Метаданни
Данни
- Серия
- Загадките на Лора Марлин (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rendezvous in Russia, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta
- Разпознаване и начална корекция
- tanqdim
- Допълнителна корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Автор: Лорън Сейнт Джон
Заглавие: Среща в Русия
Преводач: Ирина Манушева
Език, от който е преведено: Английски
Издател: Фют
Година на издаване: 2014
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2119
История
- — Добавяне
12.
В 10:45 часа сутринта все още нямаше и знак от вицепремиера и неговия антураж. Брет Ейвъри, който отложи заснемането на сцената с преследването с почти два часа, за да има какво да покаже на специалния си гост, беше пред разрив на сърцето.
— Не можем ли да се обадим на хората му? — попита Кей.
— На хората му? Ти полудя ли? Не знам дори откъде да почна да ги търся. Никой не се обажда на Ед Лукас. Той се обажда. Не, нямаме никакъв избор, освен да започнем да снимаме веднага, докато светлината е идеална, и да се надяваме да дойде преди последния кадър. Актьорите и екипът — по местата!
Лора и Тарик се свиха между два фургона. В суетнята около липсващия вицепремиер всички забравиха за тях.
Боб Реджис мина край фургона на път към мястото си, видя ги и реагира с комична изненада, взря се внимателно и сложи пръст на устните си.
— Лоши деца — скара им се той на шега. — Не се притеснявайте, няма да кажа и шума! Дума де. Няма да кажа и шума. Дума… Ох, все едно!
Той се изправи и се отдалечи като войник на парад.
Тарик се загледа след него.
— Добре ли е? Като че ли е пиян.
— Хм, и на мен така ми се стори, но сигурно само така ми се струва, защото видях Чад да му носи кафе само преди час и тогава си беше добре. Пък и не изглежда такъв човек. Нямаше търпение да си каже трите реплики в сцената. Може би просто се майтапи.
— Камера, начало! — викна режисьорът.
Лора забрави за Боб и се изправи на пръсти, за да гледа сцената. Не искаше да пропусне нищичко. Това беше звездният миг на Скай и тя беше едновременно развълнувана и притеснена. В тази сцена сирачето Вайълет разбираше, че Оскар де Хавиер е откраднал безценна картина. Понеже не може да го последва пеша, тя го подгонва с шейна, теглена от хъскито. Тъй като в сцената щеше да се използва пистолет, Ото беше посветил целия предишен следобед на това Скай да привикне към пукота от изстрелите.
Камерите се завъртяха и Уилям Рейвън, или поне неговият герой — Оскар, излезе тичешком от Ермитажа с развято палто. Той прекоси Дворцовия площад в посока към реката. След него излезе Себастиян и хукна подире му. Секунди по-късно Ана-Мария, която играеше сирачето Вайълет, изскочи от музея и подсвирна. Скай, който я чакаше в една странична уличка, се втурна напред. Вайълет скочи в шейната и разтърси юздите.
— Давай, Флаш! — извика тя. — Сега всичко зависи от теб! Тичай с всички сили, момче, тичай!
На Лора й беше трудно да гледа как Скай изпълнява командите на друго момиче, но част от нея си даваше сметка, че интелигентността на кучето й ще бъде запечатана на лента, така че целият свят да я види. Двамата с Тарик знаеха колко красив и смел е Скай, но е хубаво, че и други хора ще се убедят в това.
Екипът беше погълнат от действието и децата се промъкнаха напред, за да виждат по-добре. Само Тарик забеляза как един нисък, пълен мъж бързо се мушна на тяхното място между фургоните.
Оскар де Хавиер беше задигнал един кон и стреляше през рамо. Вайълет се наведе в шейната, а куршумите продължаваха да свистят и тя дръпна юздите на кучето, защото не искаше да рискува живота му. Настигнаха Себастиян, който скочи при тях и използва шейната като щит.
Боб Реджис беше обяснил на Лора, че това е моментът, когато той трябва да се появи на сцената и да извика: „След него, госпожице! Не му позволявайте да се измъкне. Кучето ви може да се грижи за себе си“.
И Боб Реджис наистина се появи, но успя да каже само:
— След него, госпо’ице! Не му…
Чу се изстрел. Боб подскочи, залитна напред и се строполи безжизнен на земята. От слепоочието му потече струйка кръв, която се запроцежда на паважа.
Проклятието, надвиснало над филма, отново ги порази.
* * *
Няколко секунди никой не помръдна. Част от присъстващите смятаха, че стрелбата по Боб е част от сценария. Останалите бяха твърде слисани, за да направят каквото и да било.
После писъците на Ана-Мария пронизаха тишината, а Ото се втурна да хване Скай.
Майката на Ана-Мария разбута операторите и осветителите и прегърна дъщеря си, като плачеше истерично. Между риданията размаха юмрук срещу Уилям Рейвън. Актьорът беше слязъл от коня и гледаше пистолета в ръката си, сякаш понятие си нямаше как се е озовал там.
— Лош човек сте вие! — извика тя. — Лош и гаден към всички, а сега станахте и убиец! Вървете в затвора, където ви е мястото.
Лицето на Уилям Рейвън беше станало пепелявосиво от шока. Той пусна оръжието на земята и вдигна ръце във въздуха, сякаш вече го арестуваха.
— Не бях аз. Искам да кажа, да, аз бях, но не бях аз. Кълна се! Кой зареди пистолета?
— Аз — обади се координаторът на каскадите, който беше постъпил на мястото на Андре Марч. Той имаше същия съсипан вид като предшественика си, когато посети Лора в Сейнт Айвс. — Беше под ключ през цялото време и два пъти проверих дали куршумите са халосни, преди да го дам на мистър Рейвън. Или той ги е сменил, или някой друг.
— Не говори глупости! — кресна разярено актьорът. — Да не намекваш, че нарочно съм се опитал да го убия? Защо да го правя?
Себастиян го изгледа с неприязън.
— Може да си се целил в някой друг. В мен например.
Брет Ейвъри си възвърна дар словото.
— Себастиян, вземи се в ръце! Егото ти излиза извън контрол. Някой провери ли дали горкият Реджис наистина е мъртъв?
Мениджърът коленичи до Боб и провери пулса му.
— Не може да е по-мъртъв.
— Много състрадателно от твоя страна, Джефри — сряза го Кей. — Какво ви става на всички? Както и да е, обаждам се в полицията.
Лора прошепна нещо на Тарик, който кимна и извади телефона си. Тя направи крачка напред.
— Преди това предлагам да погледнете по-внимателно Боб.
— Някой ще разкара ли тези деца оттук? — възмути се режисьорът. — Мили боже! Сякаш си нямаме достатъчно грижи.
Кей спря служителите на охраната, които се спуснаха към Лора и Тарик.
— Брет, трябва ли да ти напомням, че „тези деца“ вече спасиха живота на Уилям и Ана-Мария?
— Вярно е — потвърди Уилям.
— Така е — съгласи се и Ана-Мария, като се отскубна от здравата хватка на майка си. — Какво има, Лора?
— Боб Реджис не е мъртъв. Просто е мъртвопиян.
— Моля те, кажи, че се шегуваш! — простена режисьорът.
Всички заговориха едновременно.
— Стига глупости! — сопна се Джефри, мениджърът. — Нали проверих. Мъртъв е като коледна пуйка от миналата година.
В този момент Боб изохка и се обърна. Лекарят на продукцията, който се грижеше във фургона за един припаднал статист, се втурна със закъснение към него.
— Не мога да повярвам! — възкликна с облекчение Уилям Рейвън. — Помислих, че проклятието на „Крадецът аристократ“ отново ни е поразило и този път ще вляза в затвора за убийство, както майката на Ана-Мария така съчувствено предложи. А през цялото време сме си имали работа със статист, който не си знае мярката.
— Мисля, че това ще се окаже последната капка — рече Чад. — След толкова много инциденти, предполагам, че филмът най-после ще бъде спрян.
— Ти какво мислиш, Брет? — попита Кей. — Да признаем ли, че филмът ни е прокълнат, и да се приберем у дома с подвити опашки?
— Не мога да отговоря, преди да съм разговарял с продуцентската компания, но те надали ще искат да чуят, че още нещо се е объркало. В най-добрия случай ще ме уволнят, в най-лошия — ще спрат филма.
Тарик подаде телефона си на Лора, за да прочете информацията на екрана — стара статия от вестник. Тя кимна. Точно това беше очаквала.
— Не разбирате ли, че той точно това иска? — обърна се Лора към Брет и Кей. — Ако се откажете от филма, той печели.
Сценаристката я изгледа неразбиращо.
— За какво говориш? За кого говориш?
Лора й подаде телефона.
— За Чад Макфърлейн. Той е сипал в кафето на горкия Боб някакъв опиат. Той предизвиква всички тъй наречени инциденти, които се случват на снимачната площадка.
— Лъжкиня! — извика Чад. — Тя лъже! Не виждате ли, че двамата с приятеля й и глупавото й хъски съсипват всичко!
Лицето на Кей се промени, като прочетете текста на екрана. Тя подаде телефона на Брет.
— Вярно ли е написаното в тази статия, Чад? — попита режисьорът. — Вярно ли е, че си племенник на Джон Елис-Хардинг? — Хардинг беше кинолегендата, наета да играе Оскар де Хавиер, преди студиото да фалира. — Затова ли е всичко? Търсиш отмъщение?
Лицето на Чад се изкриви от гняв.
— Не знам за какво говорите! Трябва да гледате него. — Той посочи с пръст Себастиян. — Той все повтаря, че иска Уилям Рейвън да умре. Кафето, което дадох на Боб, всъщност беше за Уилям, но той каза, че не го иска. Оставих го заедно с подноса пред фургона на Себастиян и отидох да донеса кроасани. Сигурно Себастиян е пуснал нещо вътре, за да се замае Уилям и да падне от коня, или да сбърка с оръжието, или нещо друго…
— Вярно ли е, Себастиян? — не можеше да повярва Уилям.
— Не, разбира се! Той очевидно е полудял.
— Значи няма капка истина в това, дето все повтаряш, че би предпочел да съм мъртъв?
— Не! Е, може би малко… Вижте, мога да обясня всичко! Чад ревнува, това е. Това момче ще се пръсне от завист. Иска да бъде на моето място, да ходи с моите обувки, да носи моите дрехи.
— Кой би искал да бъде на твоето място, надут нещастник? — прогърмя Уилям Рейвън. — Да бях те застрелял по-добре!
— Говори си! Ако не бяха приятелчетата ти от продуцентската компания…
— Млъкни, Себастиян! — каза тихо Брет Ейвъри. — Започваш да ми лазиш по нервите. Чад, направил ли си това, за което те обвинява Лора? За отмъщение или от завист?
— Не можеш да завиждаш на някого, който ти е откраднал живота. Можеш само да го съжаляваш или да си ядосан.
Кей се приближи до него.
— Чад, вуйчо ти обещавал ли ти е роля в „Крадецът аристократ“?
Да го беше ударила с юмрук в корема, нямаше да предизвика по-силен ефект. Чад се свлече на земята, прегърна коленете си и леко се залюля. Воят на приближаващите сирени почти заглуши думите му и Лора и Тарик трябваше да се напрегнат, за да ги чуят.
— Вуйчо ми обеща ролята на Себастиян. Това щеше да бъде моят голям пробив. Но не затова направих всичко. Знам, че така си мислите, но не е вярно: направих го, защото обичам вуйчо си като баща. Когато продуцентската компания фалира и му казаха, че вече не го искат за филма, той беше съсипан.
— Но ние нямахме избор — напомни му Кей. — Двамата с Брет избрахме вуйчо ти за ролята в началото, но новите продуценти твърдо стояха зад Уилям Рейвън. И съжалявам, че ще ти го кажа, но се радвам, че стана така. Уилям е фантастичен.
По бузата на Чад се търкулна сълза.
— Но не разбирате ли? Вие на практика убихте вуйчо ми. Вярно е, че е легенда, но вече остарява и много хора си мислят, също като Себастиян, че се е изхабил. Когато го избрахте за ролята на Оскар де Хавиер, това му даде сили да става сутрин от леглото. Вуйчо ми вложи тонове усилия в проучване на ролята. А после му я отнехте без всякакво обяснение.
— Не чу ли какво каза Кей? — попита Брет. — Не беше по наша вина! Опитахме се да му го обясним. Освен това му дадохме и доста голямо финансово обезщетение.
Чад сякаш изобщо не го чу.
— От този ден насетне той се промени. Ставаше все по-тъжен. Накрая стигна до болница. Не можеха да разберат какво му е. Лекарят предположи, че може би умира от разбито сърце. Затова реших да си намеря работа в екипа на филма — каквато и да е работа, и да попреча на заснемането му. Да ви накарам да спрете снимките…
Настъпи дълго мълчание, което накрая беше нарушено от режисьора:
— Чад, много ми е мъчно за теб и още повече за вуйчо ти, но даваш ли си сметка, че наистина можеше да убиеш Уилям и Ана-Мария, че вкара човек в болница в Корнуол и че ни накара да оставим сума членове на екипа с хранително отравяне в Лос Анджелис, което им струваше работата? Унищожи оборудване за хиляди долари. Ще пледирам за снизходителност, но се боя, че съдията може да реши, че ти е необходим затвор, за да размислиш върху поведението си.
Брет кимна на руските полицаи, повикани от охраната. Когато те се приближиха, Чад започна да рита, да крещи и да ругае. Отведоха го, а след това отнесоха Боб Реджис с носилка към линейката.
Брет се усмихна уморено.
— Не знам за вас, но аз имам чувството, че току-що съм се бил с шампион по карате. Кои от вас мислят, че трябва да се признаем за победени и да се откажем?
Никой не помръдна.
— А кои мислят, че трябва да станем, да се изтупаме от прахта и да направим най-добрия филм, който светът някога е виждал? Да видя ръцете ви!
Във въздуха се вдигна гора от ръце.
За пръв път през този ден Брет се усмихна.
— Значи, решено! Уилям и Себастиян, настоявам да си стиснете ръцете и да забравите тази жалка история.
Възрастният актьор и напереният младеж смутено си стиснаха ръцете. Чуха се радостни възгласи.
— Браво, момчета! — възкликна Брет. — А сега да се хващаме на работа и да заснемем филм за „Оскар“!
— Не забравяш ли нещо, Брет? — попита Уилям.
— Да, не забравяш ли нещо? — обади се и Кей.
— Ъъъ… какво? Оооо! — Режисьорът си направи труда да си придаде засрамен вид. — Лора и Тарик, много съжалявам! Ако не бяхте вие, никога нямаше да разберем, че Чад е виновникът. Той щеше да продължи да ни тормози, докато не се случи наистина голямо нещастие и филмът не бъде спрян.
— Няма проблем — усмихна се Лора.
— Радвам се, че помогнахме — промърмори и Тарик.
— Любопитно ми е как се досетихте? — попита Кей. — Какво ви накара да заподозрете него?
— Нещо, което Себастиян каза за непотизма…
— Непо… какво? — не разбра мениджърът.
— Когато човек помага на роднина или приятел да получи работа, която не заслужава — обясни Тарик.
— Това ми напомни сюжета на една от любимите ми книги с Мат Уокър — продължи Лора. — Помислих си, че може да има причина Чад да е толкова чувствителен към подмятанията на Себастиян. И когато Боб припадна, вече бях сигурна. Боб беше станал опасен за Чад, защото се беше сетил, че има роднинска връзка с известен холивудски актьор.
— Нищо чудно, че се стегна така, като нарекох вуйчо му „дърто минало величие“ — спомни си Себастиян. — Макар че си е истина. Нищо чудно, че племенникът му е такава откачалка.
Брет Ейвъри се извърна рязко.
— Себастиян, ако до края на снимките кажеш и една дума, която не влиза в сценария, ще те уволня на секундата. Ясен ли съм?
Останалите актьори и екипът бурно аплодираха думите на режисьора.
Себастиян заприлича на спукан балон.
— Може ли да…
— Не! Не може! А сега се махай от очите ми! — Брет се хвана за главата. — Каква сутрин! Радвам се, че вицепремиерът не дойде.
— Напротив! — обади се ниският закръглен мъж, който стоеше тихичко между фургоните. — С удоволствие мога да кажа, че видях цялата драма. Беше много забавно. По-добро от всеки театър, за който съм си плащал билет. Браво!