Стивън Кинг
Доктор Сън (26)

Бележка от автора

Първата ми книга за издателство „Скрибнър“ беше „Торба с кости“, издадена през 1998. Реших, че не е зле да се харесам на новите си партньори и предприех рекламно турне. Докато раздавах автографи на поредната среща с читатели, някакъв човек подхвърли:

— Знаете ли какво се е случило с момчето от „Сияние“?

Самият аз често си задавах същия въпрос, но и още един: каква щеше да е съдбата на Джак Торънс, ако беше започнал да посещава сбирките на Анонимните алкохолици, вместо да се опита сам да пребори тежката зависимост и само да утежни положението си с пристъпи на безсилна ярост, потъвайки все по-дълбоко в бездната на лудостта?

Също като при „Под купола“ и „22 ноември 1963“ идеята се загнезди в ума ми. От време на време, докато вземах душ, гледах телевизия или шофирах по магистралата, се хващах, че изчислявам на колко години ще е сега Дани Торънс и да се питам къде е и с какво се занимава. Мислех си и за майка му — общо взето, свястна жена, понесла тежките последствия от разрушителната сила на съпруга си. Уенди и Дани Веднъж през 2009 мой приятел, бивш алкохолик, ми каза нещо, което ми направи дълбоко впечатление: „Когато някой съзависим^[1] се дави, животът на друг човек минава като на филмова лента пред очите му.“

Констатацията ми се стори правдива — май тъкмо тогава разбрах, че ще напиша „Доктор Сън“. Защото ме гризеше любопитство.

Боях ли се да се захвана с тази книга? О, да, страхувах се, и то много. Защото „Сияние“ е сред романите (плюс „Сейлъмс Лот“ „Гробище за домашни любимци“ и „То“), неизменно посочвани от читателите, когато ги попитат от коя моя книга най-много ги е хванало шубето. Да не говорим, че мнозина помнят (по неизвестни за мен причини) лентата на Стенли Кубрик и я подреждат сред най-страшните филми, които някога са заснемани. (Ако сте гледали филма, но не сте чели романа, имайте предвид, че „Доктор Сън“ е продължение на „Сияние“ и според мен е истинската история на семейство Торънс.)

Лаская се от мисълта, че още ме бива в занаята, но нищо, абсолютно нищо не може да се сравни със спомена за книга или за филм, които са те накарали да трепериш от страх, и то в годините, когато си бил впечатлителен подрастващ. Заснето е минимум едно блестящо продължение на „Психо“, режисиран от Алфред Хичкок (например „Психо IV“ на Майк Гарис, в който Антъни Пъркинс отново играе главната роля), но онези, които са гледали или това, или друго продължение, клатят глави и отсичат, че не струват. Помнят първата си среща с Джанет Лий и нито един римейк, нито едно продължение не могат да се сравнят с онзи миг, в който някой рядко дръпва завесата на душа и ножът започва да играе…

Освен това хората се променят. Човекът, който написа „Доктор Сън“, коренно се различава от добронамерения алкохолик, автор на „Сияние“, но в едно двамата още си приличат: адски им харесва да съчиняват страшни истории. За мен беше вълнуващо да открия Дани Торънс и да проследя бурния му живот. Дано и ти изпиташ същото вълнение, Верни читателю. Ако се случи, всички ще са доволни.

Момент, още не съм свършил. Редно е да спомена хората, които заслужават дълбоката ми благодарност, нали така?

Нан Греъм редактира романа. Справи се блестящо. Стана тип-топ. Благодаря, Нан.

Моят литературен агент Чък Верил продаде правата за книгата, което е много важно, разбира се. Само че той направи още много: отговаряше на обажданията вместо мен и ми даваше с лъжичка сироп за успокояване на нервите. Подобни жестове са безценни.

Ръс Дор направи проучванията и ако забележите някаква неточност, тя е допусната от мен. Освен отличен помощник-терапевт Ръс е и източник на вдъхновение, и човек, който винаги може да те развесели с духовита шега. Крис Лотс ми помагаше с италианския. Йо, Крис!

Роки Уд беше моят „спец по Сияние“ и ми поднасяше справки за имена и за дати, които или бях забравил, или объркал. Освен това ми осигури обширна информация за всички съществуващи кемпери (най-луксозният беше ърт крузърът на Роуз). Рок познава романите ми по-добре от мен самия. Съветвам ви да го потърсите в интернет. Струва си.

Синът ми Оуен прочете ръкописа и предложи много уместни поправки. Тъкмо той настоя в началото на романа да опиша Дан като „ударил дъното“, както се изразяват ветераните от Анонимните алкохолици.

Жена ми също прочете „Доктор Сън“ и ми помогна да „шлифовам“ написаното. Обичам те, Табита.

Благодаря и на вас, момчета и момичета, задето четете творенията ми. Пожелавам ви дълги дни и приятни нощи.

Завършвам с предупреждение: когато шофирате по магистралите и по шосетата в Америка, дръжте си очите на четири и се пазете от кемперите, били те „Уинебаго“ или „Баундър“.

Кой знае кой пътува с тях. Или какво.