Дейвид Гемел
Повелителят на сребърния лък (72)

II

Хеликаон се извъртя, щом копието изсвистя. Към портите тичаха тракийски войници. Някои държаха копия, а други — къси мечове. За част от секундата, с която разполагаше, той видя, че те имат леки кожени нагръдници и кръгли кожени шлемове. Нямаха щитове. Заля го ярост. Дори не бяха се върнали в казармите да си сложат брони, толкова уверени бяха в смъртоносната си мисия. Очакваха да срещнат само няколко орела и стотина невъоръжени мъже, скърбящи за умрял герой.

Хеликаон извади двата си двуостри меча от ножниците на гърба и се затича към струпаните на едно място тракийци. В ума му нямаше мисли за слава. Нямаше и мисли за смърт. Нямаше мисли за нищо, освен дивашко безразсъдно желание да отмъсти на тези предатели, да види как кръвта им да тече и да чуе ужасените им писъци.

Някои от тракийците се бяха хвърлили към портите, за да ги отворят наново. Двадесетината орли от вътрешната страна пък бутаха да ги затворят. Хеликаон се шмугна между двете групи и преряза гърлото на един рус войн, а после заби левия си меч във врата на втори. Атаката му бе внезапна, а оръжията му летяха, за да режат, пронизват и осакатяват. Част от войниците се опитаха да го хванат едновременно, други пък искаха да се измъкнат от мелето, ужасени от скоростта на ударите му. Няколко меча се удариха в бронята му, а едно хвърлено копие отскочи от шлема му.

Вече се намираше точно сред тях. В краката му лежаха тела, а мечовете му блестяха при всяко движение. Но дори и в опиянението от битката той осъзна, че е стигнал твърде далеч. Сега враговете бяха навсякъде около него и не след дълго щяха да го поразят в гръб или да го повалят на земята. В същия миг, в който си го помисли, един едър тракиец скочи върху него и удари бронята му с рамо. Докато падаше, Хеликаон би меч в бузата на мъжа. Нечия ръка го хвана и го задържа в крака. Видя до себе си Аргуриос. Един войник метна копието си срещу микенеца, но той се отдръпна и уби хвърлилия го със свиреп удар, който разби черепа му.

— Избийте ги до един! — изрева Аргуриос с властен глас.

Неколцина от орлите на Приам се хвърлиха в битката — високи и силни мъже с широки рамене. Те бяха тежко бронирани с огромни бронзови щитове, така че атаката им бързо проби тракийските редици. Врагът се отдръпна, за да се прегрупира.

Хеликаон понечи да тръгне след тях.

— Не сега! — извика Аргуриос и го хвана отново. — Обратно към портите!

Червената мъгла на битката се разнесе и Хеликаон се затича с другите. Тракийците твърде късно осъзнаха какво става и се втурнаха да ги преследват.

Хеликаон мина последен през затварящите се порти. В мига, в който се затръшнаха зад гърба му, Полидорус и един друг войник поставиха дългото дървено резе на мястото му.

Сега от двореца излизаха хора.

— Въоръжете се с лъкове! — изкрещя Хеликаон на войниците. — Качете се на стените. Ще дойдат още. — После се обърна към Аргуриос и каза: — Благодаря ти.

— Там имаше само петдесетина — отвърна микенецът. — Сигурно това е първата вълна. Колко са общо тракийците?

— Хиляда.

— А казваш, че има и микенци?

— Такива сведения получих.

— Мисля, че ги видях. Четири галери се приближаваха към брега, докато идвах. Поне двеста войни. Може би и повече. Мислех, че са троянци.

Цар Приам си проби път през тълпата.

— Какво, в името на Хадес, става тук? — обърна се той към Хеликаон. Дъхът му вонеше на неразредено вино и краката му не бяха съвсем стабилни.

— Предателство — отвърна Хеликаон. — Тракийците на Агатон имат заповед да убият всички в двореца. А точно в момента още двеста микенски войни се приближават насам.

Приам потърка очите си и си пое дълбоко дъх.

— Това е лудост — каза той. — Един отряд тракийци? Щом другите гарнизони чуят, ще дойдат с хиляди. А и вече се мръкна. Великите порти са затворени. Микенците няма да бъдат пуснати.

— Грешиш, царю — каза Хеликаон. — Войниците на Скейската порта имат заповед да ги пуснат и да затворят след тях. Другите войски няма да получат достъп. Орлите тук са единствените ти верни хора в Горния град. Сами сме.

За момент Приам не каза нищо, а после се завъртя към най-близкия орел.

— Донеси ми бронята — нареди той. После отново се завъртя към Хеликаон и каза: — Ще ги удържим. И в името на боговете, ще им покажем каква цена се плаща за предателство.

— Няма да удържиш тези стени дълго — каза Аргуриос. — Не са достатъчно високи, а ти нямаш достатъчно мъже. Дори в момента те сигурно вече търсят стълби, каруци и греди… всичко, което ще им помогне да прескочат укрепленията.

— Познавам ли те? — сопна се Приам, примижавайки на светлината на фенерите.

— Аз съм Аргуриос, царю Приам.

— Онзи Аргуриос?

— Същият.

— И ти се биеш за мен?

— Така се оказва, да.

Пияният цар внезапно се разсмя, но в смеха му нямаше веселие.

— Отнеха ми Хектор. Брат му ме иска мъртъв, а градът ми е подложен на атака. А ето че сега един микенски герой идва да ми помогне. — Той се намръщи. — О, как само ме обичат боговете!

— Споделям чувствата ти — отвърна Аргуриос. — Никога не съм мечтал да се бия за Троя. Но можем да говорим за капризните богове и по друго време. Сега трябва да въоръжим всичките ти гости, с каквито оръжия могат да се намерят в двореца. Ще ни трябват стрелци на всеки балкон, който гледа към този двор. И така обаче шансовете ни са малки.

Приам му се усмихна студено.

— Шансове, подходящи за герой, Аргуриос. Къде ми е проклетата броня?

Той се обърна и се запрепъва в търсене на оръжията си.

На стените горе неколцина орли започнаха да стрелят по струпалите се под тях тракийци.

— Не можем да удържим стените дълго — повтори Аргуриос този път на Хеликаон. — Ще се върнат със стълби и въжета, и куки. Ще пъплят като мравки.

— Зная. — Хеликаон се обърна към Полидорус. — Ти влез вътре. Отведи всички по-стари съветници и слуги в покоите на царицата, надалеч от битката. После барикадирай всички ненужни входове. Увери се, че прозорците са затворени и залостени. Ако намериш сечива, дори ги закови.

Офицерът, когото бе ударил преди малко, вече се бе изправил, но все още изглеждаше замаян.

— Колко мъже има на стража при портата до женските покои? — попита го Хеликаон.

— Няколко — отвърна войникът. — Портите са заключени. Никой не може да влезе.

— Значи врагът ще изкачи стените необезпокояван — извика дарданецът. — Аргуриос, ти остани тук и поеми контрола над защитата. Ти! — Той се обърна към Аранес. — Събери двадесет добри бойци и ме последвай!