Лий Чайлд
Нещо лично (7)

7

След края на заседанието бях помолен да се отбия в кабинета на Рик Шумейкър, където той заяви, че трябва да започна детайлно тактическо планиране на предстоящата си визита в Арканзас. Пълен абсурд. Дестинация като Арканзас не се нуждаеше от стратегическо планиране. Освен това беше погрешна.

— Той със сигурност е останал в Европа — казах. — Вероятно вече е в Лондон, ако изобщо е той.

— Джоун Скаранджело твърди, че ти напълно разбираш своята роля.

Ролята на стръв?!

— Сериозно ли говориш? — изгледах го аз.

— Не е кой знае какво — отвърна той. — Както сам изтъкна, ако Кот е човекът, едва ли ще е в Арканзас. Но ако е той, там сигурно е останал някой, който следи нашите действия. Арканзас е логичната ни първа спирка. Няма как да я пропуснем, защото трябва да сме сигурни дали отново е хванал пушката. Ако не е, ние се измъкваме сухи. Дотук с йогата и медитацията. Освен това се подготви, в случай че хората му са въоръжени. Може би очакват да проверим къщата. Вероятно ще бъдат някакви местни смотаняци и няма да представляват проблем за теб. Ние пък може би ще измъкнем нещо от тях.

— Ако е той.

— Ако не е, ти ще имаш още по-малко причини за тревога.

— Защо аз? Светът е пълен с федерални агенти, които могат да послужат за стръв дори по-добре от мен. Достатъчно е да се появят с включени светлини и сирени.

— Знаеш ли колко американци имат достъп до секретна информация в момента?

— Нямам представа.

— Почти милион, като половината от тях са цивилни. Шефове на компании и бизнесмени, изпълнители и подизпълнители. От един милион произволно избрани хора най-малко двеста могат да бъдат пречупени, и то лесно.

— Това са приказките на О’Дей.

— Той обикновено е прав.

— Но винаги параноичен.

— Добре, нека бъдат половината. Което означава поне сто предатели с достъп до секретна информация. Националната сигурност е тотално извън контрол вече десетина години. Което означава, че този проект е дълбоко засекретен. Информацията не се разпространява никъде. Засега генерал О’Дей предпочита хора, на които може да вярва.

— Аз не мога дори да си наема кола. Нямам нито шофьорска книжка, нито кредитна карта.

— Кейси Найс ще пътува с теб. Тя ще шофира.

— Значи и нея ще превърнете в стръв.

— Найс знае какво е подписала. Освен това е по-твърда, отколкото изглежда.

В крайна сметка детайлното тактическо планиране се изчерпи с прибирането на четката ми за зъби от банята и преписването на последния адрес на Кот, който се оказа къща под наем в самия край на Арканзас — там, където се събират границите с Оклахома, Тексас и Луизиана. Единствената къща на километри наоколо. Кейси Найс отскочи до своята бяла кутия. Когато се появи обратно, черният костюм беше изчезнал, заменен от джинси и кафяво кожено яке. Доста по-подходящо облекло за долния ляв ъгъл на Арканзас, принудих се да призная аз.

Дадоха ни същия самолет. Със същия екипаж. Пропуснах Кейси Найс пред себе си нагоре по стълбата. Това беше най-нормалното нещо на света, когато единият е момиче на двайсет и няколко с плътно прилепнали джинси, а другият не е. Седнах в същото кресло, а тя се настани срещу мен. Този път стюардът знаеше коя е крайната точка на пътуването ни: град Тексаркана с гражданско летище и агенция за коли под наем. Полетът щеше да бъде в посока югозапад, над Джорджия, Алабама и Мисисипи. Една каничка кафе щеше да е достатъчна, освен ако и Кейси Найс не поискаше чаша.

— Шумейкър каза, че знаеш какво си подписала — подхвърлих аз.

— Мисля, че знам — кимна тя.

— А то е?

— Една тяхна теория, която вече познаваш. Двете институции работят заедно, а в бъдеще ще се слеят напълно. Задкулисно, разбира се. Следователно трябва да натрупам опит в такива операции. По-голямата част от кариерата ми все още предстои.

— Участвала ли си в някоя?

— Изобщо не ме е страх, ако имаш това предвид.

— Хубаво е да го знам — рекох.

— А трябва ли да се страхувам?

— Ако сме на открито, ще стоиш поне на два метра от мен, ясно? В най-добрия случай ще се окаже, че Кот няма нищо общо с тая работа. Бил е на риба, когато вашите дронове са прелетели над дома му. А сега се е върнал — в къщата с дълга и права алея за коли, със заредена пушка до кухненския прозорец. Според вълнението, което ще го обземе, първият изстрел може да попадне на два метра встрани от мен, но не и на повече.

— Едва ли си е у дома. Мисля, че вече е в Лондон.

— Но защо той? Другите ми изглеждат по-подходящи.

— Като много млад Дацев е служил в Червената армия. А след разпадането й — в руската, допреди пет години. Розан е напуснал ИОС дори още по-рано, да не говорим за англичанина Карсън, който се е разделил със САС преди цяла вечност. Защо Дацев, Розан или Карсън ще чакат толкова дълго, за да се върнат в бизнеса? Стрелецът в Париж ми прилича на човек, на когото му е трябвала една година, за да влезе във форма. Човек, който отскоро разполага с времето си.

— Въпреки това трябва да се държиш на разстояние два метра. Може да се окаже, че Дацев, Розан и Карсън са си намерили други занимания за известно време. Частни армии или охранителни фирми. Може би са отворили книжарници, но времената са се оказали неподходящи за този бизнес. А може би пенсиите не са им стигали или току-що са ги пуснали от затвора, където са били за други престъпления. И вече са готови да приемат оферти. Кот може да е бил на свободния пазар по-дълго от тях — дори ако това е само една година.

— Значи ще предпочетат него, защото притежава най-голям опит. Сигурна съм, че вече е в Лондон. По тази причина изобщо не ми пука за Арканзас.

И на мен не ми пукаше, поне в началото.