Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (23)

23. Апартамент 3-H

Във всеки момент можеше да се случи всичко.

Филдинг Удел притежаваше способността да различава вечната нестабилност на космоса, планетата, континента, града и момента. Беше достатъчно трудолюбив, за да изучава ужасяващите истини за света, да ги анализира и архивира с предаността на монах от Средновековието, преписващ книги, за да опази миналото.

В четвъртък вечерта той още беше на компютъра, където беше седнал в осем сутринта, и беше ставал само два пъти, за да отиде до тоалетната, и веднъж, за да приеме поръчката от „Пицарията на Салватино“ — спагети болонезе и салата за обяд и традиционен италиански сандвичи с пакетче чипс за вечеря. Знаеше, че времето навън е лошо, но не обръщаше особено внимание. Декемврийските бури не можеха да предизвикат свръхмощно торнадо. Такъв катаклизъм щеше да настъпи рано или късно и да опустоши хиляди квадратни километри земя, но нямаше да е тази вечер.

Може би най-съществените лични качества на Филдинг Удел бяха неговите хитрост и предвидливост. Притежаваше достатъчно ум и съобразителност, за да прикрива своята самоличност по време на проучванията си. Беше свързал компютъра си с телефонна централа на град, отдалечен през половин континент, оттам бе прехвърлил връзката в университет в Киото, Япония и чак тогава вършеше проучванията си чрез интернет линка на обществена библиотека в Ошкош, Уисконсин. Тези плюс още други предпазни мерки щяха да сведат до минимум риска да бъде проследен до „Пендълтън“, докато изграждаше тезата на обвинението.

Ако знаеха за заниманията му, от Управляващия елит щяха да се погрижат да бъде убит или дори по-лошо. Филдинг не беше сигурен кое може да е по-лошо от убийство, но нарастващите му познания относно човешката природа му даваха много идеи.

Всеки ден проверяваше бюлетина от Ошкош за новини като експлозия, причинена от бойлер в библиотеката, с която, разбира се, Управляващият елит би отстранил невинните библиотекари, от чието име Филдинг провеждаше разследването си.

Не му се мислеше за онези, чиято съдба беше по-лоша от смъртта. Не обичаше негативните емоции. Смяташе себе си за оптимист: напук на всички ужаси и злини по света продължаваше да бъде оптимист. Вярваше, че един ден ще победи тези пресметливи негодници, които и да бяха и каквито и мотиви да имаха, без значение от неизвестния, но несъмнено страховит източник, от който черпеха огромната си власт.

Управляващият елит не включваше хора на високи държавни постове, нито на ръководни длъжности в едри корпорации и банки. Те бяха по-скоро инструменти, с които безскрупулните господари на света постигаха желанията си. Филдинг не беше сигурен дали маститите индустриалци и политиците не бяха наясно, че ги манипулират като марионетки, или охотно служеха на безликите си господари. Все пак щеше да научи истината. Щеше да свали маските на тайните императори на този измъчен свят и да ги изправи пред правосъдието по един или друг начин.

Стана от компютъра и отиде в кухнята да си налее чаша домашна кола. Имаше причини да мисли, че безалкохолните напитки по магазините са един от начините, по които Управляващият елит разпространяваше дрога — ако ставаше въпрос за нещо толкова просто като дрога — която правеше масите възприемчиви към илюзиите и фокусите, минаващи напоследък за реалност. За да е сигурен, че мозъкът му няма да бъде промит, Филдинг сам приготвяше безалкохолното си; не беше газирано и имаше вкус по-скоро на меласа и сладка папрат, но той го намираше приемливо. Качеството на колата не беше толкова важно, колкото фактът, че се радваше едновременно на кола и на свобода.

Беше купил и обединил два апартамента и имаше много място за работни маси и картотеки, където подреждаше и съхраняваше изобличаващите документи. Не смееше да пази огромния си архив само в дигитален вид, тъй като можеха да проникнат в него и да го пратят в забвение само за миг.

Кухнята му беше обзаведена с всякакви кулинарни пособия и притежаваше всички удобства, но той никога не готвеше. Поръчваше храна за вкъщи от голям брой ресторанти, като ги редуваше на случаен принцип, така че изборът му да не може да бъде предвиден и пицата или пилето кунг-пао да бъдат отровени.

Сипа си чаша кола от каната, чу потропване по стъклата на френските прозорци и реши, че дъждът е преминал в суграшица. Не погледна, тъй като обичайното време не го интересуваше, вълнуваше се единствено от супербурите, които вече се случваха в някои части на света, но по нареждане на Управляващия елит не се говореше за тях.

Той беше изцяло отдаден на търсенето на истината от двайсет години, още откакто завърши университета на двайсет и една. Това не беше просто хоби или призвание. Това беше неговият живот, не просто съществуването му, а неговият смисъл.

Филдинг Удел имаше учреден на свое име доверителен фонд, беше наследник на голямо богатство. Когато получи наследството си, той се почувства недостоен, престъпен и дори унизен. Без да е работил, щеше да е задоволен до края на живота си, докато много хора имаха съвсем малко.

Вината го беше потиснала до такава степен, че едва не раздаде всичките си пари, обмисляше да се обрече на нищета и да стане монах, беше готов да приеме всякаква работа според университетското си образование и да води живота на обикновената средна класа с дребни удоволствия и скромни очаквания. Той обаче не беше религиозен и това обезсмисляше монашеското начинание, освен това с изненада откри, че дипломата му по социология с тясна специалност психологически отлики между половете не му предлагаше никакви възможности, нула, абсолютно нищо. Разяждан от вина, той задържа парите. Те бяха неговото проклятие, неговата отговорност.

За късмет, както беше потънал в меланхолията на етичните си проблеми, видя по телевизията репортаж за мистериозното измиране на безброй жаби по целия свят и чу предвижданията на водещ учен за изчезването на вида след шест до десет години. Разтревожен от перспективата за свят без жаби и че застрашаващото явление може да се окаже поличба, Филдинг започна да проучва въпроса — и откри призванието си.

Първоначално беше научил от репортажа, че не само жабите са застрашени от изчезване, но и пчелите. Пчелите не умираха от обичайните паразити и болести, а страдаха от разстройство на разрушената пчелна колония, огромна част от тях ставаха жертви, без някой да има обяснение за причините, въпреки че повечето мнения сочеха като виновник замърсяването и други проблеми, причинени от човека. Без пчели, които да опрашват цветовете на растенията, добивът на хранителни продукти би паднал драстично. Вярно че учени също така уверено бяха предсказвали масов глад до 2000 година. Колко малко беше разбрал тогава. Колко заблуден бе още.

Понесе чашата с кола към компютъра си през редица стаи, посветени на работата му. Онзи шум го последва и се усили, тропаше, сякаш суграшицата беше смесена с градушка. Дъжд, суграшица и градушка вероятно биха притеснили не толкова просветените като Филдинг Удел, но това бяха маловажни явления, заради които не си струваше дори само да отиде до прозореца, за да погледне бурята.

През 2000 година, точно когато се очакваше милиони да станат жертва на глада заради измирането на пчелите, се появи проблемът Y2K. Смяташе се, че всички компютри по света ще се объркат с настъпването на милениума, причинявайки срив в банковата система, безвъзвратно изстрелване на компютърно управлявани ракети и край на цивилизацията.

Филдинг се вгледа в миналото, за да проследи дали някога е имало толкова много заплахи за човешкото съществуване, както в неговото време, и откри безброй опасности и то така тревожни, че взе от лекаря си достатъчно количество сънотворни, за да се самоубие, ако един ден се събуди и открие, че се намира в света на Лудия Макс, гъмжащ от банди мародери и психопати. Бе се смятало, че пренаселването и индустриализацията ще доведат до масов глад и смърт на милиони хора, до изразходването на запасите от петрол и природен газ в света към 1970 година, до загиването на живота в океаните около 1980-а, а след това — до сигурно изчерпване на кислорода, до момента, в които животът на планетата стане невъзможен. През 1960 година, според твърденията на медиите, учените бяха вярвали, че ледената епоха е неизбежна, че Северна Америка ще бъде заровена под стотици метри дебели глетчери само за няколко десетилетия. Не стигаше че светът бе принуден да живее под този дамоклев меч, но сега бе и пред опасността от глобално затопляне, от унищожаване на самия себе си с въглеродния двуокис, издишван във всеки миг; човешките същества бяха изправени пред нова бездна, на 180 градуса от предишната, и пред нова заплаха от изчезване.

В началото на проучванията на тези предстоящи катастрофи Филдинг се беше отчаял. Беше се потрудил сериозно за образованието си по социология, а не успя да си намери работодател; а сега, дори и да си намереше работа, светът нямаше да оцелее достатъчно дълго, за да остави той следа в избраната от него — или която и да е друга — професия.

Колко жалко.

Тогава му хрумна нещо, осени го прозрение, теория, която му даде надежда. Голяма част от научните твърдения се бяха оказали грешни през годините, което предполагаше, че вероятно е предотвратено възникването на други. Това го наведе на мисълта, че нищо чудно Управляващият елит — на този етап все още не му поставяше главна буква в ума си — да измисля кризи, за да контролира масите чрез страх и в същото време да увеличава властта си.

За известно време беше погълнат от теорията си, но момичето, което се надяваше да вкара в леглото си, му заяви, че страда от синдром на световната конспирация, че е чисто луд и че вероятността да я види гола се равнява на тази да докаже, че Елвис Пресли е жив и живее в Швеция след операция за смяна на пола. В продължение на седмица Филдинг погрешно възприемаше сарказма й като висше предизвикателство към себе си, но се оказа, че слуховете за Елвис и Швеция са безпочвени или най-малкото той не би намерил доказателства за тях. Щом си даде сметка за жестокостта, с която го беше отхвърлило момичето, се натъжи, но не за дълго.

Филдинг продължи да проучва заплахите срещу човечеството, цивилизацията и планетата и в крайна сметка осъществи пробив, пред който теорията му за контрол над обществото чрез всяване на страх изглеждаше детинска. Напоследък, дори и насаме, понякога се изчервяваше от спомена как наивно бе вярвал, че истината е толкова проста. Тя беше много по-ужасна, неизмеримо по-мрачна. Учените боравеха с факти, нали така? Консенсус между учени означава, че голям брой умни хора са постигнали съгласие въз основа на доказуеми факти, нали? А факт бе равносилно на действителност. Щом бе имало консенсус, че до 1990 година ще настъпи ледников период, който да причини преместването на милиони хора, то значи през 2011 година този ледников период трябваше вече да е в пълна сила. Управляващият елит в крайна сметка не измисляше кризи; напротив, опитваше се да скрие от обществеността страховития ефект от действителни кризи, за да избегне паниката, рухването на цивилизацията и изгубването на своята собствена власт.

Сега, докато седеше на стола пред компютъра си и отпиваше от освежаващата домашна кола, чу над себе си любопитен шум от плъзгане, който бързо се усили до степен да стане дразнещ — сякаш Филдинг живееше под змиярник. Той предположи, че вятърът някак бе проникнал в таванското помещение на „Пендълтън“ и гони сам себе си между подпорите и ребрата; след малко звукът утихна.

Налагайки тоталитарен контрол над световните медии, Управляващият елит никога не млъкваше, агресивно сипеше лъжи по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да прикрие редица ужасяващи истини от лековерната аудитория. Героични учени, въпреки предоставената от богатите правителства финансова поддръжка, смело предупреждаваха за наближаващите катаклизми с цел всичко да прилича на заблуда, когато катаклизмите не настъпят — само дето те все пак настъпваха, но бяха прикривани от Управляващия елит.

Филдинг беше достигнал до този извод, докато гледаше репортаж на живо уж от Канада, но успя да зърне една или дори две палми във фона на кадъра. Веднага разбра, че този репортаж не е от Канада, че се опитват да го представят за Канада, но снимат в Джорджия точно както филмовите режисьори имитират нощни снимки през деня. Бяха направили гаф. А Филдинг Удел ги беше спипал. Нямаше причина да представят Джорджия за Канада, освен ако Канада не беше покрита със стотици метри лед, който един ден щеше да се разпростре и да покрие по-голямата част от Съединените щати.

Първоначално изглеждаше, че заплахата от глобално затопляне не е съвместима с настъпващия ледников период, но след като се замисли върху тази теория, откри отговори на всичките си въпроси. Очевидно групите от учени, подкрепящи двете твърдения, бяха прави: ледената епоха и смъртоносното глобално затопляне настъпваха едновременно, като първото превземаше света откъм Северния полюс, докато второто си проправяше път от Южния полюс на север. Накрая човечеството щеше да бъде ограничено около екватора, приклещено между челюстите от убийствен студ и изгаряща жега. Управляващият елит прикриваше тези противоречиви заплахи с подправяне на новините от Южна Америка, създаваше пълни с подробности измислици за случващото се там долу и ги продаваше като новини, за да създаде убеждението, че милиони хора са загинали заради сушата, от недохранване, от горещините, горските пожари, както и при безбройни инциденти на спонтанно самозапалване.

Това означаваше, че на Земята няма различни държави със собствени интереси, а една полицейска държава с добре прикрито диктаторско управление, ръководещо правителства от марионетки, за да прикрие истината за света. Всички новини и предавания бяха подправени, а хората, които твърдяха, че са пътували скоро до Канада, или лъжеха, или бяха с промити мозъци, същото важеше и за прекаралите прекрасна ваканция в Перу и Чили.

Най-голямата неразкрита мистерия оставаше идентичността на Управляващия елит. Не бяха просто неуловими или потайни. Бяха невидими като призраци, всемогъщи и злонамерени духове, които присъстват навсякъде, но в същото време никога не показват лицата си. През годините Филдинг беше обмислял всякакви възможности и не беше изключил нито една от тях. Е, беше изключил масоните, ордена на Цион и Римокатолическата църква, както и евреите като заподозрени в ролята на злодеите, тъй като представляваха такова клише, че не биха могли да служат за друго освен за отвличане на вниманието, и защото всички, които ги мразеха до степен да се организират срещу тях, се бяха доказали като бълнуващи лунатици, с които Филдинг не желаеше да има нищо общо. Той клонеше към теорията, че може би оцелели от изгубения континент Атлантида, които сега живеят в подводна суперцивилизация, действат задкулисно, или пък случващото се бе дело на извънземни или на Братството за опазване на лосовете, което никой не би заподозрян в конспирация, но точно заради това се струваше съмнително на Филдинг Удел.

Остави чашата настрани и насочи вниманието си към компютъра, но в този момент чу глас — зловещ, приглушен и в същото време близък. Звучеше като телевизионен репортаж за ужасяващо събитие със стотици загинали. Филдинг разбираше донякъде за какво става дума, но не и какво се говори.

Обърна въртящия се стол с гръб към компютъра и направи пълен кръг, като се оглеждаше на всички страни, за да открие източника. Гласът сякаш звучеше от всички страни едновременно, а не от конкретно място. Реши, че идва от долния апартамент, въпреки че дебелата стоманобетонна конструкция обичайно не позволяваше преминаването на шумове от един етаж на „Пендълтън“ в друг.

Апартаментът му се намираше над два други на втория етаж. В единия не живееше никой и беше обявен за продажба. Другият беше на семейство Шелбрук, които бяха заминали на почивка. Филдинг беше убеден, че звукът идва от долния етаж, а не от таванското помещение, откъдето беше чул пълзенето.

Отново бавно се завъртя на стола си и докато достигне 360 градуса, беше съвсем сигурен, че телевизионният говорител — ако това беше, което чуваше — говори на чужд език, въпреки че не можеше да определи на какъв. С всеки миг тонът се променяше, ставаше по-тревожен, по настойчив, сякаш предупреждаваше за нещо.

Не, не беше предупреждение. Беше заплаха.

Филдинг беше достатъчно наясно със себе си, за да съзнава, че може и да е параноик, както онова момиче, струващо си да бъде вкарано в леглото, беше го обвинило. Това не означаваше, че греши за Тайния световен ред или за Управляващия елит или че обвинителната му теза е плод на заблуда. Можеше да е напълно прав, макар и параноичен. Двете неща не се изключваха помежду си. Всъщност, ако се окажеше прав, параноята беше предпоставка за оцеляването му.

Говорителят със сигурност декламираше на друг език, не на английски, но изведнъж гласът вече не звучеше като един, а като много, цяла банда мърморещи конспиратори, подканящи се един друг към действие, към атака, чудовищен акт, сега, веднага, незабавно.

Притеснен, сигурен че правилно е разгадал тона и намерението на говорителя, Филдинг се надигна от стола си.

В сградата се чу шум и той усети леки вибрации в пода. Нещо подобно се беше случило няколко пъти преди това, но той беше толкова погълнат от проучването в интернет, че не обърна особено внимание.

Различното бяха кръговете от синя светлина, покрили тавана. Всички метални предмети по бюрото — писалки, кламери, ножици — се понесоха към тавана и затрептяха в искрящо синьо, а щом странната светлина изчезна, паднаха на пода.

В този нестабилен космос, белязан от непрестанни бедствия, всеки момент можеше да се случи всичко. Това не беше просто поредната теория на Филдинг, а една от истините, които беше разкрил. А сега очевидно предстоеше да се случи нещо ужасно.