Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (15)

15.

Приемът беше в една зала на Зимния дворец, осветена от искрящи полилеи, сякаш направени от диаманти. В единия край на залата имаше голяма стъклена витрина със златен фазан, който оглеждаше царствено тълпата с вдигнат крак. Само едно перо от него би могло да купи и обзаведе цялата къща на Калвин Редфърн…

В другия край на залата имаше малка сцена, над която бе опънат черен параван, с огромни вази отстрани и с двама въоръжени охранители. Някакъв техник с безизразно лице настройваше микрофона.

Когато пристигнаха, залата беше сравнително пълна. Жени, окичени с тежки бижута, се носеха под ръка с мъже, напомнящи пингвини със смокингите си. Звънтяха чаши, а един усмихнат келнер подаде на Лора и Тарик коктейли с личи.

Беше седем вечерта, но кадифените завеси скриваха слънцето, което още светеше над Нева. Лора и Тарик не бяха обядвали в очакване на забележителните ордьоври, затова спираха всички келнери и трупаха в чиниите си мини пици, киш и калифорнийско суши. Имаше дори мънички фунийки със сладолед за десерт. По едно време им предложиха сребърна кофичка с черен хайвер, но отказаха. Миришеше ужасно!

Облегнати на перваза на прозореца, двамата хапваха и наблюдаваха залата. С изключение на Ана-Мария, бяха най-младите гости и за ужас на Джефри, който не беше поканен, бяха и единствените статисти.

— Все едно гледам мравешка колония — въздъхна Тарик. — Всички имат някаква мисия, но се преструват, че са тук само за да се забавляват. Междувременно отчаяно се мъчат да установят контакт с някой по-богат или с повече връзки.

— Не съм сигурна, че са като мравките — отвърна Лора, загледана в Уилям Рейвън, Себастиян и майката на Ана-Мария, които се движеха сред руското висше общество и пръскаха очарование. — Мравките са дружелюбни същества, а тези тук… „Акули“ би било по-точно определение за тях.

Докато Лора говореше, настъпи суматоха. Игор, старият чистач, се мъчеше да влезе с четката си. Мускулестите охранители на вратата, които бяха или част от екипа по сигурността на Ед Лукас, или бивши войници от руските специални сили, му препречиха пътя. Когато се опита да мине покрай тях, клатейки посивялата си глава, те станаха още по-твърди. После се засмяха, докато Игор се отдалечаваше.

— Дали да не отидем да видим как е? — обърна се Лора към Тарик.

— Кой беше това? — попита Кей, приближавайки се с две чаши искрящо бъзово вино.

— Игор — обясни Тарик. — Старият чистач на музея, когото персоналът нарича „Воинът“. Едва се държи на краката си, а охраната се отнесе зле с него.

— Няма да бъда спокойна, ако изчезнете нанякъде — напомни им Кей. — Лора, твоят красив, но много строг вуйчо ми даде ясни инструкции да следя и двама ви като ястреб тази вечер. Не знам какво си мисли, че ще се случи — музеят е затворен за външни посетители, а охраната е по-многобройна от статуите в него… Затова ще стоите тук, до мен. А и след малко започва нещо много интересно. Ще съжалявате, ако го изпуснете.

Вицепремиерът трябваше да направи специално изявление в 19:30 часа, но до 20:05 часа още не се беше появил. Брет Ейвъри, който получи разрешение само за два часа снимки в музея същата вечер, ставаше все по-неспокоен. Всеки път, когато минаваше край тях, виждаха изпъкналата вена на врата му.

— Ед Лукас може и да е голяма работа в политическите кръгове, но честно казано, ми се струва доста невъзпитан — отбеляза Кей. — Не ме интересува, че…

— Шшшт! — Една елегантна дама с тюркоазна бална рокля я изгледа строго.

Разговорите в залата бяха стихнали, като че ли някой натисна бутон. Чу се стържещ звук и от стената се спусна древна мозайка на монах. В нея се отвори врата и оттам излезе звездният гост на вечерта. Посрещнаха го радостни викове и аплодисменти.

Ед Лукас изглеждаше внушително в черния смокинг и колосаната бяла риза. Присъствието му промени настроението в залата и вниманието на всички се насочи към него. Мъжете се оживиха, жадни да направят впечатление, жените пърхаха като пламъчета на свещи.

Плавната му походка отведе Лукас толкова бързо до микрофона, че отдалеч изглеждаше, сякаш левитира. Качи се на стълбите до сцената, следван от Рикардо, художника. Към тях се присъедини спретнатият и елегантен губернатор на Санкт Петербург, после всички погледи бяха привлечени от вицепремиера.

— Ваше Превъзходителство — започна Ед Лукас, обръщайки се към губернатора, — дами и господа, момичета и момчета, нека първо се извиня за закъснението си. Надявам се, ще ми простите, когато разберете причината. А тя е, че надзиравах опаковането на специалните подаръци, които ще получите на излизане от тук. Не искам да развалям изненадата, но всеки от тях съдържа по едно инкрустирано яйце „Фаберже“…

Множеството ахна.

— Не истинско, бързам да уточня…

Избухна смях.

— За мен е чест да бъда домакин на тази прекрасна вечер, в която са се събрали най-големите и най-добрите, за да отпразнуват заедно създаването на „Крадецът аристократ“. Не знам за вас, дами и господа, но на мен това заглавие много ми харесва. За онези от вас, които не познават сюжета, ще кажа, че става дума за кражба на произведение на изкуството. Богат и високопоставен мъж открадва картина от една от най-великите съкровищници на света — Ермитажа. Почти успява да се измъкне, но едно момиче сираче осуетява плановете му.

Той размаха пръст към публиката като престорено предупреждение.

— В случай че някой от аристократите тук има идея да направи нещо подобно, трябва да ви уверя, че директорът на музея е утроил обичайните мерки за сигурност. Ще си имате работа не с момиче сираче, а с доста по-едри и страшни мъжаги.

Отново последва смях.

— Без повече церемонии, имам честта да поканя на сцената Уилям Рейвън, за да разкрие пред вас картината, която ще бъде „открадната“ от Ермитажа във филма. Това е копие на шедьовъра на Леонардо да Винчи „Мадона Беноа“. Рикардо — художникът, който се е заел с този проект, също е гениален. Готов съм да се обзаложа с всеки от вас, който смята, че може да отличи истинската картина от фалшификата.

Уилям Рейвън се качи на сцената. Лора наблюдаваше внимателно, за да види дали между него и Лукас ще премине някакъв „ток“, както на снимачната площадка, но усмивките и ръкостискането им бяха чисто протоколни.

Охраната премести паравана, който скриваше задната част на сцената. Видяха два статива с картини, покрити с черни платнища.

Ед Лукас погледна лъчезарно актьора, който беше поне два пъти по-едър от него.

— Ще ни окажете ли тази чест, Уилям?

В мига, в който Уилям пристъпи напред, се чу оглушителен трясък. Келнерът, който носеше сребърната кофичка с хайвера, се препъна и разпиля хлъзгавите рибешки яйца по роклите на съпругата на губернатора, бляскаво облечените й дъщери и един руски петролен магнат. Писъците им бяха толкова пронизителни, че Лора се зачуди дали е останало здраво стъкло в залата.

След няколко минути хаос, разгневеният магнат и кресливите жени бяха изведени от залата. На Лора й стана жал за келнера, който без съмнение щеше да бъде уволнен.

— Позволете да поднеса скромните си извинения и да помоля за прошка всички, засегнати от този злощастен инцидент — каза Ед Лукас, когато залата най-сетне утихна. — Обещах на губернатора да купя на съпругата и дъщерите му чисто нови рокли от дизайнер по техен избор. Разбира се, по-късно може да съжалявам за това…

В салона се разнесе смях на облекчение.

Лора отново се възхити на лекотата, с която вицепремиерът спечели хората с чара си. Чувстваше как отношението й към него се затопля. Все пак той оцени Скай по достойнство.

— Сериозно — продължи Ед Лукас, — за мен ще бъде удоволствие да възмездя хората. А сега, ако няма повече хайвер за разпиляване, предлагам да се върнем към главната атракция на вечерта. Уилям, бъдете така любезен да вдигнете платната от картините.

Актьорът вдигна двете черни плата с жестовете на матадор, развяващ плащ пред бик. Публиката го аплодира.

— Изключително! — възхити се вицепремиерът, взирайки се внимателно в картините. — По мое мнение тук имаме не един, а два шедьовъра, но аз не искам да вярвате сляпо на думите ми. Ако бъдете така добри да се наредите на опашка, ще ви поканя да ги разгледате отблизо. Рикардо е тук, за да отговаря на въпросите ви. Преди да си тръгна, бих искал да предупредя всички евентуални крадци, че музеят знае коя е оригиналната творба!

Лукас и Уилям слязоха от сцената, съпроводени от гръмки аплодисменти, и веднага бяха погълнати от кръг знаменитости.

— Искате ли да погледнете картините отблизо? — попита Кей. — Или сте доволни от това, което видяхте при обиколката с Владимир? Разбира се, тогава не сте имали възможност да ги сравните. С Брет бяхме поканени да ги разгледаме една до друга в деня след завършването на копието. Според мен изглеждат напълно еднакви.

От една страна, Лора беше любопитна да види дали отпечатъкът й още стои на картината, или Рикардо го е забелязал и поправил. От друга, все още се чувстваше виновна за случилото се и продължаваше да се притеснява да не разкрият стореното.

— Веднъж ми стига — измърмори тя.

Тарик улови погледа й и едва се удържа да не се разсмее.

— Да, и аз така мисля. Освен това трябва да потърсим Джефри и да видим дали няма работа за нас. С нетърпение чакам да видя как ще заснемете кражбата на картината.

Кей се усмихна.

— И аз, но не мога да се отърся от чувството, че всеки миг може да ни арестуват. Знам, че имаме разрешение и че използваме копие, но все пак ми се струва нередно да заснемаме посред бял ден кражба на прочута творба от музей… Но пък ще бъде забавно. А утре снимките ще са още по-вълнуващи. Подводницата, която сме наели за сцената на бягството, е пристигнала и вече ни чака на кея на реката.

— Подводница! — възкликна Тарик. — Страхотно!

— Кей, миличка, ето те и теб! — Брет Ейвъри тичаше превъзбуден към тях. — Трябва ми помощ. Майката на Ана-Мария изпадна в истерия заради костюма на дъщеря си — не подчертавал достатъчно красотата й. Би ли дошла да поговориш с нея, преди да я удуша с голи ръце?