалите, но за щастие, Саша не ги забеляза, понеже не откъсваше очи от Джакс.

Обучаваха я вече цяла година, но имаше още много да учи. Хич не я биваше в транспортирането, понякога се озоваваше на цели километри от целта. И при прибирането на душите често изникваше проблем, понеже тя не можеше да устои да не спори с тях, макар чудесно да знаеше, че е безсмислено. Изгубената душа бе готова на всичко, за да се спаси от Ада на земята. Всякакви спорове си бяха чиста загуба на усилия. И сигурна рецепта за гняв. При една от първите си акции Саша бе изгубила самообладание и бе убила изгубената душа, преди Кий да успее да я прати през портата. От това печелеше Ерикс, понеже душата на убития увеличаваше резултата му, укрепваше тъмната му сила. Саша бе ужасена от постъпката си. И се беше уплашила още повече, така че оттогава при всяка акция неизменно настъпваше миг на колебание — достатъчно дълъг, та врагът да я рани.

Но щеше да се научи и да става все по-добра. Просто й трябваше време. Интересно дали Джордан щеше да усвоява по-бързо от нея? Ако я вземеха в планината, двете можеха да се обучават заедно. На Саша щеше да й е приятно.

Джакс огледа кръга и отсече:

— Да действаме.

И като един шестимата изчезнаха от Колорадо.

След секунди Кий стоеше с Джакс на покрива на Белия дом — невидим, така че никой да не ги вижда или чува. Не пропусна да забележи контраснайперистите на тайните служби, които следяха за опасности от по-значително разстояние, и тълпата от другата страна на моравата. Стотици хора се бяха събрали край оградата и размахваха американски знамена, държаха свещи и цветя.

— Баща й може да мразят, но нея я обичат.

Джакс го изгледа особено.

— Сигурен ли си, че си във форма, Кирос?

— Какви ги дрънкаш? Естествено, че съм във форма.

Джакс го изгледа отново, после извърна поглед.

— Щом казваш. На три се прехвърляме на Балкона на Труман. Едно… Две…

И преди Кий да успее да реагира, Джакс размаха три пръста и той се принуди да го последва.

Материализираха се на балкона, вляво от прозорците на Жълтата овална стая.

— Защо изобщо ме питаш дали съм във форма?

Джакс се приближи към прозореца, надникна вътре и прошепна:

— Защото не си си вързал косата.

Мамка му. Никога, ама никога не тръгваше на акция със спусната коса. Но така се беше отнесъл в мисли за Джордан и в умуване какво да й каже, че бе забравил да я върже. Нелепият пропуск го стресна, но никога не би го признал пред Джакс.

— Свършиха ми ластиците — излъга той.

Джакс го изгледа недоверчиво през рамо, но мъдро не каза нищо.

— Какво виждаш?

Джакс надникна отново, после отстъпи назад и изсумтя.

— Елис и Трент, както каза и Феникс, но сега вече не са сами.

Кий мина зад него, за да надникне на свой ред, и рязко си пое въздух, като видя кой е при президента. При вида на всички познати високопоставени персони от американското правителство — истинско море от обрамчени в сенки очи — направо му прилоша.

Ерикс явно не си беше губил времето във Вашингтон. Президентът вероятно бе последната брънка от плана му да завладее Съединените щати. А планът му действително бе брилянтен. С достатъчно последователи в Конгреса и кабинета на президента можеше да промени хода на историята. Да поведе американския народ към отчаяние и безнадеждност, а после да им предложи изход — кухо обещание за по-добър живот в замяна на душите им.

Президентът беше единственият в стаята, чиито очи не бяха притулени от тъмнината на Ерикс. Стоеше край камината с вид на човек, чиято дъщеря е отвлечена от терористи: едновременно вбесен, объркан и уплашен до смърт.

Кий отстъпи назад и погледна брат си.

— И ти ли са сащисан като мен?

— Напълно съм потресен, а на Феникс направо ще му гръмне главата, докато се чуди какъв план да измисли. Но за това ще му мислим после. Като за начало смятам да ги смразя. Готов ли си?

Кий тръсна глава в съгласие и го зачака да отброи. Веднага щом Джакс каза „три“, той се транспортира от вътрешната страна на прозорците. Джакс се спря до вратата, която водеше към Централния салон, в случай че на Трент му хрумнеше да побегне. Добре че Рой Трент беше единственият Ския в стаята и следователно единственият, който нямаше да замръзне, каза си Кий, когато се насочи към началника на канцеларията. Наложи се да заобиколи неподвижните фигури на лидера на мнозинството в Сената и на финансовия министър.

Жертвата им беше изключително интелигентен мъж и очевидно се бе досетил, че внезапното вкаменяване на всички, освен него и появата на двамата великани в черно не вещае нищо хубаво. Той мигом скочи зад неподвижното тяло на Елис и вдигна нож до гърлото му.

— Измитайте се веднага, иначе ще го убия.

Кий мигом отвърна на блъфа:

— Изобщо не ми пука дали ще го убиеш, но подозирам, че Ерикс няма да остане никак доволен. Убиеш ли го, вицепрезидентът моментално ще се намърда в Белия дом и ще се наложи Ерикс наново да убеждава новия щаб и всички членове на кабинета да му обещаят душите си. — Кий вдигна вежда. — А теб ще те екзекутират за убийството на президента.

С победоносно изражение Трент възрази:

— Няма как да ме екзекутират. Безсмъртен съм.

— За човеците действително си безсмъртен. Но каквото ти е дал Ерикс, като нищо може да си го вземе. Наистина ли разчиташ, че ще те остави жив, ако убиеш Елис?

Трент се поколеба, решимостта му отстъпи място на безпокойството.

— Къде е Джордан?

Иззад тъмните сенки на Ския в очите на мъжа се прокрадна лукав поглед.

— Вървете си и ми се обадете след час. Ще ви кажа тогава.

Кий въздъхна. Този наистина ли си въобразяваше, че ще успее да се измъкне? Може би не беше чак толкова хитър, колкото му се бе сторило в началото. Със скоростта на светлината той изби ножа от ръката на Трент и сграбчи главата му в желязна хватка.

— Джакс, ще се оправиш ли тук?

— Естествено. Тръгвай. Веднага.

Трент се опита да го изблъска, но в същия миг Кий го прехвърли на другия край на планетата, в огромната безплодна пустиня на Югозападна Саудитска Арабия. Празното каре. Ничия земя.

Хвърли го върху ивицата пясък, която закриваше портите към Ада на земята, и се надвеси над него.

— Къде е Джордан?

Трент се обърна наляво, после надясно, по-скоро объркан, отколкото уплашен.

— Къде сме?

— Пред портите на твоя личен Ад. Къде е Джордан?

— Какво толкова те интересува? Мислех, че Мефисто си нямат вземане-даване с хората.

— Отговори и ще те върна обратно в цивилизацията, където ще имаш поне някакъв шанс да ни се измъкнеш. Имаш трийсет секунди. Изтекат ли, приключваме и с теб е свършено.

Трент го изгледа свирепо, но не каза нищо.

Вятърът рязко утихна — несъмнено по заръка на Луцифер — и утринният въздух се изпълни със зловещия звук на пронизителни писъци: писъци на безмерна мъка, каквато изпитваха само безсмъртните души в Ада на земята.

Рязко изгубил нахалството си, Трент ококори очи и цял се разтресе.

— Това… това да не би…?

— Безсмъртните ти братя те зоват. Готов ли си да се присъединиш към тях? — Кий направи крачка назад и вдигна ръце към небето, готов да подхване древния напев, който отваряше портите.

Пленникът му отчаяно се бореше, гърчеше се в пясъка, опитваше се да се изправи, но когато разбра, че е невъзможно, започна да се търкаля наляво-надясно. Страхът в обрамчените му в сенки очи се превърна в ужас, когато най-после разбра, че вече не е човек с власт и влияние, а поредният наивник, повярвал на лъжите на Ерикс и продал душата си в замяна на лесния успех.

— Престани! Мили боже, моля те, спри!

Кий започна да припява.

— С Ерикс е, в момента летят към Румъния!

— Смята ли да я убие, дори президентът да положи клетвата?

— Да. Каза, че отвличането и смъртта й ще пробудят съчувствието на народа, ще намалеят критиките срещу управлението на Анди. И ще му позволят да направи неща, които иначе не биха му се разминали. Хората ще оправдават действията му с огромната му мъка. — Той започна жално да вие. — Ерикс ми обеща толкова много неща.

— И ти му повярва. — Кий не разбираше защо понякога най-стойностните хора се оказваха най-лесна плячка за Ерикс. Може би собствената им почтеност им пречеше да разпознаят злото, с което се бяха сблъскали.

— Ето, казах ти за Джордан. Сега може ли да си тръгваме?

В отговор Кий отново вдигна ръце към небето. Вятърът пак се надигна и развя полите на шлифера му, посипвайки Трент с пясък.

— Нали обеща, че ако ти кажа, ще ми дадеш шанс!

— Аз съм син на Ада, господин Трент. Лъжа и мамя без никакво чувство на вина. А ти би трябвало да знаеш, че не можеш да вярваш на човек като мен.

— Милост! Убий ме! Не ме пращай долу!

— Не мога да те убия. Само Ерикс разполага с тази привилегия.

Трент вдигна очи към перленосивото небе и се замоли на Бог за милост.

— Не може да те чуе. — Кий отново занарежда монотонния си напев, пясъкът под хлипащия разкаян Ския се завъртя по-бързо и по-бързо и го засмука надолу. А когато Кий отпусна ръце, от Рой Трент не бе останала и следа, пясъкът отново бе гладък и пуст, а тишината се нарушаваше единствено от призрачното свирене на вятъра.

Когато се върна във Вашингтон, останалите се бяха събрали в Жълтата овална стая, наобиколили неподвижния президент и изгубените души.

— Изпрати ли го долу? — попита Джакс.

Кий кимна.

— Не ми е съвсем ясно как ще обясним изчезването му.

— Вече помолих М. да осигури двойник — обади се Феникс. — Утре по обяд ще е в камерата. Изглежда, че Трент е получил инфаркт заради стреса покрай отвличането на Джордан.

— А къде всъщност е Джордан? — попита Тай.

Кий си пое дълбоко въздух с надеждата поне малко да се успокои.

— Ерикс я е качил на самолет, пътуват за Букурещ.

Саша се обади с разтреперан глас:

— Можем ли да се транспортираме в самолети, както си летят?

— Почти невъзможно е — отговори Джакс. — Най-добре да ги чакаме, когато пристигнат, и да я измъкнем, преди Ерикс да транспортира и двама им в планината.

Феникс намръщено поклати глава.

— Да се промъкнеш в летящ самолет, си е рисковано, но да се измъкнеш от самолета на твърда земя, е фасулска работа. Веднага щом разбере, че няма да получи каквото иска от Елис, Ерикс ще я прехвърли в Ериниите и ще я убие.

— И без това смята да я убие — възрази Кий. — Но си мисля, че ще изчака Елис да поеме обета. Иначе ще изгуби най-важния си инструмент за оказване на натиск.

— Значи ни трябва време. Трябва да се уверим, че действително е пристигнал в Букурещ. — Феникс огледа изгубените души. — След като тези тук ги пусне заклинанието, ще се чудят какво се е случило с Трент. Ако разберат, че сме го елиминирали, все някой ще се свърже с Ерикс и всичко ще приключи.

— Ще им изчистим паметта — обади се Зий, — така че никой, дори президентът, няма да помни, че Трент е бил сред тях. Елис няма да помни нищо за Ерикс, а изгубените души няма да посмеят да гъкнат, понеже ще чакат той да се върне.

— А когато стане ясно, че Трент няма да се върне? — намеси се Тай.

Кий се обърна към Зий.

— Можеш ли да изпратиш есемес, така че да изглежда, сякаш е от Рой Трент?

Зий кимна.

— Изпрати на асистентката на Трент съобщение, че са го задържали, но скоро ще дойде.

— Президентът няма ли да се изненада, че най-добрият му приятел не е до него в такъв момент? Ще иска да знае къде са го задържали и ще затънем в лъжи, които няма как да поддържаме.

— Прав си. Добре, отказваме се от съобщението. Значи човекът чисто и просто ще изчезне за няколко часа и никой няма да знае къде е, няма да е за първи път. Всичко ще се изясни, когато открият тялото му следобед.

Изражението на Феникс вече не беше чак толкова отчаяно.

— А когато Ерикс заведе Джордан в Букурещ…

— Аз ще съм в Ериниите и ще чакам — довърши Кий.

Всички го зяпнаха. За последен път бяха влизали в подземията на Ериниите преди повече от сто години, за да спасят Джейн. Но бяха закъснели. Ерикс ги чакаше и преряза гърлото й пред очите на Феникс, докато той тичаше към нея, крещейки като полудял.

Над главите на братята му сякаш падна студен покров и всички сведоха очи към пода.

С изключение на Саша. Съвсем в неин стил тя най-наивно нагази в забранената територия:

— Но този път Ерикс няма да ви очаква, така че имаме шанс да спасим Джордан.

Феникс се олюля, но не каза нищо, дори не вдигна очи от килима.

— Ще ида сам — каза Кий. — Така ще мога да се придвижвам в замъка, без да ме видят, но отидем ли всички, със сигурност ще ни забележат.

— Можем да сме невидими — отбеляза Саша.

— Помощниците на Ерикс до един са Ския, така че няма да свърши работа.

— Джакс? Наистина ли ще го пуснете да отиде сам?

Каменното изражение на Аякс не се пропука.

— Тук не става дума за това дали го пускаме, или не, Саша. Решението си е негово. Освен това е прав. Ако е сам, все ще има някакъв шанс да я измъкне. Но ако отидем всички, нищо чудно… — Той млъкна и стрелна бърз поглед към Феникс.

— Ако не се върна в Колорадо до зори — наруши тежкото мълчание Кий, — значи е мъртва, а аз съм на Кианос.

И той изчезна, но преди да се прехвърли в Румъния, отскочи до Централния салон и надникна в Западната спалня, която беше празна, а после и в Източната — тази на Джордан. На едната стена висеше гигантско табло с бележки, а на другата — колекция от снимки на роднини и приятели. Искаше да вземе нещо нейно, за да й докаже, че е бил тук, че не е един от свитата на Ерикс, за всеки случай, ако се уплашеше и побегнеше от него.

Огледа стаята и забеляза плюшено зайче в окаян вид, облегнато на възглавницата й. Вдигна го, учуден, че е запазила нещо толкова старо и опърпано. Заобиколен от аромата на зюмбюли, той прегърна дрипавата играчка, загледа се в липсващото й око, в разпрания шев на врата и се запита: „Щом Джордан Елис, дъщеря на президент и дете от богато семейство, бе склонна да пази нещо толкова вехто и мърляво, понеже изпитваше някаква чисто човешка привързаност, дали не беше възможно да си затвори очите пред неговата същност и да му позволи да се навърта около нея?“.

Пъхна съдраното зайче във вътрешния джоб на шлифера си и неволно се изсмя гласно на себе си.

 

 

Джордан подскочи при иззвъняването, прозвучало досущ като от глупаво телевизионно предаване. Ерикс бръкна в кухината на едната облегалка за ръце, извади мобилен телефон и се наведе да прочете нещо от екрана. Явно беше получил съобщение, при това не особено приятно. Той се смръщи, а когато я погледна отново, Джордан бе убедена, че ще умре на място. Мъжът прибра телефона, после се обърна към пазачите, които тя мислено бе нарекла Вонящия и Смърдящия.

— Карла пише, че Мефисто са объркали плановете ни. Била във всекидневната на резиденцията, когато се появили и накарали всички да замръзнат.

Карла ли? Нима имаше предвид безкрайно милата Карла, която работеше за прессекретаря?

— Ужасно внимавахме — учуди се Вонящия. — Как са научили братята ти?

Ерикс имаше братя? Нима имаше и други като него? Мили боже, та човечеството бе обречено.

— Нямам представа, но са прекъснали разговора с Елис и са елиминирали Рой Трент. — Той се втренчи в нея със смразяващите си черни очи и внезапно отсече: — Всеки момент ще умреш, така че си кажи последната молитва. — После се обърна към Вонящия: — Кажи на Брус да ни свали на три хиляди метра и я бутни от самолета. — Изправи се и се обърна с гръб към нея. — Задръж някое парцалче като доказателство, че е била при нас. Може и да успея да спася положението и лично да поговоря с Елис. Нищо чудно да се окаже по-сговорчив, ако няма какво да губи.

Отиде до дъното на самолета и извади бутилка вода от малката кухничка. Вонящия и Смърдящия не помръднаха от местата си.

„Трябва да направиш всичко възможно, за да оживееш.“ Ако успееше да го разприказва, можеше да си спечели малко време.

— Рой Трент мъртъв ли е? — попита.

— Сигурен съм, че предпочита да е — отвърна Ерикс, — но не, не е мъртъв. Мефисто са го отнесли в Ада на земята.

Изобщо не я интересуваше, понеже не можеше да мисли за друго, освен че съвсем скоро ще умре, но трябваше да говори, затова попита:

— Мефисто ли? Как така Ад на земята?

— Имам шестима по-малки братя — заговори тихо мъжът, загледан в етикета на бутилката в ръката му, — известни под името Мефисто. А Адът на земята действително е на Земята, но не в очертанията на тоя свят. Намира се на километри под повърхността.

— И братята ти са отвели господин Трент точно там?

— Да.

Може би щеше да я пусне до тоалетната. Тя надникна към вратата зад кухничката. Това ли беше тя? А може би беше спалня? Може би щеше да успее да се заключи вътре. И ако този тип и слугите му не успееха да отворят вратата, щеше да се наложи да я чакат да излезе.

А на самолета все в някакъв момент щеше да му свърши горивото, не можеха да летят до безкрай. Може би, като кацнат, щеше да успее някак да им се измъкне, да се развика за помощ.

Мъжът я гледаше втренчено.

— Не можеш да избягаш, Джордан. Дори някак да успееш да се отскубнеш от мен, имай предвид, че мога да преминавам през всякакви прегради.

Толкова ли беше явно за какво мисли? Джордан сведе очи към пръстите си, впити в бедрата, и в главата й се завъртя мисълта как пада от три хиляди метра в океана. Дали щеше да припадне, преди да удари водата? Вероятно щеше да умре при удара. Нали? О, господи, дано. Много по-гадно щеше да е да се удави, понеже нямаше да стане мигновено. Щеше да е кошмарно да се окаже сама насред океана, да пляска диво, докато не се изтощи съвсем и няма сили да се задържи на повърхността.

Тя се разплака, обзета от такъв ужас, какъвто не смяташе, че е възможно да изпитва, почти се задъхваше, главата и се завъртя от хиляди спомени, които се блъскаха един в друг, а един обезумял глас крещеше някъде дълбоко в душата й: „Помогни ми, господи! Не искам да умра!“.

— Ако ми вречеш душата си, Джордан, ще те оставя жива.

— Не мога да го направя.

— Е, както искаш. — Той се обърна към Вонящия. — Кажи на Брус да обърне към Лондон. Когато дойде време да кацнете, онези ще са проучили всеки самолет, излетял от Вашингтон след отвличането, и ще са разбрали, че този е на „Ред Аут“. Ще ви арестуват. Помнете, че сте просто подставени лица, отговорни сте били само за отвличането и убийството. За цялата схема трябва да обвините тексаския отряд.

— А с нас какво ще стане?

— Ще ви екзекутират.

Вместо да спори или да се опита да се спаси, Вонящия само кимна, после се изправи, отиде до предната част на самолета и отвори вратата на кабината.

Смърдящия се изправи и се приближи до нея, а миризмата му едва не я задуши.

— Махни си пуловера.

Да не би да очакваше да се подчини, да сведе глава и да тръгне като агне към кланицата?

— Свали си го сам.

Той така и направи, при това без особени затруднения, макар Джордан да се бори ожесточено. Но краката й все още бяха вързани, което силно й пречеше. Задъхана, тя остана само по сутиен и дънки, като не спираше да се моли за чудо.

Внезапно Ерикс се хвърли към нея и тя подскочи, решила, че ще я удари. Вместо това той приклекна на коляно и протегна ръка към нея, втренчен в гърдите й. О, божичко, защо? Джордан стисна очи, когато мъжът прекара горещите си пръсти през ребрата й, точно под дясната й гърда.

— Това татуировка ли е?

Отвори очи и видя, че е зяпнал рожденото й петно като омагьосан.

— Не.

— Винаги ли си го имала?

Тя кимна — за първи път благодарна на странното си петно. Заради него винаги ходеше с цял бански, понеже беше толкова чудато: миниатюрно накъдрено, заобиколено от линии, които приличаха на лъчи.

— Анаво — прошепна той. — Та ти си Анаво.

Глупости, беше единствено уплашена до смърт. Смърдящия и той се приближи и зяпна белега с объркано изражение.

— Какво означава?

Ерикс отново се настани срещу нея, без да откъсва очи от белега.

— Означава, че ще трябва да й върнеш пуловера.

Послушен като робот, Смърдящия моментално се подчини.

Без да разбира какво точно се случва, а още по-малко защо, Джордан намъкна пуловера през главата си, пъхна ръце в ръкавите и ги скръсти пред гърдите си, без да сваля поглед от Ерикс.

А той бе потънал в мисли. След няколко безкрайно дълги минути срещна погледа й и заяви:

— Хайде, успокой се, Джордан. Няма да умреш.

— Не разбирам. Какво значение има дали съм Анаво?

— Не само фактът, че си Анаво. Но и това, че те намерих пръв, преди братята ми.

— Продължавам да не схващам. — От страх и безсилие тя отново заплака. Беше на косъм от смъртта в ръцете на някакъв тип от Ада. Който сега я гледаше, сякаш тя бе печеливш билет от лотарията.

Ерикс отново отиде до кухнята и се върна с кутийка кола. Подаде й я, но Джордан така трепереше, че не успя да я хване. С подразнена въздишка Ерик я постави в стойката на креслото — вече празна, понеже Смърдящия бе махнал чашата с уиски.

Седна и заговори бавно и тържествено:

— Преди да стана безсмъртен, бях много близък с братята си, особено с онзи, който беше следващ по години, Кирос, наричахме го Кий. Знаехме, че сме обречени да умрем и да се завърнем, но само аз знаех, че умрем ли, ще загубим и малкото светлина, която имахме в душите си. Исках да спася по-младите си братя от нещо, което вярвах, че за мен е неизбежно, но не можех да се помоля за помощ, понеже нито Бог, нито Луцифер знаеха за съществуването ни. Единственият човек на Кианос, който можеше да се обърне към тях, бе майка ми. Поисках от нея да се помоли за мен, за братята ми, но Бог не можеше да я чуе, докато бе скрита в мъглите на Кианос. И разбрах, че единственият начин Бог и Луцифер да научат за съществуването ни, е да я убия. Така че на осемнайсетия си рожден ден я удуших, докато спеше, после се покатерих на най-високата скала и скочих.

В главата й неканен изплува образът на майка й: така неподвижна, така слаба и бледа, всяка глътка въздух — болезнена, всяка минута живот — страдание. Ежечасно се молеше на Бог да я прибере, да я остави да умре. Баща й беше рухнал напълно и се бе наложило да излезе от стаята. Джордан бе тази, която държа ръката на майка си, докато душата й напускаше този свят. Тогава беше само на четиринайсет, но безкрайната мъка я бе направила зряла за възрастта си. А че някой бе в състояние сам да убие майка си… това просто не можеше да го проумее.

— Как си могъл да направиш такова нещо?

— Може да се каже, че това беше последният ми жест на състрадание — пожертвах майка си заради безсмъртните души на братята си. И се получи. Когато освободих душата й, Бог и Луцифер разбраха за съществуването им и какво им бе отредила съдбата, ако не се съгласяха да помогнат. За мен беше твърде късно. Вече бях погубен.

Върху дънките й отново закапаха сълзи. Превърнал се бе в чудовище без вина, в звяр от Ада, лишен от душа.

— С безсмъртието дойде и способността ми да се придвижвам докъдето пожелая, само със силата на мисълта. В началото ми беше безразлично къде ще попадна, но скоро открих хора, много хора, и не ми беше трудно да ги убедя да ме последват. Имах определена сила, харизма, която за някои бе неустоима.

Неустоима ли? Нима някой успяваше да види нещо друго в него, освен отвратителните му мъртви очи?

— Луцифер разбираше кога съм спечелил нова душа, а също и какво означаваше това в дългосрочен план. И за да ми попречи да набирам нови и нови последователи, двамата с Бог постигнаха споразумение за съдбата на братята ми. Когато навършиха осемнайсет и скочиха към безсмъртието, Бог ги благослови, позволи им да задържат светлината на майка ни в душите си. В замяна на това Луцифер обеща, че те ще посветят дните си на това да преследват моите последователи. Когато смъртен попадне в Ада на земята, той умира, но душата му остава там и аз не мога да я взема. Безсмъртните живеят вечно, но съществуването им е непоносимо. — Той я погледна мрачно. — Дарих Рой Трент с безсмъртие преди шест месеца.

Нищо чудно, че напоследък господин Трент й се струваше толкова променен. Беше приятел на баща й, откакто се помнеше, но в последно време май само се караха.

— А ти как се чувстваше в негово присъствие?

— Беше ме страх от него.

— Усещаш заплахата на изгубените души и на безсмъртните, понеже не си обикновен човек. Сигурен съм, че умееш да създаваш приятелства. Привличаш хората.

Какво й бе казал Матю? „У теб има нещо, което привлича хората.“ Но пак не схващаше, не разбираше защо това, че е Анаво, я отличаваше от другите.

— Нямаш представа какво им е на другите хора. Борят се с изкушението ден след ден, всяка минута. Ето, баща ти е чудесен пример. Мъж с благородни намерения, но в известен смисъл не му достигат силите, заобиколил се е с хора, които имат съвсем други желания, а той не го осъзнава. Тайничко са го тласнали в калта и вече почти не вижда изхода, почти е загубил вяра, че има спасение за Съединените щати.

— А ти знаеш всички отговори?

— Имам всички решения.

— Които неизменно действат в твоя полза. — Внезапно закопня за баща си.

— За съжаление, братята ми някак са научили за плановете ми и са се намесили. Възможно е временно да съм изгубил президента като последовател, но по една странна приумица на съдбата сега си имам Анаво.

Джордан имаше чувството, че ще се разпадне, че ще се сгърчи от отчаяние върху килима.

— Накрая баща ти ще се предаде. Всеки човек, с изключение на Анаво, би обърнал гръб на Бог, ако изкушението е достатъчно голямо. В момента той се моли за помощ, но предвид факта, че Бог има навика да загърбва човечеството, е излишно да се надява на божествена намеса.

— Бог не загърбва човечеството. Просто не се меси.

— Тогава каква полза от него? Баща ти рано или късно ще стигне до същото заключение и ще се съгласи да ме последва.

— Никога по своя воля няма да обърне гръб на Бог. Ако някога се съгласи, то ще е, защото си го принудил или измамил.

— Силите ми не действат по такъв начин, Джордан. Ако човекът не пожелае искрено да ме последва, нищо няма да се получи.

— Тогава защо ме отвлече? Нали целта ти е да го принудиш?

— За пред света си отвлечена от „Ред Аут“. Идеята бе Рой Трент да ги използва като пример, за да демонстрира какви ресурси ще бъдат на разположение на баща ти. Ако реши да ме последва, той би могъл да инсценира всякакви събития, така че общественото мнение да се наклони в една или друга посока и накрая да поведе хората накъдето аз пожелая.

— Но защо ще подари душата си на човека, който е отвлякъл дъщеря му?

Ерикс се усмихна самодоволно.

— Защото разчитам на президента Елис, а не на баща ти. Сам се е притиснал в ъгъла и не вижда никакъв изход. Аз ще му покажа разрешението и той ще избере да спаси поста си, вместо да изпадне в праведен гняв заради теб.

Джордан направо изстина. Баща й действително беше загазил, това го знаеше, а всеки човек имаше своята точка на пречупване. Та нали разполагаше със стотици имейли от отчаяни тийнейджъри в доказателство.

— И си мислиш, че ще убедиш и мен да те последвам?

— О, не, но ти ще останеш с мен.

Значи през цялото време е криел още нещо. Едва сега разбра. Страхът от смъртта изчезна и на негово място се настани ужасът, че вероятно има нещо по-страшно от смъртта. Тя уви ръце още по-плътно около тялото си и попита:

— Какво искаш от мен?

Мъртвите му очи се плъзнаха бавно по тялото й, сякаш я преценяваше.

— Искам да ми родиш деца.

Мили боже!

— Защо аз? — Гласът й премина в шепот. — Защо не някоя от последователките ти?

— Нито аз, нито братята ми можем да се сдобием с деца от обикновен човек. Но една Анаво, стига да стане безсмъртна, може да ни роди синове. Всички искаме потомци, за да можем по-успешно да се борим срещу врага, но Анаво се срещат толкова рядко… Сама виждаш проблема.

Джордан преглътна и се приведе напред, втренчена в ботушите си. Не можеше да прецени дали отвращението, или неудобството й е по-силно. Трябваше да намери начин да се измъкне. Трябваше някак да избяга. В момента беше безсилна, но веднага щом се приземяха, трябваше да прецени ситуацията и да си състави план.

Ерикс седеше напълно неподвижен, сякаш затаил дъх.

— А едно наше дете ще има невероятни способности. Би могъл да тръгне или по моя път, или по твоя. Аз обаче ще се погрижа още от раждането си да избере моя.

— Би могъл?

— Само син ще може да се превърне в това, от което имам нужда.

Не разбираше защо момиче не би свършило работа, но не й пукаше. Никога нямаше да му роди деца, нито момчета, нито момичета.

— Как е възможно да отнемеш душата на дете? Нали няма как искрено да го пожелае?

— Ще израсне с мен, ще види какви планове имам за света, за Рая и за Ада. Ще стане безсмъртен, но много повече от другите. Ще бъде и могъщ, и влиятелен, а освен всичко ще носи светлината на Анаво. Хората ще са готови да го последват навсякъде.

Всяка клетка в тялото й се разбунтува с такава сила, че й се зави свят. Пред очите й затанцуваха черни точки и в следващия миг се озова просната върху пейката, а Смърдящия се беше навел над нея и се опитваше да излее малко вода в гърлото й. Джордан се задави, разкашля се и бутна чашата.

— Махай се!

— Охо, значи нашата Анаво е пиперливо момиче — обади се Ерикс и лицето му смени това на Смърдящия над нея. — Разбирам, че не ти допада идеята да ми родиш син, но след като единственият друг вариант е смъртта, защо да не приемеш първия?

Тя стисна очи, за да не се налага да го гледа, и заговори:

— Защото уби Матю и се опитваш да принудиш баща ми да се откаже от Бог. Само преди двайсет минути се канеше да ме хвърлиш в океана. По-зъл си и от Сатаната, а очакваш да ти родя дете? Вярно, че си погубен и душата ти е черна като нощта, но не си глупав. Защо се заблуждаваш, че ще се съглася?

— А ти защо се заблуждаваш, че ми пука дали си съгласна?

Очите й рязко се отвориха и тя видя победоносното изражение, изкривило красивото му лице.

— Ти си чудовище.

— Така ли, Джордан? А откъде си толкова сигурна, че хората няма да бъдат по-щастливи, ако не им се налагаше да се борят за Рая, ако знаеха, че след края на живота ги чака само Ад? Никой нямаше да съди другите. Помисли само колко войни са се водили в името Божие. Махнеш ли обещанието за Рая, вече няма да има праведни и грешници. Синът ми ще тръгне по света и ще проповядва ново евангелие. Хората ще го слушат и ще го следват. Светът ще се промени — в някои отношения към по-добро.

Какво й беше казала Маги? „Похитителят си има желания и потребности, нещо, което го кара да се възприема за герой.“ Е, може би Ерикс не се стремеше към геройство, но вярваше, че неговата истина е над всичко, че Бог е безполезен, а Луцифер е само пречка на пътя му. Беше като всеки друг терорист, твърдо решен да накара другите да приемат вярата му. Разликата беше, че бе роден от Ада и душата му беше лишена от светлина. И не взривяваше хора, за да докаже правотата си, а събираше души.

Проклета да е, ако му помогне.