Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (1)

1.

— Стоп! — изкрещя режисьорът. — Стоп, стоп, стоп!!!

Беше слаб изпит мъж, с оредяваща коса и малки кръгли очилца на гърбавия нос, които му придаваха вид на разтревожен гарван. Под силния морски вятър лицето му се зачерви и както седеше на стола, скочи и се нахвърли върху злощастния дресьор на кучето, свил се в края на снимачната площадка. Актьорите и останалата част от екипа гледаха да се дръпнат от пътя му колкото може по-бързо.

— Идиот такъв! И ти ми се правиш на дресьор на животни?! Не можеш да научиш дори мишка да яде сирене! Не можеш да научиш кон да пасе! Не можеш да научиш птица да лети или пантера да гони антилопа, или риба да плува! Какво ти казах вчера, Ото?! За петдесети път ти казах да ми доведеш куче, в което ще се влюбя! Куче с излъчване! Куче, което ще накара зрителите по цял свят да викат от радост, а в следващия момент да ровят из джобовете си за кърпички! А ти какво правиш? Водиш ми хрътка, която може да се концентрира не по-дълго от златна рибка. Имахме и затлъстял голдън ретривър, ама беше твърде мързелив да направи и един номер, но пък му идваше цялата енергия на света, щом стане дума да излапа сандвичите с пушена сьомга от кетъринга! Имахме и рахитично бордър коли, и неуравновесен кокер шпаньол, и бултериер, дето без малко да откъсне ръката на една от поддържащите ми актриси! Боже! Ако не беше луда по животните, делото в съда щеше да ни докара до фалит! — Режисьорът сви юмрук. — Още един шанс, приятелю! Ако следващият пес, който ми доведеш, не става за „Оскар“, уволнен си!

Зад въжетата, които държаха зяпачите настрани от снимачната площадка, се беше насъбрала тълпа. Жената до Лора завъртя очи.

— О, боже! Ако и следващата сцена се обърка, Брет направо ще гръмне! Мислила ли си да му предложиш твоето куче за ролята? Изглежда невероятно. Малко прилича на вълк, но е добричко. Всеки би се влюбил в него!

Лора засия от гордост. Прегърна Скай, трикракото си сибирско хъски, а кучето затупка възторжено с опашка.

— Няма да повярвате! И според мен той е най-удивителното куче на света, но…

— И аз мисля така — обади се Тарик, най-добрият приятел на Лора.

— Но какво? — попита жената. Беше облечена простичко — с дънки и светлосиня риза, но имаше стойката и фотогеничните черти на актриса.

— Ами мисля, че Скай е съвършен, но не всички смятат така — отвърна Лора. — Вашият режисьор изглежда много придирчив. Ако не харесва дебел ретривър, надали ще иска хъски без един крак…

Жената се засмя.

— О, не обръщайте внимание на Брет. Той само вдига пара. Малко е ексцентричен, но е изключително талантлив! Един от най-добрите режисьори в Холивуд! Този филм предизвиква големи вълнения, снимаме едва от седмица, а вече се говори и за награди.

— Как се казва филмът? — попита Тарик.

За двамата с Лора беше истинско щастие да открият още на първия ден от лятната си ваканция, че в околностите на Сейнт Айвс, тяхното градче на брега на морето, за една нощ е изникнала филмова площадка. Искаха да се поглезят и започнаха със закуска в кафене „Слънчево утро“, но щом преглътнаха последната вкусна хапка, помолиха вуйчото на Лора за разрешение да отидат на скалите и да погледат снимките. „Да не избягате в Холивуд“, засмя се Калвин Редфърн, но ги пусна.

— Заглавието е „Крадецът аристократ“ — обясни жената. — Действието се развива през деветнайсети век. Един богат човек, известен и уважаван в най-висшите кръгове, открадва шедьовър от Ермитажа — прочутата галерия в Санкт Петербург, Русия. Там ще бъдат и следващите ни снимки.

— Щом действието се развива в Русия, какво правите в Корнуол? — полюбопитства Лора.

— Заснемаме английската част. Момичето във филма е сираче, родено в красиво градче на брега на морето, има куче, което обожава, и то играе много важна роля във филма. Затова е истинска катастрофа, че не можем да намерим подходящо куче. — Жената се усмихна. — Не се представих, казвам се Кей Олбрайт.

Лора стисна ръката й.

— Аз съм Лора Марлин, а това са най-добрият ми приятел, Тарик, и хъскито ми, Скай. Имате ли нещо против да попитам дали сте актриса?

— Бях… Много отдавна! Сега работя това, за което съм мечтала цял живот — сценарист съм, правя проучвания и пиша самия филм. Предизвикателно е и често е трудно, но го правя с голямо удоволствие.

Внезапно Скай замръзна на място. Сините му очи бяха вперени в дресьора, който носеше джафкащ померан към снимачната площадка, и Лора стисна здраво нашийника му.

— Кротко, Скай! — скара му се тя. — Вече закуси.

Зад камерите се виждаше лагер от палатки и каравани, както и фургонът на кетъринга с навес на червени и бели райета. Вратата на най-голямата каравана се отвори и от нея излезе дванайсет-тринайсетгодишно момиче с дълга, лененоруса коса и раздърпана рокля от бял муселин. Поразителната й красота контрастираше със смръщеното й отегчено изражение. За радост на дресьора обаче то се стопи в мига, в който видя померана.

— О, колко е сладък! — изписка момичето с американски акцент. — Как се казва?

— Бритни — отвърна облекчено дресьорът. — И е същинска малка актриса — обожава да е центърът на вниманието. Трябваше да използвам нея от самото начало… Дори имате еднакви коси.

— Това е Ана-Мария Тайлър, която играе сирачето — прошепна Кей на Лора и Тарик. — Съвсем малка е, но вече има пет успешни филма. И съответното поведение… — добави тя полугласно.

Режисьорът се показа между декорите.

— Това ли е най-доброто, което успя да измислиш, Ото? Померан? Боже, дай ми сила! Колко пъти да ти обяснявам, че ми трябва куче, способно да спаси живота на момичето или да спре изпечен злодей?! Това тук не може да изплаши и канарче!

Ана-Мария се нацупи и притисна Бритни към гърдите си.

— Да, но е куче, за което публиката ще пощурее, а ти каза, че това е важно.

— Вярно, така е. Е, добре, ще дадем шанс на мис Бритни. Пусни я, за да може Ото да я сложи на мястото й. Всички по местата! Ана-Мария, готова ли си? Камера, начало!

Камерите забръмчаха и Лора и Тарик обърнаха нетърпеливо глави, за да виждат по-добре, а от гърлото на Скай се откъсна тихо ръмжене. Момичето го успокои и стисна по-здраво нашийника му. Май си мислеше, че от Бритни би станала вкусна втора закуска…

Ана-Мария вървеше по скалите под слънчевите лъчи и се възхищаваше на искрящото море. Померанът беше при Ото, извън полезрението на децата. Ана-Мария се наведе да откъсне няколко диви цветя от разлюлените под вятъра треви. Опита се да стигне до един мак, но той се оказа малко по-далеч, момичето се приближи до ръба и се протегна.

Лора знаеше, че това е просто сцена, но нервите й бяха опънати. В мига, в който пръстите на Ана-Мария стиснаха мака, се чу смразяващ пукот. Скалата, върху която бе коленичила, изведнъж се отцепи и момичето полетя с писък надолу. Лора неволно извика.

— Не се тревожи — прошепна Кей. — Това е част от сценария. Пада върху специално построена тераса, напълно безопасно е. Освен това отдолу има опъната мрежа, в случай че нещо се обърка.

— Надявам се да са добре подсигурени — притеснено се обади Тарик. — Ако наистина падне, със сигурност ще се убие. Ако не се размаже на скалите, ще се удави… Теченията тук са невероятно силни.

Лора потрепери. Тарик говореше от собствен опит. Само преди шест месеца двамата едва не загинаха в Залива на мъртвеца, на един хвърлей от мястото, на което бяха сега. Още потръпваше от ужас от силата, с която я засмука морето, опитвайки се да я отвлече в ледените си дълбини.

Ана-Мария се беше вкопчила с пръсти в каменната площадка:

— Помощ! — крещеше тя. — Помощ!

Померанът Бритни се втурна към ръба, лаейки с все сила. Ролята на кучето беше да се отзове на вика на Ана-Мария, да разбере, че момичето има проблем, и да доведе помощ. Поне такъв беше сценарият.

За жалост, никой не го беше обяснил на Скай. Хъскито мерна Бритни, която подскачаше като зайче във високата трева, отскубна се от ръката на Лора и се спусна след нея.

Лора притисна ужасено ръце към устата си. Не смееше да повика Скай, докато камерите снимат, но как иначе да го спре? Кей и Тарик също се вцепениха. Всички гледаха онемели катастрофата, която се разиграваше пред очите им.

Когато Бритни стигна до актрисата, някакво шесто чувство я предупреди за наближаващата опасност. Тя погледна през рамо и изквича, като видя хъскито, което всеки миг щеше да я връхлети. Осъзнала, че не може да избяга, тя реши да скочи от ръба и да се приземи на площадката при Ана-Мария.

— Ау! — изписка Ана-Мария, когато ноктите на Бритни се впиха в ръката й, и се пусна. Това не би трябвало да има значение, понеже стоеше на широка дървена платформа, боядисана така, че да се слива със скалите и да е невидима за зрителите. За нещастие, от рязкото движение сглобките, които придържаха платформата за скалите, поддадоха. Площадката мръдна леко, Ана-Мария изгуби равновесие и едва не падна. Този път смразяващият й писък не беше игра.

— Стоп! — изкрещя Брет, но като че ли никой не слушаше режисьора.

— Скай! — викна Лора. — Скай!

Тя се мушна под въжетата и затича към ръба, следвана от Тарик и Кей. На снимачната площадка настъпи хаос.

— Направи нещо! — изкрещя Брет Ейвъри на координатора на каскадите. — За какво ти плащам? Слез и я вземи! Обадете се на бреговата охрана, обадете се на пожарната, обадете се на кралицата, ако трябва, само върнете звездата ми на твърда земя!

После предпазливо надникна от ръба.

— Ана-Мария, миличка, не гледай надолу!

Ана-Мария мигом погледна към морето, което бушуваше под нея, и запищя още по-силно. Померанът скимтеше и виеше, каскадьорът се мъчеше да се навре в сбруята си и крещеше на асистента си да донесе въже, за което да се хване Ана-Мария.

Изведнъж отнякъде изникна и майката на Ана-Мария, която плачеше истерично и заплашваше със съд.

Тежестта на хората, струпали се на скалния ръб, предизвика още по-голямо отцепване. Върху Ана-Мария и Бритни се посипа дъжд от камъни, померанът неистово джафкаше, а момичето хлипаше и трепереше.

— Защо, по дяволите, се бавиш? — кресна режисьорът, но каскадьорът не отговори, загледан объркано в сбруята си.

— Не разбирам — измърмори той, — нищо не разбирам!

— Нещо става — прошепна Тарик на Лора, докато възрастните се караха. — Като че ли е изгубил нещо.

Ана-Мария нададе писък, който можеше да счупи стъкло. Вятърът се усилваше и заплашваше да я откъсне от скалата.

В същия миг асистентът на каскадьора дотича с резервното въже.

— Хвани го и се дръж здраво! — извика той към Ана-Мария. — Спокойно, насам идва спасителна лодка, освен това отдолу има опъната мрежа, така че няма страшно!

В този момент се случи най-страшното. Силен повей на вятъра изхвърли Бритни от платформата, Ана-Мария, която стискаше отчаяно въжето, не разбра какво става, докато косматото тяло на Бритни не прелетя край нея. Кученцето падна във водата, изрита няколко пъти с крачета и изчезна във вълните. Ужасът от видяното бе толкова силен, че краката на Ана-Мария се подкосиха, тя залитна и се озова над пропастта, подминавайки обезопасителната мрежа.

Каскадьорът обезумя.

— Дръж се здраво, Ана-Мария! — кресна той, докато актрисата се гърчеше на въжето. — Ще те издърпаме! Само не се пускай!

Но Ана-Мария нямаше достатъчно сила за това. При първото подръпване на въжето ръцете й се плъзнаха и тя полетя надолу. Удари се във врящите вълни и изчезна.

— Това го нямаше в сценария — едва успя да каже Кей.