Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (13)

Тринадесета глава

Бетси я събуди преди будилника.

— Хайде, ставай, млада госпожице. Баща ти иска веднага да слезеш в кухнята на закуска, за да се запознаеш с новия екип от тайните служби. — Тя се беше надвесила над нея със скръстени ръце и я гледаше с обичайното си изражение на завеждащ строевата подготовка, което бе напълно в реда на нещата, защото навремето действително бе била тъкмо това. — И двамата са грамадни като камиони с бира, а единият се казва Гюнтер.

Джордан седна в леглото и разтърка очи.

— Хич не е смешно, Бетси.

— Че аз да не би да се шегувам? Другият се нарича Ханк. Момчетата от нощната смяна застъпват в седем, така че не си прави планове за след това. Всъщност може би не трябва да си правиш никакви планове. Най-добре да си стоиш у дома, докато баща ти не се почувства по-добре.

Джордан се стресна.

— Болен ли е?

Бетси свали ръце и тръгна към вратата.

— Ако беше видяла как страда, щеше да стоиш в тая стая, докато не умре, за да си сигурна, че никога повече няма да се тревожи за теб. — Тя спря на прага и подхвърли през рамо: — Пази се, Джо.

— О, Бетси, ама ти наистина ме обичаш, нали?

— Хм! Малко е вероятно, като се има предвид какво трудно дете си. А сега ставай и действай. Недей да караш президента да те чака.

Джордан се измъкна от леглото и тръгна към банята, като смъкна тениската си по пътя. Щракна лампата, премигна и се приближи към огледалото, за да разгледа белега. Миниатюрното „А“ се бе разляло и разраснало, преплетено с „М“. Изглеждаше странно и далеч повече се набиваше на очи от предишния, но беше красив. Значи така. Вече официално беше Мефисто.

Първата й мисъл бе да се обади на Кий, за да му каже, после се сети как се бяха скарали и реши да не го прави. Внезапно се почувства самотна. И тъжна.

Взе душ и през цялото време, докато се оправяше за училище, не спираше да мисли за него, представяше си го как разбива парника, питаше се дали се е успокоил. Отказваше да се чувства виновна. А също и да мисли за Завета Мефисто. Някой ден Кий щеше да си намери друга Анаво, която да го обича и да му осигури шанс за Рая.

Гърлото й издаде предишния странен звук. Метна гланца за устни обратно в чекмеджето. Май трябваше да приеме факта, че не искаше Кий да намери друга Анаво. Възможно ли беше да е толкова нечестна? Каза му, че никога не би могла да го обикне, и същевременно не искаше той да бъде с друга.

По дяволите, защо беше нужно Кий да изпитва такива чувства към Ерикс и — което беше по-лошо — защо не можеше тя да му прости? Толкова хора по света се разбираха прекрасно, въпреки че по разни въпроси мненията им се разминаваха. Собствените й родители бяха на различни позиции по цял куп теми. Тогава защо тя не можеше да преглътне тая работа с Кий и Ерикс?

В очакване да го види днес, колкото и неловка да беше ситуацията, тя грабна раницата и тръгна към кухнята. Оказа се, че Бетси ни най-малко не се бе шегувала.

— Джордан — обади се баща й от обичайното си място на масата: — Запознай се с Гюнтер и Ханк.

Гюнтер беше с обръсната глава, а Ханк с къса и тъмна къдрава коса. И двамата се изправиха и й подадоха ръце. Бяха поне два пъти колкото нея. Интересно дали си шиеха костюмите по поръчка.

Изчакаха я да седне, преди да се настанят, а Бетси й сервира закуската. Както обикновено й поднесе малка купичка с овесени ядки, половин банан и чаша портокалов сок. Мда, така определено нямаше да се получи. Щеше да се наложи да отскочи до лавката в училище.

— Ако ти се прииска да се прибереш, направи го. Не искам да се чувстваш нещастна — обади се баща й.

— Ще се оправя.

— И знам как обичаш да се криеш от агентите, но повече няма да го правиш, нали?

Джордан хвърли поглед към двамата гиганти, назначени да я пазят, и поклати глава.

— Май от тях ме е страх повече отколкото от лошите.

Ханк се усмихна. Гюнтер така и не вдигна глава от яйцата. Които впрочем изглеждаха превъзходно.

— Бетси, може ли и на мен да сложиш яйца?

— Защо? Ти не ги ядеш. Винаги си казвала, че хората, които прибират яйцата, се държат гадно с кокошките.

Неприятно й беше, че заради стомаха си ще потъпче принципите си, но наистина умираше от глад. Овесените ядки и бананът ни най-малко не я бяха заситили.

— Мисля, че имам нужда от белтъчини.

— Имам малко протеини на прах, ще ти направя шейк.

Това звучеше отвратително.

— А защо не малко яйца?

— Както искаш, безценното ми.

— А дали не може без гарнитурата от сарказъм?

— Само гледаш да развалиш удоволствието на хората.

Баща й допи кафето си, изправи се и заобиколи масата, за да я целуне.

— Приятен ден, Джо. Ще ми се обадиш ли по-късно?

Никога не я бе молил да му се обажда. Май сериозно се безпокоеше, че тя отива на училище, че ще е там, навън, изложена на опасност.

— Ще ти се обадя, татко. Чао.

Когато излезе, Ханк се обади:

— В колко бие първият звънец?

— В осем и десет.

Той се изправи и Гюнтер го последва.

— Ще чакаме на страничния портал.

Още щом се скриха от поглед, Джордан побърза да попита Бетси:

— Всяка сутрин ли ще закусват с нас?

— Не, само днес. Идеята беше да се опознаете, но при положение че Гюнтер явно не обича да говори, а ти твърдо бе решила да ядеш яйца, опознаването нещо не се получи. Ето ти порцията.

Опита се да яде бавно, но скоро се предаде и залапа лакомо, докато Бетси миеше чиниите и си тананикаше мелодията от един полицейски сериал.

Зад гърба й се чу женски глас:

— Добро утро, Джордан.

Тя се извъртя и видя Карла на прага, очите й бяха потънали в сянката на Ерикс. Млада бе, още нямаше трийсет, много хубава, с тъмни очи и коса и невероятна кожа. Винаги я бе харесвала, понеже беше мила и внимателна.

Но не и сега.

Преглъщайки чувството на погнуса, Джордан се наведе над яйцата.

— Не е ли редно да се обадиш предварително или поне да почукаш? Това е частна резиденция, Карла.

Бетси буквално се опули, смаяна от грубия й тон. Карла открай време беше любимка от персонала, така че отстрани вероятно изглеждаше странно, че Джордан й се сопва така.

Тя приключи с яйцата и се изправи.

— Благодаря ти, Бетси. Ще се видим към пет. Нали е четвъртък. Имаме събрание на Ученическия съвет. — Вдигна раницата си и тръгна към вратата. — Да идем във всекидневната, Карла.

Джордан спря пред камината, обърна се с лице към жената и я зачака да проговори. Баща й винаги бе казвал, че при конфликтна среща е най-добре да оставиш противника да заговори пръв. Да видиш каква е позицията му.

Карла не я разочарова.

— Май ще е най-добре да зарежем преструвките.

— Точно така.

— Знам в какво си се превърнала, но не си мисли, че ще ме стреснеш. Вероятно очакваш да напусна, но нямам никакво намерение да изпусна тази работа.

Нима бе възможно така да се заблуждава?

— В крайна сметка ще изпуснеш живота си.

— Ерикс ми обеща безсмъртие. — Звучеше напълно уверена.

— Чудо голямо. Само дето ще живееш завинаги в Ада на земята. Не мога да си представя по-голям кошмар от това да си заобиколена от гниещи тела и безсмъртни души, които копнеят да умрат, но не могат. — С известно злорадство отбеляза, че Карла стреснато отстъпи крачка назад.

— Ерикс ще ме защити — възрази тя. — Ще се погрижи да не попадна там.

— Какво друго ти обеща Ерикс, Карла? Срещу какво продаде душата си?

Жената я изгледа високомерно.

— Ще стана началник на канцеларията.

Дала му бе душата си заради тъпата кариера. Джордан стисна юмруци.

— Кога? Баща ми току-що назначи Майк Уилис.

— Господин Трент ми обеща, че…

— Какво значение има какво ти е обещал? Вече го няма, така че няма как да си спази обещанията. — Джордан пристъпи към нея. — Само ако посмееш да споменеш Ерикс и извратените ти предложения дори на едно дете, изпратило писмо до имейла на „Първата дъщеря“, ще се погрижа да изхвърчиш оттук. Бих го направила на часа, само че нямам друга причина за това, освен че те ненавиждам. И го казвам не за да те сплаша. Просто това е положението.

— Мислиш, че ще ме уплашиш ли?

— Не ми пука дали те е страх. Няма да търпя ти или Ерикс да изиграете някое дете, което е решило да ми пише. Сигурна съм, че новият ти началник Майк Уилис ще е на моето мнение.

Карла се усмихна, сякаш току-що бе спечелила джакпота.

— Защо не го попиташ лично, Джордан?

О, не.

— Той… да не би…

— Именно. А също и Робърт Тредгил.

Господин Тредгил бе прессекретарят и пряк началник на Карла, отчиташе се директно на началник на канцеларията. Ако и тримата бяха изгубени души, тогава какво й оставяше? Нямаше да разполага с никакво влияние.

Очевидно и на Карла й хрумна същото. Едва се сдържаше да не избухне в злобен смях.

— Днес ми предстои да отговоря на доста имейли и обещавам, че всяко дете с проблем ще получи тактичен, внимателен отговор, а също и съвет да се включи към местната група на Гарваните. Ако няма такава, ще ги поканя сами да си учредят. Чувала ли си за Гарваните, Джордан?

Сети се, че Джакс й беше разказвал за съучениците на Саша в Сан Франциско, които положили клетва пред Ерикс. Нарекли се Гарваните. А когато се преместила в Телюрайд, попаднала на друга такава група, наречена по същия начин.

Уплашена за децата, които й пишеха, търсещи помощ и решение за проблемите си, Джордан сви юмруци и пристъпи към Карла.

— Забранявам ти да споменаваш…

— Напротив, ще споменавам и няма как да ме спреш.

Яростта се надигна в гърдите й като могъща вълна и пред очите й падна алена пелена. Буквално ослепя за всичко, освен Карла и проклетите й обрамчени със сенки очи. Пусна раницата на земята и скочи, мигом я събори, затисна я към пода и я стисна за гърлото.

— Исусе, Йосиф и Мария! — изпищя Бетси, сграбчи Джордан за ръцете и я задърпа с всички сили.

Ако беше друг, а не Бетси, щеше просто да я избута и да довърши Карла. Но някъде през пелената на умопомрачението се сети, че Бетси е възрастна и има артрит. И че я обича. Не можеше да я нарани. Затова се остави да я смъкне от Карла, която разтриваше гърлото си, кашляше и гледаше злобно към Джордан.

— Ще повдигна обвинение — процеди тя с дрезгав глас и извади мобилния си.

— Ако натиснеш и едно копче, ще разкажа на президента какво всъщност правите с господин Тредгил в кабинета му — изсъска Бетси. — Карла изпусна телефона от изненада. — Точно така, наясно съм какво се случва. А сега си прибирай телефона и изчезвай. Кажеш ли и думичка за това, особено пък на президента, моментално ще изхвърчиш оттук.

Карла вдигна кожения си тефтер и се изправи на крака. По шията й вече избиваха синини. Май нямаше да се наложи да казва каквото и да било. Очевидно беше, че някой я е нападнал, и с удоволствие щеше да уведоми любопитните, че виновната е Джордан. И ето ти нови проблеми за баща й, отново негативни коментари в пресата и поредния гигантски проблем, с който ще трябва да се справя. Само това му липсваше — да обвинят дъщеря му в нападение. Това просто щеше да го довърши.

Сега разбра защо Кий твърдеше, че няма да й е лесно в реалния свят. Предупредил я беше, че трудно ще се сдържи да не убие изгубените души. Дали Ерикс не беше накарал Карла да я провокира, надявайки се Джордан да избухне и да си навлече неприятности? А после той щеше да се появи и да предложи да поправи белята, ако тя се съгласеше да му даде каквото искаше.

От сега нататък трябваше много да внимава.

— Я чакай — подвикна на Карла, преди да успее да излезе. — Сядай на дивана.

— Защо? За да се пробваш още веднъж ли?

— Сядай. Трябва да ти кажа нещо.

Напълно сащисана и уплашена, но както винаги на страната на Джордан, Бетси препречи пътя на Карла.

— Прави каквото ти казва, Карла. — Тя се обърна към Джордан. — Все още съм по-висока от теб, така че внимавай в картинката.

Карла действително седна на дивана, макар да гледаше кръвнишки Джордан, която се приближи и отново обгърна с пръсти врата й. Но този път не стисна. Този път съсредоточи мисълта си върху снежнобялата й кожа, върху пулса под пръстите си, върху синините, които искаше да изчезнат. По ръцете й плъзна топлина и пролази по дланите. Невероятно.

Когато вдигна ръце, Бетси ахна с глас:

— Исусе и всички светии, дете, как го направи?

— Продала е душата си на Сатаната — отвърна Карла.

Бетси отвори широко вратата.

— Крайно време е да си вървиш.

Карла скочи на крака, хвърли убийствен поглед на Джордан и изчезна.

Бетси се обърна към нея с плувнали в сълзи очи.

— Редно е да кажа на баща ти, но няма да понеса да му разбия сърцето. Закълни ми се, че няма да налетиш на никого повече и ми обещай, че ще идеш на психолог и ще оправите всичко.

— Кълна се и обещавам.

Бетси надникна към вратата.

— Не мога да повярвам, че тя каза, че си продала душата си на Дявола. Винаги съм я намирала за толкова симпатична. — Обърна се към Джордан и се прекръсти. — В петък следобед ще те водя на литургия и не искам да спориш.

— Не съм католичка, Бетси.

— Водя те на литургии, откакто беше малка мравчица, и не виждам да ти е навредило. Искам да се помоля за теб, а най-лесно ще стане, ако си с мен. Ще мога да те покажа на Бог.

Джордан вдигна раницата си и отиде да я прегърне. В замяна получи мечешка прегръдка, която едва не й счупи гръбнака.

— Ще дойда, Бетси. Даже ще се държа мило с отец Саймън.

— О, Джо, така се тревожа за теб. А сега и тая работа с изцерението. Как го направи?

Докато я прегръщаше, Джордан пожела с цялото си сърце Бетси да не я бе видяла да прави това. Да не беше станала изобщо свидетел на тая случка. Неприятно й беше, че старата й бавачка ще има лошо мнение за нея, но нима можеше да я вини? Едва не бе убила човек току-що, при това насред Белия дом. Тя въздъхна.

— Напоследък установих, че мога да го правя.

Бетси се дръпна смутено.

— Какво си установила, че можеш? — Тя се огледа вече съвсем объркана. — Къде е Карла? Какво си ме прегърнала така? — Вдигна ръка и заклати глава. — Мили боже, съвсем изкуфях. Дойдох, защото… миех чиниите и…

Замаяна от откритието, че е успяла да изтрие паметта й, Джордан я побутна към дивана и седна до нея.

— Скарах се с Карла и ти дойде да видиш какво става. И понеже се разстрои, те прегърнах, а тя си тръгна. Няма нищо, Бетси. Непрекъснато повтаряш какъв стрес е изживял баща ми, но знам, че и на теб не ти е било лесно. — Потупа я по ръката. — Защо не си вземеш остатъка от деня и не идеш на кино или нещо друго? Аз ще приготвя вечерята довечера.

Все още замаяна, Бетси кимна.

— Може и да си права. Ще ида да изпека малко курабии. — Тя й се усмихна. — Върви спокойно на училище и не ме мисли. Може и да съм стара, ама съм корава. Даже и съвсем да си изгубя акъла, пак ще се грижа за теб.

Джордан я целуна по бузата и се изправи. Когато стигна вратата, не издържа и каза:

— Ама ти наистина ме обичаш.

— Глупости! Любовта е за мухльовци.

 

 

Наобиколиха я в мига, в който двамата с Гюнтер прекрачиха прага на училището и влязоха във фоайето. Всички един през друг питаха как е, а тя повтаряше: „Добре съм“ наляво и надясно и приемаше прегръдки и пожелания. След известно време тълпата все пак започна да се разотива и учениците се насочиха към коридорите и шкафчетата си.

Тъкмо се зарадва, че най-лошото е отминало, когато я връхлетяха Кортни Бърд и четирите й най-добри приятелки, официално известни като Библейските пчелици, а неофициално като Лудите осици. Прокле се, че не ги беше забелязала навреме, та да се измъкне, но сега нямаше как да ги избегне. Де да можеха тайните служби да предоставят защита и срещу неприятни особи.

— Джордан, искам да знаеш колко всеотдайно се молиха Пчелиците за теб.

— Благодаря ти, Кортни. — Усмихна се и на останалите. — Благодаря на всички ви. Много се радвам, че съм си у дома.

— Също така искахме да те уведомим за един проблем — подхвана Кортни безкрайно сериозно. — Тъй като си президент на Ученическия съвет, смятаме, че трябва да сложиш край на плановете на комитета за абитуриентския бал. Темата, на която са се спрели, е крайно неуместна.

О, божичко. Някои неща никак нямаше да й липсват, когато се върнеше в Колорадо. Като например Кортни и крайната й фанатична религиозност.

— Защо да е неподходящо? „Райската градина“ — прекрасно място, създадено от Бог.

— Но завладяно от Сатаната! Омърсил я е и това ще се случи и с бала, ако темата остане такава.

— Смяташ, че Сатаната ще завладее нашия бал?

Сигурна бе, че устните на Гюнтер трепнаха, макар той да гледаше безизразно напред, скрил очи зад авиаторските си очила.

— В това училище има хора, които ще използват абитуриентския бал да подмамят други към прегрешение, а може би дори и да продадат душата си на Луцифер.

Никак не беше възпитано да я насърчава, но не можа да се сдържи:

— Ако се откажем от темата за Рая, ти какво би предложила?

Със светнали от въодушевление очи Кортни се приближи и прошепна със съзаклятнически глас:

— Второ пришествие.

— Като… края на света?

Кортни кимна разпалено.

— Ще бъде невероятно, Джордан! Декорациите ще бъдат в стил „четиримата конника на Апокалипсиса“ и можем да сервираме пунш с цвят на кръв. Вместо да има музика, ще помолим някой да чете от Откровението на Йоан, а на заден фон ще пуснем звуци като от земетресение. И понеже танците насърчават към нечисти мисли, ще ги заменим с различни игри.

— Игри? На абитуриентски бал?

— Ще играем на „Страшния съд“ и ще видим кого ще вземе Исус и кого ще изостави.

А Кортни, разбира се, щеше да е основният съдник. И без това беше постигнала съвършенство в тази роля.

Гюнтер вече не се усмихваше. А Джордан започваше да губи търпение.

— Целият смисъл на бала е хората да се забавляват. И ще очакват танци и пунш с розова лимонада, и красива украса. А Райската градина е универсална концепция, която всички могат да приемат.

Очакваше Кортни да възрази, но вместо това тя започна да отстъпва заднешком, а кафявите й очи се ококориха на тясното й лице. Гледаше някъде зад нея.

В този момент Джордан усети уханието на борове и разбра, че е дошъл Кий. Усети топлината на тялото му, когато той спря зад нея, и дишането й се накъса. А Кортни така се разбърза да си върви, че едва не се сблъска с другите Пчелици.

Джордан му хвърли един поглед и веднага й стана ясно защо Кортни бе избягала. Облечен беше изцяло в цвета на Мефисто, а суровото изражение на лицето му по никакъв начин не смекчаваше заплашителния му вид. Явно не смяташе да се опитва да се впише в обстановката и Джордан неволно му се възхити. А и му се зарадва. Възнамерявала бе да позамаже нещата и да ги върне на етапа отпреди случката в самолета, но как би могла, след като първата й мисъл бе да се хвърли в прегръдките му и да го целуне. Пък и сега можеше да го целува без чувство за вина, понеже Матю вече не й беше гадже.

Но за това не желаеше да разсъждава. Още не. Не можеше да изтика онази снимка на Тори от мислите си, нито гнева към Матю, който й се струваше нереден, макар да бе оправдан. Чувстваше се безкрайно объркана и не желаеше да мисли в тази посока.

А сега заради присъствието на Гюнтер и учениците, които ги подминаваха на път за стаите, трябваше да се преструва, че вижда Кий за първи път в живота си. Изблъска от главата си всякакви мисли за целувки, залепи усмивка на лицето си и каза:

— Ти явно си от новите. Казвам се Джордан Елис. Добре дошъл в „Оутс“.

Скрил очи зад маркови очила, Кий отвърна с дълбок топъл глас, който никак, ама никак не пасваше на студеното му изражение:

— Здравей, Джордан. Много мило от твоя страна да си така… мила.

Едно леко смотано на вид момче със синя риза и кафеникави спортни панталони се показа иззад Кий и й се усмихна.

— Здрасти, аз съм Броуди Декианос, а това е брат ми Кий.

— Здрасти, Броуди — отвърна Джордан и мигом го хареса. Зад смешните му очилца блестяха чифт безкрайно дружелюбни очи. — Канцеларията е ей там. — Тя посочи вдясно. — Ще трябва да се запишете при госпожа Блак и да си получите програмата, освен ако вече не сте си я взели.

Броуди измъкна лист хартия от задния си джоб.

— Имаме си вече. Аз и Кий сме заедно във всички часове.

Един поглед й беше достатъчен, за да се убеди, че часовете им съвпадат и с нейните. Даже и курса по управление. Ясно беше, че Лумините, отговарящи за записите и архивите, си бяха свършили работата.

Преди да успее да направи някакъв коментар, чу Теса да я вика. Звучеше доста развълнувана.

Джордан се обърна по посока на гласа и се вкамени, а в стомаха й се настани огромна буца тревога.

Най-добрата й приятелка крачеше насреща й, хванала ръката на Ерикс.