Джефри Арчър
Пътеки на славата (8)

16.

Беше един от редките случаи, когато Джордж пристигна навреме. Бе репетирал въпроса си във влака от Годалминг и макар да бе уверен, че знае отговора, още се чудеше защо секретарят на Кралското географско дружество иска именно той да го зададе.

Остана разочарован, когато преди няколко месеца прочете в „Таймс“, че Северният полюс е покорен не от англичанин, а от американеца Робърт Пири. Но темата на лекцията на капитан Скот бе „Все още непокореният Южен полюс“ и Джордж и Йънг предполагаха, че великият пътешественик ще направи опит да се реваншира.

Скочи от влака, преди още да е спрял съвсем на „Ватерло“, изтича по перона, подаде забързано билета си и излезе да потърси двуколка. Йънг го бе предупредил, че Скот е толкова популярен, че повечето места ще бъдат заети поне час преди началото на лекцията.

На входа на Кралското географско дружество вече имаше малка опашка. Джордж представи поканата си и се присъедини към оживеното множество, което вървеше към залата на партера.

Беше поразен от великолепието на новопостроената сграда. По покритите с дъбова ламперия стени висяха портрети на досегашните президенти на Географското дружество, върху тъмния паркет бяха наредени сигурно петстотин стола с червена тапицерия. Над подиума в дъното на залата имаше портрет на крал Джордж V в цял ръст.

Джордж се огледа за Джефри Йънг и го откри в отсрещния край, седеше до Финч. Прекоси бързо залата и зае мястото до него.

— Нямаше да мога да го опазя още дълго — каза Йънг и се ухили.

— Съжалявам — отвърна Джордж, докато се пресягаше през него да се здрависа с Финч.

Огледа се за още познати лица, но не видя. Онова, което го порази, бе пълното отсъствие на жени в залата. Ясно беше, че не могат да бъдат избирани за членове на Кралското географско дружество, но какво пречеше да присъстват на подобни сбирки? Запита се какво ли щеше да стане, ако Йънг бе поканил Коти Сандърс. Дали щяха да я настанят на първия ред, който си оставаше незает? Погледна към горната галерия, където няколко пищно облечени дами заемаха местата си. После насочи вниманието си към подиума. Двама мъже в тъмни костюми издигаха голям екран, а друг мъж, облечен по същия начин, проверяваше диапозитивите в проектора и движеше затвора напред-назад.

Залата се пълнеше бързо и много преди часовникът под галерията да удари осем, някои от членовете на Дружеството и техните гости трябваше да останат прави в дъното. Осмият удар още отекваше, когато членовете на комитета влязоха в колона по двама и седнаха на първия ред, а един дребен, елегантно облечен джентълмен с бяла вратовръзка и фрак се качи на сцената и бе посрещнат с шумни аплодисменти. Вдигна длани, сякаш за да ги стопли на огън, и ръкопляскането моментално утихна.

— Добър вечер, дами и господа — започна той. — Името ми е сър Франсис Йънгхъсбенд. Имам честта да бъда председател на това заседание и съм уверен, че днешната лекция ще бъде една от най-вълнуващите в дългата история на тази институция. Кралското географско дружество се гордее, че е световен лидер в две различни, но свързани области — картографирането на неизследвани територии и изследването на далечни и опасни земи, където не е стъпвал кракът на бял човек. Уставът на Дружеството ни позволява да подкрепяме и насърчаваме онези всеотдайни мъже, които са готови да обиколят цялото земно кълбо и да рискуват живота си в служба на Британската империя.

— Един от тези мъже е нашият лектор тази вечер — продължи сър Франсис — и не се съмнявам, че скоро ще научим плановете му за втори опит да бъде първият поданик на Негово Величество — погледна портрета зад себе си, — достигнал Южния полюс. Едва ли има мъж, жена или дете, които да не са чували за капитан Робърт Фалкън Скот от кралския флот.

Присъстващите станаха като един, когато гладко избръснатият набит мъж с морска униформа и пронизващи сини очи се изкачи на подиума. Застана в центъра му с леко разкрачени крака, като че смяташе повече да не помръдне от там. Усмихна се към присъстващите и, за разлика от сър Франсис, не направи опит да успокои ентусиазма им. Мина известно време, преди да успее да заговори.

Джордж бе пленен още от първите му думи. Скот говори повече от час, без нито веднъж да погледне бележките си, а диапозитивите се редуваха на екрана и съживяваха по един драматичен начин първата му експедиция в Антарктика с кораба „Дискавъри“. Думите му редовно бяха прекъсвани от спонтанни аплодисменти.

Аудиторията научи как капитан Скот е подбрал екипа си и какви качества е изисквал от хората — лоялността, храбростта и безпрекословната дисциплина бяха абсолютно задължителни. След това разказа за лишенията и трудностите, които трябва да изтърпят, ако искат да оцелеят четири месеца в Антарктида и да прекосят 640 километра замръзнала неизследвана пустош до Южния полюс.

Джордж се взираше невярващо в снимките на участниците в първата му експедиция. Някои бяха изгубили не само пръсти на ръцете и краката, но дори ушите или носа си. При вида на един от диапозитивите една от дамите в галерията припадна. Скот млъкна за момент, след което добави:

— Всеки, който тръгва с мен в това начинание, трябва да бъде готов за подобни страдания, ако се надява да стигне жив до Южния полюс. И не забравяйте нито за миг, че най-важната ми отговорност е да върна всичките си хора в родината.

На Джордж много му се искаше да бъде сред поканените от капитана, но беше наясно, че един неопитен учител, чието най-голямо постижение е покоряването на Монблан, едва ли е подходящ кандидат за екипа му.

Скот завърши лекцията си, като благодари на Кралското географско дружество, на управата и членовете му за неизменната подкрепа, защото без нея не би могъл дори да помисли да вдигне котва от Тилбъри, още по-малко да стигне пролива Макмърдо напълно екипиран и готов да предприеме подобно амбициозно начинание. Когато запалиха светлините, Скот се поклони леко и всички станаха да почетат британския герой. Джордж се запита какво ли е да стоиш на тази сцена и да приемаш подобни овации, и най-вече — какво трябва да стори, за да се окаже достоен за такава чест.

Когато аплодисментите най-сетне утихнаха и присъстващите седнаха по местата си, Скот отново им благодари и попита дали имат въпроси.

Един от джентълмените на първия ред се изправи.

— Това е Артър Хинкс — прошепна Джефри Йънг. — Наскоро го назначиха за секретар на Дружеството.

— Сър — започна Хинкс, — носят се слухове, че норвежците начело с Амундсен също планират да атакуват Южния полюс. Това безпокои ли ви?

— Не, не ме безпокои, мистър Хинкс — отвърна Скот.

— Позволете да уверя вас и членовете на Дружеството, че първият достигнал Южния полюс ще бъде англичанин, а не викинг.

Думите му отново бяха посрещнати с оглушителни аплодисменти.

Вдигнаха се още десетина ръце. Скот избра някакъв мъж от третия ред. Вечерният му костюм бе покрит с медали от военни кампании.

— В днешния „Таймс“ пише, че норвежците искат да използват моторни шейни освен кучета, за да стигнат полюса преди вас, сър.

— Срамота! — възмутиха се някои от присъстващите.

— Мога ли да попитам какъв е отговорът ви на това грубо погазване на аматьорския кодекс?

Финч се вторачи невярващо в питащия.

— Просто ще ги игнорирам, генерале — отвърна Скот. — Моето начинание си остава предизвикателство на човешката сила към стихиите и не се съмнявам, че съм събрал екип мъже, готови да се изправят срещу тях.

Чуха се одобрителни викове, но Финч не се присъедини към тях.

— Позволете да добавя — продължи Скот, — че възнамерявам да бъда първият човек, стъпил на Южния полюс, а не първото куче. — Направи кратка пауза. — Освен, разбира се, ако не е булдог.

Последва смях, а после още няколко души вдигнаха ръце — Джордж бе сред тях. Капитан Скот отговори на три други въпроса, преди да посочи към него.

— Един млад господин в края на петия ред показва онази решителност, която търся при подбора на екипа си, така че нека чуем какво има да каже.

Джордж бавно се изправи. Краката му трепереха. Усещаше върху себе си погледите на петстотин души.

— Сър — рече той с несигурен глас, — след като достигнете Южния полюс, какво друго ще остане за покоряване от англичани?

Рухна обратно на мястото си, когато в залата избухнаха смях и аплодисменти. Финч го погледна объркано. Защо му трябваше да задава въпрос, чийто отговор вече му е известен?

Скот не се поколеба нито за миг.

— Следващото велико предизвикателство за всеки англичанин несъмнено ще бъде изкачването на най-високия връх на планетата, Еверест в Хималаите. Той се издига на повече от осем хиляди и осемстотин метра над морското равнище — това означава почти девет километра, момчето ми. Нямаме представа как ще реагира човешкото тяло на подобна височина, тъй като никой не е стъпвал по-високо от шест хиляди и осемстотин метра. Да не говорим за температурите, които могат да паднат под минус четиридесет градуса, или за ветровете, способни да разкъсат кожата. В едно обаче съм сигурен — на подобно място няма да има особена полза от кучета и моторни шейни.

Скот замълча, погледна право в Джордж и добави:

— Който и да успее в това велико начинание, ще бъде първият човек, изправил се на покрива на света. Завиждам му. Да се надяваме, че ще бъде англичанин. Аз обаче — завърши Скот, като се обърна към една дама на първия ред в галерията — вече обещах на съпругата си, че ще оставя това предизвикателство на някой по-млад.

Погледна отново към Джордж и в залата гръмнаха аплодисменти.

Ръката на Финч се изстреля нагоре и Скот кимна.

— Сър, за аматьор ли се смятате, или за професионалист?

Мнозина от присъстващите ахнаха. Финч продължаваше да гледа предизвикателно капитана.

Скот не отговори веднага и не свали очи от Финч.

— Аз съм аматьор — каза накрая, — но аматьор, който се обгражда с професионалисти. Моите лекари, инженери, водачи и дори готвачите ми са висококвалифицирани и биха се обидили, ако бъдат наречени аматьори. Ще се засегнат още повече, ако изкажете предположението, че участието им в тази експедиция е мотивирано от желание за материални облаги.

Отговорът бе посрещнат с най-гръмките аплодисменти за вечерта и единствено Йънг и Мелъри чуха думите на Финч.

— Ако наистина вярва в това, няма начин да се върне жив.

След още два-три въпроса Скот отново благодари на Кралското географско дружество за поканата да изнесе тази лекция и всеотдайната подкрепа на начинанието му. Последваха благодарности от мистър Хинкс от името на Дружеството, след което всички станаха и запяха националния химн.

Йънг и Финч тръгнаха с другите към изхода, но Джордж остана на мястото си, неспособен да откъсне поглед от сцената, на която бе стоял Скот. Сцена, от която самият той смяташе да се обърне към Географското дружество. Финч погледна към него, ухили се и каза на Йънг:

— Ще седи там и ще слуша също толкова внимателно, когато дойде ред за моята годишна лекция.

Йънг се усмихна на самонадеяния младок.

— И мога ли да попитам каква ще е темата на лекцията?

— Покоряването на Еверест — отвърна Финч. — Защото няма да ми позволят да изляза на онази сцена, освен ако не съм първият стъпил на него.