Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (11)

Единадесета глава

Никак не му беше лесно да гледа как Джордан се връща при баща си. Стоеше невидим няколко метра встрани, но все пак го чу да хлипа. При всичките му недостатъци като президент и неспособността му да се опълчи срещу хората, които го тласкаха в грешна посока, все пак беше добър и почтен човек, а ако Кий бе изпитвал някакви съмнения относно това доколко този мъж обича дъщеря си, вече не хранеше такива. Стана му мъчно, че след месец щеше да я загуби завинаги.

Прегръщаха се цяла вечност въпреки снега, който се сипеше отгоре им, а поне хиляда фотоапарата щракаха от всички страни и цяла армия новинарски екипи снимаше всичко от разстояние. После двамата тръгнаха към лимузината, която ги чакаше с отворени врати. Преди да се пъхне вътре, Джордан го погледна и се сбогува с поглед. Щяха да се видят след няколко часа, но въпреки това гледката на отдалечаващата се лимузина го изпълни с тревога. Ерикс бе казал, че няма да я прибере, докато не стане готова да тръгне с него по собствена воля, но можеше ли да му вярва, че няма да реши да я отвлече точно сега?

— Ако го направи, ще се кае горко. Ще му стъжня живота — зарекла се беше тя, когато се готвеха за кацане.

— Как?

— Ще напипам слабото му място и ще се възползвам от него, няма да го оставя на мира.

Кий бе скептичен.

— Нали си наясно, че е по-голямо зло и от Луцифер?

— Не се тревожи толкова. Той действително вярва, че ще успее да ме убеди да тръгна с него по собствена воля, така че засега поне не се страхувам. Освен това, ако действително се появи, независимо къде и кога, ще се транспортирам обратно в имението, преди да успее да ме докосне.

Но когато лимузината зави зад ъгъла и изчезна зад хангара, Кий можеше само да мечтае за нейната увереност.

Когато се върна в Колорадо, се качи право в стаята си и влезе в дрешника, за да се приготви за акцията срещу „Ред Аут“. Докато прибираше ножа в джоба на шлифера, напипа късче хартия. Беше му написала бележка върху хартийката от торбичка чай: „Благодаря, че ми разказа за Кианос. Честита Нова година, Кирос.“

Нима беше навечерието на Нова година? Напълно беше изгубил представа за дните.

От интеркома в стаята се чу гласът на Джакс:

— Имаме проблем. В бойната зала след една минута.

Кий се транспортира моментално със свито гърло, молейки се да не се е случило нещо с Джордан. Беше пръв.

— Не чакай останалите. Казвай какво се е случило — нареди на Джакс.

Той кимна към екрана, където течеше репортаж за „Ред Аут“. Преди по-малко от час агентите на БАТОЕ бяха нахлули в лагера. Заварили всички мъже, жени и деца в него мъртви.

— Имах някакво особено предчувствие, та отскочих да видя какво става там — обясняваше Джакс. — Всички бяха застреляни с по един куршум в тила, както правят от мафията. Наредени бяха в редици, сякаш са ги накарали да коленичат, и са ги екзекутирали. Когато се върнах, репортажът вече течеше по новините.

Гласът на репортера продължаваше да звучи зад кадър:

— Брандън Холдър е намерен мъртъв в основната сграда, както, изглежда, от куршум, изстрелян от собствената му ръка. Федералните агенти отказват коментар, но ръководителят на бойната група ще даде пресконференция след около час. Съществува хипотеза, че намирането на Джордан Елис е провокирало водача на „Ред Аут“ да убие последователите си и себе си. Все още има множество загадки около нейното изчезване, мнимата й смърт и неочакваната й поява сред лондонските тълпи.

Сега всички изгубени души принадлежаха на Ерикс.

— Холдър беше Ския, така че ако той е мъртъв, няма съмнение, че виновен е Ерикс. Само той би могъл да го убие.

Джакс кимна.

— Знаел е, че рано или късно ще ги приберем, така че е решил да ни изпревари.

Трябваше да се отърват от двойниците в хладилника.

Запъхтяна и уплашена, внезапно в стаята се появи Джордан.

— Чухте ли? Застреляли са ги — всички до един!

— Какво правиш тук?

— В момента уж съм в болницата, чакат ме да се изпишкам в картонена чашка, така че трябва да се връщам веднага. Исках да разбера дали знаете.

Кий посочи екрана.

— Току-що разбрахме. — Той огледа болничната й нощница. — Защо искат да пишкаш в чашка?

— За да видят дали похитителите не са ми давали някакви наркотици, а също и да проверят задруги… неща, които евентуално са ми се случили. След това ще ми взимат кръв. Това че съм безсмъртна, ще даде ли отражение? Ще има ли разлика в резултатите?

— Нивото на ензимите ти ще е извън всякакви норми. Не можеш ли да прескочиш кръвната картина?

— Ще се пробвам. — Тя хвърли последен поглед към екрана и направи гримаса. — Трябва да вървя. — И изчезна.

Разрева се и изпадна в истерия, когато я уведомиха, че трябва да й вземат кръв, разкрещя се, че не издържа повече и иска да си иде у дома.

— Моля те, татко, нищо ми няма. Нищо не ми направиха, не са ми давали друго, освен вода и солети. Не им давай да ме мушкат с игли!

Бедният й баща. Точно в този ден бе готов планини да премести заради нея. Щом тя не искаше игли, значи нямаше да има такива. Той прекъсна доктор Кирк, който обясняваше колко е важно да се направи изследването, и Джордан отиде да се облече.

В коридора, преди да тръгнат към изхода, където ги чакаше лимузината, тя го попита:

— Може ли да видя Матю, преди да тръгнем?

— Все още е в интензивното — отвърна баща й. — Допускат се само членове на семейството. Ще можеш да го видиш, щом го преместят в нормална стая.

В първия момент се разочарова, но после й хрумна, че може би е по-добре да се види с Матю, когато баща й не чака в коридора или — дори по-зле — стои в стаята при тях. След няколко минути бяха в лимузината, на път за дома.

— Все още ли искаш да идем до Кемп Дейвид? Първи януари е, можем да погледаме футбол или някой филм. Каквото ти се иска, Джордан.

Тя се вгледа в умореното му лице, в разрошената посивяла коса, в петната от кафе по бялата му риза и се замисли, че на него почивката му бе по-необходима, отколкото на нея.

— Чудесно звучи, татко. Може да помолим Бетси да ни приготви нещо вкусно за вечеря.

— Обещала е да сготви супа с шунка и черен боб.

Докато гледаше града през стъклото, навалелия сняг под светлите кръгове около уличните лампи, на Джордан й се искаше да чувства единствено въодушевление от това, че си е у дома, но усещането бе горчиво-сладко.

— Погребението на Рой ще е в четвъртък, така че трябва да се върнем утре вечер, но и една нощ е все нещо, нали?

— Разбира се, татко. — Щеше да се наложи да измисли някакво приемливо извинение, за да пропусне погребението на господин Трент. Отказваше да стои и да слуша как свещеникът нарежда, че покойникът вече е в Рая, а Бог всичко прощава и така нататък, и така нататък. Господин Трент не беше в Рая и Бог никога нямаше да му прости, понеже той се беше отрекъл от него. Интересно как щеше да реагира баща й, ако му кажеше, че началникът на канцеларията му, най-добрият му приятел, е бил наясно с това кой стои зад похищението й. А после се зачуди кого ли ще използва Ерикс сега, за да се домогне отново до баща й. Кий й бе казал, че татко й няма да помни нищо от обясненията на Трент за Ерикс — дори това, че е бил с него в нощта на отвличането. Знаеше само, че Рой Трент е получил инфаркт и е починал.

— А погребенията на Маги и Пол?

— Маги си я прибраха в Канзас, ще я погребат със семейството, а Пол заровихме вчера във Вирджиния.

— О. — Не й беше приятно, че е пропуснала погребението на Маги. От толкова години се грижеше за Джордан, че бе станала част от семейството.

— Джордан, миличка, не е нужно да говориш за това, ако не искаш, но ми се ще да знам дали не са ти направили нещо.

— Не, татко. През повечето време бях сама. — Тя стисна лекичко ръката му. — Бясна съм и тъжна, и ужасно разстроена заради Матю и Пол, и Маги и ми е много мъчно, че така си се изтормозил, а и доста се уплаших да не ме убият, но сега съм добре.

Той на свой ред се загледа през прозореца.

— Патриша предложи да се видиш с някого в Бъдезда, терапевт, специалист по посттравматичен стрес. Ще го направиш ли?

Поредният, когото трябваше да лъже. Супер.

— Да, татко. Ще поговоря с някого.

Когато се върнаха в Белия дом, тя се качи в стаята си, уж за да си почине малко, преди да започне да се приготвя — щяха да отпътуват в осем, — но не я свърташе на едно място. Вместо това седна пред лаптопа, отвори електронната поща на първата дъщеря и направо зяпна, когато програмата свали над петдесет хиляди имейла, повечето изпратени след намирането й в Лондон. Прочете няколко и й стана мъчно от това, че някои бяха изпълнени с толкова омраза. Защо хората смятаха, че е в реда на нещата да й пишат какъв идиот е баща й? Да й казват, че заслужава да бъде отвлечена? Как бе възможно да има толкова безсърдечни хора като онзи, който бе заявил в писмото си, че баща й е точно толкова виновен за случилото се с Матю, колкото и онези, които бяха натиснали спусъка?

Вярно, повечето бяха мили и дружелюбни и й пожелаваха да се оправя, но поне една трета бяха откровено гадни.

Влезе в личната си страница във Фейсбук и прочете десетките съобщения на стената си от приятели в училище, от което й стана малко по-добре.

Теса също й беше изпратила съобщение: „Обикновено не се моля кой знае колко, но след този уикенд Бог съвсем няма да иска да ме чуе — проглуших му ушите. Толкова съм благодарна и щастлива, Джордан. Нямам търпение да те видя и да те прегърна, и да се разрева, и да ти омажа пуловера със сополи. Обичам те!“ После следваха цяла камара сърчица.

Някъде към шест и половина звънна домашният телефон. Вероятно баща й искаше да провери дали е будна и дали си приготвя багажа. Тя побърза да вдигне:

— Ало.

— Защо не спиш? — чу тихия глас на Кий.

— Как така ми се обаждаш по вътрешната линия?

— Защото съм в Овалния кабинет — ей така, понеже мога — и реших да ти се обадя, преди да се транспортирам при теб. Да не би да спиш. Или да си гола.

— Чета имейли и съм напълно облечена. Идвай.

Линията прекъсна и след секунди Кий се появи насред стаята, полите на шлифера му се люлееха над рокерските му ботуши.

— Какво става?

— В осем тръгваме за Кемп Дейвид. Мисля, че там няма да имам нужда от теб, Кий, тъй че може би няма да е зле да се подготвиш за училище. Започваме в четвъртък. — Тя огледа многозначително ботушите му. — Ще трябва да понапазаруваш.

— Ще пратя Мърси да ми вземе това-онова.

Май и Матилда беше споменала, че Мърси била купила новите дрехи на Джордан.

— Коя е Мърси?

— Една от Лумините, обожава да пазарува. Ще намери каквото трябва, можеш да си сигурна.

— Значи ще дойдеш с мен в Кемп Дейвид?

— Ще идвам да те наглеждам само от време на време, за да можеш да прекараш повече време с баща си. Струва ми се направо смазан.

Джордан кимна, после стана и влезе в дрешника, за да вземе сак. Разтвори го на леглото и извади пижама и бельо от скрина.

— Не успях да видя Матю, тъй като е в интензивното отделение и пускат само роднини.

Кий въздъхна.

— И, предполагам, искаш да те заведа?

— Мога и сама да се заведа, но все още не мога да ставам невидима.

— Никак не ми се иска. Наясно си с това, нали?

— Моля те, Кий. Само за няколко минути.

— О, дявол да го вземе. — И той отново въздъхна, после свали сака й на земята и смъкна покривката от леглото. Нареди възглавниците и ги покри със завивките, така че да изглежда, че отдолу има човек. Обръщайки се, Кий хвърли поглед към ключа на лампата и стаята мигом потъна в мрак — само че Джордан го виждаше точно толкова ясно, колкото и преди, — после протегна ръка. — Университетска болница „Джордж Вашингтон“?

— Точно така.

Само след секунди се озоваха във фоайето на болницата. Кий прегледа указателя и отново се транспортираха — този път в слабо осветен коридор.

— В някоя от тези стаи е, имената май са изписани до номера на стаята.

Тръгнаха напред, като проверяваха всяко име, а щом стигнаха края на коридора, видяха неговото: Матю Уитакър.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш, Джордан? Няма да свърши добре тая работа.

— Сигурна съм. — Но не беше сто процента сигурна. Сега, когато ножът бе опрял до кокала, стомахът й се свиваше от притеснение.

— Не може да те види или чуе, но ако го докоснеш, ще усети, така че стой по-далеч.

Джордан кимна и двамата се прехвърлиха в стаята.

Нямаше как да е подготвена за гледката. Матю лежеше, в тялото му бяха забучени безброй кабели и тръбички, косата му беше разчорлена, кожата — бяла като сняг, а очите му изглеждаха хлътнали и обградени от дълбоки тъмни кръгове. В ръката си стискаше смачкана нейна снимка. Но не това я накара да избухне в сълзи. Беше тежко ранен, парализиран. Явно все още имаше опасност за живота му, иначе нямаше да го държат в интензивното. Предвид всичко това изглеждаше точно както се очакваше. Това, което я съсипа, бе изражението в красивите му, кафяви очи — винаги лъчезарни и топли, — а сега изпълнени с необуздана ярост.

— Нормално е да е ужасно разстроен — вметна Кий. Кимна към телевизора, включен на Си Ен Ен. На екрана се въртеше запис от пристигането й във военновъздушната база „Андрюс“. — Вярвал е, че си мъртва. А сега разбира, че не е така. Страхува се, че ще дойдеш да го видиш. — Кий тръгна към вратата. — Не го прави, Джордан. Ако действително го обичаш, не идвай тук в реалния живот. Остави го да се прибере у дома, да тръгне на рехабилитация или където там ще го пратят след болницата. Остави го да си възвърне поне част от достойнството, преди да дойдеш да го видиш. Можеш да му се обадиш, да му пишеш есемеси, имейли, да му изпращаш картички и бонбони. Но недей да идваш тук.

Вратата бавно се отвори и влезе майката на Матю: кротка мила женица, южнячка до мозъка на костите си чак до типичния провлечен говор и гръбнак от стомана.

— Проверих, миличък, вече си е тръгнала. Докато си в интензивното, няма да пускат външни хора.

— Тогава ще остана тук завинаги.

Джордан избърса нос с опакото на ръката си и съвсем се разплака. Погледна към Кий и усети как решимостта й преминава в непоколебимост.

— Мразя Ерикс. Искам да го намушкам с нож и да му извадя очите, да му отсека ръцете и да го дам на алигаторите. Искам да го накарам да се гърчи. Толкова го ненавиждам, че чак ме боли. О, искам да счупя нещо!

Кий протегна ръка към нея.

— Да вървим.

Тя хвърли последен поглед към Матю и подаде на Кирос своята.

Знаеше си, че ще мине зле, но не бе очаквал Джордан да се срине до такава степен. Транспортираха се обратно в спалнята й, но Кий остави и двамата невидими, за да може тя да си излее всичко. Още щом пристигнаха, Джордан отскубна ръката си от неговата и закрачи напред-назад между леглото и прозореца, като не спираше да прокарва нервно пръсти през косата си и да плаче, крещейки от ярост. Изреди всички възможни неща, които искаше да причини на Ерикс, като изпадна в доста крайни подробности. Кий се облегна на стената с ръце в джобовете и я остави да се навика, докато накрая не се изтощи и не забави крачка. Когато най-после се приближи, той я хвана за ръката и я дръпна към себе си, прегърна я и загали косата й. Сграбчила ризата му в малките си сърдити юмручета, тя плака ли, плака, докато накрая Кий се уплаши, че никога няма да спре.

Най-накрая утихна и плъзна ръце около кръста му. И млъкна. Струваше му се невъзможно да уцели какво да каже, така че да й стане по-добре, затова замълча.

Тя вдигна глава от гърдите му и го погледна право в очите. Кий примигна. Имаше невероятни очи. Пусна я с едната ръка, бръкна в джоба си и извади носна кърпичка, с която внимателно подсуши бузите й.

— Може и да не ти се вярва сега, но ще му стане по-леко. Вероятно след като си тръгнеш, но все пак ще приеме нещата и ще си изгради живот.

— Надявам се. Той е прекрасен човек, Кий, и не заслужава…

— Недей, Джордан. Никой не заслужавала му се случват гадости, даже и онези, които не са прекрасни хора. Но животът раздава и лоши карти наред с хубавите и все на някой се пада късата клечка.

— Но така ли се случи действително? На мен ми се струва, че Ерикс не е късата клечка. Той е силата, която обърква съдбата или каквото там насочва живота на хората.

— Няма такова нещо като съдба. Има свободна воля и избор, а също и случайни събития като пожари и наводнения, и катастрофи, и паднали самолети, и престъпни действия. Хората чисто и просто извървяват живота си. Понякога нещата се нареждат, понякога не, но в крайна сметка е важно единствено как са се държали с другите.

— Ами онези, които обещават душата си на Ерикс?

— Това само подкрепя мнението ми. Нима е възможно съдбата ти да диктува да продадеш духа си на измамник? Това е един от милионите избори, които прави даден човек, но именно онзи, който обезсмисля всички останали.

Тя отново го погледна.

— Продължавам да не разбирам защо ако излекуваме Матю, ще се намесим в свободната му воля.

— Виж, няма значение, че онези, които стреляха по него, са мъртви души. Дойдоха да те отвлекат и без значение дали са действали по заповед на Ерикс, или на онзи ненормалник в Тексас, целта е същата. Вероятно и крайният резултат е щял да бъде същият. Просто се е случило, Джордан, колкото и да плачеш и крещиш, и да ти се иска да не е така, няма как да променим случилото се. Матю ще трябва да постигне някакъв мир със себе си, а ти — да се примириш и да престанеш да се тормозиш.

— Искам мъст. Искам Ерикс да си плати.

— Ще му отмъстиш най-добре, като неутрализираш изгубените души и Ския. Всяка душа, която загуби, го отдалечава по малко от онази сила, която ще му е нужна, за да се отърве от Луцифер и да превземе Ада.

— Защо му е притрябвал толкова Ада, Кий?

Насочваха се към бурни води, а му се струваше, че достатъчно неща е споделил за един ден. Така че не отговори.

— Моля те, кажи ми. Искам… трябва да разбера.

Кий отпусна ръце и направи крачка встрани, така че Джордан се принуди да го пусне. Сега беше негов ред да крачи из стаята, докато се чудеше дали е готов за такъв разговор. Можеше да й каже, че ще й обясни друг път. Можеше да си иде у дома, в парника, единственото място, където това знание не го разяждаше.

— Моля те, Кий.

По дяволите. Сега вече не можеше да си тръгне.

Продължи да крачи.

— Щом Ерикс умря, от него си отиде и всичката му светлина, а когато се върна, той беше изгубен не само за Бог, но и за Луцифер. Откакто свят светува, единствено неговата душа не принадлежи никъде. Никой не го иска. А той се стреми към Ада, защото иска да принадлежи някъде. Вярва, че ако управлява Ада, ако държи духа на цялото човечество, ще запълни празнотата, където някога живееше светлината му. Не разбира, че дори да спечели, нищо няма да се промени. Отново ще е лишен от надежда, самотен.

— Не мога да повярвам. Ти като че ли го съжаляваш.

Кий се закова на място и се извъртя към укорителното й лице.

— Та той ми е брат, Джордан. Виждам какво прави и мразя постъпките му, но него не мога да мразя. Нали искаше да говорим за свобода на избор? Е, той направи най-тежкия избор от всички.

Джордан не можеше да повярва на ушите си.

— Избрал е да убие майка ти, а ти му се възхищаваш?

— Естествено, че не му се възхищавам, но той го направи заради мен! Заради нас. Когато тя си отиде, Бог разбра, че съществуваме. Нямаше нужда да скача. Ако бе изчакал дори само час, Луцифер щеше да се намеси, а Ерикс — да получи Божията благословия. Щеше да е като нас. Но той не можеше да живее с мисълта за извършеното, затова скочи. Сега не съществува в очите на Бог и е най-големият враг на Луцифер, най-страшната угроза за човечеството, но нима вината за това е негова? С какво се е провинил, освен с това, че се роди пръв? И колко близо бях аз до същата съдба?

Джордан вдигна ръце, сякаш се предаваше.

— Много объркано взе да става, Кий. Току-що каза, че животът е низ от избори и решения, и свободна воля, че няма такова нещо като съдба.

— За обикновените хора е така. Но ние не сме обикновени. Баща ни е Черният ангел на смъртта, така че сме само на две крачки от Луцифер. Помисли само. Неговите изкушения и опити да примами човешкия дух към тъмнината са причината за всички страдания по света. Баща ми е следващият по ранг след него. Паднал е заедно с Дявола. И е способен на неща, които и най-развинтеното въображение не може да измисли, а същото важи и за мен. Защо, мислиш, се страхуват хората от нас? Знаят какви сме, усещат го по-ясно от стадо газели, подгонени от лъв.

— Мен не ме е страх.

— Защото си Анаво. Защото изкушението няма власт над теб.

— Но хората не се страхуват от Ерикс. Твърди, че ги привлича, че го намират за харизматичен.

— Така е, привлича ги, защото вече не принадлежи на Ада. Той е аномалия, игра на природата, нещо, което хората не могат да проумеят. Крие същността си зад лицето и чара си и хората вярват на лъжите му. Вярват, че разполага с отговорите. Та виж само Библията. В Откровение се казва, че звярът ще дойде на този свят като лъжемесия, като харизматичен лидер, който ще лъже хората. Може би пророкът, който е видял края на света, е вярвал, че лъжемесията е Луцифер, но не е така, Джордан. — Той отново тръгна из стаята, разкъсван от безсилието, мъката и гнева на хиляда години. — Той е брат ми.

Джордан мълчеше, не питаше нищо, което трябваше да му подскаже какво се случва, но той така и не се усети и се втрещи, когато тя най-после проговори:

— Не смятам, че нещата между нас ще се получат, Кирос. Мразя го толкова много, че ако можех да го убия, щях да го направя начаса без грам угризения. А мисълта за чувствата ти към него, за това, че дори докато се бориш срещу него и ненавиждаш постъпките му, пак таиш някаква извратена братска обич към Ерикс, ме отвращава. Сякаш в теб има част от него.

Кий се почувства като прегазен от влак. Опита се да си поеме въздух, но не можа.

— Но това е точно така, Джордан. Имаме обща кръв, общ баща, братя.

— Но братята ти го мразят.

Той кимна.

— Само ти възприемаш нещата по такъв начин. Те знаят ли?

— Никога не съм го казвал на никого.

— И вероятно съжаляваш, че го стори, а не бива. Рано или късно щеше да излезе на бял свят и може би е по-добре, че се случи сега, преди нещата да се задълбочат.

Вярно, че не бе очаквал да приеме чувствата му към Ерикс, но и през ум не му беше минало, че ще се разстрои толкова много. Достатъчно, за да му каже, че всичко е свършило, преди изобщо да бе започнало.

— А онова, което каза на самолета?

— Вярно е, Кий. Ще бъда с теб, но не съм сигурна, че ще мога… някога… да те обикна. — Тя изхлипа тихо. — Ще трябва да изпълниш Завета Мефисто с някой… с друга Анаво.

Кий извърна глава и пристъпи невиждащо към прозореца.

— Ще помоля Феникс или Зий да те наглеждат, докато си в Кемп Дейвид. — Без да я поглежда, Кий изчезна.

Остатъкът от деня премина в мъгла и терзания. Джордан надяна усмихната физиономия заради баща си и ако той бе забелязал, че е по-неразговорлива от обичайно, вероятно го бе отдал на последствията от отвличането й и не спомена нищо. Докато гледаха Парада на розите и футболния мач, тя не спираше да превърта случилото се в болничната стая в главата си. А когато баща й пъхна някакво дивиди в плейъра, тя послушно го изгледа, без да види нищо, защото умът й прехвърляше думите на Кий.

Сети се как бе изпитала нещо като съчувствие, когато Ерикс й бе разказал за себе си. Станал бе това, което е, не по своя воля. Но сега чувстваше само омраза към него. Нямаше значение, че той не може да контролира същността си. Той беше злото в света. Заплаха за човечеството. Трябваше само да си спомни погледа на Матю и яростта й се завръщаше — толкова всепоглъщаща и изгаряща, колкото и преди.

Как бе възможно Кий да чувства друго към Ерикс, освен омраза? Умът й не го побираше.

След вечеря излезе да се поразходи, докато баща й разговаряше с асистентката си Патриша. На шест метра отзад я следваха агентите на тайните служби.

И докато снегът скърцаше под краката й и дробовете й поглъщаха ледения въздух, Джордан умуваше какво ще се случи, когато се върне в Колорадо. Очевидно никога нямаше да получи знака на Мефисто и цяла вечност щеше да е изложена на опасност от Ерикс. За миг дори се замисли дали да не му каже, че ще отиде с него. Имаше една стара поговорка: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо“. Ако отидеше при Ерикс, щеше да опита да провали всичките му начинания. Но дали щеше да успее? Вероятно не, а щеше да е принудена да прекара вечността с него. Ужасна идея.

Пътеката зави сред дърветата и отпред изникна Феникс. Явно беше невидим, понеже изглеждаше някак безплътен. Когато го подмина, успя да му прошепне тихо:

— Чакай ме в стаята ми след пет минути.

Феникс кимна и изчезна.

Джордан сви обратно и тръгна към къщата, а когато се прибра в спалнята си, Феникс вече я чакаше там.

Понечи да изгаси лампата, но после размисли и тръгна към дрешника. Докато събличаше палтото си, усети странен хлад и ръцете й станаха безплътни.

Феникс се облегна на стената и скръсти ръце.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

— Не искам да говоря за това. — И нямаше да говори.

— Така каза и Кирос, но всички сме наясно, че се е случило нещо ужасно, а мен избраха да науча какво.

Джордан закачи палтото си и се обърна с лице към него.

— Откъде знаете?

— Разби парника.

Джордан бавно смъкна плетената си шапка и се отпусна в някакъв стол.

— Чухме шум от падащо стъкло, а когато отидохме да видим какво става, го заварихме да троши стъклото с голи ръце, стъпил върху покрива. Хвърли всички растения на снега. Запали огън и метна вътре кошера, къщата на пеперудите и градинската пейка. Накъса люлката на стотина парчета и метна и нея вътре. Когато го попитах защо го прави, ми каза, че не разполага с лукса да унищожава в реалния свят. А после се нахвърли върху мен. Направо ме смаза от бой, а аз му се оставих, понеже никога не съм го виждал такъв. И когато от парника не остана нищо, той изчезна.

— Къде?

— На Кианос. Винаги отива там, когато му дойде в повече. Което е странно, понеже ние останалите ходим там само когато ни се налага, ако трябва да изтърпим наказание или някой от нас се издъни до такава степен, че останалите свикат съвет.

Струваше й се, че Кий обичаше да се връща, понеже си припомняше какво е било, преди да станат безсмъртни. Преди Ерикс да се превърне в чудовище.

— А ще има ли съвет за днешните изпълнения на Кий?

— Не. Парникът си е негов, може да прави с него каквото си поиска. Но всички сме разтревожени, Джордан. Искаме да разберем какво се е случило, та да го разстрои до такава степен. Строи този парник от двайсетте години на миналия век. Близо сто години. Какво го е накарало да го унищожи за по-малко от три часа?

Джордан се изправи и застана край прозореца, втренчи се в гората зад къщата и се зачуди какво да каже. Никога не би издала спомените, които Кий й бе споделил, нито чувствата му към Ерикс. Казал й бе, че нито споделя, нито търси съвет от другите, щом й се бе доверил достатъчно, за да й разкаже това, не биваше да предава доверието му. Макар да смяташе, че греши.

— Няма да изпадам в подробности — каза накрая, — но му казах, че между нас нещата няма да се получат.

Вместо да попита защо, както очакваше, Феникс измърмори:

— Това обяснява всичко.

Тя се обърна към него.

— Така ли?

— От хиляда години чака да намери Анаво. И накрая откри теб, а ти си му казала, че всичко е приключило, преди дори да е започнало. Учудвам се, че се е задоволил само с парника. Цяло чудо е, че не е отишъл да убие някого, защото подобна ярост се укротява само с кръв.

Не бе отишъл да излее гнева си в реалния свят, защото така щеше да наруши правилата, което би означавало края на Мефистофел. Но Феникс не знаеше това. Никой не знаеше — вероятно дори и Мефистофел.

— Ще си намери друга Анаво и тя ще го харесва такъв, какъвто е.

— Не се самозаблуждавай, Джордан. При положение че за последните хиляда години сме открили само три, какви са шансовете да намери друга?

Нищо чудно да са доста големи, помисли си Джордан, ако подозренията на Кий се окажеха истина. Кой знае колко още Анаво имаше из света. Тя си го представи с друго момиче, видя го как я целува и в гърлото й се надигна странен звук.

— Добре ли си?

— Не. Тази сутрин видях Матю и истината се оказа още по-ужасна, отколкото предполагах. Не ми е съвсем ясно какво точно означава сляпа ярост, но определено исках да чупя, без да подбирам. Исках да ударя нещо. Да убия Ерикс бавно и болезнено.

— Всички това искаме, но понеже е невъзможно, си го изкарваме на изгубените души и Ския.

Ето тук грешеше. Кирос не искаше да убие Ерикс. Феникс се прокашля.

— Не можеш ли поне да загатнеш за какво става дума?

— Няма значение, Феникс. Нещата са такива, каквито са.

— За бога, понякога звучиш точно като него. Двамата сте идеални един за друг, тогава какъв е проблемът? Защото е син на Ада, това ли не можеш да преглътнеш?

— Не. Не желая да говоря затова. Престани да разпитваш и си върви у дома.

— Заради секса ли е? Това ли те плаши? Никой не те притиска, Джордан, изобщо не е нужно да се бърза. Важно е, разбира се, заради знака, но можеш да си живееш години наред и без знак.

Джордан пламна и извърна глава.

— Не е това. — След случилото се в самолета мисълта за секс с Кий бе най-малкият проблем. Трябваше да признае, че до ужасния миг тази сутрин, когато бе разбрала какво чувства Кирос към Ерикс, изобщо не се бе тревожила за това. За първи път в живота си изпитваше любопитство. Дори нетърпение.

Но с това беше свършено. Вече не би могла да му позволи такава близост, не и след като знаеше какво изпитва той към Ерикс. Само като си припомнеше думите му, тъгата му и чувството на безсилие, й се завиваше свят.

Феникс я гледаше втренчено и вероятно съчиняваше всякакви теории.

Главата я заболя.

— Не желая да говоря затова, Феникс. Моля те, върви си.

— Няма ли някакъв шанс да размислиш за Кий?

Имаше ли? Тя потърка чело, свела глава към килима.

— Мисля, че не.

— Е, явно това е положението. Но няма как да го избягваш. Живеем заедно и останалите не бихме могли да понесем подобна вражда, така че ще трябва да се примириш с присъствието му. Ясно ли е?

— Ясно.

— Въпреки всичко ще идва на училище с теб заедно с един от Лумините, Броуди, и ще имаш нужда от него, така че не позволявай на гордостта си да ти пречи да го помолиш за помощ.

— Няма.

— Лека нощ, Джордан.

Феникс изчезна и тя отново остана сама.