Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (11)

11.

На закуска Лора разля кафе върху пуловера си и изтича до стаята да се преоблече, а Кей, Тарик и Скай останаха да я чакат във фоайето. Наложи се да изпробва три варианта, докато реши, че единствено розовата карирана риза е подходяща за среща с държавния глава. Докато бързаше да се върне при приятелите си, погледът на Лора попадна върху сервизната количка в коридора. Сред малките сапунчета и шишенца с шампоан имаше и тесте карти, а до него — празна кутийка.

Лора замръзна на място. Вратата до количката беше отворена и прахосмукачката обикаляше покрай ъгъла на неоправеното легло вътре. Сякаш насън, Лора взе тестето. Можеше да познае този модел безпогрешно. „Асовете“ й бяха оставяли жокер със същата заплетена синьо-червена рисунка на гърба поне три пъти през последните месеци. Всеки път това беше предупреждение и предвещаваше беди.

По коридора се отвори врата и някой избута табла с остатъци от закуска навън. После вратата отново се затвори. Лора прегледа тестето. Част от нея се боеше, че всичките петдесет и две карти ще се окажат жокери, но тестето беше съвсем нормално. Ако камериерките ги разнасяха, може и да беше чисто съвпадение, че Кей намери жокер под възглавницата си.

Прахосмукачката млъкна. Преди Лора да успее да помръдне, камериерката излезе, но като видя момичето с картите в ръце, се намръщи. Лора бързо ги остави.

— Извинете! Само гледах… Дали… дали случайно не знаете откъде са тези карти?

Камериерката поклати глава.

— Не английски.

Лора потупа картите.

— Имате ли още такива?

— А, вземи. Да, да, вземи!

— Не… ъъъ, откъде ги купува хотелът? Откъде мога да си купя? — За да обясни по-добре, Лора взе празната кутийка и показа етикета, на който пишеше „Произведено в Китай“.

Камериерката се усмихна с облекчение. Отвори едно странично отделение на количката и посочи вътре. Там бяха наредени поне четирийсет еднакви кутийки с карти.

Лора влезе във фоайето и видя Кей да стои до рецепцията и да говори оживено по мобилния телефон. Огледа се за Тарик. В този миг момчето я зърна и й се нахвърли.

— Къде беше? Кей мислеше да праща отряд за издирването ти. Сега говори с Ото, който е вън от кожата си от гняв, понеже Скай им трябва след пет минути.

— Съжалявам, трябваше да проуча нещо. Нали знаеш как се притеснявах за жокера, който Кей намери в стаята, и мислех, че е предупреждение от „Асовете“? Е, вече няма за какво да се тревожим. Не са ни последвали в Санкт Петербург, сбъркала съм!

— Откъде знаеш?

Лора тъкмо му разказваше за откритието си, че картите не са уникални, а се произвеждат в Китай и количката на камериерката е пълна с тях, когато Кей дотича при тях.

— Божичко, Лора, къде беше? С моден дизайнер ли се консултира? Ото е получил нервна криза. Вицепремиерът трябва да се появи всеки момент на снимачната площадка. Мислех, че искаш да го видиш.

— Съжалявам, че се забавих! Не можех да реша какво да облека… — рече разсеяно Лора, като се опитваше да не мисли за съобщението, което беше получила от вуйчо си сутринта относно посещението на политика:

А, пътищата ви с мистър Бедствие надали ще се пресекат (той обича големите звезди), но ако това се случи, стой колкото можеш по-далеч от него. Фанатиците постоянно си набелязват хора като него и не искам двамата с Т да сте наблизо, ако нещо се обърка.

КР

— Супер — каза Кей, — значи ли това, че най-после сме готови?

Лора погледна Тарик.

— Готови сме!

* * *

На снимачната площадка, която днес беше на Дворцовия площад до Ермитажа, очакването беше стигнало трескави нива. Нямаше го спокойствието от вчера, прекъсвано от кратки снимки. Нямаше актьори, които седят полузадрямали на диваните, или статисти, които си играят на видеоигри и пият капучино в старинни облекла. Вместо това всички търчаха притеснени нагоре-надолу, а наоколо патрулираха руски полицаи с рунтави кожени калпаци.

Всички, които нямаха важна работа на снимките този ден, бяха изгонени, докато трае визитата на Ед Лукас. На Лора и Тарик недвусмислено им бе обяснено, че трябва да помагат на Ото за Скай и конете и да си тръгнат веднага, щом приключат със задачите си.

— Забравете за среща с Едуард Лукас — заяви високомерно Джефри, мениджърът на продукцията. — Само Брет Ейвъри и звездите ще се видят с него. Не и такива като вас.

Вратата на фургона зад тях се отвори и Себастиян излезе с котешка грация. Носеше убийствен тъмносин костюм и елек с изискана бродерия по краищата. Той погледна намръщено гърба на мениджъра, който се отдалечаваше, и каза:

— Защо всички пърхат около Уилям Рейвън, все едно е суперзвезда? Това искам да знам. Признавам, че е добър актьор, но всички се държат така, сякаш е най-великият талант след Марлон Брандо. Никога няма да разбера как получи ролята. Някакъв си илюзионист… Ако се разровите под повърхността, вероятно ще достигнете до някакъв непотизъм.

— Какво значи „непотизъм“? — попита Тарик. — Звучи като болест.

— Нещо такова… Когато благодарение на роднина или семеен приятел, или друга подобна връзка някой се докопа до работа, която иначе не би получил и по всяка вероятност не заслужава.

— Значи не мислите, че той заслужава тази роля? — притисна го Дора.

— Няма да коментирам. Но ако бях на негово място, щях да проверя дали пистолетът за следващата сцена е зареден с халосни патрони, а не с истински. За кратко време успя да си създаде рекорден брой врагове.

Чад се приближи по тениска и скъсани дънки.

— Викат те за грим — каза той на Себастиян. — Дано имат достатъчно.

— Завистта няма да те докара доникъде, Чад. Както казвах на Тарик и Лора, в този бизнес са важни връзките.

— Да, нямам си богат татко, който да ме вкарва във филми.

— Дори да имаше, Макфърлейн, баща ти нямаше да може да си го позволи — подхвърли през рамо Себастиян. — Хубостта не е всичко, нали знаеш. Между другото, какви са тези дрехи? Осъзнаваш ли, че ще ни гостува британски държавен глава?

Чад изчака Себастиян да се отдалечи и измърмори:

— Някой ден някой ще си изтърве нервите и този тип ще си получи заслуженото.

Той забеляза, че Боб Реджис излиза от гардеробната в дълго палто, бричове и ботуши.

— Ей, Боб, останали са ми кафе и кроасан. Искаш ли?

— Себастиян упреква Уилям Рейвън, че е самовлюбен и си създава врагове, но и той самият се справя не по-зле в това отношение — отбеляза Тарик, докато с Лора вървяха към временните конюшни.

— Така е. Добре че „Асовете“ не ни последваха в Русия. Стига ни, че се мъчим да разберем кой от актьорите или от екипа е истинска заплаха и кой — само въздух под налягане. Дано успеем, преди да е станало късно.