Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (11)

11. Апартамент 3-F

Мики Дайм остави мъртвия Джери на креслото в кабинета. Изми ръцете си в кухнята. Обичаше водата да е толкова гореща, че да му пари. Течният сапун образува обилна пяна. Миришеше на праскови. Прасковите бяха любимите му плодове.

Небето зад прозорците проблясваше и проблясваше. Прииска му се да е навън, за да усети движението на въздуха, да се наслади на свежия мирис на озон, който светкавиците оставяха по пътя си. Разнесе се гръм. Почувства го в костите си.

Сипа си чаша шоколадово мляко и сложи в чиния лимоново кексче. Чашата беше „Бакара“, чинията — от лиможки порцелан, вилицата — „Тифани“. Харесваше му видът им и усещането при докосване. Кексчето беше покрито с дебела глазура. Той седна на масата за закуска до прозореца с гледка към вътрешния двор. Яде бавно, наслаждавайки се на лакомството.

Голямото количество захар превъзбуждаше хората, но на Мики му действаше успокояващо. Още когато беше дете, майка му казваше, че е различен от другите хора. Това не беше просто похвала. Мики беше различен в много отношения. Метаболизмът му например беше същински високомощен двигател като този на „Ферари“. Можеше да яде колкото си иска и изобщо не наддаваше.

След кексчето се наслади на три бисквитки „Орео“. Раздели ги и първо облиза глазурата. Майка му го беше научила да ги яде така. Беше го научила на толкова много неща. Дължеше всичко на нея.

Мики беше на трийсет и пет. Майка му беше умряла преди шест месеца. Още му липсваше. Дори и сега си спомняше хладната й мека буза, когато се наведе да я целуне в ковчега. Целуна я и по клепачите и донякъде очакваше да помръднат и да се отворят под устните му. Те обаче останаха склопени.

Приключи със закуската си. Изплакна чинията, чашата и вилицата. Остави ги на сушилката до мивката, за да ги измие домашната помощница, която идваше два пъти седмично.

Поседя за малко до мивката, загледан в дъждовните капки, блъскащи по прозореца. Любуваше се на шарките, които дъждът рисуваше по стъклата. Харесваше му и шумът.

Едно от любимите му неща беше да се разхожда под топлия летен дъжд, под студения дъжд на есента. Имаше едно бунгало извън града, разположено на обширен пуст терен. Обичаше да седи на двора под свежия аромат на дъжда, чисто гол. Наслаждаваше се на чувството, че бурята измива с хилядите си езици.

Мики се върна в кабинета, където мъртвият Джери седеше в креслото. Трийсет и два калибровият пистолет със заглушител беше гръмнал отблизо. Куршумът прониза сърцето. Петното върху бялата риза под входната рана приличаше на сълза, прекрасен детайл, който Мики оцени.

Костюмът на Джери беше с чудесна кройка. Ръбовете на панталона бяха като остриета на нож. Стегнатата вълнена материя му се стори приятна на пипане, когато я потърка между палеца и показалеца си. Ризата и вратовръзката, изглежда, бяха копринени. Мики обичаше миризмата на коприна. Джери обаче използваше свеж одеколон с лимонов аромат, който надделяваше над този на плата.

Откакто се занимаваше с това професионално, Мики никога не беше убивал безплатно. Не беше естествено. Все едно Пикасо да подари картина. Важна част от чувственото изживяване на убийството беше броенето на парите след това.

Първия път, когато уби, седмица, след като навърши двайсет години, беше още аматьор. Имаше късмет, че му се размина. Опита се да си уреди среща със сервитьорка от коктейлбар на име Малори. Тя го отхвърли. И изобщо не беше мила. Унижи го. Всеки ден научаваше по нещо за нея: че обитава с приятелка малка къщичка, че петнайсетгодишната й сестра живее с нея. Той отиде там с електрошоков пистолет, нервнопаралитичен газ и пластмасови белезници. Всичко опираше до секс и той го получи. След това трябваше да ги убие и откри, че това е различен вид секс. Беше глупаво обаче да убиваш за секс, след като можеш да си го купиш. Той беше убеден, че убиването за секс вместо заради удоволствието от убиването оставя ДНК. Освен това, когато се разгорещеше по време на акта, изгубваше контрол и можеше да направи грешки, като да пропусне различни улики. Затова, въпреки че беше най-страхотната нощ в живота му до този момент, реши никога вече да не убива като аматьор. Той се гордееше от последвалия самоконтрол.

Също така Мики никога преди не беше убивал роднина. Джери му беше брат. Може би трябваше да се почувства другояче, но това не се случи. Единствената разлика беше, че нямаше да получи плик с пари за свършената работа.

Неведнъж през годините в обмислянето на убийства Мики си беше представял как ликвидира някого в този апартамент. Крайно неудобно.

Джери Дайм беше предизвикал събитието. Беше дошъл тук, за да убие Мики. Но той беше аматьор. Съобщи за намеренията си.

Но пък като се замислеше, Мики все пак щеше да получи заплащане за тази си работа. Вече не се налагаше да делят наследството от майка му.

Взе одеяло от гардероба в спалнята. Беше от микрофибър, меко като козина, но доста здраво. Потърка го в лицето си. Миришеше на жилетка от камилска вълна, една от любимите миризми на Мики.

Широко отворените сини очи на Джери изглеждаха по-сини в смъртта, отколкото в живота. Мики имаше светлокафяви очи. Тези на майка им бяха зелени. Мики не знаеше какви са били очите на бащите им. Бащите им бяха анонимни донори на сперма.

След като премести трупа от креслото върху одеялото, Мики прерови джобовете на брат си. Взе портфейла, телефона и монетите. Монетите бяха затоплени от тялото на Джери.

Мики уви мъртвеца в одеялото. Стегна ъглите с две от вратовръзките си.

На излизане от кабинета затвори вратата зад себе си. В момента, в който погледна часовника си, на вратата се звънна.

Маникюристката Людмила, която го посещаваше два пъти месечно, беше пристигнала. Тя беше руска емигрантка, към петдесет и пет годишна, тъмнокоса и с ярка външност.

Говореше английски добре. Бяха се уговорили обаче да не приказва, освен когато му благодари за плащането. Всеки разговор би му отнел донякъде удоволствието от маникюра.

След смъртта на майка си Мики беше присъединил основната баня към спалнята за гости. Никога не приемаше посетители за пренощуване.

Огромната баня имаше стени и таван от бял мрамор, плотове от черен гранит и шахматен под от бял мрамор и черен гранит. Имаше стол за спа процедури, ваничка за вода, маса за масаж и сауна, облицована с кедрово дърво.

Мики се облегна на спа стола. Натопи босите си крака в топлата вода. Във ваничката имаше ароматни соли.

Докато Людмила се грижеше за ръцете му, Мики затвори очи. Скоро престана да бъде мъж и се превърна единствено в десет връхчета на пръстите. Звукът от пилата беше симфония. Опиваше се от аромата на чистите изпилени нокти. И най-обикновеното удоволствие можеше да прерасне в екстаз, ако му се отдадеш напълно.

Възприятията са всичко. Съществуват единствено те.