Ивлин Уо
Във всеоръжие (23)

10.

Бе петък; даваха заплати. Всеки петък след получаването на заплатите майор Ърскин съобщаваше на ротата новини по хода на войната. Напоследък непрекъснато им се даваха подробности за „чували“ и „пробиви“ в линията на съюзниците, за „танкове, които пробиват и се разгръщат ветрилообразно“, за „клещи“ и „ръжени“. Информацията бе разбираема и сериозна, но повечето от мъжете мислеха за почивните дни и отпуската, която започваше с последната дума на майора.

Този петък бе по-различен. Един час след отпътуването на свързочниците пристигна заповед, отменяща всички отпуски и пред майор Ърскин се изправиха внимателни и негодуващи слушатели. Той им каза:

— Съжалявам, че отпуската ви се отменя. Тази заповед не се отнася само до нас. Отпуските са спрени във всички войскови части на британска територия. Сами можете да заключите, че се касае за извънредно положение. Тази сутрин, както знаете, бяха изтеглени свързочниците на бригадата. Някои от вас може би смятат, че това е последица от вчерашните неуспешни маневри. Не е така. Днес следобед ще отпътуват обозът и бронетранспортьорите. Причината е следната. Както знаете, нито снаряжението, нито обучението ни са достатъчни. Всички специалисти и цялото ни снаряжение са необходими незабавно във Франция. Това може да ви покаже още по-убедително колко сериозно е положението там.

Майорът продължи с обичайните пояснения за пробиви и чували, и танкове, които пробиват и се разгъват ветрилообразно. За първи път слушателите му почувствуваха, че тези подробности са станали фактор в собствения им живот.

Същата вечер целият лагер повтаряше пуснатия от писарите слух, че Бригадата незабавно се отправяла към Оркнейските острови. Генералът се бил върнал в Лондон, а Замъкът бил обграден от бронетранспортьорите на Шотландското командуване.

На следващия ден ординарецът на Гай го събуди с думите:

— Май ще ви будя само още няколко дни, сър.

Алебардист Глас бе на редовна служба. Повечето от наборниците не желаеха да стават ординарци, като твърдяха, че „не затуй сме влезли в армията, по дяволите“. Старите войници знаеха, че физическият труд носи многобройни утехи и предимства и се натискаха за тая длъжност. Алебардист Глас бе мрачен мъж, който обичаше да буди господаря си с лоши новини: „Тая сутрин двама от нашия взвод не са се върнали навреме от градска отпуска“; „Майор Тренч снощи обиколил палатките. Вдигнал ужасна врява зарад хляба в помийните ведра“; „Ефрейтор Хил се застрелял под моста. Тъкмо носят тялото“ и други дребни клюки, предназначени да ядосат Гай още от сутринта. Но това съобщение бе по-сериозно.

— Какво имате предвид, Глас?

— Така разправят, сър. Снощи Джаксън го чул в сержантската столова.

— Но какво става?

— Редовните части са готови да потеглят, сър. Още нищо не се чува за военната повинност.

Когато Гай влезе в полевата столова, всички обсъждаха този слух. Гай запита майор Ърскин:

— Има ли нещо вярно, сър?

— Скоро ще разберете. Командуващият иска всички офицери да се съберат в осем и тридесет.

Войниците бяха изпратени да се занимават с физическо обучение и да си вършат нарядите под командата на подофицерите; офицерите се събраха в означения час. Във всеки алебардистки батальон съответният командуващ офицер съобщаваше лошите новини, както намереше за подходящо. Полковник Тикъридж каза:

— Това, което имам да ви съобщя, ще бъде крайно неприятно за повечето от вас. На войниците ще го съобщим след час. За мен е още по-неприятно да ви го оповестявам, защото лично аз просто се радвам. Бях се надявал да влезем в бой заедно. Нали към това се стремяхме всички. И сигурно щяхме да се проявим добре. Но и вие като мен знаете, че още не сме готови. Във Франция нещата се заплетоха доста — повече, отколкото мнозинството си представяте. Спешно са нужни напълно обучени подкрепления, които да предприемат решително контранастъпление. Ето защо беше решено да се изпрати редовен алебардисти батальон във Франция още сега. Предполагам, отгатвате кой ще ни води. Генералът от два дни е в Лондон и ги е убедил да му разрешат да слезе едно стъпало по-ниско и да командува батальон. С гордост ви уведомявам, че той избра мен също да сляза едно стъпало и да тръгна с него като помощник-командир. С нас тръгват повечето от кадровите офицери и останалите чинове, които в момента са в лагера. Онези от вас, които остават, естествено ще искате да знаете какво ще стане с вас. Боя се, че не мога да отговоря на този въпрос. Съзнавате, разбира се, че ще се получи огромна празнина от подофицерски чинове. Разбирате също, че поне в момента бригадата прекратява съществуването си като отделна формация със специално предназначение. В живота на армията такива неща трябва просто да се приемат. Можете да сте сигурни, че главнокомандуващият ще направи всичко възможно да запазите облика си на алебардисти и да не ви разтакават. Но в момент на национална опасност дори полковите традиции трябва да отстъпят на заден план. Ако знаех какво ви чака, щях да ви осведомя. Надявам се един ден отново да се съединим. Недейте разчита на това и не се чувствувайте оскърбени, ако ви причислят другаде. Където и да сте, пазете алебардисткия дух. Дългът ви, както винаги, е към вашите войници. Не им разрешавайте да оклюмат. Организирайте футболни мачове. Устройвайте концерти, играйте на тото-лото. На всички чинове се забранява да напущат лагера до второ разпореждане.

Доброволците излязоха от палатката и потънаха в ослепителната слънчева светлина, обзети от дълбоко униние.

— Всичко е навързано, драги — коментира Аптърп. — Всичко иде от тия свързочници.

По-късно батальонът премина на парад. Полковник (вече майор) Тикъридж говори с почти същите думи, както и пред офицерите, но по най-естествен начин успя да им придаде малко по-различно значение. Сякаш ги уверяваше, че скоро ще бъдат отново заедно; експедиционният батальон бил просто авангардът. За решителния пердах щели да се съберат заедно.

При тези условия Гай най-после стана ротен командир.

Навсякъде цареше хаос. Неизменната заповед бе да се чакат заповеди. Редовните войски, на които предстоеше заминаване, минаваха на преглед при лекаря. Достопочтени фигури, измъкнали се от скривалищата си, бяха отхвърлени като негодни и изпратени обратно на склад. Ония от военната повинност играеха футбол и със закрилата на капелана пееха „Ще си сушим прането на линията Зигфрид“.

За да се избегне объркването — или поне така се смяташе, — оставащите батальони бяха названи Хикс и Игрек. Гай седеше в една от палатките на батальон Хикс, подпомаган от един дюстабанлия старшина. Целия следобед бе приемал молби за градски отпуск по семейни причини от хора, които нито той, нито изнемощелият му помощник бяха виждали. „Жена ми всеки миг ще роди, сър“; „Брат ми е в неколкодневен градски отпуск, сър“; „Домашни неприятности, сър“; „Евакуират майка ми, сър.“

— Нищо не знаем за тях, сър — каза старшината. — Дори на едно само искане да се поддадете, ще станат безкрайни разправии.

Гай с болка на сърцето отказа на всички.

За първи път попадаше в оная известна армейска ситуация, която се нарича „неразбория“.

Едва когато изсвириха „отбой“, пристигна и заповедта за тръгване на експедиционния батальон.

След проверка в неделя сутрин батальоните Хикс и Игрек излязоха да изпратят експедиционния. Прозвуча тръбата за закуска и те се пръснаха. Най-сетне откъм долината се зададе цяло стадо автобуси. Батальонът се качи. При тръгването на автобусите остатъците от бригадата завикаха „ура“, сетне се върнаха в опустелия лагер и празния ден.

 

 

Хаосът продължаваше вече без оживлението. Командир на Гай в батальон Хикс бе непознат майор. В това време на чудеса Аптърп изплува като помощник-командир на батальон Игрек и Саръм-Смит му стана адютант.

Срещу тях бяха зейнали двата почивни дни.

Всяка неделя заран в Пенкърк пристигаше от града свещеник и църковната служба ставаше в Замъка. Той дойде и тази сутрин, необезпокоен от неразборията, и в продължение на три четвърти час царяха мир и покой.

Когато Гай се върна, попитаха го:

— Да са ви дали някакви заповеди в Замъка?

— Ни дума. Всичко се е спотаило.

— Предполагам, че напълно са ни забравили. Най-добре би било да изпратим всички в дълъг отпуск.

Ротната канцелария, а и всички канцеларии бяха залети с молби за отпуск. Остатъците, които по липса на друго название все още се наричаха „Бригаден щаб“, изчакваха заповеди.

Навсякъде се говореше, че щели да ги връщат в казармата и в Учебния батальон; че щели да ги разформироват и да ги разпратят по центровете за обучение на пехотинци; че щели да ги обединят в една бригада с някакъв Шотландски полк и да ги пратят да охраняват доковете; че щели да ги трансформират в противовъздушни части. Войниците ритаха футбол и свиреха на устни хармонички. Не за първи път Гай бе потресен от нечовешкото им търпение.

Алебардист Глас, който въпреки пророкуванията си се беше изхитрил да остане при Гай, му докладваше слуховете на части през целия ден.

Най-сетне, късно една нощ, заповедите пристигнаха.

Бяха безсмислени.

В околностите на Пенкърк се очаквал вражески десант. На всички чинове се забранява да напущат лагера. Всеки батальон да осигури денонощно дежурство с отделение, готово да отблъсне нападението. Дежурните да спят с ботуши и със заредено оръжие; да дават наряд на мръкване, на съмване и веднъж нощем. Постовете да се подсилят. Един от взводовете непрекъснато да патрулира около лагера. Другите взводове денонощно да опират движението по всички шосета в радиус пет мили и да проверяват личните карти на гражданите. Всички офицери да носят по всяко време заредени револвери, противогази, каски и карти.

— Не съм получил тези заповеди — каза непознатият майор, като за първи и всъщност за последен път разкри нещичко от характера си. — Донесли са ми ги с чая утре сутрин. Ако германците дебаркират тая нощ, няма да срещнат никаква съпротива от батальон Хикс. Май че така навремето постъпил и Нелсън, доколкото ми е известно.

Прекараха понеделника, охранявайки Пенкърк и арестуваха двама кравари, чийто чисто шотландски говор придаде достоверност на подозрението, че разговарят на немски.

Времето бе точно като за въздушен десант. Бурята бе отминала и долината се къпеше в подранилото лято. В понеделник вечерта ротата на Гай застъпи на пост. Гай разположи патрул извън лагера на едно възвишение и го обиколи в полунощ. След това само седеше и се взираше в звездите; войниците се бяха разположили наоколо. Редовният батальон сигурно вече е стигнал във Франция, размишляваше той; може би воюва. Алебардист Глас знаеше със сигурност, че стигнали Булон^[1]. Внезапно дочуха тръби и свирки. Взводът се завърна в лагера и го намери разбунен. Аптърп ясно видял как един парашут каца през няколко ниви. Към мястото се втурнаха патрули, полеви караули и нарядът. Изстреляха напосоки два-три залпа.

— Те винаги заравят парашутите си. Търсете прясно копана земя — разпореди се Аптърп.

Тъпкаха покаралата пшеница цяла нощ чак до разсъмване, когато предадоха дежурството. Междувременно от съседния лагер бяха пристигнали няколко автобуса шотландски войници. Те бяха печени мъже, които се отнесоха скептично към видението на Аптърп. Един възмутен земевладелец прекара в Замъка по-голямата част от сутринта, изчислявайки нанесените му щети.

В сряда пристигна заповед за тръгване. Батальони Хикс и Игрек трябваше да са готови да потеглят след два часа. Късно същата вечер автобусите се появиха отново. Нямаха „неконсумирана част от дневната дажба“, която да им тежи. Алебардист Глас докладва, че и щабът на Бригадата се изнася.

— Исландия съобщи той. — Натам отиваме. Чух го направо от Замъка.

Гай запита командуващия накъде ги отправят.

— Към района на Олдършот. Нямам сведение какво ще стане, когато стигнем там. Това говори ли ви нещо?

— Нищо.

— Не ми звучи като подходящо за алебардисти убежище, а на вас? Ако искате да знаете на какво ми мирише, мирише ми на Центрове за обучение на пехотинци. Предполагам, че на вас това вече съвсем нищо не ви говори.

— Съвсем.

— Имам чувството, че се проваляме в ада. Вие всички доста изпатихте. Лично вие сте били при алебардистите, живяхте с нас, един от нас сте. Сега по всяка вероятност ще се озовете я в Бедс, я в Хъртс^[2], я в Черния патрул^[3]. Но с нас бяхте само шест месеца. А я ме погледнете мене! Господ знае кога ще се върна в корпуса, а там съм прекарал целия си живот. Всички момчета, с които започнах, сега са в Булон. Знаете ли защо останах? Лепнах си петно през втората си година като младши офицер. Ей това е армията. Петното те следва където и да отидеш, до смъртта ти.

— Значи батальонът наистина е в Булон, сър? — запита Гай с надеждата да прекрати тези откровения.

— Наистина. И от това, което чувам, сраженията там са страшни.

Закараха ги в Единбург и ги качиха на неосветен влак. Гай се падна в едно купе с младши офицер, когото почти не познаваше. Умората от последните дни го повали със сядането. Той спа дълго и тежко и се събуди едва когато нов сияен ден се промъкна иззад затъмнителните завеси. Повдигна едната. Още се намираха на гарата в Единбург.

В този влак нямаше вода и всички врати бяха заключени. Но алебардист Глас се появи, снабден по неведоми пътища с кана вода за бръснене и чаша чай, отнесе портупея на Гай в коридора и започна да го лъска. Най-сетне потеглиха й много бавно се заклатиха в южна посока.

В Круи влакът спря за един час. Простовати човечета с ленти на ръкава зашетаха по перона със списъци в ръце. След това една ръчна количка от Контрола по движението остави във всеки вагон по един казан топло какао, месни консерви и картонени пакетчета с филии хляб.

Пътешествието продължи. На фона на тракащите колела Гай чуваше звуци от устна хармонична и песни. Нямаше нищо за четене. Буден, младият офицер срещу него си подсвиркваше; но по-голямата част от времето спеше.

Още една спирка. Още една нощ. Още едно разсъмване. Сега пътуваха край тухлени къщички и грижливо гледани градинки. Отминаха червен лондонски автобус.

— Уокинг — каза спътникът му.

Скоро влакът спря.

— Брукуд — съобщи многознайкото.

На перона стоеше транспортен офицер със списъци. Командуващият батальон Хикс, обвит в своята анонимност, слезе на перона, като разтревожено се взираше през замъглените прозорци и търсеше офицерите си.

— Краучбак — каза той. — Дейвидсън. Слизаме тука. Стройте ротите в двора на гарата. Отделете един взвод да свали припасите. Проверете хората по списък и ги огледайте. Разбира се, няма как да се обръснат, но се погрижете да изглеждат прилично. Чакат ни две мили пеша до лагера.

Раздърпаните сънливи фигури се преобразиха в алебардисти. Май никой не липсваше. Всеки държеше пушка. Изтъркаляха раниците.

Първи потегли батальон Хикс. Гай крачеше в сладкия сутрешен въздух начело на ротата си, следвайки предната рота, през улиците на предградието. Най-сетне стигнаха лагерния вход и познатата миризма на големите готварски печки. Като подражаваше на ротния командир пред себе си, Гай изкомандува: „Мирно!“ Чу ротния да казва: „Глави наляво.“ Дойде и неговият ред. Той даде команда, козирува и видя в будката алебардистки караул.

Изкомандува:

— Трета рота, глави направо!

Отвъд стотината мъже, маршируващи пред тях, чу:

— Втора рота, глави надясно!

„Сега пък защо?“ — запита се.

— Трета, рота, глави надясно!

Изви глава й втренчи поглед в едно-единствено, бляскащо око.

Беше Ричи-Хук.

Оставиха водач да показва пътя към плаца. Стегнат строй, пушки при нозе, команда свободно. Генерал Ричи-Хук стоеше до майора.

— Радвам се, че пак ви виждам — изрева той. — Предполагам, че ще искате да закусите. Но първо се измийте. Никой няма право да излиза от лагера. Имайте готовност след два часа да потеглите за чужбина.

Майорът козирува и се обърна към батальона, който беше командувал за толкова кратко време.

— Засега това е територията на нашия батальон. Предполагам, че няма да е задълго. Водачите ще ви покажат къде да се измиете. Батальон, мирно! Пушки на ра-мо! Офицерите крачка напред!

Гай удари крак, изравни се с другите офицери, козирува и напусна плаца. Батальонът бе разпуснат. Гай чу как подофицерите се разквакаха с различни заповеди. Бе замаян. Замаян бе и офицерът с петното в досието си.

— Какво ли означава това, сър?

— Знам само какво генералът ни каза. Както ни гледаш, тъй ни пиши. Борил се бил във Военно министерство, за да запази Бригадата… И победил. Толкоз.

— Значи ли това, че положението във Франция се е закрепило?

— Не. Толкова се е влошило, че генералът е успял всички ни да прекара като напълно обучени и готови за бой.

— Искате да кажете, че и ние заминаваме за Франция?

— На ваше място не бих се вълнувал толкова. Редовният батальон бил свален от кораба точно преди да отплува. Нещо ми подсказва, че по всяка вероятност тръгването ни за Франция ще се поотложи. Докато сме гонили парашутисти из Шотландия, тук се е случило туй-онуй. Между другото изглежда, че вчера немците са завзели Булон.