Джоджо Мойс
Последното писмо от любимия (28)

Благодарности

Всяка глава на тази книга започва с нечие последно писмо от истинския живот, имейл или друга форма на кореспонденция, с изключение на онези, вплетени в сюжета на книгата.

В повечето случаи писмата ми бяха предоставени след молба от моя страна и не са били публикувани преди. Скрила съм самоличността както на подателя, така и на получателя, за да не пострадат невинни (и не толкова невинни).

Има обаче някои хора, които ми помогнаха да събера тази кореспонденция и които нямат нищо против да ги спомена. Благодаря — без да ги изреждам в определен ред — на Бригид Коуди, Сузан Пари, Кейт Лорд Браун, Данута Кийн, Луиз Маккий, Сузан Хирш, Фиона Вийкок и всички щедри и изстрадали души, които ми предоставиха собствените си любовни писма, но предпочетоха да останат анонимни.

Бих искала да благодаря и на Джанет Уинтесън, наследниците на Скот Фицджералд и издателство „Юнивърсити Прес ъф Ню Ингланд“ за това, че ми позволиха да възпроизведа литературна кореспонденция в тази книга.

Както винаги, благодаря на прекрасния екип в „Хачет“: на моята редакторка Каролин Мейс, както и на Франческа Бест, Елени Фостиропулос, Луси Хейл, на Търговския отдел и на невероятната коректорка Хейзъл Орм.

Благодаря също на екипа в „Къртис Браун“ и особено на моята агентка, Шейла Кроули. Отправям благодарности и към Библиотеката за британска преса в Колидейл, прекрасен източник на информация за писатели, които искат да се потопят в друг свят.

Дължа благодарност и на родителите си, Джим Мойс и Лизи Сандърс, както и на Браян Сандърс. На „Райтърсблок“ в интернет, постоянен източник на подкрепа, насърчение и разбиране.