Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (7)

7.

— Изпуснах ви за няма и пет минути от поглед и… Как успяхте да ядосате великия Уилям Рейвън?

Сърцето на Лора се сви. Изобщо не искаше да се кара с Кей — единствената им приятелка в Русия. Тъкмо се канеше да се впусне в извинения, когато сценаристката я смушка в ребрата и се засмя.

— Не се шашкай, изобщо не ви виня. Доста е нагъл. Скай струва колкото стотина като него. Както и да е, радвам се, че някой му се опъна. Откакто сме започнали снимките, той се държи с всички, включително с Брет, като със слуги. Вижте как му помагат да се качи в каретата за следващата сцена, човек би помислил, че е аристократ, а не просто актьор в ролята на аристократ.

Тя прегърна децата и ги заведе до един сребрист сандък с апаратура, на който да се качат и да гледат как екипът подрежда сцената на уличния пазар. Каретата беше спряна малко по-далеч. Тарик обожаваше конете и беше като омагьосан от великолепните черни животни, впрегнати в нея. Беше топъл ден и по вратовете на животните вече се стичаше пот. Притеснен, конярят ги бършеше и сресваше гривите им.

От другата страна на улицата Скай бе седнал послушно до дресьора. За Лора беше странно да гледа как някой друг се разпорежда с кучето й, но се радваше, че Ото искрено обича животните, а и хъскито изглеждаше доволно. От време на време поглеждаше към Лора, но през повечето време, също като Тарик, беше погълнато от трескавата дейност на улицата.

Докато чакаха, един тийнейджър от Калифорния на име Чад Макфърлейн намусено занесе студена напитка на Уилям Рейвън. Чад беше зашеметяващо красив, също като футболна звезда в гимназията или член на момчешка поп група, но цялото му поведение говореше, че смята работата си на момче за всичко под своето ниво.

Лора остана с впечатление, че я върши само с надеждата да бъде забелязан от някой търсач на таланти, който ще го превърне в суперзвезда. Според Кей кафето му не ставаше за пиене, а уменията му да прави сандвичи бяха под нулата.

Уилям Рейвън се отпусна на седалката на каретата и сложи шапката и пелерината, които го превърнаха в аристократа Оскар де Хавиер.

— Кей, ти спомена, че мистър Рейвън бил спорен избор за ролята — каза небрежно Лора. — Защо мислиш така?

Кей хвърли поглед през рамо.

— Поверително е и ако ви кажа, трябва да си остане между нас тримата. Става ли?

— Разбира се!

— Всичко започна преди шест седмици — в деня преди заминаването ни за Великобритания, където трябваше да започнат снимките. Кастингът мина, беше нает екип, багажът ни беше готов. Сутринта, когато пристигнахме в студиото, намерихме няколко души от екипа, потънали в сълзи. Студиото „Тайгър Пикчърс“ фалирало за една нощ. И сякаш това не стигаше, ами главният актьор — голяма холивудска звезда, но ако ви кажа името му, ще трябва да ви убия, се оттеглил без всякакво обяснение. Всички бяхме съсипани, но най-вече аз и Брет. Борихме се пет години за този филм, дори „Холивуд Рипортър“ писа за мъките ни. След броени дни обаче се случи чудо: потърси ни друга продуцентска компания. Бяха готови не само да финансират филма, но и да ни дадат парите още на следващия ден. Постоянно търсехме уловката, но такава нямаше. Мик Едуардс, новият продуцент, имаше само едно условие.

— Да вземете негов роднина или приятел за главната роля — предположи Тарик.

— Умно момче! Уилям Рейвън е добър актьор, така че не се усъмнихме в таланта му, но поради рекламни съображения бихме предпочели утвърдена холивудска звезда. Освен това знаехме, че причината мистър Рейвън да не е станал голямо име, е, че зрителите го намират твърде хладен като излъчване.

Лора наблюдаваше актьора, който седеше в каретата. Беше твърде далеч, за да види изражението му, но още усещаше как беше настръхнала кожата й под пронизителния му поглед.

— За съжаление, нямахме избор. На практика ни беше заповядано да го наемем. По онова време той работеше като илюзионист, което не ни изпълваше с голямо доверие, но бяхме между чука и наковалнята. Или двамата с Брет трябваше да се откажем от всичко, на което бяхме посветили пет години труд, или да се съгласим да вземем Уилям за главната роля. За добро или за зло, казахме „да“.

— И за добро ли е било, или за зло? — попита Тарик.

— Откровено казано, като изключим, че се държи малко като примадона, Уилям се оказа страхотен. Той ни е най-малкият проблем. Случиха се обаче редица други инциденти, които ни причиниха много повече главоболия. Но не ви трябва да се затормозявате с тях. Наистина са дреболии. О, гледайте, започват да снимат!

Лора искаше да я притисне с още въпроси за инцидентите и причинените от тях главоболия, вероятно същите, които бяха подлудили Андре Марч, но някой извика: „Камера, начало!“ и камерите се завъртяха.

Облечена като сирачето Вайълет, Ана-Мария поведе Скай по улицата, претъпкана с дрипави търговци.

Сергиите бяха отрупани с плодове и зеленчуци, сирене, колбаси, газени лампи и топове шарени платове. Едно момче с мърляво лице просеше.

По паважа затрополи лъскавата карета, теглена от прекрасните черни коне. Вратовете им бяха извити, а гривите им се вееха, докато минава покрай сергиите, пришпорвани от камшика на кочияша. Оскар де Хавиер се виждаше като сянка в задната част на каретата.

Докато каретата трополеше по улицата, един мъж с кафез с пилета залитна и блъсна Ана-Мария точно пред конете.

Това беше част от сценария.

За нещастие обаче, кафезът се отвори и пилетата се разхвърчаха по улицата, а конете се замятаха уплашено. Кочияшът падна на земята. Ужасеното лице на Уилям Рейвън се показа за миг на прозореца, преди каретата да полети по улицата, дърпана от обезумелите коне.

Всички се разпищяха.

Кей скочи.

— Мили боже! Това не може да се случва! Лора, бързо! Тичай да хванеш Скай, преди да подгони пилетата.

— Направи нещо, Ото! — изкрещя Брет Ейвъри. — Спри конете! Спаси Уилям! Ако каретата стигне до главната улица, всички ще загинат.

За жалост, Ото беше закръглен като надуваема топка и се задъхваше само като види някой да тича. Единственото, което можеше да направи, беше да мучи отчаяно и да скубе малкото си останала коса.

Надолу по пътя двама яки мъже от екипа се опитаха да хванат юздите на препускащите коне, но животните се извъртяха и каретата се наклони застрашително.

Конярят ги подгони, но беше висок и непохватен човек и конете с лекота набираха преднина.

Отчаяните викове на Уилям заглъхваха:

— Спасете ме! Помощ!

— Аз ще го направя! — скочи Тарик.

Преди Кей да успее да го спре, момчето се втурна през паркинга, заобиколи камионите и прескочи дебелите макари с кабели. Опитваше се да мине напряко, за да стигне до конете, преди да са излезли на булеварда.

С изключение на Кей и Лора, никой не го забеляза. Повечето не откъсваха очи от каретата, която летеше към сигурна гибел.

Брет Ейвъри беше почервенял от гняв.

— Направете нещо, идиоти такива! — крещеше той. — О, боже, с мен е свършено! Свършено е…

Лора стискаше здраво нашийника на Скай и примижаваше срещу слънцето, а в гърлото й беше заседнала огромна буца. Струваше й се невъзможно Тарик да стигне до изплашените коне, преди движението на главната улица да ги погълне. Но дори да успее, не смееше да мисли какво ще стане с него.

Малцината смелчаци, които се опитаха да спрат конете, бяха изхвърлени настрани. Един получи сериозна рана на крака, а друг изглеждаше така, сякаш са го нападнали диви глигани.

— Какво си мисли Тарик, че прави? Ако се озове в спешното, аз ще съм отговорна — гневеше се Кей.

Един от операторите чу думите на Кей и насочи обектива към тичащото момче. Червената лампичка за „запис“ светна.

— Не съм виждал друго хлапе да тича толкова бързо. Все едно е на олимпиада. Но няма шанс да пресече пътя на конете. Докато мине моста, те вече ще… Не може да бъде!

Осъзнал, че няма шанс да пресрещне конете, ако мине по моста, Тарик скочи от брега върху един движещ се шлеп. Без да обръща внимание на гневните викове на екскурзовода, който тъкмо разказваше за чудесата на Санкт Петербург на двайсет и осем японски туристи, той претича по дължината на съда и скочи върху един вързан катер. От него се прехвърли върху някаква лодка, която се клатеше от вълните, образувани от шлепа, и едва не падна във водата. Успя да се закрепи, като се хвана за някакво желязо в стената на канала. Когато се измъкна на брега, мълвата за него се беше разнесла по снимачната площадка.

Камерите записваха и погледите на всички бяха приковани в Тарик.

— Без съмнение ще се убие! — каза една жена, облечена като продавачка на пазара.

Тарик застана право на пътя на конете и съвсем близо до грохота на булеварда, а Кей закри очите си с ръце.

— Моля те, кажи ми, че няма да се прави на щит. Ще го размажат!

— Не познаваш Тарик — успокои я Лора. — Той има дарба да общува с конете — изобщо с всички животни. Няма да го наранят. Не могат!

— Дано да си права! — Кей стисна ръката й.

На снимачната площадка се възцари гробна тишина. Всички погледи бяха вперени в бенгалското момче и връхлитащите го коне.

Сърцата на всички спряха, когато каретата и конете за миг го скриха от погледа им, и Лора реши, че може би все пак са го прегазили. После се случи нещо изумително. Каретата рязко спря. Когато отново видяха конете, вече ги водеше Тарик, а една ръка помахваше немощно от прозореца на каретата. Уилям Рейвън все пак беше преживял изпитанието.

Понесоха се радостни възгласи. Десетки хора се втурнаха да изкажат съчувствието си на актьора и да похвалят Тарик, но ги спря викът на Брет:

— Ако държите на работата си, ще си стоите по местата, докато каретата не се върне на площадката и конете не бъдат вързани. Обградите ли каретата, можете да си търсите друга работа.

Лора умираше от желание да изтича при Тарик, но не посмя.

Когато приятелят й приближи, тя видя как се движат устните му, докато говори на животните. Едва когато стигна до снимачната площадка и предаде конете на Ото и коняря, Лора видя колко блед и разтреперен е Тарик.

— Толкова се гордея с теб! Ти си невероятен. Истински герой! — прегърна го Лора.

Тарик се изчерви. Не обичаше да се суетят около него.

— Нищо особено не съм направил. Всеки друг на мое място би сторил същото.

— Да, но само ти го стори! — развълнувано го прекъсна Кей.

Уилям Рейвън приближи и подаде ръка на Тарик.

— Благодаря ти, младежо. Ти предотврати катастрофа. В най-добрия случай ми спести продължителен престой в болница.

Изглеждаше искрен, но очите му бяха ледени. Лора се зачуди колко ли хора ще изгубят работата си заради този инцидент още преди залез-слънце.

Тарик смутено стисна ръката на актьора.

— Няма за какво, мистър Рейвън. Радвам се, че успях да помогна.

Брет Ейвъри дотича при тях.

— Да помогнеш ли? Ти не просто помогна, ти му спаси живота! За втори път тази седмица ти и Лора Марлин, или по-точно, нейното хъски, измъквате моя звезда от лапите на смъртта. Надявам се да е просто съвпадение, че когато се появите на снимачната площадка, следват драми! — Той се изсмя нервно. — Шегувам се! Длъжник съм ви. Операторът снима през цялото време, така че сега имаме още сцени като за „Оскар“. Не смяташ ли, Уилям? Задължени сме на тези деца.

Белите зъби на актьора проблеснаха.

— Наистина сме им задължени, а аз винаги плащам дълговете си!

Двамата мъже се отдалечиха, а Лора се зачуди как едни толкова добри думи могат да прозвучат толкова злокобно.