Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (3)

3. Басейнът в сутерена

Независимо дали на ставане в четири сутринта, както сега, или след работа, Бейли Хоукс предпочиташе да плува дължините само на светлината от подводните лампи, докато останалата част от помещението бе тъмна, басейнът блестеше като бижу, а ярките отблясъци от водата пърхаха като прозрачни крила по белите плочки на тавана. Приятно топлият басейн, острата миризма на хлор, пляскането на крайниците му, порещи водата, нежният звук от плискането на вълничките по светлосините плочки… Напрегнатото очакване, предшестващо деня на борсата, и умствената умора след него се отмиваха, докато плуваше.

Той стана от леглото преди съмване, за да потренира, да закуси и да бъде на бюрото си, когато пазарът отвори, но не ранното ставане беше причината да бъде вече грохнал до петък вечер. Понякога ден, запълнен с инвестиране на чужди пари, го изтощаваше не по-малко от такъв, прекаран в битка, по време на службата му във флота. На трийсет и осем вече шеста година работеше като инвестиционен консултант на свободна практика след тригодишен стаж във водеща банка, последвал военната му кариера. През първата година в банката си мислеше, че в крайна сметка, когато добие повече увереност, няма да е така потиснат от отговорността да брани и увеличава активите на клиентите си. Бремето обаче така и не олекна. Парите представляваха един вид свобода. Ако загубеше дял от нечии инвестиции, той пропиляваше част от свободата на човека.

Когато Бейли беше момче, майка му го наричаше „моя пазител“. Провалът му да я опази се беше загнездил като трън в съзнанието му през всичките години оттогава прекалено дълбоко, че да бъде изтръгнат. Можеше да изкупи това, ако изобщо беше възможно, само с надеждната си служба към останалите.

В края на петата дължина той докосна дъното с крака и се обърна с лице към другия край на дългия правоъгълник проблясваща вода, откъдето беше влязъл по стъпалата, скрити под водата. Басейнът беше дълбок метър и петдесет, а Бейли беше висок метър и осемдесет и шест, така че когато се облегна на стената, за да си почине преди следващите пет дължини, водата едва стигаше до раменете му.

Той приглади мократа си коса назад… и тогава видя нещо тъмно да се движи към него под водата. Не беше забелязал никого да влиза в басейна след него. Трептящите светлини и сенки по набраздената повърхност силно изкривяваха приближаващата фигура. Съпротивлението, когато си под вода, е по-голямо, отколкото ако плуваш на повърхността, но този плувец се движеше с лекотата на торпедо. Усилието за постигането на такъв напредък трябваше да принуди човека да си поеме дъх, преди да довърши трийсетметровата дължина, но той явно се чувстваше като риба във водата.

За пръв път от времето, когато служеше във флота, Бейли се почувства пред непосредствена смъртна опасност. Без да губи и секунда да се съмнява в инстинкта си, той се обърна, подпря длани върху ръба на басейна и се изтласка на колене навън. Някой го хвана за левия глезен. Можеше да го дръпне обратно във водата, ако не беше започнал да рита силно с десния си крак, най-вероятно в лицето на нападателя си.

Освободил се, Бейли се изправи на крака, направи с олюляване две крачки по матовите плочки и се обърна, изведнъж останал без дъх, обзет от ирационален страх, че се намира в присъствието на нечовешко създание, някакво митично чудовище, което вече не е просто митично. Нищо не го нападна.

Лампите под водата не бяха така ярки както преди. Всъщност цветът на светлината се беше променил от бял в приглушено жълт. Ивицата от сини плочки по ръба на водата изглеждаше зеленикава.

Тъмният силует се размърда под повърхността, плавно и бързо се отправи обратно към стъпалата. Бейли забърза около басейна, за да огледа по-добре плувеца. Вече яркожълт, басейнът имаше вид на замърсен с нещо, чист на някои места, но мътен на други. Трудно беше да се видят подробности за човека… или нещото… във водата. Струваше му се, че различава крака, ръце, човешка фигура и в същото време общото впечатление беше за нещо неимоверно странно.

Първо, плувецът не риташе с крака, което беше почти задължително за придвижване под вода без плавници, освен това не загребваше и с ръце. Извиваше тялото си подобно на акула с движения, непосилни за човек.

Ако Бейли беше повече благоразумен и по-малко любопитен, щеше да откачи халата си от закачалката, на която висеше, да обуе джапанките и да се отправи бързо към стаята на охраната в северното крило на сутерена. Девън Мърфи щеше да бъде там. Бейли обаче беше прикован от зловещото излъчване на плувеца, от неземната атмосфера, настанила се в помещението.

Сградата се разтресе съвсем леко. От основите на „Пендълтън“ се надигна тътен и Бейли погледна пода пред себе си почти в очакване да види пукнатини около фугите на плочките, но това не се случи.

След лекото потреперване цветът на водата в басейна отново се промени: от цвят на урина, примесена с гной, стана червен. Стигнал до стъпалата, плувецът се извъртя с лекотата на змиорка и се насочи към онзи край на басейна, към който беше избягал Бейли.

На местата, където не беше мътна, водата беше с цвят на сок от боровинки. В тинестите участъци приличаше на кръв и гнусното петно започна да се разпростира още по-бързо. Трепкащите отражения от водата по белите плочки на тавана и стените се преобразиха във фалшиви огнени езици. Дългото помещение помръкна и притъмня, а сенките се уголемиха, подобно на дим, прииждащ на талази.

Приближаващ далечния край на басейна, плувецът изглеждаше размазан, въпреки че още се виждаше в замърсената вода. Никой човек не би могъл да преплува три дължини толкова бързо, без нито веднъж да му се наложи да си поеме дъх.

Лекият трус продължи пет или шест секунди и половин минута след утихването му в сградата настъпи тишина, а светлината от лампите в басейна премина от червена в жълта и после пак в бяла. Фалшивите огнени езици, плъзгащи се по гладките стени, се превърнаха отново в танцуващи крила от светлина и помещението се озари. Мътната вода се избистри. Загадъчният плувец се беше изпарил.

Бейли Хоукс стоеше, стиснал в юмруци отпуснатите до тялото си ръце, и от него капеше вода, образувала локва. Сърцето му може да биеше по-слабо, отколкото когато някога се бе озовавал под вражески огън, но въпреки това достатъчно силно, че да го чува как блъска.