Бони Рамтън
Земетръсни игри (25)

Глава 25

Големите пясъчни дюни, ширина 37,47,50, дължина 105,33,20, долината Сан Луис, Колорадо

— Ей, страхотно — извика Джо. Още не можеше да привикне с тишината след шумотевицата от машината на Тесла. — Като в Агата Кристи! — Продължи с фалшив английски акцент. — Сигурно се чудите защо ви събрах тук днес — след което вече нормално добави: — Някой от присъстващите го е направил, нали?

— Точно така. — Красивото лице на Айлийн сияеше.

Когато Парис беше изстрелял Бейб над дюната, Джо не видя нищо друго, освен Айлийн. Тя стоеше там, мъртвешки бледа, с ръце във въздуха. За малко да провали целия план, като се хвърли срещу гадняра, който я държеше на мушка. Но Парис с мъка го възпря и Джо най-после забеляза машината на Тесла и си спомни какво се очакваше от него. Естествено, Роузън беше прав. Айлийн можеше да се грижи сама за себе си.

Даниъл Грентъм нервно се размърда. Джо го погледна, после видя, че и Алън Бакстър, Марша и дори Парис Линели изглеждат напрегнати. Едва сега си спомни, че всеки един от тях е бил в долината Сан Луис през нощта, в която е била убита Криста.

— Е? — попита Роузън, все едно че беше седнал удобно на бюрото си, а не клечеше, извил ръката на Джейкъб Мичъл насред Големите пясъчни дюни. Късата черна коса на Роузън беше в изряден ред както обикновено, но по гърба и мишниците на ризата му бяха избили големи тъмни петна. Слънцето вече превръщаше дюните в пещ.

— Криста е намерила това място, когато Мичъл и копоите му се подготвяли за колорадското земетресение. Намерила ги е, защото разследвала замърсяването на водата на Медано Крийк. Нали, господин Мичъл?

— Да — каза отново спокойно той. — Изведохме я от територията на експеримента. И това беше всичко…

— Същата нощ някой я е проследил, изнасилил я и я убил. После убиецът изрязал две ивици от кожата по рамото и ръката й. Защо?

— За да го направи да изглежда като отвличане от извънземни — предположи Марша.

— Това беше предполагаемото обяснение, нали? — Очите на Айлийн заблестяха.

Джо здраво стисна устни, за да не се разсмее. Тя се забавляваше почти колкото него.

— Какво искаш да кажеш? — попита Парис.

— Не знаех, преди да видя Бенет. Той извади бъркалките си точно преди да задействат машината. Гледах те, като ги дъвчеше. Обичаш да хапеш, нали, Бенет?

В малката пясъчна долинка настана мъртва тишина. Веселието на Джо угасна.

— Той я е хапал — прошепна накъсано Алън Бакстър.

— Да — каза Айлийн. — После изрязал изпохапаната кожа, за да не могат да сравнят белезите със зъбите му.

— Измислици — свъси вежди Мичъл. — Направо смехотворно.

— На тялото й намерихме пубически косъм — каза Айлийн. Джо наблюдаваше нея, не Мичъл. Не беше ядосана или тъжна. Бе невъзмутима, като издяланата от камък сляпа статуя с везните на правосъдието. — Бенет е използвал презерватив и после е изрязал следите от ухапаното. Съблякъл я е и я е изтърколил по дюната. Но на тялото й останало едно малко косъмче. Просто миниатюрно. И това е всичко, което ни е необходимо. Бенет е арестуван за изнасилването и убийството на Криста Люис.

За момент всички останаха безмълвни. Заобикаляха ги небето, пясъкът и блестящите на слънцето останки от машината на Тесла. До Джо достигаше миризмата на масло, пот и под всичко това миризмата на дюните, на които не им пукаше какво точно правят тези дребни същества по огромната им обгорена повърхност. Марша продължаваше да клечи върху рамото на Бенет, а Парис беше седнал върху изпънатото тяло на Скот. Айлийн, Роузън и Мичъл бяха на около половин метър от тях. Между тях беше Бейб, огромните предни колела на джипа бяха напълно заровени в пясъка.

— Не — каза Мичъл и въпреки хватката на Роузън се изви напред. Очите му бяха присвити и приличаха на вратички към ада. — Не може да бъде. Не може да го е направил той. Не би го направил!

Изведнъж Джо видя Алън да се изправя на крака и да се втурва напред. Марша отхвръкна от тялото на Бенет, който допреди малко изглеждаше в безсъзнание. Явно се беше преструвал. Не трябваше да я оставя сама с него.

Бенет имаше още един пистолет. Носеше по два, също както Айлийн, и сега вторият бе насочен към нея. Джо видя как Роузън с вик блъска Мичъл в пясъка и понечва да извади пистолета си без никакви шансове да успее навреме.

Алън Бакстър се вряза странично в Бенет. Държеше ръцете си ниско и се пресягаше към пистолета му. Във въздуха се разнесе изстрел, просто леко пропукване, което можеше да означава абсолютно всичко. После Бенет падна и Джо ясно чу звука от строшени кости. Айлийн отскочи назад и се олюля.

Бенет си пое шумно дъх, прозвуча като пронизително високо изсвирване. Марша беше обхванала с ръце ритащите му крака и пищеше. Парис продължаваше да държи ръцете на Скот и също викаше нещо. Много умно, да не го пусне. Джо избута Айлийн и се метна върху Бенет, преди Марша да изтърве ритащите му крака. Роузън беше заровил главата на Мичъл в пясъка и без да обръща внимание на приглушените му писъци, светкавично бързо му слагаше белезници.

Още някой крещеше. Беше Айлийн и гласът й бе висок, тънък и обезумял. Тя спусна предпазителя на пистолета на Бенет, хвърли го към Роузън и се отпусна на колене до Алън Бакстър.

Под тялото му растеше влажно червено петно. Жадният пясък попиваше кръвта веднага.

— Татко — на пресекулки каза Айлийн.

— Не мога да дишам — прошепна Алън с очи, насочени към празното синьо небе.

Джо обхвана Бенет и с адско усилие го повдигна. Счупеното му рамо изпука ужасно, докато го влачеше по-далеч от Айлийн и Алън. Чу как дъхът излиза от другия като насила измъкнато изсвирване. Не му пукаше дали го е убил. В момента единственото, което усещаше, беше гняв.

Покрай него профуча Парис Линели, рязко отвори вратата на джипа и след кратко търсене изскочи обратно с хладилната чанта. Лицето му беше потно, а косата — залепнала към челото. Отвори капака, изхвърли храната отвътре и във въздуха се разхвърчаха пиле и картофена салата. После притича обратно с двете пластмасови кутии и коленичи до Алън.

Джо се извъртя върху тялото на Бенет така, че да може да вижда какво ще стане. Парис грубо изблъска Айлийн встрани. Тя се остави да я отстранят, коленичи и силно стисна ръце. Лицето й бе подпухнало и обляно в сълзи. Алън бавно извъртя глава и погледна към Парис. По устните му имаше пенеста червена кръв, а лицето му бе мъртвешки бледо. Цялата му дясна половина беше покрита с яркочервени мехурчета. Парис постави едната пластмасова кутия върху гърдите му и внимателно го извъртя, за да закрепи другата на гърба му. Алън изстена.

— Куршумът е минал право през теб — каза високо Парис. — Бил е от кевлар, а той не се разпръсква, преди да излезе от тялото, ясно? Простреляли са те през дробовете, обаче ще оживееш! Губиш кръв, но аз ще се погрижа за това. Не ми умирай в ръцете, няма да умреш, освен ако не го искаш.

— Не искам — успя да промълви Алън и Парис го дари със слънчева усмивка.

— Точно така, приятел. Госпожо, подръжте тези кутии към рамото му, докато отида да донеса чантичката за първа помощ. Куршумът е излязъл откъм гърба му и раната там е по-голяма. Не са засегнати артерии, но трябва да предпазим дроба му от колапс. Това се казва пневмоторакс и ще да се справим с него. Натискайте.

Някой тупна на пясъка до Джо и когато се обърна, той видя Роузън с ролка тиксо. Бенет, който все още лекичко помръдваше, изпищя и рязко се отдръпна, когато залепиха ръцете към тялото му. Джо оцени безпристрастието, с което Роузън се справи с Бенет, рамото на когото бе зле натрошено и явно обездвижено. На самия Джо нямаше да му пука дори и ръката на Бенет да се откъсне от ставата. Роузън се запъти към Скот и в този момент джипът на шерифа се показа иззад хоризонта, последван за щастие от хеликоптера.

— Трябва да откараме този човек в болница — провикна се Парис, когато Фред и Гонзалес се измъкнаха от колата. Фред невярващо изгледа Алън Бакстър и пъшкащия, облепен с тиксо Бенет.

— И този също. В безсъзнание е и диша тежко — неохотно се обади Даниъл Грентъм.

— Аз трябва да се кача в хеликоптера с арестуваните, Парис — бързо каза Роузън. — А Айлийн сигурно ще иска да придружи Алън. Ще можеш ли…

— Естествено — каза Парис. — Двамата с шерифа сме единствените, които могат да ви изведат оттук. Айлийн, поддържай налягането върху превръзката и гледай да се справиш с шока. Увийте го с няколко топли одеяла. Само това можеш да направиш, преди да стигнете до болницата. — Той се изправи, когато екипажът на хеликоптера се заспуска надолу по дюната. Капитанът очевидно се беше препрограмирал да бъде на тяхна страна. Хората му носеха носилки за Алън и Бенет и Джо си отдъхна, когато те обиграно пренесоха ранените върху тях. Беше приятно пак да си на страната на добрите.

Айлийн се качи в хеликоптера заедно с носилката на Алън, без да престава да натиска превръзката. Не погледна към Джо. След секунди перките започнаха да изстрелват пясък и хеликоптерът се вдигна. Голямата машина се завъртя точно над тях и за момент Джо зърна през страничния прозорец лицето на Айлийн.

Беше пребледняло и напрегнато и гледаше право в него. После хеликоптерът изчезна.

Настъпилата тишина беше потискаща. Марша рязко издаде тъничък звук. Плачеше.

— Той ще оцелее — каза й Парис. — А и вината не е твоя.

Все още коленичила в пясъка, Марша закри лице с ръце.

Джо се отпусна до нея и я прегърна през раменете.

— Добре ли сте, госпожо — попита Фред Нгуен.

— Добре съм — каза изпод дланите си Марша. — Просто съм малко разстроена.

— Къде ще ги отведат? — попита Джо шерифа Гонзалес.

— В Пуебло, там е най-близкият център.

— Какво се случи с машината на Тесла? — попита Фред.

— Някой трябва да е налетял на нея в суматохата — отговори Джо.

Фред Нгуен го изгледа мълчаливо.

— Разбирам — каза накрая той. — Ще трябва да опаковаме каквото е останало и тръгваме. — Той изгледа остатъците от машината и поклати бавно глава. — Трябваше да ни изчакате.

— Ако го бяхме направили, сега щеше да има около милион жертви — каза Джо. — Или поне се надявам, че в момента няма.

— В Бейб има радио на къси и дълги вълни — обади се Парис. — Ако искате да ходим в Пуебло, ще е по-добре да тръгваме.

Марша остана още няколко секунди загледана в яркочервеното петно, където беше лежал Алън Бакстър. После пристъпи напред и гневно нарита пясък върху мястото. По лицето й се стичаха сълзи.

— Да тръгваме — каза тя.

 

 

Северно от Големите пясъчни дюни, Колорадо

Лицето на Алън беше посивяло и потно. Беше в безсъзнание. Големите марлени тампони над пластмасовите кутии бавно подгизваха в кръв. Сигурно щеше да умре, ако скоро не стигнеха до болницата. Айлийн погледна към кабинката на пилота. Нямаше смисъл да го моли да побърза, сама чуваше двигателите и можеше да прецени, че се движат с най-високата възможна скорост.

Хеликоптерът беше претъпкан. Роузън седеше до Мичъл и Скот, също увит с тиксо. Мичъл продължаваше да крещи заповедно, но Айлийн не разбираше какво казва. Скоро след като излетяха, Роузън бе залепил устата му с тиксо.

Тя се обърна пак към Алън. Ръцете й започваха да се изморяват от непрекъснатото притискане на тампоните, но тя приветстваше болката. Трябваше да прострелят нея. Беше по-млада. Щеше да понесе травмата по-добре от шейсетгодишен мъж.

Толкова се беше зарадвала, че е открила убиеца, че съвсем забрави, че той сигурно ще се опита да се отбранява. Беше една глупачка. Мислеше се за детектив, но всъщност единственото, което правеше, беше да се размотава и да рита камъните, докато изпод някой от тях не изпълзи нещо. Не беше добра. Дори не беше особено умна. Глупачка!

— Опитвах се да застрелям Мичъл — каза проснатият вдясно от нея Бенет. Тя го погледна и изненадана видя, че и той я гледа. Ръцете му бяха привързани към тялото, а лицето му — потно и пожълтяло.

— Наистина ли? — попита безразлично.

— Наистина. Никога не бих убил ченге. Скот, на него не му пука. Той уби Лийтсдейл и стреля по теб пред апартамента ти. Исках да застрелям Мичъл, мръсното копеле.

— Защо? — попита Роузън.

— Защото се включих към екипа му, за да стигна до Белия дом — отговори Бенет. В гласа му имаше същата жажда за власт като у Мичъл преди малко. Изведнъж й се прииска да не е толкова близо до него. — Но той се провали. Провали и мен. Наложи му се да започне да избива хора и ето докъде ни докара това.

— Криста Люис? — попита Роузън.

— Криста Люис беше просто едно маце. Стана случайно. — Бенет се опита да свие рамене, от което по лицето му изби пот. — Не съм убивал никой друг, а и нейната смърт не беше нарочна. Не можах да я накарам да спре да се дърпа. За това мога да получа десет години, но не искам да ме пратите в затвора, задето съм се опитал да убия ченге. Това ще е доживотна присъда. Не искам.

Отвратена, Айлийн се обърна отново към Алън. Положението му не се бе променило. Искаше й се в хеликоптера да не мирише толкова силно на гориво и масло. Искаше й се носилката да не е толкова твърда. Искаше й се вече да са пристигнали. Колко оставаше още, по дяволите?

— Трябваше да ме изчакаш — внезапно се обади Роузън.

— Изпълних дълга си — каза Айлийн. Не искаше да извръща глава, но накрая все пак погледна към него. — Трябваше да тръгна.

— Ако ми нямаш доверие, може би ще трябва да спрем да работим заедно — каза през зъби Роузън. Беше й сериозно сърдит.

— Ти решаваш — прегракнало отговори Айлийн. — Трябваше да тръгна с него, Роузън. — Гърлото й се сви, усещаше напиращите в очите и носа й сълзи. Щеше ли да изгуби и Роузън? Заслужаваше да стане така. Беше толкова глупава. Тя сведе глава и от очите й скришом се отрониха две големи сълзи. С изненада проследи как падат върху мръсния под на хеликоптера. Кога за последен път беше плакала?

 

 

Големите пясъчни дюни, долината Сан Луис, Колорадо

Парис помаха на Гонзалес, Бейб превали дюната и се спусна надолу по склона. Джо се залови за радиото. На всички станции предаваха само музика и реклами.

— Това е добър признак — каза Даниъл.

Джо не отговори. Сърцето му глухо тупаше в гърдите. Айлийн бе погледнала през прозореца, беше го потърсила секунди преди хеликоптерът да излети. Това трябваше да означава нещо. Трябваше.

— Прекъсваме програмата си, за да предадем специална новинарска емисия — каза префиненият глас на говорителката.

Настъпи тягостна тишина.

— Господи, не — прошепна Марша.

— Усили — изсъска Даниъл.

Джо завъртя копчето и увеличи звука прекалено много. Гласът на говорителката изпълни колата.

— Имаме сведения за земетресение в Средния запад. Нали така, Бен? Защо не провериш пак дългите вълни. Сигурни ли сме, че не е в Калифорния?

Парис спря на върха на дюната и отпусна чело на ръцете си. Джо се свлече назад в седалката.

— Закъсняхме — каза глухо Джо. — След всичко, което се случи, се оказва, че сме закъснели.

— Не, няма грешка, долината на Мисисипи — каза говорителката. — Може би нашето колорадско земетресение е било предшественик, или както там се нарича това. Окей, ето и доклада от дългите вълни.

Неочаквано земетресение разтърси Средния запад тази сутрин в 8,23. Земетресението поразклати сградите в Канзас Сити, от Мисури до Чикаго, Илинойс и дори Денвър, Колорадо, и разруши някои по-стари сгради в Мемфис, Тенеси. Земетресението е било със сила 3,7 по скалата на Рихтер. Не е докладвано за жертви. Земетресението е било по малко известната разломна зона, наречена Ню Мадрид. Засега разполагаме само с това. Сигурно доста западняци са подмокрили гащите също като нас миналата седмица. Останете на нашите честоти за допълнителна информация, а междувременно една стара песен, подходяща за случая, „Земетръсен рок“.

— Тя наистина ли каза 3,7? — попита Джо.

— Направихме го — провикна се Даниъл. — Наистина успяхме!

Джо се отпусна на седалката си и затвори очи.

— Какъв странен екип бяхме — сякаш прочете мислите му Марша.

— И аз за това си мислех — каза Даниъл. — Двама детективи от полицията, двама експерти по извънземните, програмист, изобретател и пенсиониран учител по английски. Какво съчетание.

— Двама програмисти — поправи го Джо.

— Двама?

— Да — отговори той тихо. — Забравяш Джим Лийтсдейл. Той се прости с живота си, за да ми предаде информацията.