Робин Йънг
Бунт (63)

60

Над поляната изгряващото слънце позлати върховете на ограждащите я борове. Паяжините украсяваха клоните като нанизи от малки перли. Долу мъжете се събираха и гласовете им заглушаваха птичия хор. По средата на поляната имаше каруца с няколко дървени стъпала отзад. На тази импровизирана платформа епископът на Глазгоу разговаряше с Джеймс Стюарт.

Робърт се отправи към каруцата, провирайки се през тълпата, която вече беше изпълнила поляната до краен предел, тъй като всички мъже в лагера искаха да станат свидетели на тази церемония, паметно събитие за техния водач и за борбата им. Настроението беше приповдигнато, войниците явно се вълнуваха от предстоящото избиране на Уолъс. Двамата Ситън вървяха отпред заедно с Уолтър и петима рицари от Карик и разчистваха, доколкото могат, пътя. Кристофър вървеше с ръка близо до дръжката на меча. Александър беше мълчалив заради поохладнелите отношения между него и Робърт след разговора за Катрин. От двете страни на Робърт бяха Джон и Гартнет, а плътно зад тях вървеше Едуард. Когато Робърт приближи каруцата заедно със свитата си, без да обръща внимание на враждебните погледи, които предизвикваше присъствието му, той улови погледна на Джеймс Стюарт. Лорд-стюардът му кимна. Робърт зае място в предните редици на мъжете, усетил как напрежението в него се засилва при мисълта за онова, което предстоеше.

Уилям Уолъс беше наблизо заедно с командирите си — Адам, Грей, грубоват мъж с множество белези от рани, и няколко видни лордове. Сред тях бяха Гилбърт де ла Хей, лордът на Ерол, грамаден като каледонски бор, с провиснала руса коса и червендалесто добродушно лице, и Нийл Камбъл от Лох О, който се беше присъединил към Уолъс след освобождаването на Дънди. По-близо до Робърт беше братът на лорд-стюарда — Джон, застанал до жената на Джеймс, Еджидия де Бърг, сестра на графа на Ълстър, за която стюардът се беше оженил преди избухването на войната. Въпреки факта, че брат й беше най-довереният командир на крал Едуард в Ирландия, по време на конфликта Еджидия беше предпочела да остане с Джеймс и беше бременна с първото им дете. От другите събрали се мъже Робърт познаваше само няколко по име и разчиташе на графа на Атъл да запълва празнината в познанията му, докато чакаше да започне съветът.

До Джон Стюарт стоеше Малкълм Ленъкс, млад мъж с поразително красиво лице и лъскава, черна коса, вързана на опашка със сребърен ширит. Беше заобиколен от мъже на неговата възраст, всички облечени като него в черни туники и трика. Робърт беше виждал Малкълм заедно с баща му, графа на Ленъкс, на няколко събрания по време на изслушването за избиране на крал на Шотландия, но никога не беше разговарял с него. Малкълм, който неотдавна беше наследил баща си, беше един от командирите на войската, нападнала Карлайл в навечерието на войната. Той огледа внимателно Робърт, преди да отмести погледа си.

От другата страна на покрития с пепел лагерен огън се бяха събрали най-много хора. Най-отпред пред тази група бяха Джон Комън и синът му заедно с графа на Бюкан. Зад главатарите на Червените и на Черните Комъни бяха Комъните на Килбрайд, клон на фамилията, който се беше сражавал за Симон де Монфор в битката при Луис. Около тях имаше много от лишените от земите им хора от Галоуей, всичките бивши васали на Джон Балиол, чиито земи бяха дадени на Хенри Пърси. Сред тях Робърт забеляза едно познато лице. Сети се за името по-късно — Дънегол Макдуъл, капитан на армията на Галоуей и стар враг на баща му. Най-изненадващата фигура от всички беше жена с кестенява коса и строго, гордо лице. Елинор Балиол, съпруга на Червения Комън и сестра на намиращия се в изгнание крал. Високата й фигура се открояваше сред мъжете като символ на голямата подкрепа на присъстващите на събранието, с която все още се ползваше брат й.

Когато Уишарт започна да говори от каруцата, приказките между събралите се мъже стихнаха.

— Благородни лордове, днес сме се събрали пред погледа на Всемогъщия Бог, за да станем свидетели на избирането на един млад мъж, който рискува живота си заради кралството си. Мъж, който с огън и меч отблъсна врага ни и върна свободата ни!

Думите на Уишарт бяха последвани от аплодисменти, които бяха най-силни откъм обкръжението на Уолъс. Когато епископът продължи, младият исполин, изглежда, се почувства неловко от вниманието към него. Стоеше, без да мръдне, сред другарите си с ръце на гърба.

— В продължение на две години нашето кралство е лишено от крал или лидер, който да ни води. Днес тук съдбата ни ще се промени. Днес избираме мастър Уилям Уолъс, героя от Стърлинг, на поста пазител на кралството. Имаме истински късмет, защото Уилям е воин, в когото е повярвал Господ Бог. Воин със сърцето на свети Андрю и милосърдието на свети Кентигърн!

Възторжените викове подплашиха птиците по дърветата.

Робърт премести погледа си от Уишарт на Джеймс Стюарт. Напрежението му се засили, докато се питаше кога стюардът ще даде знак.

— Но въпреки този радостен повод трябва да погледнем към мрачните дни, които предстоят — продължи със сериозен тон той. — Войната не е свършила, а само е спряла. Преди мастър Уилям да заеме мястото си като пазител, каня лорд Джон Комън от Баденох да говори, тъй като носи новини от пленничеството си в Англия.

Робърт насочи вниманието си върху Джон Комън, който излезе от тълпата. Лицето му беше бледо, прошарената коса беше започнала да оредява, но въпреки напредналата си възраст Червеният Комън беше все така внушителен. Мина покрай Уилям Уолъс, изразявайки уважението си с малко сковано кимване на глава, преди да се изкачи по стъпалата върху каруцата, а Уишарт отстъпи назад и застана до Стюарт.

— Въпреки мрачните дни, които предвижда епископът, аз мога да ви донеса поне някаква надежда. Едуард държи нашия крал затворен в лондонския Тауър, но докато бях там, говорих няколко пъти с него. Трябва да знаете, че крал Джон е в добро здраве и е настроен оптимистично за евентуалното си връщане на трона. — Погледът на Комън се спря на стоящия долу Робърт. — Сигурен съм, че всички ще се присъедините към молитвата ми за неговото бързо завръщане на трона на нашето кралство.

Думите му бяха последвани от нови аплодисменти. Уолъс кимаше. Робърт стисна зъби.

— Както много от вас са научили, в Англия има голямо недоволство заради войната във Франция. Когато миналата година Едуард прекоси морето, много от поданиците му отказаха да го последват.

Чуха се одобрителни викове.

Уишарт ги прекъсна.

— За съжаление след това кралят се върна у дома и сключи примирие с противниците си в Англия и с крал Филип. Потресът от триумфа на мастър Уилям при Стърлинг обедини англичаните срещу нас. Не се заблуждавайте — те искат отмъщение за това, което се случи.

Из поляната се понесе вълна от гласове.

Гласът на Джон от Атъл беше най-силен:

— Трябва да изпратим делегация до крал Филип, за да се уверим, че съюзът между Франция и Шотландия още е валиден. Каквото и споразумение да е сключил с Едуард, ние не трябва да бъдем забравени.

Уишарт се опита да отговори, но група мъже изразиха одобрението си с предложението на Атъл.

Уолъс излезе от тълпата и застана пред каруцата. Нямаше нужда да се качва на нея, защото всички можеха да го виждат.

— Това предстои. Когато епископът на Свети Андрю почина миналата есен, епископ Уишарт и аз решихме, че старши свещеникът на Глазгоу, господин Уилям Ламбъртън, един достоен и предан човек, трябва да оглави епархията. След това Ламбъртън беше избран и сега е на път за Рим, за да бъде ръкоположен. По пътя той ще се срещне с крал Филип и ще потвърди съюза ни. Бъдете сигурни, че той ще направи всичко възможно за каузата ни.

— Но докато търсим подкрепа отвън, трябва да бъдем единни — каза Уишарт, обръщайки се към събранието. — Знаем, че крал Едуард събира голяма армия от стрелци с големи лъкове от Уелс и пехота от Ирландия. Благодарение на усилията на мастър Уилям много от кралските гарнизони бяха прогонени, но Роксбърг и Бъруик остават в английски ръце. Досега тези крепости бяха като острови, изолирани и заобиколени от наши сили, а техните снабдителни линии са заплашени. Ако през тази война кралят успее да пробие обсадата им и да възобнови контрола си над околните райони, той ще има силна база на юг, от която да предприеме нови набези на север. Не можем да му позволим да стори това.

— Нашият план — каза с решителен глас Уолъс — е да опустошим напълно земите покрай границата, през които трябва да минат кралят и хората му. Ще изгорим реколтата и ще напъдим добитъка в Гората^[1]. На мъжете и жените в южните графства ще бъде казано да се придвижат на север с всичките си запаси. Не трябва да оставяме нищо, с което да се хранят англичаните. Колкото по-дълго останат на полето, толкова по-трудно кралят ще снабдява армията си.

— Трябва да бъдем готови, когато дойдат — каза Уишарт. — Трябва да оставим настрана старите вражди и да работим заедно, оглавявани от нашия пазител.

Още мъже закимаха енергично, изразявайки одобрението си за предложенията на Уолъс и призива, отправен от епископа.

В този миг Робърт видя, че Джеймс Стюарт се обърна към него. Усети, че го побиват тръпки, когато стюардът кимна. Преди някой да успее да заговори, той се измъкна от тълпата и се приближи към Уолъс, оставяйки хората си изненадани.

— Ние решихме да изберем този мъж за наш пазител — каза с рязък глас Робърт и посочи Уолъс, — обаче той все още е само син на рицар.

— Осмеляваш се да оспорваш избирането му, така ли? — попита Адам.

Към него се присъединиха и други гневни гласове.

— Напротив — отвърна Робърт. — Предполагам, че един човек с постиженията на Уилям Уолъс, който ще бъде пазителят на Шотландия, трябва да носи титла, подходяща за поста му. — Той се обърна към тълпата. — Аз, сър Робърт Брус, граф на Карик, предлагам Уилям Уолъс да бъде посветен за рицар. — Той се обърна към Уолъс. — Ако се наведе пред мен.

Протестите бяха заглушени от одобрителните възгласи на другарите на Уолъс. Водачът на бунтовниците продължи да не сваля очи от Робърт. Изглеждаше така, сякаш нямаше намерение да се помръдне. Накрая, когато аплодисментите внезапно стихнаха, Уолъс пристъпи, стиснал зъби, към Робърт. В същия момент каза нещо, което чу само Робърт:

— Това не ме прави твой човек.

Но когато изтегли меча си, за да посвети застаналия пред него на коляно Уилям Уолъс за рицар, Робърт беше наясно каква е силата на този жест. Уловил гневния поглед на лорда на Баденох, застанал горе на каруцата, той разбра, че и Комън е наясно с това.