Джефри Арчър
Пътеки на славата (17)

51.

Членовете на комисията „Еверест“ изучаваха най-новата карта на Хималаите, когато генерал Брус започна доклада си.

— По-голямата част от спомагателната група трябва вече да е стигнала тук — каза той и посочи с монокъла си точка на височина пет хиляди и двеста метра. — Те ще осигурят всичко необходимо за Мелъри и групата му, когато стигнат до базовия лагер след дванадесет седмици.

— Добре — каза Джордж. — Вече съм определил маршрута, по който смятам да се движим, и това ще ни даде достатъчно време да се настаним и да опитаме да атакуваме върха преди сезона на мусоните.

— Можем ли да приемем, че сме се справили с повечето от опасенията, които споделихте след миналата експедиция? — попита сър Франсис.

— Определено, господин председател — отговори Джордж. — Но след неубедителното ми представяне в Щатите трябва да попитам откъде дойдоха парите за осъществяването на всичко това.

— Неочакван късмет — рече Хинкс. — Макар че в Америка не всичко мина по план, филмът на Ноуъл „Епопеята Еверест“ имаше огромен успех тук. Дружеството му предложи осем хиляди лири за изключителните кинематографски права, май така се казваше, за заснемането на новата експедиция, но при едно условие.

— И какво е то? — попита Рейбърн.

— Вие да сте ръководител на групата — отговори Хинкс.

— И тъй като вече се съгласих — каза Мелъри, — остава само да определя състава на екипа.

— Който, честно казано, е очевиден — намеси се Джефри Йънг.

Джордж кимна и извади лист от джоба на сакото си.

— Мога ли да представя имената за одобрение от комисията, господин председател?

— Разбира се — рече сър Франсис.

Джордж прочете имената, върху които се бяха спрели с Йънг на срещата на Алпийския клуб.

— Нортън, Съмървил, Морсхед, Оудъл, Финч, Бълок, Лонгстаф, Ноуъл и аз.

Вдигна поглед, очаквайки комисията единодушно да одобри списъка.

Последва дълго мълчание, преди председателят да отговори.

— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но тази сутрин получих писмо от мистър Финч, в което се казва, че предвид обстоятелствата ще трябва да оттегли кандидатурата си за член на експедицията.

— Какви обстоятелствата? — учуди се Джордж.

Сър Франсис кимна към Хинкс, който отвори една папка, извади писмото и го даде на Джордж.

Джордж го почете два пъти, преди да отбележи:

— Но той не посочва конкретни причини за оттеглянето си. — Подаде писмото на Джефри Йънг и попита: — Да не би да е болен?

— Не ни е известно подобно нещо — предпазливо отвърна сър Франсис.

— Не може да бъде и финансов проблем — каза Йънг, като върна писмото на Хинкс. — Благодарение на Ноуъл разполагаме с предостатъчно пари, за да покрием всички разходи на Финч за пътуването и екипировката му.

— Боя се, Мелъри, че ситуацията е малко по-деликатна — рече Хинкс, докато затваряше протоколната книга и слагаше капачето на писалката си.

— Да не искате да кажете, че има нещо общо с онази афера около жената на генерал-губернатора? — попита Джордж.

— Не, боя се, че е много по-лошо от онзи отвратителен инцидент.

Хинкс свали очилата си и ги постави на масата. Джордж го чакаше да продължи.

— Без да информира Кралското географско дружество — каза най-сетне Хинкс, — Финч е приел да изнесе няколко лекции в страната. Те му донесоха значителни средства, от които Дружеството не получи нито пени.

— А трябваше ли да получава? — попита Йънг.

— Разбира се — отвърна Хинкс. — Също като вас, Мелъри, Финч подписа договор, според който се задължава да предаде половината от приходите на Дружеството за подготовка на следващата експедиция.

— За каква сума става дума? — попита Йънг.

— Нямаме представа — призна Хинкс. — Финч отказва да даде отчет, макар че на няколко пъти бе помолен да го направи. Накрая Дружеството нямаше друг избор, освен да потърси по съдебен ред правата си.

— От самото начало казвах, че е боклук — намеси се Ашкрофт. — А това окончателно доказва, че съм бил прав.

— Мислите ли, че ще се стигне до съдебната зала? — попита Йънг.

— Надявам се, че не — отвърна Хинкс. — Но ако се стигне дотам, делото ще се разглежда, докато експедицията е в Тибет.

— Уверен съм, че шерпите страшно ще се притеснят от това — обади се Джордж.

— Това не е повод за шеги — сериозно произнесе сър Франсис.

— А как тази простъпка се отразява на способностите на Финч като катерач? — попита Йънг.

— Не е там проблемът, Йънг — каза Хинкс. — Знаете го много добре.

— Ще стане проблем, когато се кача на осем хиляди и триста метра и ще трябва да решавам кого да избера за атаката — каза Джордж.

— Ще избирате между Нортън и Съмървил — напомни му Хинкс.

— Те първи ще признаят, че не са от класата на Финч.

— Мелъри, трябва да приемете, че Кралското географско дружество няма особен избор след случилото се.

— Кралското географско дружество не е помазано от Бог да решава кой трябва и кой не трябва да участва в изкачването — каза Мелъри. — Ще ви припомня, че това е работа на комисията „Еверест“.

— Аз пък ще кажа, Мелъри, че това беше грубичко — намеси се Ашкрофт.

— Тогава нека ви попитам, капитане — рязко рече Джордж, — при пребогатия ви опит като алпинист, кого бихте посочили на мястото на Финч?

— Радвам се, че повдигате този въпрос, Мелъри — каза Хинкс. — Защото смятам, че намерихме подходящ заместник.

— И кой е той? — попита Мелъри.

— Млад мъж на име Ендрю Ървин. Той е гребец от Оксфорд и се съгласи да участва, въпреки че го поканихме в последния момент.

— Мистър Хинкс, нямам намерение да греба до Еверест, тъй че ще е добре да ни запознаете с алпинисткия опит на мистър Ървин, защото никога не съм чувал за него.

Хинкс се усмихна за първи път от началото на заседанието.

— Оказва се, че приятелят ви Оудъл е останал много впечатлен от момъка по време на експедицията зад Полярния кръг миналата година. Ървин пръв е изкачил най-високия връх на Шпицберген. — Секретарят изглеждаше доста доволен от себе си.

— Шпицберген е за обещаващи новаци — намеси се Йънг. — И ако случайно не знаете, мистър Хинкс, най-високият му връх е около хиляда и седемстотин метра.

— Можеше да сте сигурен, мистър Хинкс — каза Джордж, — че следващия път, когато ми потрябва компания за първите хиляда и седемстотин метра, ще поканя Ървин.

— Освен това — продължи Хинкс — Ървин учи химия в Оксфорд и е много добре запознат с кислородния апарат, с който експериментира Финч миналия път. Всъщност разполагам със сигурни сведения, че поддържа тесни връзки с производителите и работи по усъвършенстване на системата.

— Финч също е много добър, когато става въпрос за използването на кислород. И може да го докаже с отличната си диплома — напомни му Джордж. — Ако случайно сте забравили, той вече направи опит с кислород на височина над осем хиляди и триста метра. А може би още по-важното е, че в момента той държи световния рекорд с височина осем хиляди четиристотин осемдесет и осем метра.

— Господа, господа — намеси се сър Франсис. — Трябва да се опитаме да изгладим различията си като цивилизовани хора.

— Какво имате предвид, господин председател? — попита Джордж. — Ясно е, че с мистър Хинкс няма да стигнем до съгласие точно по този въпрос.

— Имам предвид, че ще оставим мнозинството да спечели, какъвто е обичаят в Кралското географско дружество. — И преди Джордж да успее да отвори уста, председателят добави: — Сигурен съм, че същото важи и за Алпийския клуб.

Йънг не каза нищо и тъй като никой друг не взе думата, сър Франсис продължи:

— И тъй, с известна неохота трябва да кажа, че отново е време да гласуваме. — Зачака евентуални възражения, но всички мълчаха. — Ще се заемете ли, господин секретар?

— Разбира се, господин председател — каза Хинкс. — Моля, онези, които искат Финч да участва в екипа, да вдигнат ръка.

Мелъри, Йънг и генерал Брус — за голяма изненада на всички — вдигнаха ръце. Преди да запише гласа на генерала в протокола, Хинкс го погледна и каза:

— Но аз си мислех, че не можете да го понасяте.

— Така е, друже — отвърна Брус. — Но при миналата експедиция аз стигнах едва до пет хиляди и триста метра. И мога да ви уверя, че нямам никакво намерение да се катеря към върха с Мелъри.

Хинкс с неохота записа гласа му.

— Кой е против? — попита председателят.

Рейбърн и Ашкрофт вдигнаха ръка заедно със секретаря.

— Боя се, че пак сме три на три, господин председател, така че отново решаващият глас е вашият.

— В такъв случай — каза сър Франсис — гласувам против включването на Финч.

Хинкс моментално записа резултата и преди още мастилото да засъхне, обяви:

— Комисията „Еверест“ взе решение с четири срещу три гласа Джордж Финч да не бъде възстановен като член на алпинисткия екип. — И затвори протоколната книга.

— Мога ли да попитам защо този път сте против, господин председател? — обади се Джордж.

— Последната капка беше неспазването на договорката с Кралското географско дружество — отговори сър Франсис и хвърли поглед към портрета на председателя на Дружеството. — Освен това подозирам, че Негово Величество няма да бъде очарован, ако първи на покрива на света стъпи един разведен мъж.

— Жалко, че Хенри Осми не е председател на Дружеството — тихо рече Джордж, събра си нещата и стана. — Моите извинения, господин председател, но не ми оставате друг избор, освен да подам оставката си от тази комисия и да се оттегля от поста ръководител на екипа. Желая успех на онзи, който ще ме замести. Приятен ден.

— Мистър Мелъри — обади се Хинкс, преди Джордж да стигне до вратата. — Надявам се, че решението ви няма да попречи на лекцията ви пред Кралското географско дружество довечера. Билетите са продадени преди седмици и…

— Разбира се, ще спазя уговорката си — отвърна Мелъри. — Но ако някой ме попита защо съм излязъл от комисията и няма да участвам в новата експедиция до Еверест, ще обясня, че мнението ми за състава на екипа е било отхвърлено.

— Тъй да бъде — спокойно рече Хинкс.

Мелъри излезе и затвори тихо вратата зад себе си.

— Отидоха на вятъра осемте хиляди лири на Ноуъл — каза Рейбърн и угаси пурата си. — Така че не ни остава друго, освен да сложим край на тая веселба.

— Не е задължително — спокойно отвърна Хинкс. — Сигурно забелязахте, че не записах в протокола оставката на Мелъри. Все още имам няколко коза в ръкава си и смятам да ги изиграя до края на деня.

 

 

Джордж излезе бързо от залата и продължи по коридора към стаята на говорителя. Не спря да побъбри с никого от страх да не му зададат въпрос, на който не искаше да отговаря, преди да е изнесъл лекцията си. Пък и четиридесетте минути му трябваха, за да събере мислите си — предстоеше му да изнесе най-важната реч в живота си.

С изненада откри, че в стаята го чака Рут.

— Какво стана? — попита тя, когато видя гневното му изражение.

Джордж й разказа, като крачеше нервно напред-назад. Накрая спря пред нея и попита:

— Постъпих правилно, нали, скъпа?

Рут очакваше този въпрос и знаеше, че не й остава друго, освен да отговори: „Разбира се, скъпи. Хинкс се е държал безобразно и ако Финч не бъде възстановен, ти се излагаш на твърде голям риск“.

Джордж стоеше и чакаше.

— Да се надяваме, че няма да съжаляваш за решението си — рече тя и веднага стана. — А сега трябва да те оставя, скъпи. Наминах само за да ти пожелая успех. Знам, че ти трябва малко време да се подготвиш за такъв важен случай.

Целуна го нежно по бузата и излезе, без да каже нищо повече.

Джордж седна зад малкото бюро и се опита да прегледа бележките си, но мислите му непрекъснато се връщаха към заседанието на комисията и двусмисления отговор на Рут.

На вратата леко се почука и той се зачуди кой ли го търси. Едно от златните правила на Дружеството бе говорителят да не бъде безпокоен непосредствено преди изказването си. Видя прекрачващия прага Хинкс и с радост би му фраснал един в носа, но забеляза навреме кой върви зад него. Джордж скочи на крака и се поклони.

— Ваше Височество — рече Хинкс, — за мен е чест да ви представя мистър Джордж Мелъри, който ще изнесе лекция тази вечер.

— Да, наистина — каза Уелският принц. — Извинете, че се натрапвам, Мелъри, но получих съобщение от Негово Величество със заръката да ви го предам лично.

— Изключително мило от ваша страна, че си правите труда, сър.

— В никакъв случай, друже. Негово Величество желае да сподели с вас колко е доволен, че сте се съгласили да поведете следващата експедиция до Еверест и очаква с нетърпение да ви посрещне като победители. — Хинкс се усмихна. — И ще призная, Мелъри, че с нетърпение очаквам да чуя лекцията ви.

— Благодаря, сър — отвърна Джордж.

— А сега по-добре да ви оставя — каза принцът. — Иначе това представление може и да не започне.

Джордж се поклони и Уелският принц излезе, следван от Хинкс.

— Копеле проклето — промърмори той, след като вратата се затвори. — Не си и помисляй, че дребните ти игрички ще ме накарат да размисля.