Стив Бери
Легендата за Линкълн (18)

17

На 6 май 1843 г. беше проведено Велико събрание на легиона от Нову. Пророк Джоузеф Смит поздрави хората за добрата им дисциплина. Тъй като бе горещо, той помоли за вода. И с чаша в ръка рече тъй: „Вдигам наздравица за победата над онези, що дават властта на тълпата. Да си пожелаем да свършат по средата на морето в лодка от камък, с железни гребла, и акула да глътне лодката им, и дяволът да глътне акулата, а сам дяволът да бъде заключен в северозападния край на ада, където ключът да бъде изгубен навеки и слепец да го търси до края на времето“.

На следващата сутрин някой си, който беше чул наздравицата, се върна в дома на пророка и го нагруби с тъй зли думи, че Смит му нареди да се маха. Разговорът им привлече вниманието ми, тъй като мъжът говореше високо. Приближих се до тях, когато мъжът вече най-сетне си тръгваше. И тъй, присъствахме аз, Тиъдър Търли и пророкът. Пророкът захвана да говори за линчуването от тълпата, подигравките и преследванията, които бяхме понесли като народ.

„Нека нашите преследвачи ни линчуват колкото си искат. Не им пожелавайте зло, защото скоро ще видите страданията им и ще пролеете горчиви сълзи заради тях.“

Докато се провеждаше този разговор, ние стояхме до южната врата на градината. Пророкът се обърна към мен, казвайки: „Искам да ти разкрия нещо за бъдещето. Ще ти говоря с притча, подобно Йоан в своето Откровение. Ще отидете в Скалистите планини и ще бъдете превелик народ там, който ще нарека Белия кон на мира и благоденствието“.

„А къде ще си ти тогава?“, попитах го аз.

„Аз няма да стигна до там. Вашите врагове ще продължат да ви преследват и ще изковат омразни закони против вас в Конгреса, за да унищожат Белия кон, но вие ще имате някои приятели, които да ви защитават и да изхвърлят най-лошите части от законите, така че да не ви навредят толкова силно. Трябва да продължавате да се обръщате към Конгреса през цялото време, макар че те ще се отнасят с вас като с чужденци и пришълци и няма да ви дават правата, които ви се полагат, а ще властват над вас посредством непознати и наемници. Ще станете свидетели как Конституцията на Съединените щати насмалко да бъде унищожена. Съдбата й ще виси на косъм, по-тънък от копринена нишка.“

В този миг лицето на пророка стана скръбно.

„Аз обичам Конституцията. Тя е създадена по Божие вдъхновение и ще бъде опазена и спасена с усилията на Белия кон и на Червения кон, които ще се обединят в нейна защита. Хората на Белия кон ще открият планините, изпълнени с минерални богатства, и ще станат богати. Ще обсипете улиците си със сребро. Ще копаете златото като пясък. Но в Америка ще избухне страховита революция, невиждана досега, и страната ще остане без върховна власт, и всеки вид злина ще бъде упражняван повсеместно. Бащата ще се обърне срещу сина си, а синът срещу баща си. Майката ще се обърне срещу дъщеря си, а дъщерята срещу майка си. Ще се сбъднат най-страховитите кошмари за кръвопролитие, убийство и насилие. Хората ще бъдат откъснати от земята си, но само в Скалистите планини ще властват мир и любов.“

На това място пророкът рече, че не издържа повече да гледа видението, което му се показваше, и помоли Господ да му сложи край.

И продължи, казвайки: „През туй време великият Бял кон ще е набрал сили и ще е разпратил старейшини да съберат всички верни по сърце сред народа на Съединените щати, за да застанат зад Конституцията на Съединените щати такава, каквато ни е дадена по Божие вдъхновение. И в тези дни, които предстоят, Бог ще положи основите на едно Царство, което никога не ще падне, а другите Царства ще се присъединят към него и онези Царства, които не позволяват на Светото писание да се проповядва в техните земи, ще бъдат сломени, докато не го позволят. Мирът и благоденствието в Скалистите планини ще се съхранят от пазачите, Белия и Червения кон. И идването на Месията сред неговия народ ще бъде тъй естествено, че единствено онези, които го видят, ще разберат, че е дошъл, но той ще дойде и ще даде законите си на Цион и ще властва над своя народ“.

Касиопея беше чувала много легенди за мормоните. Религията им беше основана на подобни митове и сложни метафори. Но никога не й бяха разказвали легендата, която Хосепе й беше прочел току-що.

— Пророк Джоузеф е предвидил Гражданската война в Америка осемнайсет години преди да започне. Освен това е казал, че ние, като народ на вярата, ще мигрираме на запад, до Скалистите планини — четири години преди това да се случи. И също така е знаел, че самият той няма да извърши това пътуване. Загинал по-малко от година след като направил това пророчество. Предвидил, че онези, които дават властта на тълпата, ще бъдат наказани. Говорел за хората, които са позволявали да измъчват и убиват светиите в ранните години на Църквата. Възмездието срещу тях наистина дошло. Под формата на Гражданска война, в която са загинали стотици хиляди души.

Бащата на Касиопея й беше разказвал за преследванията срещу мормоните преди 1847 г. Беше чувала за изгорените домове, магазини и работилници, както и за хората, които били обирани, осакатявани и убивани. Имало вълна от организирано насилие, която принудила светиите да избягат от три щата поред.

Не и в Юта. Тук спрели да бягат. Установили се и отвърнали на ударите.

— Пророчеството казва, че ние — Белият кон — ще съберем сили и ще изпратим старейшини, за да обединят верните по сърце сред народа на Съединените щати. И ние наистина сме го направили. Църквата е отбелязала огромен растеж през втората половина на деветнайсети век. И на всички предстои да застанат зад Конституцията на Съединените щати такава, каквато ни е дадена по Божие вдъхновение.

Касиопея реши, че е безопасно да попита:

— Какво означава това?

— Означава, че ще се случи нещо велико.

— Изглеждаш развълнуван от тази възможност. Наистина ли е толкова вдъхновяваща?

— Наистина. И този дневник потвърждава онова, което всички подозирахме. Пророчеството за Белия кон е истина.

Касиопея разгледа книгата и внимателно разлисти няколко от крехките страници.

— Можеш ли да ми кажеш нещо повече?

— Това е голяма тайна в нашата Църква. Много стара, още от времето на Бригъм Йънг. Всяка религия има своите тайни и тази една от нашите.

— И ти си я открил?

Саласар поклати глава.

— По-скоро я преоткрих. Намерих информация за нея в архивите. Проучването ми привлече вниманието на старейшина Роуан. Той ме повика и двамата се заехме да работим заедно по този проект в продължение на няколко години.

Налагаше се да го притисне.

— И Пророчеството за Белия кон е част от тази тайна?

Саласар кимна.

— Абсолютно. Но тя е по-сложна, отколкото се описва във видението на Джоузеф. След неговото убийство са се случили още много събития. Тайни неща, за които знаят малцина.

Касиопея се запита защо Хосепе й казва толкова много, без да се колебае. Защо й вярва толкова, след всичките тези години? Или това е някакво изпитание, на което я подлага?

— Звучи завладяващо — каза тя. — И много важно. Пожелавам ти успех в това начинание.

— Всъщност се надявах да ми предложиш нещо повече.

Саласар беше избрал внимателно момента, в който да отправи своята молба. Беше споделил с Касиопея точно толкова информация, че да остане впечатлена от значимостта на мисията му. Беше издирвал дневника на Едуин Ръштън почти две години, а след това беше посветил три месеца на безплодни преговори, за да го купи. Да въздаде изкупление на собственика му се оказа по-простото решение, особено след като той се беше опитал както да го излъже, така и да го измами.

Саласар гледаше Касиопея, докато тя изучаваше дневника.

Ръштън беше светия, какъвто искаше да бъде и той самият. Първопроходец, който беше умножил вярата си с добри дела и беше поел семейна отговорност за четири съпруги. Беше удържал правотата си до самия край и беше станал един от онези, които Небесният отец със сигурност беше приел за „пазители на второто му царство“, за което му беше въздал вечна слава. Нима някой можеше да се съмнява, че онези първи светии са били изпитвани докрай, преди да получат последната Божия милост? Разбира се, че не.

Първите светии бяха положили основите на Цион на земята, а той самият и всеки друг от потомците им носеше отговорност за тяхното наследство.

— Касиопея, не искам отново да си отидеш от живота ми. Ще ми помогнеш ли в моята мисия?

— Какво мога да направя?

— На първо и най-важно място, да бъдеш до мен. Успехът ми ще бъде много по-сладък, ако го споделиш. Но има и неща, за които твоята помощ ще ми бъде от полза. През годините се интересувах с какво се занимаваш и проследих твоя проект да построиш замък в Южна Франция.

— Не подозирах, че знаеш за него.

— О, да. Дори съм правил финансови дарения — анонимно, разбира се.

— Изобщо нямах представа.

Саласар винаги се беше възхищавал от нея. Беше интелигентна, с академични степени по инженерни науки и средновековна история. Беше наследила търговските фирми на баща си — конгломерат, стойността на който понастоящем се изчисляваше на няколко милиарда евро. Саласар знаеше за умелото й управление, както и за нейната холандска фондация, която работеше тясно с Обединените нации по здравни и благотворителни проекти в целия свят. Личният й живот не беше обществено достояние и той не беше отишъл по-далече от това, което беше широко достъпно. Но знаеше достатъчно, за да не се съмнява, че изобщо не е бивало да й позволява да си тръгне преди толкова много години.

„И тя няма да си тръгне отново. Никога вече“, каза ангелът в главата му.

— Наистина мислех това, което ти казах на вечеря — каза му тя. — Допуснах грешка — както с вярата си, така и с теб.

Саласар отдавна беше сам. Нито една жена не беше успяла да заеме мястото на покойната му съпруга. Един ден беше открил случайно снимка, на която бяха двамата с Касиопея. Доставяше му радост просто да я гледа, така че я държеше навън, на показ, и й се радваше всеки ден.

А сега тя беше тук. От плът и кръв. Отново. И това го правеше щастлив.