Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (20)

20.

Тарик никога не бе изпитвал такова облекчение.

— Сър, някой е отвлякъл Лора! Мисля, че са „Асовете“. Взели са и една картина на Леонардо да Винчи.

Калвин Редфърн изглеждаше изтощен. Костюмът му беше намачкан, косата му стърчеше и беше изгубил вратовръзката си.

— Тарик, чуй ме внимателно. Ед Лукас е шефът на „Асовете“. Той е човекът, когото преследвам толкова години — кралят на тяхната империя на злото.

— Вицепремиерът на Великобритания е мистър А.?! Сигурен ли сте? Това не е ли най-катастрофалният провал на разузнаването в историята?

— Точно така е, прав си. Може да свали правителството. Ще ми се да го бях разбрал по-рано. За пръв път ми хрумна, когато Лора каза, че те е питал кой ще победи — добрите или лошите. Един политик не би задал такъв въпрос на дете и аз заподозрях, че мистър Лукас не е просто корумпиран, а замесен в престъпни заговори и нещата започнаха да се наместват. Проучих връзките му у дома и в Русия. Това, което открих, ме ужаси. После се сетих за сюжета на филма — за аристократа, който краде шедьовър на изкуството. Стори ми се точно от типа дръзки номера, които са любими на бандата на „Асовете“. Когато всички парченца си дойдоха по местата, изведнъж осъзнах, че двамата с Лора се намирате в смъртна опасност. Скочих в колата и потеглих право към летище „Хийтроу“. По пътя отчаяно се опитвах да се свържа с някого от вас, но телефонът на Лора бе изключен, Кей не отговаряше, ти също. Пристигнах в Санкт Петербург преди час и половина, но пътят до Ермитажа и задръстванията бяха кошмарни. Междувременно наредих на охраната на Ед Лукас да не го изпуска от поглед и за секунда, макар да не разкрих подозренията си, че вицепремиерът е мистър А. и добре направих, защото един от агентите също е изчезнал. Най-вероятно е бил член на „Асовете“.

— Лора се канеше да ви пише — каза Тарик бързо, — успяла ли е?

— Получих съобщение от нея преди около четирийсет минути. Беше пуснато от твоя телефон. Казва, че вечерта е минала чудесно и сега чака с нетърпение да поспи. Това ме поуспокои. Но когато таксито спря пред музея, Джейсън, един от най-верните ни агенти, се обади да каже, че Ед Лукас ги е изиграл.

Вратата в другия край на залата се отвори и вътре влезе един от бившите телохранители на Ед Лукас.

— Сър, видели са ги. Смятаме, че отиват към реката.

— Чудесно. — Калвин Редфърн сложи ръка на рамото на Тарик. — Ти най-добре от всички знаеш колко безскрупулни и смъртно опасни са „Асовете“. Ако искаме да спасим Лора, аз и хората ми трябва да го направим сами. Най-добре е да се върнеш в сутерена при екипа и да се преструваш, че нищо не се случва. Ако се включи аларма и хората се паникьосат, няма да имаме никакъв шанс да заловим „Асовете“.

— Не може ли да дойда с вас? Лора е най-добрата ми приятелка. Мога да помогна! Няма да ви преча, обещавам.

— Тарик, единственото, което искам да ми обещаеш, е, че ще отидеш право в сутерена. Не искам да вземат и теб като заложник. Иска ми се да можех лично да те заведа там, но всяка секунда е от значение. Ето, вземи телефона ми. Ако има нещо спешно, звънни на номера на Джейсън. Трябва да бягам. Помни — нито дума на никого!

* * *

Тарик вървеше през тихите галерии, на едно място се отклони, за да заобиколи двама пазачи. Чувстваше се безкрайно нещастен. Лора беше отвлечена от един от най-злите хора на света и всичко стана по негова вина. Ако беше останал при нея, ако не беше настоял да гледа снимките, може би щеше да успее да я спаси. Ако нещо й се случи, никога няма да си прости…

Асансьорът се отвори в сутерена. Стаята, в която се помещаваше екипът, беше празна, само Глория и едно от момичетата от гардеробната разглеждаха някакъв каталог. Охранителят се беше отпуснал до картината на Рикардо със зачервени от умора очи, без да знае, че истинския шедьовър отдавна го няма тук.

Глория вдигна очи.

— Момче, много си загазил. Виждал ли си Кей? Тя търси теб и Лора. Мисли, че сте отвлечени от руската мафия. Казах й, че много дълго е работила в Холивуд.

Тарик се опита да се усмихне.

— Съжалявам, че се забавихме. Ще се опитам да намеря Кей, но ако се разминем, кажи й, че сме добре и да не се притеснява.

Тарик излезе в коридора и погледна към противопожарния изход в другия му край. Екипът го използваше за товарене и разтоварване на оборудването, което значи, че вероятно излиза на пътя покрай реката. Ако отиде там и се скрие в сенките, може да забележи нещо и да успее да помогне. Вярно, че даде дума на Калвин Редфърн да се върне в сутерена, но не е обещавал да стои там.

Само след минута Тарик беше на брега на реката. От другата страна на Нева се извисяваше огромната Петропавловска крепост, окъпана в светлина.

Опита се да се постави на мястото на „Асовете“. Бяха дръзки, смятаха се за най-добрите престъпници в света, гордееха се с това и обичаха да смайват хората с ужасните си дела. Представи си какво удоволствие са изпитали, докато са планирали обир, в който изкуството имитира живота. Ключът към залавянето им се крие в това да открие къде животът не имитира изкуството!

Възможно ли е например да са се спуснали от прозореца на галерията? Да, защото ако някой ги попита какво правят, може да обяснят, че снимат „Крадецът аристократ“. От друга страна, биха ли рискували да ги заснемат от камерите, или да ги забележи някой полицай? Едва ли! Това означава, че сигурно са използвали един-двама вътрешни хора, за да разменят картините и да изнесат шедьовъра от музея. Кого обаче? Уилям Рейвън? Не, той е твърде самовлюбен. Ана-Мария Тайлър? Кой би рискувал да ядоса майка й? Джефри, неприятния мениджър? Не, той е твърде глупав. Някой от екипа? Служител на музея?

О, ставаше безнадеждно… Може да е всеки, а през това време „Асовете“ вероятно отвеждат Лора все по-далеч.

Тарик беше бесен. Защо няма ума на Лора, който сякаш бе създаден да решава загадки? Трябва да мисли. Ако се е наложило да се измъкнат бързо с картината, накъде са тръгнали? Дворцовият площад беше прекалено открит и ако някоя кола спре дори за кратко да ги чака на пътя, веднага ще направи впечатление. Тогава с лодка? Но къде щяха да я вържат и как ще стигнат до нея? По тунел? По канала? Откъде ще излязат?

Тарик тръгна бързо по брега на реката. Кей беше споменала, че на следващия ден ще използват подводница за снимките. Ако „Асовете“ стоят зад финансирането на филма, може да използват политическите или мафиотските връзки на Ед Лукас, за да осигурят истинска подводница — не някоя стара реликва, наета за филма, а здрав съд, който може да ги закара до Мексико или където си искат.

Тарик се затича. Кей каза, че подводницата ще чака в реката пред Ермитажа. Ако още е там, трябва да е съвсем близо. Сега, когато вече знаеше какво търси, я забеляза почти веднага. Силуетът й, подобен на пантера, се криеше в плътния мрак под моста.

Очите му привикнаха с мрака и Тарик видя около подводницата трима-четирима души. Единият пристъпи напред и проблесна светлина, но след част от секундата тъмнината отново се възцари. Тарик се досети, че това беше русата коса на Лора. Качват я на борда! Ако вратите се затворят, приятелката му щеше да изчезне завинаги.

Тарик хукна към моста. Дано „Асовете“ са погълнати от работата си и да не погледнат нагоре! Още не знаеше какво точно ще направи, като се озове там, но искаше да стигне до Лора, преди подводницата да се скрие под водата.

Момчето беше толкова напрегнато, че не видя мъжа с пелерината, който излезе иззад една колона на моста. За втори път тази вечер беше хванат и една здрава ръка запуши устата му.

— Закъсня, Тарик! — чу се гласът на Уилям Рейвън. — За съжаление, този път смелостта няма да ти помогне. Ще се наложи да се примириш.

Тарик яростно захапа ръката му. Актьорът изруга и ядосано попи кръвта от дланта си.

— Ами вие? Значи се правите на мъж само пред камерата, така ли? — свирепо изхриптя Тарик. — В живота си сте страхливец! Или го правите заради парите? Вие ли разменихте двете картини? Нали сте фокусник!

Слабата светлина на една улична лампа осветяваше лицето на Уилям Рейвън, който изглеждаше измъчен.

— Може да съм страхливец, но ако познаваш Амброуз Лукас — това е истинското му име, няма да ме виниш. Той е чудовище! Истински зъл гений. Разказите за хората, които са дръзнали да му се противопоставят, отдавна са легенда… Просто нямах избор. Трябваше да му помогна или щях да свърша в канализацията на Холивуд, забравил за всякаква кариера.

— Значи е за слава — язвително заяви момчето. — А сега ще си стоите тук и ще им позволите да отвлекат Лора, без да се опитате да ги спрете! Не ми пука за картината, може да е шедьовър, но е нищо пред живота на Лора. Надявам се да сте доволен, когато спечелите „Оскар“ и се усмихвате на червения килим, съзнавайки, че не си помръднахте пръста, за да попречите на това престъпление. А сега ще ме пуснете! Аз ще се опитам да й помогна, защото, за разлика от вас, имам куража да го направя.

Момчето се опита да се отскубне от хватката на Уилям, но актьорът го стисна още по-здраво.

— Тарик, недей! Само ще отвлекат и теб или ще те убият, а това няма да помогне на Лора!

— Поне ще съм се опитал да я спася… Когато спрях каретата с побеснелите коне и ви спестих болницата или моргата, казахте, че сте ми длъжник. И че винаги плащате дълговете си. Сигурно и за това сте излъгали!

Очите на актьора, които обикновено бяха съвсем студени, пламнаха.

— Не, не съм! Всяка дума беше истина и сега ще ти го докажа, но при едно условие. Остави ме да го направя сам. Ще се опитам да помогна на Лора, но ако и ти загазиш, няма да мога да спася и двама ви.

Тарик зяпна.

— Сериозно ли говорите?

— Абсолютно!

— Добре, само побързайте.

Уилям направи няколко крачки и спря.

— Съжалявам, Тарик! Не трябваше да се стига дотук. Ако можех да върна времето назад, щях да направя всичко по друг начин.

Въпреки обстоятелствата на Тарик му дожаля.

— Просто направете каквото можете, за да оправите нещата, мистър Рейвън.

Уилям изтича до бетонния ръб на брега и погледна надолу.

— Амброуз! — извика той. — Амброуз, почакай!

После, без да дочака отговор, се спусна по няколко тесни стъпала и скочи на дървения кей. Тарик видя само пелерината му, разперена като парашут, и чу силния трясък от приземяването му.

Момчето легна на студения бетон, за да вижда по-добре какво става. Уилям падна тежко и като че ли си навехна глезена. Опитваше се да се изправи на крака. Изглеждаше пребледнял от болка на жълтата светлина, която струеше от вратата на подводницата.

— Не го прави, Амброуз! Вземи картината и си върви, но пусни момичето. Избягай в Южна Америка или накъдето си тръгнал. Желая ти всичко най-хубаво. Но остави Лора при мен, аз ще се погрижа за нея.

Хванал Лора за ръката, Ед Лукас вървеше към него с изражение, което би поразило до дън душа всеки, който е гласувал за него или се е поддал на обаянието му. То излъчваше злоба.

— Жалък глупак! Би трябвало да те заколя още тук, само задето спомена името ми, но имам по-добра идея. Ще те взема с нас, на нашето клаустрофобично пътуване към дъното на океана. Да видим дали ще ти хареса долу. Хлъзгав, ела и хвани тази жалка загуба на пространство.

— Стой, не мърдай! — чу се вик. — Тук е главен инспектор Редфърн. Пусни оръжието и вдигни ръце във въздуха!

Чу се силен съсък и вратата на подводницата се затвори. Вицепремиерът, Хлъзгавия и Лора останаха вън. Водата се раздвижи и големият съд започна да се потапя.

Ед Лукас изруга, но не си губи времето в опити да убеди останалите членове на бандата да отворят вратата. Дръпна Лора пред себе си като щит и извади револвер.

— Ако някой се опита да ме спре, ще я убия! И не се заблуждавайте, че няма да го направя. Племенницата ви си я бива, бивш главен инспектор Редфърн. По-добър детектив е от вас. Но освен това ми причини много неприятности, така че стига толкова.

С едно плавно движение той се озова на катера, влачейки Лора след себе си. Тя се препъна и падна, но Лукас я изправи пред себе си, за да не го застрелят.

— Хлъзгав, развържи лодката! Сега ела при нас. Сбогом, детектив Редфърн! Ще се видим в ада, Уилям.

Двигателят на катера забръмча и съдът се отдалечи от брега. Пръски посипаха Калвин Редфърн и двамата агенти, които се спуснаха към реката. Уилям Рейвън стоеше отчаян на кея, а Тарик крещеше неистово името на Лора от моста.

Катерът подскачаше по вълните, образувани от подводницата, приближавайки се застрашително към стената на реката. В този миг се чу радостен лай и Скай излетя от мрака.

— Скай! — изкрещя Лора. — Помогни ми!

Хъскито скочи.