Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (14)

14.

— Какво мислиш? — попита Лора и се завъртя. По принцип ненавиждаше роклите и не носеше нищо друго, освен дънки, спортни блузи и яке с яка от изкуствена кожа, но й беше забавно да се преоблича в дрехите, които им бяха дали от гардеробната. Яркочервен копринен корсаж от деветнайсети век и пола, под която скри зимните си обувки с връзки. А гелът, който сложи на късата си светлоруса коса, й придаде донякъде готически вид.

— Приличаш на кинозвезда! — възхити се Тарик, облечен в бяла копринена риза с широка синя яка и черен костюм. — Всъщност по-скоро на певица.

— О, не, изглеждам по-скоро нелепо! Но много мило от твоя страна. Ти обаче изглеждаш страхотно. Малко като рок певец от осемдесетте, но мисля, че ти отива.

— Хе-хе, благодаря!

— И двамата сте очарователни — заключи Кей, излизайки от банята с черна рокля за коктейли, която определено не беше отпреди два века. — Добре, готови ли сте?

Лора се напъха в черно палто, заето от гардеробната, целуна Скай за довиждане, а той легна с печален вид на леглото й, подпрял нос на едната лапа.

— Скоро ще се върнем, Скай, обещавам! Няма да се бавим!

Преди да излезе от стаята, Лора остави телефона си в нощното шкафче. Ако вуйчо й все пак реши в последния момент да й забрани да ходи на приема, честно можеше да отговори, че не е получила съобщението…

Предната вечер Лора проведе един тежък разговор с него за посещението на Ед Лукас на снимачната площадка. Калвин Редфърн й се обади, за да каже, че един от телохранителите на вицепремиера му е докладвал, че Лукас е разговарял надълго с двама от статистите.

— Беше сигурен, че ти си била сред тях. Разбира се, бързо го разочаровах, казах му, че очевидно се е припознал.

— Вярно е.

— Че се е припознал ли?

— Не, че Ед… искам да кажа, мистър Бедствие, разговаря с мен.

— Шегуваш се, нали?

— Съжалявам! — рече Лора. — Но какво можех да направя? Той дойде право при нас с Тарик и започна да ни разпитва за липсващия крак на Скай и за Мат Уокър.

— За Мат Уокър ли? Защо, за бога, ще те разпитва за някакъв измислен детектив?

— Дълга история.

— Опитай се да ми я разкажеш — чу се дълбока въздишка от другия край на линията.

— Защото един от статистите беше застрелян.

— С пистолет? Наистина?

— Да, с пистолет и наистина, но не се притеснявай, жив е. Проблемът е, че всички решиха, че е умрял и че Уилям Рейвън го е убил по погрешка, докато се е опитвал да застреля Себастиян. Всъщност нямаше да е толкова чудно, ако Себастиян беше убил Уилям…

— Започва да ми призлява. Да не ми казваш, че на снимачната площадка са използвали истински оръжия, докато там е бил един от най-видните ни политици?

— Не, той още не беше дошъл. Или поне ние не знаехме, че е дошъл, защото после се оказа, че е бил там през цялото време, но се е криел. Не изпадай в паника! Боб, мъртвият статист, беше просто пиян. Или надрусан. Не знаем точно.

По телефона се чу ръмжене.

— Самият аз съм на крачка от убийство. На Брет Ейвъри! Той ми даде дума, че ще бъдете в безопасност в Санкт Петербург. „В памук ще ги увия“ — така ми каза…

Лора се опита да сдържи смеха си.

— Ако щеш вярвай, но много добре се грижат за нас. Брет не е виновен, че Чад — едно недоволно момче, се оказа психар. Но ние не сме били в опасност. Той пакостеше само на хората, които са откраднали работата на вуйчо му, освен Боб, разбира се, който не беше сторил нищо.

— Спри! Май ще получа нервен срив. Може ли да се върнем към основното? Как се стигна до разговора с мистър Бедствие?

— Аз бях тази, която предположи, че Чад стои зад всички злополуки, и когато полицията го отведе, а линейката откара Боб, мистър Бедствие ме попита дали обичам да решавам загадки. Тогава му казах, че харесвам романите с Мат Уокър.

— Наистина ли?

— Да. Зададе и един странен въпрос на Тарик — кой би победил, добрите или лошите. Голям чудак, нали? Трудно ми е да си представя как човек като него е станал такава важна особа. Може би защото умее да очарова хората и е един такъв, електричен…

— Електричен ли?

— Не може да не си забелязал. Излъчва някаква странна енергия. Сякаш светкавица е влязла в най-невероятното тяло на света.

Калвин Редфърн се засмя.

— Знам какво имаш предвид. Добре де, явно си задоволила любопитството си и никой не е пострадал. Трябва да ти кажа, че нямам търпение тази визита да свърши и мистър Бедствие да се върне на британска земя. Както и ти да се прибереш вкъщи. Какво ще правите утре?

— Сутринта имаме още снимки със Скай, а после ни казаха да спим целия следобед, за да си починем за приема в Ермитажа вечерта.

— Този, на който ще бъде Ед… нашият приятел? В никакъв случай! Не ти разрешавам! Лора, казах ти, че е твърде рисковано. Докато е в Русия, може някой да нанесе удар.

— О, моля те, вуйчо Калвин, позволи ни да отидем — това ще бъде най-хубавото нещо в цялото ни пътуване! Всички звезди ще присъстват, ще сме в пълна безопасност. Кей казва, че ще има много интересни хора и страхотна храна. И ни помолиха после да помогнем за снимките в музея. Моля те, не ни забранявай, ще ми разбиеш сърцето!

От другия край на линията се чу дълбока въздишка.

— Наистина ли е толкова важно за теб?

— Да! А и Кей ще бъде там. Няма да ни изпусне от поглед.

— Този Чад… арестуваха ли го вече?

— Да, вече е зад решетки и катинари.

— Добре, можете да отидете. Само…

— Да?

— Внимавай, Лора! Не забравяй, че не сте в Сейнт Айвс. Санкт Петербург е много по-опасно място.

* * *

Вратите на асансьора се отвориха и Лора последва Кей и Тарик във флуоресцентната кабина. Мислеше си за бдителните кафяви очи на Ед Лукас, за начина, по който хипнотизира Скай, и как гледаше през нея, сякаш я разпитва. Остана с впечатлението, че този човек задава само въпроси, чийто отговор знае.

— Всичко наред ли е, Лора? — попита Кей. — Изглеждаш ми умислена.

— Да, наред е. Мислех си за приема, имам чувството, че ще е незабравима вечер.

Докато минаваха край рецепцията, служителят от хотела настигна Кей.

— Мислех, че вече сте излязла, госпожо. Току-що ви търсиха по телефона. Беше човек, който отчаяно иска да се свърже с вас. Каза, че е въпрос на живот и смърт.

— Благодаря ви — отвърна Кей. — Знам кой е и ще му се обадя по-късно.

— Но…

— Всичко е наред. Ще му се обадя.

Докато минаваха през вратата, тя завъртя очи:

— Това е един руски олигарх — петролен магнат, който мисли, че може да купи на сина си звездна кариера в Холивуд. Подлуди ме през последните дни. Постоянно се обажда да пита дали не може да вкарам момчето му в сценария. Категорично няма да му позволя да ми развали вечерта.

Минаха покрай канала, пастелните цветни сгради и кафенетата с блини. Във водата пуфтяха лодки, натоварени с весели туристи. Снимачната площадка вече я нямаше на Дворцовия площад, а фургоните на Уилям Рейвън и Ана-Мария Тайлър бяха паркирани в една странична уличка заедно с камиона с камерите и осветлението.

Докато минаваха оттам, двама охранители с рунтави шапки се отместиха, за да пропуснат някаква лимузина. От луксозния автомобил слязоха четирима души — двама телохранители, мъж и жена.

— Губернаторът на Санкт Петербург и съпругата му — прошепна Кей.

Докато се отдалечаваха, Лора видя пистолет, очертан на хълбока на единия телохранител. Вечерта бе топла, но тя потрепери. Все си мислеше, че тревогите на вуйчо й за възможните опасности в Русия са преувеличени. Всичко, което видя от пристигането си насам, я караше да мисли, че Санкт Петербург е дружелюбно, спокойно място, но сега разбираше, че това е илюзия. Беше красив град, но с потайно сърце.

В тъмния двор към входа на Ермитажа Лора изпита внезапно желание да чуе гласа на Калвин Редфърн. Прииска й се да го успокои, че е с Кей и Тарик и той няма защо да се притеснява за нея.

Кей и Тарик погледнаха изненадано Лора, когато тя поиска телефона на приятеля си.

— Какво става? — попита Кей. — Нещо спешно ли има?

— Съжалявам — смути се Лора, — трябваше да се обадя по-рано. Исках само да му кажа, че с Тарик сме добре и да не се тревожи.

Гостите на приема се тълпяха към входа на музея в цялото си великолепие.

— Препречвате пътя. Ще вървите или не? — попита един мъж с огромен корем. Смокингът му направо се пукаше по шевовете.

— Говорих с вуйчо ти тази сутрин — каза й Кей. — Уверих го, че тази вечер ще бъде едно прекрасно изживяване за вас с Тарик. Казах му също, че излишно се безпокои, и накрая той се съгласи. Когато затварях, дори се смееше.

— Ще се размърдате ли най-накрая? — прогърмя едрият руснак.

Лора взе телефона на Тарик и продължи напред.

— Да, май няма смисъл да му звъня сега. И без това все още нямам новини. Ще му напиша съобщение, когато се върнем в стаята, и ще му разкажа как е минала вечерта със звездите.