Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (19)

Деветнадесета глава

Седнал пред гаснещата жарава на огъня, който вече три пъти бе съживявал, с поднос храна и напитки, донесен от Матилда преди часове, Кий се взираше в портрета на шестимата братя над камината. Часовникът върху библиотеката удари полунощ. Във Вашингтон бе два през нощта. Защо не идваше? Защо не отговаряше на обажданията и съобщенията му? Тревожеше се как е минал разговорът с баща й. Анди Елис бе честен и почтен човек, но беше подложен на невероятен стрес и не бе изключено новината, че дъщеря му е цапардосала някакъв тип на училищната забава, да го е вбесила. Може би Джордан се бе разстроила твърде много и все още не й беше до разговори. Сети се за онова, което в момента лежеше в хладилника, и се замисли колко е важно разговорът им да е приключил добре.

Да му е казала, че го обича. Понеже още не знаеше, но тази нощ щеше да умре в съня си, жертва на аневризма, вроден дефект.

След случката на бала братята му и Саша бяха настояли да избързат и той се бе съгласил. Джордан страдаше в реалния свят. Мястото й бе тук, сред тях, където всеки знаеше къде е, където щеше да е в безопасност от Ерикс и да бъде със сестра си. И с Кий.

Така че я чакаше да приключи разговора с баща си и да дойде в планината, задай каже, че всичко приключва. Че планират да проведат акцията по време на погребението й, че ще елиминират всички изгубени души сред правителството и учениците наведнъж. С отсъстващите щяха да се справят поотделно. Подозираше, че тя ще почувства известно облекчение наред с тъгата.

Но часовете отминаваха и от Джордан нямаше нито дума, а тревогата му нарастваше. Тъкмо се канеше да се транспортира в стаята й, за да провери какво се случва, когато телефонът му избипка — сигнал за получен имейл. Вдигна го, надявайки се да е от нея.

Така беше.

Прочете го, после още веднъж и пак, и пак, но съдържанието на писмото й отказваше да се промени. А също и последният ред:

Написала го е, но не го е изпратила. Затова го изпращам аз. Съжалявам.

М.

Разтресе се целият и изпусна телефона. Гръдният му кош болезнено се сви. Не можеше да преглътне. Ръката му неволно замахна и чиниите и храната се разлетяха. Скочи от креслото и се замята от болка из стаята, оставяйки разруха след себе си: мебели летяха през прозорците, безценни китайски вази се разбиваха в стената, огънят поглъщаше книга след книга.

Мили боже, нямаше да го понесе. Просто не можеше.

Олюлявайки се, стигна до счупените прозорци и се разкрещя в ледения въздух, докато не прегракна. Нямал бе представа, че на света съществува такава болка.

— Кирос.

Извъртя се и видя Феникс насред бъркотията, стиснал телефона на Кий, лицето му изопнато от ужас.

— Сега вече знаеш.

До този ужасен момент така и не бе успял да разбере брат си. Но сега разбра. Сега вече знаеше.

„Никой никога не те е обичал като мен.“

Свлече се на колене, скри лице в шепи и се разхлипа.