Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (14)

Четиринадесета глава

Усети ръката на Кий около талията си, после го чу да прошепва:

— Кротко, Джордан.

Теса буквално доприпка при тях, засияла от щастие.

— Джордан, това е Ерикс Декианос, един от новите, май ти разказвах за него.

Но тя бе онемяла. Успя единствено да кимне.

— Отседнал е при сенатор Маркъм и съпругата му, докато завърши гимназията, понеже родителите му са на мисия в Уганда.

Джордан едва не се задави.

— Снощи бяхме на вечеря у семейство Маркъм, защото сенаторът искаше да поговори с татко за дарение за ново крило на училището, и двамата с Ерикс се заприказвахме.

Сенатор Маркъм беше в списъка на изгубените души, един от десетимата, които Мефисто трябваше да приберат на рождения й ден. Очевидно Ерикс го бе накарал да покани господин Барнс и семейството му на вечеря, за да започне някаква игра с Теса.

Втренчи се в мъртвите безизразни очи на Ерикс и се запита как е възможно приятелката й да се чувства привлечена от него. И то меко казано. Буквално й течаха лигите. Вярно, лицето му бе невероятно красиво с тази едва набола брада, беше висок и добре сложен, и облечен в готини дрехи — бяла риза с разръфан подгъв и виснали краища, хлабаво завързана тясна черна вратовръзка и черни панталони, — но ужасните му очи разваляха целия ефект. Как бе възможно Теса да види каквото и да било друго, освен тях?

Наглостта му я вбесяваше и Джордан си представи как ще го намушка с нож. Нямаше да е като при тренировките с Джакс. Изобщо нямаше да се сдържи. Щеше да се цели в сърцето му, а когато го обезвредеше, щеше да го завлече в училищния параклис, на свещена земя, и да гледа как той избухва в пламъци.

Ако се съдеше по погледа му, Ерикс май беше наясно какво си мисли тя. Имаше безкрайно самодоволен вид, сякаш бе напълно уверен, че няма как да бъде елиминиран. Ръката на Кий продължаваше да обгръща талията й и мълчаливо да й напомня да се успокои. Тя си пое въздух и попита:

— Освен да разпространяват словото на Исус, какво друго правят родителите ти в Уганда?

— Семейството ни не е християнско, имаме друга вяра, така че не става дума за словото на Исус. Баща ми помага за изграждането на водопречиствателна станция, а майка ми ваксинира децата.

Звучеше толкова искрен, толкова естествен, че ако Джордан не знаеше, че той дрънка пълни глупости, щеше да му вярва досущ като Теса.

— Изкарах курс по вероучение в местната църква, така че темата ми е много интересна. Каква е вашата религия, Ерикс?

— Вярваме в истинския месия. И подобно на евреите не смятаме, че Христос е спасителят на човечеството, но за разлика от тях считаме, че месията вече е пристигнал и е между нас.

— А този месия син на Бог ли е?

— Той е син на света.

Теса никога не се бе вълнувала от религия, но сега гледаше Ерикс, сякаш бе второто пришествие. Колко ли време щеше да мине, преди да й каже, че той е истинският месия? И колко оставаше, преди Теса да даде обет да го следва? Какво би могла да направи, за да го предотврати? Буквално се задави от паника и улови многозначителния поглед на Ерикс. Наясно бе, че е успял да я стресне. Та нали точно с тази цел бе дирижирал тази скромна сцена. „Ела с мен — казваха очите му — и ще я оставя на мира.“

Теса намръщено гледаше зад Джордан. Ясно беше какво си мисли: „Кой е тоя корав рокер и защо е решил да цапа главното фоайе на гимназията?“.

— Теса, това са Кий и брат му Броуди. Кий, Броуди, запознайте се с Теса Барнс.

Приятелката й огледа и тримата новодошли, после присви очи срещу Кий и Ерикс.

— Вие двамата си приличате. Да не сте роднини, а?

Броуди се обади, преди Джордан да успее да измисли нещо:

— Ерикс ни е братовчед. Понеже родителите ни починаха, живеем с леля си, сестрата на майка ни. Тя реши да ни премести тук от Лондон. Ерикс можеше да отседне и при нас, но леля не се обича с баща му.

— Леля ви е вещица — отбеляза Ерикс. После улови шокирания поглед на Теса и се усмихна. — Не го казвам в лошия смисъл. Но тя действително смята, че е вещица.

— Пълна лъжа — вметна Кий, без да си прави труда да се усмихва като Броуди.

— Значи вие не вярвате в истинския месия? — попита Теса.

— Не, ние вярваме… в нещо друго.

— Във вещици?

— Какво значение има? — прекъснати Джордан, понеже й се искаше Теса да престане с темата за религията.

— Никакво, разбира се. — Теса се усмихна широко на Броуди. — Много ми беше приятно да се запознаем. Ако имаш нужда от нещо, казвай. Имам известно влияние. Баща ми е директорът.

— Ще го имам предвид — отвърна Броуди. — А също и брат ми.

Без изобщо да схване намека, че напълно е игнорирала Кий, Теса се усмихна лъчезарно на Ерикс и го дръпна за ръката.

— Хайде, ела да те разведа, преди да започне първият час.

Ерикс стрелна Джордан с поглед, после двамата продължиха нататък по коридора.

— Ще ида да се сменя с Ханк. Стой тук, докато не влезе в училището — каза Гюнтер и излезе навън.

— Гюнтер вероятно ще те провери — обърна се Джордан към Кий. — Мислех, че ще се опиташ да се слееш с тълпата.

— Размислих. Как си?

— Не много добре. Нападнах Карла, асистентката на прессекретаря.

Кий видимо се притесни.

— Какво се случи?

Разказа му.

— Сигурна ли си, че бавачката не помни нищо?

— Абсолютно. Не знаех, че мога да го правя.

— Само не прекалявай, а следващия път, когато изпаднеш в ярост, се опитай да си спомниш, че всяка убита изгубена душа е точка за Ерикс.

— Не съм сигурна, че ще свърши работа, Кий. Никога не съм се чувствала така. Сякаш мозъкът ми напълно бе изключил и не можех да се контролирам. Ако Бетси не ме беше спряла, щях да я убия. — Наведе глава към копчетата на шлифера му и въздъхна. — И колкото и да е невероятно, изобщо не ми е гузно.

— Напълно нормално е за Мефисто, именно затова съм тук и е необходимо да сме заедно колкото се може повече. Никак няма да ти е лесно, понеже Ерикс вече има последователи в училището. А присъствието му допълнително усложнява нещата, понеже те дразни, а и със сигурност е казал на изгубените души за теб. Ще те дразнят умишлено, за да те вкарат в беля. Целта му е да те докара до такова отчаяние, че да му дадеш това, което иска, и вече постигна значителен успех. В момента така си яхнала метлата, че вероятно си готова да подпалиш училището.

— Това изненадва ли те? Теса ми е най-добра приятелка, а сам видя как му се умилкваше.

Кий я изгледа с някакво подобие на съчувствие.

— В момента действително е изложена на най-голям риск.

— Знам. — Тя се загледа след Теса, която тъкмо показваше на Ерикс снимките на всички прочути политици, държали някога реч в „Оутс“ за откриването на учебната година.

— Може пък и да му се противопостави — обади се Броуди.

— Не й давай фалшиви надежди — възрази Кий. — Докато дойде рожденият ден на Джордан, Ерикс ще подмамва нови и нови ученици.

— Може би трябва да предвидим нещо друго. Преди рождения ден — предложи Броуди.

— Няма да има никаква полза. Дори да приберем десетина, още следващата седмица ще прилъже десетима нови. Докато е тук, непрекъснато ще губим. На Ския не им е толкова лесно да убеждават хората да положат клетва, но Ерикс е единствен по рода си, хората просто не могат да се сдържат.

И въпреки това не го мразеше.

— Нека да кажа на Теса — примоли се Джордан.

— Не можеш да й кажеш за нас, нито за теб. Това е достатъчно, за да те прати директно в Ада, а саможертвата ти ще отиде на вятъра, защото, както и да й го поднесеш, в крайна сметка всичко опира до вярата й. Ако вярва достатъчно силно, няма да положи клетвата.

— Но ти не вярваш да устои, нали?

Кий дълго време се взира в нея, преди да отговори:

— Повечето хора не успяват, Джордан. Някои продават душата си за невероятно глупави неща, но дори и хора с дълбока вяра в Бог биха се поддали, ако са отчаяни. А Ерикс умее да напипва човешките слабости.

Появи се Ханк и й се усмихна.

— Гюнтер проверява периметъра и след малко ще се върне. — Той изгледа Кий малко накриво, може би защото стоеше твърде близо до Джордан.

Кий му кимна и подаде ръка.

— Казвам се Кий Декианос. А това е брат ми Броуди.

Ханк се усмихна и пое ръката му. Удари първият звънец.

— Защо звъни тоя проклет звънец? — намръщи се Кий.

— За да уведоми всички, че имат пет минути до началото на часа. — Джордан се обърна към Броуди: — Готов ли си?

Той въздъхна.

— Не мога да повярвам, че отново се забърквам в подобно нещо, но да, може да се каже, че съм готов.

Джордан тръгна към кабинета по химия, следвана от Мефисто с вид на изпаднал рокер, Лумина с вид на шампион по шах и агент от тайните служби, който изглеждаше така, сякаш е пратен на мисия от Световния фонд за дивата природа.

Още щом прекрачиха прага, й стана ясно, че Кий не преувеличава. Трима от съучениците й, момчета, които познаваше и харесваше, имаха сенки около очите. В първия миг я заболя сърцето от мъка, но после тримата видяха Кий и Броуди и дружно избухнаха в смях. Единият, Марк, по когото си падаше в седми клас, се обърна към останалите:

— Хей, я вижте, пристига Лигата на зубърите. — После забеляза Кий. — Ти какво, на Нео от „Матрицата“ ли се правиш?

Кий тръгна насреща му, а Марк бе достатъчно неблагоразумен да не отстъпи. Май изгубените души се отказваха не само от духа си, но и от здравия си разум.

— О, колко ме е страх — озъби се Марк. — И какво ще ми направиш? Ще ме накараш да изпия синьото хапче ли?

Приятелчетата му се разкикотиха, разсмяха се и други.

Кий спря пред чина на Марк, вдигна ръка и залепи показалеца си на челото му. Момчето опита да се дръпне, но сякаш беше залепен на стола. Когато Кий отмести пръста си, челото на Марк бе разкрасено с гигантска пъпка — гнусна и сълзяща. Кий се върна при Джордан, а останалите ахнаха. Появиха се още шест такива пъпки и паникьосан Марк огледа смутените физиономии.

— Какво? Какво сте ме зяпнали? Хей — изкрещя на Кий. — Какво ми направи? — Той скочи от стола си и хукна навън.

— Странна работа, да му избият такива циреи. Този тип май има някаква инфекция. Може би няма да е зле да го пуснете да си върви — подметна Кий на господин Шели, който наблюдаваше случката с увиснала уста.

— А ти защо го пипна?

— Стори ми се, че има температура. И действително имаше. Честно, трябва да го махнете оттук, преди да зарази всички ни. — Кий свали очилата си и изгледа многозначително приятелчетата на Марк, които смутено се размърдаха и внезапно се заинтригуваха силно от учебниците си по химия.

Марк дотича обратно с изпъстрено от циреи лице. Всички заахкаха и заохкаха, а той вдигна юмруци срещу Кий.

— Ах ти, извратено копеле, ей сегичка ще те просна!

Но в крайна сметка Марк се просна. Едва бе мръднал с крак, когато Ханк го повали на пода и го закопча с белезници.

Джордан успя само да премигне. Вярно, че тайните служби не си поплюваха, ако смятаха, че има заплаха, но досега не бе виждала някой да реагира с такава скорост.

— Доколкото знам, училището не толерира физическото насилие — заяви той на господин Шели. — Предполагам, че този млад господин ще се наложи да посети директора?

В „Оутс“ действително не ставаха сбивания. Караха се, разбира се, а имаше и гадняри, които с удоволствие тормозеха зубърите, но Джордан не помнеше някой да е проявявал агресия. Може би затова господин Шели гледаше като сърна пред дулото на пушка. Не му се беше налагало да разрешава подобни ситуации.

Той се обърна към чина до вратата.

— Бенджамин, иди да помолиш господин Барнс да дойде.

Марк се гърчеше и опитваше да се изправи, но Ханк беше хванал врата му като в менгеме, а с другата си огромна лапа натискаше гърба му надолу.

— Ти знаеш ли кой е баща ми? — изкрещя Марк. — Ще те изхвърли на улицата за тая работа!

Но на Ханк очевидно не му пукаше особено кой е бащата на Марк, понеже не даде вид да го е чул.

След минута се появи и Гюнтер, хвърли един поглед в стаята и нареди:

— Всички да си сядат по местата.

Дали защото беше от тайните служби, или понеже беше огромен и гласът му прогърмя над главите им, но всички, които бяха станали, за да погледат Марк по-отблизо, мигом се върнаха по чиновете си.

Влезе господин Барнс с изписана тревога на лицето.

— Какво става тук?

— Ето това момче тук заплаши друг ученик. Канеше се да го удари — обади се Ханк.

— Марк, как е възможно? Нали знаеш, че сбиеш ли се, автоматично те отстраняваме от часовете.

— Това чудовище ми докара циреи — разкрещя се Марк. — Него трябва да изритате, не мен.

— Кажете му да си върви, господин Барнс — обади се Джеръми Спейт от дъното на стаята. — Болен е от нещо гадно.

Бащата на Теса се наведе да разгледа лицето на Марк — или по-точно половината от него, понеже другата му буза беше залепена о земята, а после каза на Ханк:

— Оттук аз поемам, освен ако не се налагат някакви действия срещу него.

Ханк поклати глава.

— Не е заплашвал директно Джордан, така че ви го предавам. — Той пусна Марк и свали белезниците.

Момчето се изправи и хвърли кръвнишки поглед на Кий, но този път не понечи да го удари.

Барнс го хвана заръка и го поведе навън.

Джордан се прокашля.

— Господин Шели, това са Кий и Броуди Декианос. Днес им е първи ден.

Учителят още не можеше да дойде на себе си.

— Вземете си учебници от шкафа отзад и сядайте някъде.

Гюнтер излезе на пост в коридора, а Ханк приседна на един от задните чинове. Джордан тръгна към мястото си между Кори и Меган, но Кий я хвана за ръката и я побутна към празните чинове в дъното.

— Защо? — прошепна тя едва чуто.

— Искам да седна до теб — отговори той гласно.

Всички се обърнаха да ги изгледат. Джордан пламна от смущение и побърза да седне, за да спрат да ги зяпат. Броуди се настани от едната й страна, а Кий от другата.

Господин Шели препита Кий и Броуди по разни химически принципи и формули, които бе преподавал предния семестър, и видимо остана доволен, че са наясно с всичко.

Госпожа Монтоя също остана приятно изненадана от нивото им по испански през втория час, а госпожа Силвър едва не се разтанцува от радост, когато разбра докъде се простират знанията им по математика. А Джордан бе във възторг, че с Ерикс нямат повече общи часове и че срещна още само една изгубена душа.

Но в четвъртия час, този по управление, късметът й изневери. В стаята завари Теса, Ерикс, приятелчетата на Марк и още една изгубена душа. А за капак се появиха и Кортни, и две от Осиците.

Кий отново настоя да седне до нея и още щом се настаниха, се приведе и попита:

— Кое е онова момиче с конската физиономия?

— Ужасен си, Кий.

— Но съм прав. И ни гледа, сякаш имам рога, а ти носиш алената буква на блузата си. Какво й става?

Наклони се към него и му обясни шепнешком за кръжока на Кортни.

Кий се втренчи на свой ред в кралицата на Библейските пчелици, а накрая не издържа и й подвикна: „Па!“.

Кортни стреснато се обърна към дъската и Джордан побърза да скрие усмивката си с длан.

Часът започна и господин Хопър, пенсиониран сенатор от Ню Хемпшир, който сега работеше като външен експерт и им преподаваше, понеже обичал да оформя млади умове, подхвана с дълбокия си леко театрален глас:

— На първо място тази сутрин ще засвидетелстваме уважението си към „Първата дъщеря“ за нейната смелост и издръжливост. Нека й покажем колко се радваме, че отново е сред нас жива и здрава. — Той заръкопляска и всички, освен Кортни и Осиците обърнаха глави към нея и последваха примера му. Даже Ерикс пляскаше, вероятно за да убеди всички в това колко е готин. И нормален.

— Госпожице Бърд, госпожице Кендрик, госпожице Феър — обърна се Хопър към Кортни и приятелките й, след като аплодисментите стихнаха. — Има ли причина да не се присъедините към този жест?

Джордан не виждаше изражението на Кортни, но и не беше нужно. Несъмнено бе свила устни, а челото й бе сбръчкано от неодобрение.

— Съжалявам, че са я отвлекли, но доколкото знам, не им е избягала сама. Спасили са я. Може би е по-редно да аплодираме хората, които са я спасили.

Джордан не можа да се сдържи — погледна Кий многозначително и двамата се ухилиха един на друг.

— Освен това съм дълбоко разочарована, че Джордан отказва да накара комисията да смени темата на тазгодишния бал — добави Кортни с хленчещ тон.

— Нещо не е наред с избраната тема за бала ли? — полюбопитства господин Хопър.

— Избрали са „Райската градина“, а нея всички я свързват със Сатаната.

— Всички ли, госпожице Бърд? Май малко преувеличавате. Ето аз, например, свързвам Райската градина с Адам и Ева и Дървото на живота. Вероятно има и такива, които гледат от по-различен ъгъл и я свързват със Сатаната, но няма как да разчитате, че цялото училище ще е на вашето мнение.

Раменете на Кортни се сковаха още повече, ако това изобщо беше възможно.

— Отказвам да ръкопляскам и защото изневерява на приятеля си, който е в критично състояние и е парализиран. Отказвам да я аплодирам за такова нещо, господин Хопър.

Отново всички глави се обърнаха към Джордан, но тя не каза нищо. Господин Хопър не търпеше учениците да се обаждат без покана. А и какво да каже?

— Лично ли сте запозната с отношенията между госпожица Елис и господин Уитакър?

— Ходят от две години.

— Да, но дали и в момента са заедно? Запозната ли сте с тази подробност? И ако да, може би няма да е зле да уведомите госпожица Елис откъде сте толкова запозната, защото освен ако тя или господин Уитакър не са обсъждали лично с вас връзката си, ще трябва да предположим, че сте присъствала на всичките им разговори на тази тема. Така ли е?

— Не, господине.

— Тогава обвиненията ви не са подкрепени от факти, а само от личното ви мнение. А е опасно да се бъркат фактите със собственото мнение на един човек.

— Но е факт, че излиза с това семе на Сатаната, дето седи до нея.

Господин Хопър се смръщи.

— Доста силни думи, госпожице Бърд.

Очевидно беше, че Хопър не харесва Кортни, но колкото и неприятна да й беше, предпочиташе да я остави на мира. Какво толкова, че не е ръкопляскала? Нужно ли беше така да се заяжда?

— Направи нещо на Марк Съмърс и му избиха циреи — не се предаваше Кортни. — Само го докосна и той се покри с пъпки. Той носи злото!

— А откъде сте толкова сигурна, че господин Съмърс не е бил болен и преди това?

— Не съм сигурна, но пък съм сигурна, че Джордан изневерява на бедния Матю. Видях този новия, когато влезе в училище, и как я погледна, няма начин да са се запознали току-що. Сега са неразделни и трябва да си безкрайно глупав, за да не се досетиш, че има нещо между тях. Зарязала е Матю, защото е парализиран, а той е в това състояние заради нея. Това е отвратително. Тя самата е отвратителна.

Джордан трепна като ударена. Кортни даваше глас на всичко, което й се въртеше в главата още от първата целувка с Кий, само дето не беше зарязала Матю, понеже бе парализиран. Изобщо не смяташе, че го е зарязала.

Или пък беше? Тайничко погледна Кий, който се мръщеше на Кортни, и си спомни защо се беше върнала. Спомни си молбите му, отчаянието му, което бе оголило онова, което се криеше дълбоко в душата му и което нямаше нищо общо с Ада. И колкото и да бе нелепо, при положение че тогава беше мъртва, тя се бе почувствала по-жива от всякога, сякаш нещо в нея, дремало през целия й живот, най-после се беше събудило.

И това чувство се беше запазило. Вярно, че Кий беше суров, студен и деспотичен, но това бе само едната му страна, онази, която бе развил през хилядата години, в които бе насочвал братята си. Но тя бе видяла и другата и именно към нея се чувстваше привлечена, от нея не можеше да се откъсне. Дори и сега, когато знаеше какво изпитва той към Ерикс, кръвта й пееше, когато Кий бе до нея. И макар да обичаше Матю и винаги щеше да го обича, започваше да осъзнава, че тяхното е било по-скоро приятелство, отколкото любов. Затова и никога не бе стигнала до края с него. И затова й беше толкова трудно да се удържи с Кий.

Но въпреки това й беше гузно и Кортни беше обобщила всичко на глас, и сега всички се обръщаха да ги гледат с Кий, и очевидно разсъждаваха по същия начин. Джордан буквално усещаше как всеобщата нагласа се обръща срещу нея.

Видимо ядосан, господин Хопър дълго гледа Кортни, но когато проговори, гласът му бе равен и спокоен:

— Госпожице Бърд, моля ви да напуснете стаята ми и да не се връщате. Сигурен съм, че господин Барнс ще може да ви запише за друг курс по управление.

— Гоните ли ме? Не можете да го направите!

— Напротив, мога и точно това правя.

— Но на мен този предмет ми трябва, за да ме приемат в университета „Принстън“!

— Значи ще се наложи да покриете изискванията другаде. Отказвам да ви преподавам. — Той отвори вратата. — Довиждане.

Кортни си прибра раницата, а всички зяпнаха от ужас.

Джордан й се дразнеше точно толкова, колкото и всички останали, освен глупавите й Пчелици. Смяташе, че по-скоро отблъсква хората от християнството, вместо да ги привлича към него, понеже всички бързаха да се измъкнат от нея, преди да са чули и думичка от истинското послание.

Но имаше и зрънце истина в думите й, а и поне не разпространяваше клюки, не шепнеше зад гърба й обвинения в изневяра. Напротив, Хопър я беше принудил да каже какво мисли, а сега я наказваше.

Кортни почти беше стигнала до вратата, когато Джордан се обади:

— Господин Хопър, може ли да кажа нещо?

Кралицата на Библейските пчелици обърна обляното си в сълзи лице към Джордан.

— Ако имате какво да добавите, да. Но ако целта ви е само да упрекнете госпожица Бърд, тогава не.

Джордан погледна Кий, който се бе вторачил в нея със странно изражение, а после и Броуди, който й се усмихваше с ангелската си усмивка.

Тя преглътна с мъка и продължи:

— Кортни е права, че с Кий сме повече от приятели, но греши за Матю. Вече не сме заедно.

— Джордан, не дължиш обяснение на никого — прекъсна я Кий.

— Казвам го само заради господин Хопър и Кортни. Той я притисна да каже нещо, за което е убедена, че е истина, и не смятам, че е справедливо тя да бъде наказана така сурово.

— Тогава ще гласуваме — предложи Хопър. — Всички, които искат госпожица Бърд да остане в часа, да вдигнат ръка.

Откликнаха само Джордан, Броуди и двете Осички. Кортни тръгна да излиза, но тогава се обади Ерикс:

— Джордан е права. Кортни твърде смело критикува другите, но поне не лъже. Предлагам да остане. — И той вдигна ръка.

Интересно какво беше намислил. Защо беше решил да се застъпи за Кортни? Ако смяташе, че ще може да вземе душата й, силно се заблуждаваше. Вярата й в Бог бе непоклатима.

Като видяха ръката на Ерикс във въздуха, всички момичета в стаята го последваха — заедно с изгубените души, разбира се. При това положение и останалите се включиха. С изключение на Кий.

— Господин Декианос, въздържате ли се? — попита го Хопър. — Или гласувате „против“?

— Гласувам „против“.

— Понеже ви нарече семе на Сатаната?

— Може да ме нарича както си иска. Гласувам „против“, понеже обиди Джордан, на която й се наложи да иде до Ада и обратно, а после я обвини, че изневерява на момчето, което застреляха, докато се опитваше да я спаси. Фактът, че е права за едно нещо, а именно това, че действително зяпнах Джордан още с влизането си в училище и седя до нея във всички часове, понеже изключително много ме привлича, не означава, че тя заслужава прошка, дори и Джордан да смята така. Тя просто е твърде благородна за собственото си добро.

Повечето ученици отново свалиха ръце.

— Твърде много са гласовете против вас, госпожице Бърд. Довиждане. — Затвори вратата зад гърба й и подхвана новия урок: — Така, а сега нека обсъдим съдебния процес и необходимостта от доказателства.

След часа по управление дойде обедната почивка.

— Обикновено обядвам в училище, за да улесня охраната, но много ми се иска да се измъкна за малко. Дай да накараме Ханк и Гюнтер да ни заведат за чийзбургери.

И така Кий, Броуди и Джордан се озоваха на задната седалка на шевролет с тъмни стъкла, за да си вземат бургери от „Файв Гайс“. Гюнтер караше, а Ханк бе на предната седалка до него. Когато пристигнаха, Ханк се обърна към Джордан:

— Останете тук с Гюнтер, докато проверя заведението. Ако нещо ме притесни, ще взема бургери за вкъщи и ще ги хапнем в колата.

Джордан кимна.

— Какво беше това за Матю в часа на Хопър? — попита я Кий, щом Ханк изскочи от джипа.

Джордан безмълвно извади телефона от чантата си, натисна едно-две копчета и му показа екрана. Русо момиче с невероятно тяло лежеше на някакъв креват голо.

— Това е Тори — прошепна тя. — В леглото на Матю.

Кий взе телефона и се вгледа внимателно. Почти беше сигурен, че изображението е преправено. Около русата коса на Тори се виждаше тъмен ръб, сякаш образът й бе насложен върху друг. На някой с тъмна коса. Като Джордан. Усещаше колко й е болно. Не беше длъжен да й казва. Даже щеше да е по-добре да не го прави, така тя далеч по-лесно щеше да се откъсне от Матю. Но нима можеше да пренебрегне болката в очите й. Беше толкова обидена, толкова наранена от предателството, че Кий не можеше да премълчи.

— Случвало ли се е Матю да те снима легнала на леглото му?

— Да, но не бях гола.

Той вдигна телефона и посочи тъмния ръб.

— Някой си е поиграл с „Фотошоп“ и е наложил нейната снимка върху твоята.

— Защо?

— Може би са му я пратили на шега и той така и не я е изтрил.

— Не е изключено — вметна Броуди. — Момчетата си падат по такива неща.

— Но защо?

— Защото интересът ни към голите момичета е неизменен — усмихна се Броуди.

— Защо някой ще променя моя снимка, така че да изглежда, сякаш Тори лежи на леглото на Матю?

— Малко е извратено — съгласи се Броуди, — но е доста възбуждащо да гледаш голо момиче в леглото си, дори да е наужким.

— Виж, излишно е да анализираш — намеси се Кий. — Просто имай предвид, че Матю не е снимал това момиче на леглото си, така че това, което ти е казал, е лъжа.

Джордан се взираше в снимката и се опитваше да им повярва.

— Но когато му казах, че не го вярвам, ми каза да я питам лично. Защо ще го предложи, ако не е истина?

— Защото е знаел, че няма да я питаш — отвърна Броуди. — Има момичета, които биха го направили, но не и ти, а той те познава.

— Аз съм почти експерт по обработка на снимки — обади се Гюнтер. — Може ли да погледна?

— Само ако се закълнеш да не зяпаш Тори, като я срещнеш по коридорите — предупреди го Джордан.

— Никога не съм си падал по зяпането, още по-малко на деца. — Той протегна ръка между седалките и Кий пъхна телефона в дланта му. Гюнтер хвърли един поглед и заяви: — Категорично е пипано с „Фотошоп“. При това доста нескопосано. — Той им подаде телефона. — Гаджето ти иска да повярваш, че е спал с тази, за да стоиш настрана. На твое място бих му вървяла по свирката, поне докато не се осъзнае.

Върна се Ханк.

— Всичко изглежда нормално. Да вървим да ядем.

Когато излязоха от колата и тръгнаха към ресторанта, Кий с изненада установи, че Джордан не изглеждаше особено доволна. Напротив, май беше още по-мрачна отпреди. Докато чакаха на опашката, той се наведе и прошепна в ухото й:

— Не се ли радваш, че не е истина?

Джордан кимна.

— Но не може да не е знаел колко болно ще ми стане, а въпреки това го е направил, понеже отчаяно иска да стоя настрана.

— Май продължаваш да се измъчваш, макар всъщност да не е спал с нея. Нищо не разбирам.

— Не ми е мъчно, задето ме излъга. Но ужасно се измъчвам, че е готов на такива крайности.

Опасявайки се да не подхване пак темата за Ерикс, Кий вдигна глава и кимна към касата.

— Наш ред е.

Джордан мина напред и си поръча двоен чийзбургер, голяма порция картофки и голяма кола. Ханк вдигна вежда, но Гюнтер не даде знак да е забелязал, че дребното момиче току-що си беше поръчала същото, каквото и той.

Навремето Джакс му беше проглушил ушите с оплаквания от училище и сега на Кий му стана ясно защо. През годините бяха събрали изключително умни хора за Лумини, някои от тях дори специално, за да ги обучават. И той, и братята му бяха добре образовани, така че седенето в часовете и слушането на материал, който и без това чудесно знаеше, се оказа безкрайно отегчително. Следобедните часове не бяха кой знае колко по-различни, а при мисълта, че му предстоеше цял месец с такива забавления, направо губеше търпение. Толкова ли не бе могъл президентът Елис да организира едно празненство в чест на завръщането на Джордан? Вероятно вече щяха да са приключили с акцията и да са си у дома, където щяха да кроят нова операция другаде по света. Въобще да правят нещо, което не предполагаше Джордан да е изложена на всякакви опасности.

Ерикс действаше подмолно както винаги, така че Кий бе постоянно нащрек, постоянно се опитваше да предвиди следващия му ход.

Както обичайно, в реалния свят Ерикс бе очарователен и обаятелен, а каквото кажеше, винаги беше на място. И както като дете инстинктивно бе знаел разни неща, сега знаеше как да манипулира околните, понеже му идеше отвътре. Преди да изтече учебният ден, бе получил покани за три комисии, за отбора по футбол и за екипа, който подготвяше годишника. Всички бяха луди по него.

Дори Броуди си намери поле за изява — поканиха го в компютърния клуб, след като зашемети всички с уникалните си способности в часа по информатика.

А Кий не го поканиха никъде. Всички, освен изгубените души, се страхуваха от него, което беше нелепо предвид факта, че планираше именно слугите на Ерикс да прати в Ада на земята и не проявяваше никакъв интерес към останалите.

Когато приключиха с последния час за деня — литература — Джордан каза:

— Имам събрание на Ученическия съвет, а после ще си ходя да приготвя вечеря за татко, за да може Бетси да си почине малко. Доста се разстрои покрай краткотрайната си загуба на памет сутринта.

— Имаш ми номера, обади се, ако искаш да поговорим. — Нямаше как да каже нещо повече в присъствието на Ханк. Но и нямаше никакво намерение да я остави, докато тя не си тръгнеше заедно с охранителите си, реши обаче, че ще е най-добре да е невидим, та да не вземе някой да го обвини, че я преследва.

Трийсет минути по-късно стана ясно, че решението му е било крайно далновидно. Всичко започна, когато Джордан влезе в залата, в която заседаваше Ученическият съвет, и установи, че двама от дванайсетте членове са изгубени души. Поколеба се за миг, но все пак седна начело на масата. Но когато обяви началото на събранието, едната от изгубените души, русоляво момче с врат като дънер, се обади:

— Искам да повдигна предложение за гласуване за смяна на президента.

Джордан въздъхна. Май се очакваше.

— На какви основания, Ранди?

— Предстои ти да ходиш на психолог заради посттравматичен стрес, а смятам, че е важно президентът ни да е с всичкия си — отвърна Ранди с надменния тон, който май се оказваше типичен за изгубените души.

Бузите й пламнаха и за Кий бе очевидно, че е бясна. Тя хвърли поглед към мястото му в ъгъла и той й прошепна:

— Питай го откъде знае.

— Откъде си толкова запознат с лична медицинска информация като тази, Ранди?

— От Теса.

Очите й се разшириха от изненада, но въпреки че очевидно бе смаяна, че най-добрата й приятелка разказва наляво и надясно, че тя ще ходи на психолог, реши да замълчи.

Едно от момичетата вдигна тъжни очи към Джордан.

— Може би действително ще ти дойде в повече. Така де, върна се едва преди няколко дни. Никой няма да те вини, ако решиш да си спестиш част от натоварването.

— Все още не съм ходила на психолог. И ще го направя единствено защото баща ми настоява. Нищо ми няма и не, не желая да си спестя натоварването — отвърна Джордан на милото момиче. — Нека гласуваме по предложението на Ранди. Всички, които искат да се проведат нови избори за президент, да вдигнат ръка.

Вдигнаха се седем ръце.

— Колко са против?

Пет ръце.

— Значи избори ще има — заключи тя. — Ще помоля госпожа Блак да пусне обява в утрешния бюлетин и да насрочи изборите за другата седмица. А сега да преминем към докладите.

— Не си ли бясна? — прекъсна я Ранди.

Джордан отново погледна въпросително към Кий.

— Иска да си бясна. Ерикс го е подкокоросал да те вбеси, надява се да избухнеш пред всички.

Джордан се обърна към Ранди и отвърна с равен безизразен глас:

— Не съм бясна. Ще ми се само да не беше такъв нещастник.

Когато Джордан най-после се прибра у дома, раздразнението й от глупавите маневри на Ранди вече бе в миналото и й се искаше единствено да облече нещо удобно, да си направи чаша какао и да се захване с домашните. Но преди това щеше да се обади на Теса и да я попита от къде на къде споделя такива лични неща за нея с Ранди.

Тя отговори на първото позвъняване.

— Е, най-после! Мислех си, че никога няма да се откачиш от това събрание. А спешно трябва да говоря с теб. Вкъщи ли си?

— Аха. — За какво ли се беше развълнувала толкова? — И аз искам да говоря с теб. Ранди издейства нови избори за президент, понеже си му била казала, че ще ходя на лекар за посттравматичния стрес. Защо си…

— Не съм, Джордан! Споменах само на Ерикс, понеже изрази загриженост за теб, и явно той е казал на Ранди. Съжалявам наистина, но никой няма да гласува срещу теб, така че въобще не го мисли. Слушай, имам чудесни новини!

Еха, с каква лекота бе загърбила случилото се, сякаш нямаше нищо странно в това да я коментира в такива подробности с момче, което почти не познаваше.

— Ерикс ме покани на зимния бал! Мислех да не ходя, понеже Кори се оказа пълен тъпак, така че изобщо не съм си търсила рокля. Ще дойдеш ли на пазар с мен?

Джордан крачеше нервно между леглото и прозореца и едва се сдържаше да не избухне заради Ерикс. Толкова беше отвратена, че искаше да крещи. Но каза единствено:

— Хич не ми харесва тоя Ерикс, Теса. Нещо силно ме смущава в него.

— Шегуваш се, нали?

— Не. Наистина не ми харесва. Очите му са супер странни. Не ти ли прави впечатление?

— Джо, ти си луда! Ерикс има най-красивите очи на света. И е суперготин и секси. Да вземеш да си купиш очила.

Защо, за бога, Теса не виждаше очевидното? Нямаше как безсмъртието й или Мефисто да са причина Джордан да усеща злото у него, нали бе забелязала мъртвите му празни очи още в мига, в който го видя, когато Смърдящия й махна превръзката на самолета. Явно Анаво й отваряше очите за истинската същност на Ерикс.

— Според мен не е никак добра идея да излизаш с него.

— Ще ме умориш, особено като те видях как се беше залепила за Рокера цял ден. Всички само за това говорят, Джордан. Ерикс твърди, че са го арестували, защото шофирал пиян, и леля му затова преместила него и брат му тук.

Първата й реакция бе да побеснее, но се насили да преглътне гнева. Нямаше значение какви лъжи разпространява Ерикс и какво си мислеха хората. Двамата с Кий щяха да изчезнат само след месец.

— Пълна лъжа. Изобщо не вярвай и думичка за Кий.

Ерикс го ненавижда и е готов да му направи всякакви мръсотии.

— Откъде си толкова сигурна, че лъже? Току-що си се запознала с него. Ами Матю? Откакто се залепи за новото момче, всички мислят, че си скъсала с него, понеже е парализиран. Знам, че не така, но всички това говорят, Джордан.

— Не съм късала с него. Снощи ми писа съобщение и решението е негово.

Теса мигновено даде на заден ход:

— О, боже, Джордан. Съжалявам. Как си?

— Много ми е странно, че вече не ми е гадже. — Жалко, че не можеше да й разкаже всичко.

— Може би си права. Може би му трябва време.

— Дано, но звучеше доста категоричен. — Дотолкова, че да й изпрати фалшива снимка и да я излъже, за да не останат никакви съмнения. Но това не смяташе да споделя с Теса. Просто нямаше сили да говори на тази тема.

— Ерикс каза, че има шанс Матю да се оправи. — Теса очевидно се опитваше да я успокои. — Каза, че има случаи разни хора да проходят отново, нищо че са били парализирани.

Джордан направо изстина, ужасена от мисълта, че Ерикс би могъл да предложи на Матю да го излекува, понеже знаеше какво ще поиска в замяна. Само от мисълта Матю да изгуби душата си, в гърдите й се надигаше истерия. А ако Теса положеше клетвата, направо щеше да полудее. Отново закрачи по килима.

— Моля те, стой далеч от Ерикс. Ще ти направи нещо, сигурна съм.

— Ама че си квачка. Не можеш ли просто да се радваш за мен?

Щеше да се радва, ако Теса престанеше да се прехласва по Ерикс.

— Предложи ли ти да приемеш неговата религия?

— Не, той не е като Кортни и Осиците, които вечно тормозят хората с Исус.

Но и това щеше да стане, само дето нямаше да й предложи Исус.

— Моля те, ела на пазар с мен. Няма ли да си купуваш нова рокля за зимния бал?

— Не смятам да ходя с някого, така че ще си облека нещо старо.

— Няма ли да ходиш с Рокера?

— Казва се Кий и не е от хората, дето ще идат на зимен бал.

— Тук си права. Защо изобщо излизаш с него? Това да не е някакъв бунт? Заради отвличането ли? И кога изобщо ще идеш на психолог?

— Ако ти кажа, ще издрънкаш ли на Ерикс? Понеже не мога да лъжа, Тес. И ми е много криво, че си му казала, че възнамерявам да ида на лекар. Веднага го е разнесъл навсякъде и сега всички от Съвета смятат, че съм твърде стресирана, за да си изпълнявам функциите на президент.

— Много съжалявам, Джордан, и се кълна, че нищо повече няма да му казвам. Но истински се тревожа, да знаеш. Имаш ли записан час?

— Да, за следващата седмица, в сряда.

— Добре. Може пък психологът да ти обясни защо изведнъж си падаш по престъпници в кожени дрехи.

— Не е престъпник. — А само син на Ада. Интересно как щеше да реагира Тес, ако й кажеше. Естествено, нямаше да й повярва и щеше да го приеме като поредното доказателство, че Джордан е на крачка от пълното полудяване.

Освен ако не положеше клетвата. Тогава нямаше да се налага да й казва. Ерикс щеше да свърши тая работа. И най-добрата й приятелка щеше да се превърне в неин враг.

Сети се за Саша, чиято майка бе изгубила душата си, и й стана толкова мъчно, че очите й се насълзиха. Чак сега разбираше какво й е било.

— Хич не съм в настроение да обикалям по магазините, Тес. Защо не се обадиш на Меган?

— А може ли после да намина да ти покажа какво съм си купила?

Нямаше да й е лесно да демонстрира ентусиазъм за роклята, която Теса щеше да облече на срещата си с Ерикс, но нямаше как да не се съгласи.

Когато затвори телефона, все пак надникна в дрешника за нещо подходящо за бала. Не й се ходеше, но като президент се налагаше да присъства на подобни училищни мероприятия.

Само дето, като дойдеше време за зимния бал, можеше вече да не е президент.