Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (10)

10.

— Бързай, за да чакаш! — рече Кей и потисна прозявката си. — Часове наред нищо не правиш, отегчаваш се до полуда, а после изведнъж сякаш някой запалва огън под стола на режисьора. Настъпва трескава дейност и истерия, после интензивни снимки, които понякога продължават броени секунди. После пак започваш да чакаш…

Кей седеше с кръстосани крака на старинно кожено кресло в склада, който по време на снимките щеше да служи за място, където актьорите и старшите членове на екипа си почиваше между сцените. Наричаха го „Зелената стая“. Лора и Тарик седяха на един диван, облегнати на Скай. На кашон пред тях бяха струпани чаши за кафе, шишета с вода и хартиени чинийки, пълни с трохи.

— Не разбирам как повечето актьори не са станали огромни като къщи — отбеляза Лора. — Ако трябваше да правя това постоянно, щях само да ям и да чета.

— Защото, скъпа, повечето са на диета — обясни й дизайнерката на костюми, която дочу думите й. — Или са на строг режим, тоест, самоубиват се с глад и пият сокове от грейпфрут и целина по три пъти на ден, или се тъпчат с хапчета от Амазонската джунгла и ядат супа от водорасли. Вярвай ми, по-добре е да си хапваш торта. Както и да е, двама с Тарик трябва да идете в гримьорната. Вашата сцена скоро ще започне.

— Ура! — викна Лора и се изправи с повече ентусиазъм, отколкото изпитваше. След злополучния инцидент с картината беше убедена, че дългата ръка на закона всеки миг ще се спусне върху нея и ще я повлече към затвора или при Брет Ейвъри. Трудно й беше да реши кое от двете предпочита. А Тарик изобщо не й помагаше. Неясно защо той намираше цялата работа за безумно смешна.

— Не се смея, задето остави отпечатък от пръста си върху шедьовъра на Леонардо — обясни той, когато Лора се престори, че ще го тупне, — а защото изражението ти беше неописуемо. Изглеждаше като дете, хванато с ръка в буркана с бисквитки.

— Картината е безценна и вероятно ще ме накарат да я платя — ядоса се Лора. — Не виждам кое му е смешното.

— Съжалявам, но първо, това не е безценна картина, а копие. Второ, петънцето е толкова малко, че се вижда само с лупа. Никой нищо няма да те кара да плащаш, изобщо няма да разберат. Дори Рикардо да го забележи, надали ще го свърже с теб. Предвид състоянието на ателието му, вероятно ще реши, че някой плъх е минал оттам.

Лора знаеше, че приятелят й е прав, но съвестта я гризеше. Докато вървяха със Скай към гардеробната, тя внезапно спря.

— Тарик, мисля, че трябва да кажа на Брет Ейвъри и да си понеса последствията.

— Лора, ако беше направила нещо на истинската картина на Леонардо или беше повредила забележимо копието, аз пръв щях да ти кажа да си признаеш на Рикардо или на музейните власти. Но няма такова нещо. Разбирам, че си притеснена и ти съчувствам, но това беше нещастен случай. Щом искаш, кажи на Брет, но съм сигурен, че цялата работа ще се раздуха излишно. Без дори да я погледне, Брет ще реши, че си съсипала специално поръчаната картина, която му струва хиляди долари, и ще избухне като ядрена бомба.

Гримьорката подаде глава от фургона.

— Хайде, деца, готова съм за вас.

— Идваме, Глория — извика Лора и понечи да направи крачка напред, но Тарик я задържа.

— Лора, какво ще кажеш да си затраем ден-два за картината и да видим какво ще стане? Ако Рикардо види отпечатъка, ще кажа, че и двамата сме били виновни и ще понесем заедно последствията. Ако никой нищо не каже, ще си остане тайна. Когато отидем да гледаме филма в киното, може да се посмеем как си участвала в шедьовъра на Леонардо, пък бил той и само копие.

Лора усети как от сърцето й пада камък. Думите на Тарик бяха съвсем разумни. Няма смисъл излишно да изнервя Брет. Не е хубаво, че остави отпечатъка си върху цветчето, но това бледнееше пред по-сериозните проблеми на режисьора, като падания от скали или отвличания на звезди от побеснели коне.

— Прав си. Ще направим, както казваш, с изключение на едно. Ако Рикардо все пак забележи повреденото цвете и се окаже, че това е голяма беда, ти няма да поемаш вината. Грешката е изцяло моя. Ако трябва да се плати, аз ще намеря начин да го направя.

* * *

След драмите от изминалите дни Лора и Тарик се зарадваха на следобеда, който мина без инциденти. Откриха, че снимките могат да бъдат както забавни, така и обезсърчаващи, а понякога и скучни. Този следобед бяха заснети две сцени. В първата Лора играеше дъщерята на богати родители, която трябваше да ходи между тях в рокля, напомняща фея. Двамата с Тарик, който беше облечен като църковен хорист, се заяждаха кой изглежда по-нелепо.

Ала когато камерите се завъртяха, всичко стана много вълнуващо, още повече че снимаха в и около църквата „Възкресение Христово“, наричана и „Спасител на кръвта“. Църквата дължеше името си на един от най-кървавите моменти в историята на града — тук бил убит император Александър II, след като анархисти хвърлили бомба в каретата му. Въпреки страховитата история, в прекрасните куполи на църквата имаше нещо приказно.

Статистите прекараха по-голямата част от времето си в разходки на слънце. От време на време режисьорът изкрещяваше и всички заставаха нащрек, докато камерите снимат. Лора се чувстваше важна, също като истинска актриса, докато вървеше между измислените си родители, един от които беше пенсионираният застраховател Боб Реджис.

— Забавляваш ли се? — попита я той и тя усети, че наистина е така.

— Да. А вие? Добре ли си изкарвате?

— О, аз съм в стихията си! Рядко изпитвам по-голямо щастие, отколкото когато снимам филм в чужда страна. Знам, че съм нищо и никакъв статист, но понякога се чувствам като истински актьор. Всъщност утре наистина ще бъда такъв. За пръв път ще имам реплики. Три доста драматични реплики! Упражнявам се пред огледалото.

Чад мина покрай тях с табличка с кафе и сандвичи. Красивото му лице беше навъсено.

— Това е! — извика Боб. — Сетих се, момче. В очите е. Изглеждаш досущ като…

— Боби Реджис! Ти си, нали? — Към тях се затича жена с жълта рокля с обръч, като се мъчеше да не се спъне в нея. — Аз съм Иви Шор. Не ме ли помниш? Заедно снимахме онзи филм за румънския вампир.

Лора ги остави да се радват на срещата си и отиде да намери Тарик. В момента го подготвяха за следващата сцена и му слагаха вакса на косата. Момчето се ухили смутено, когато вдигна очи и я видя, защото знаеше какви шеги ще последват. И той, и Лора постоянно чуваха, че макар да се заснемат стотици метри лента, само малка част от тях ще бъдат използвани. Имаше голяма вероятност кадрите с тях двамата да се озоват в кошчето за боклук.

— На кого му пука? — рече Лора. — Намираме се в Санкт Петербург и се наслаждаваме на велики произведения на изкуството. Това е важното!

Тарик се съгласи. Той се радваше, че е заедно с Лора в този невероятен руски град, но това не намаляваше недоверието му към развлекателния бизнес.

— Това е важното. На кого му пука дали някой ще ни види на големия екран? Славата бездруго се надценява. Най-много да почнат да те снимат по бански, когато изглеждаш ужасно дебел. Предпочитам да съм беден и неизвестен.

* * *

В края на деня и двамата бяха капнали от умора. Втората масова сцена, в която играеха мърляви хлапета, които редят плодове върху сергия, продължи цяла вечност. Скай също беше зает и коремът му вече къркореше от глад.

Докато прекосяваха фоайето на хотела заедно с Кей, телефонът на Лора иззвъня.

— Здрасти, вуйчо Калвин! — зарадва се тя и подаде повода на Скай на Тарик. — Как вървят нещата в Лондон?

— Започнах още повече да ценя Сейнт Айвс. Тук всички са толкова намусени и се държат така, сякаш животът е състезание. Тичат нагоре-надолу по ескалаторите в метрото, наливат се с кафе с мляко и нагъват закуски, обеди и вечери в движение. Признавам, че съм работохолик, но сред тези хора изглеждам ленив. Как е в слънчевия Санкт Петербург?

— О, нали знаеш, блясък и магия — пошегува се Лора. — Само ни глезят. Лимузини, банкети, петзвезден кетъринг…

Вуйчо й се засмя.

— Да, представям си. Е, стига да се отнасят добре с вас и да се забавлявате…

— Много се забавляваме. Вчера прекарахме целия следобед в Ермитажа. — Тя реши да му спести причината, поради която им се усмихна тази възможност, а именно, че Уилям Рейвън едва не загина на снимачната площадка. Нямаше смисъл да го тревожи излишно.

В другия край на линията се чу стон.

— Не ми говори за Ермитажа. Последните четирийсет и осем часа се мъча да пренаредя програмата на Ед Лукас, защото той реши, че иска да отскочи до Санкт Петербург в името на изкуството. Екипът ни по сигурността в Русия преживява истински кошмар. Човек би казал, че Ед Лукас нарочно иска да си навлече неприятности.

Мнението на Лора за заместник министър-председателя се свлече надолу. Той изглеждаше твърдоглав, егоцентричен и несъобразителен. Ако такива хора управляват Великобритания, нищо чудно, че вестниците постоянно пишат за хаос в сраната. Въпреки това й беше чудно, че има политик, който може така сляпо да флиртува с бедата.

— Снимачната площадка е само на една-две пресечки от Ермитажа — обясни тя. — Може би ще го видим.

— С облекчение мога да кажа, че няма — отвърна вуйчо й. — Уредихме му закрито посещение. От съображения за сигурност не мога да ти кажа кога, но няма да е в същия ден, когато снимате там. Единствената публична поява на мистър Лукас вероятно ще е вечерта в балетния театър. Това също е строга тайна. Нито дума на никого!

— Естествено! — увери го Лора, но сключи пръсти зад гърба си. Двамата с Тарик си казваха всичко. — Но много жалко, че вицепремиерът ще бъде в Санкт Петербург, а аз няма да го видя. Много съм любопитна.

— Лора, повярвай ми, по-добре е, че няма да го видиш. Имахме такива кошмари, докато уредим посещението му, че го кръстихме „Операция Бедствие“.

Тарик улови погледа й и се потърка по корема. Кей разговаряше с колега в другия край на фоайето. Лора се ухили.

— Трябва да затварям, вуйчо Калвин. Тази актьорска работа е много тежка и умираме от глад!

Щом Лора затвори, Кей се приближи и попита:

— Готови ли сте за вечеря, суперзвезди? Да излезем и да отпразнуваме този ден, в който нищо не се обърка. А и имам страхотни новини.

— Какви са? — попита Тарик, докато се мъчеше да озапти Скай, който забеляза един сервитьор с поднос храна.

— Може би сте чели във вестниците — сниши глас Кей, — че докато ние снимаме тук, заместник министър-председателят на Великобритания е на посещение в Москва.

— Чух нещо такова — отвърна нехайно Лора.

— Е, оказва се, че ще дойде и в Санкт Петербург! Явно винаги е имал желание да разгледа Ермитажа.

Лора устоя на порива да й каже, че вече знае, и то от човек от екипа по сигурността, който организира всяка подробност от обиколката на Ед Лукас в Русия.

С изключение, както се оказа, на една непредвидена спирка.

— Едуард Лукас има и още едно желание — заяви победоносно Кей, докато вървяха към асансьора. — Брет Ейвъри току-що е получил лично обаждане. Вицепремиерът иска да посети снимачната площадка на „Крадецът аристократ“ утре. Не е ли страхотно? Не сме се и надявали на такава реклама. А най-удивителното е, че се е съгласил да бъде домакин на приема, който ще дадем в Ермитажа вдругиден вечерта.

Лора използва момента да натисне копчето на асансьора, за да скрие изненадата си.

— Супер! Надявам се да го видя.

Почувства се виновна, като го каза, защото беше ясно, че поредното отклонение от плана ще увеличи главоболията на Калвин Редфърн. Реши да напише съобщение на вуйчо си, веднага щом се прибере в стаята. Той явно не беше предупреден за това, иначе щеше да й каже.

Едва когато вратите на асансьора се затвориха и той тръгна нагоре, Лора се сети, че загадъчният пакостник, който правеше поразии на снимачната площадка, още не е заловен. Ако този човек търси внимание, няма по-подходящ момент от визитата на един от най-високопоставените политици в света, за да инсценира нападение.

Ами „Асовете“? Не беше забравила за жокера в стаята си. Бандата обичаше да демонстрира злодеянията си и щеше да използва посещението на британски държавник на снимачна площадка в Русия, за да направи нещо дръзко.

Освен това трябва да се мисли за мафията, а може би и за самотни атентатори…

Не, не! Въображението й отново се развихри. „Операция Бедствие“ е само кодово име, не и предзнаменование.