Джеймс Осуалд
Естествена смърт (54)

54.

В моргата винаги беше тихо. Мъртвите в своите ледени ковчези не разговаряха помежду си. Следобед обаче беше някак различно. Всички звуци сякаш се поглъщаха от мястото. Дори стъпките му по линолеума, докато се приближаваше към кабинета на Кадуоладър, звучаха далечно. Или беше просто последствие от времето, прекарано с мадам Роуз. Докторът не се виждаше никъде, но помощничката му бе заета с писане, а на ушите й се кипреха слушалки.

— Ехо, Трейси. — Маклейн потропа може би малко по-силно от необходимото на касата на вратата, защото не искаше да стресне младата жена. Тя все пак леко се сепна.

— Инспекторе, каква приятна изненада!

Маклейн се ухили на сарказма в гласа й.

— Докторът тук ли е?

— В момента се къпе. — Нещо в начина, по който отговори, го наведе на мисълта, че и на Трейси й се иска да е под душа. С доктора. Странна мисъл. Кадуоладър бе достатъчно възрастен, за да бъде баща на помощничката си. Изхвърли образите на двамата от съзнанието си.

— Дълъг ден, а?

— Кофти аутопсия. Изгорелите трупове никога не са приятни.

— Значи, сте готови? — Маклейн изпита облекчение, че не му се налага да присъства.

— Аха. Затова взема душ. Сега нахвърлям бележките. Много гаден случай.

— Защо така?

— Умрял е от изгаряне, съмнявам се да е било забавно. Трета степен, поразило осемдесет процента от тялото. Белите дробове са изключително засегнати от вдишания огън. Поне не е изпитал силна болка, тъй като вероятно е бил доста пиян. Най-малкото се надявам.

— Пиян ли?

— Алкохолът в кръвта му е 1,8 промила. Още малко — и е щял да изпадне в безсъзнание.

— Кога е настъпила смъртта?

— Трудно е да определим точно, но е преди дни, не преди часове.

Маклейн се опита да си спомни кога се случи инцидентът. Определено пасваше по време.

— А идентификацията? Нещо изскочи ли?

— С малко късмет. — Трейси се надигна от стола и отиде до плота, който заемаше отсрещната стена на кабинета. В стоманена ваничка бяха струпани няколко предмета, всеки в отделен пластмасов илик, но всички обгорели от огъня. Тя му донесе ваничката. — Намерихме портфейла му във вътрешния джоб. Отвън е доста обгорял, но добрата стара естествена кожа е доста издръжлива на огън. Шофьорска книжка и кредитни карти на името на Доналд Р. Мърдо.

— Господин Макалистър има делова среща, инспекторе. Не можете да влезете при него.

Маклейн изобщо не бе в настроение да чака. Мина покрай секретарката и влезе с гръм и трясък в кабинета на Макалистър, който седеше зад бюрото си, потънал в разговор с някакъв бизнесмен в сив костюм. Мъжът изглеждаше абсолютно не намясто в стаята, също като монахиня в публичен дом. И двамата се вторачиха в него, когато влезе: бизнесменът с гузния поглед на ученик, хванат да пуши зад трафопоста, а в очите на Макалистър се долови бързо овладяна ярост.

— Инспектор Маклейн, каква изненада!

— Господин Макалистър, извинете. Опитах се да го спра, но…

— Спокойно, Джанет. Вратата ми е винаги отворена за най-добрите служители на реда. — Макалистър се обърна отново към бизнесмена, който при тези думи се сви още повече: — Господин Робъртс, мисля, че всичко вече е уредено, нали?

Робъртс кимна, демонстрирайки явно нежелание да говори. Припряно прибра книжата си от бюрото и набързо ги пъхна в кожено куфарче. През цялото време хвърляше бегли погледи на Маклейн, но старателно избягваше да срещне очите му. След няколко секунди, които се проточиха като минути, грабна все още отвореното куфарче под мишница, бързешком кимна на Макалистър и изчезна през вратата.

— На какво дължа гази приятна изненада, инспекторе? Дойдохте да ми кажете, че мога да подновя работата си по къщата в Сайтхил? За съжаление, е твърде късно. Току-що я продадох на господин Робъртс. Тоест на компанията, която представлява. Все пак успях да извлека малка печалба.

— Въпреки факта, че е сцена на брутално убийство?

— Подозирам, че всъщност това е причината за сделката, инспекторе. Купувачът гореше от желание да научи всички детайли, които можех да споделя с него.

Маклейн знаеше, че Макалистър го провокира да попита кой е купувачът. След това щеше да се позове на правото си да откаже подобна информация, понеже е поверителна. Доста жалък опит, тъй като той видя логото върху документите, които Робъртс прибра в куфарчето си. Лесно щеше да го нарисува по памет и после да го пусне за разпознаване.

— Намерих нещо, което ви принадлежи — каза вместо това.

— Нима? — Макалистър се облегна в стола си. Все още не бе поканил Маклейн да седне на освободения от Робъртс стол.

— Бял „Форд Транзит“. Е, поне е бил бял, сега е преобладаващо черен.

— „Транзит“? Нямам такива коли, инспекторе. Брат ми има салон на „Фиат“ и от него винаги си вземам „Дукато“. Не знаех, че ми липсва едно.

— Този микробус беше участник в пътнотранспортен инцидент. Блъсна човек и избяга от местопроизшествието. Качи се на тротоара пред „Плезънс“ и удари полицайка, която два дни по-късно почина. Помните ли полицай Кид, господин Макалистър?

— Чакайте да се сетя. Готината мацка, която беше тук с вас? О, много жалко, инспекторе. — Дори политик можеше да му завиди за лицемерието. След това се намръщи. — Да не ме обвинявате, че имам нещо общо с това, инспекторе?

— Къде е Мърдо? — попита Маклейн.

— Дони? Нямам представа. Освободих го още като се видяхме с вас. Имахме известно спречкване относно къщата в Сайтхил. Уволних го.

Маклейн усети как нещата се обръщат срещу него. Беше толкова сигурен, а сега имаше ужасното предчувствие, че ще се изложи като кифладжия.

— Уволнили сте го? Защо?

— Ако държите да знаете, защото е използвал нелегални имигранти като евтина работна ръка. Плащал им на ръка, без договор. — В очите на Макалистър проблеснаха застрашителни пламъчета и потиснатият преди малко гняв се надигна наново. — Аз не работя по този начин. Никога не съм го правил, никога няма да го направя. Нямам друго, освен доброто си име. Ако бяхте поразпитали за мен, щяхте да го знаете. Откакто докладвах за онзи труп, получих от полицията само спънки и неприятности. Сега пък нахлувате тук с безпочвените си обвинения. Имате ли някакви доказателства? Разбира се, че нямате. В противен случай щяхте да ме арестувате, нали? Нямате нищо, освен изсмукани от пръстите теории и се осмелявате да дойдете тук и да очерните репутацията ми. Бъдете сигурен, че началниците ви ще получат оплакване от мен. А сега, ако не възразявате, имам работа.