Даниел Стийл
Хотел Вандом (9)

9.

Точно както Натали бе обещала, апартаментът, по който бе работила почти два месеца, бе готов в седмицата преди Деня на благодарността. Изглеждаше идеално. Тъй като бе абсолютно сигурна, че ще свършат навреме, тя бе казала на Юг, че спокойно може да го предложи на клиентите си за Деня на благодарността. Един от редовните им посетители, сенатор от Илинойс, го резервира, както и още няколко стаи, за да отпразнува празника в Ню Йорк с децата и внуците си.

В понеделника преди Деня на благодарността Юг влезе в апартамента заедно с Натали и провери всяка подробност, възхитен и благодарен. Тя бе създала нещо топло и елегантно, което приличаше повече на дом, отколкото на хотелска стая. И двамата бяха искали да постигнат този ефект. А новите картини в стаята бяха великолепни. Натали лично ги бе закачила, както правеше винаги, и бе надзиравала внимателно окачането на завесите, изработени от французойка, на която поръчваше от години. Апартаментът бе изящен и красив. Натали бе обогатила украсата му с няколко вази с орхидеи, разположени на ключови места. Юг огледа всичко въодушевено, после я взе в прегръдките си и я целуна. Процъфтяващата им връзка бе неочакван дар и за двама им, макар той въобще да нямаше подобни намерения, когато я нае.

— Харесва ли ти? — попита тя с щастлива усмивка.

Прииска й се да плесне с ръце, когато видя доволното му изражение.

— Страхотно! — потвърди той.

Резултатът бе много по-добър, отколкото очакваше. Той обиколи апартамента, оглеждайки всяка подробност, после се обърна към нея и вдигна ръка.

— Най-важното е, че те обичам… независимо дали харесвам работата ти тук. Но определено я харесвам. Имаш невероятен талант. Последните два месеца бяха най-щастливите в живота ми — призна той и я придърпа на канапето до себе си. — Обичам да те виждам всеки ден.

— Аз също — отвърна тя, замаяна от думите му.

Беше влюбена в него. Той я целуна отново, после се обади на румсървиса и поръча бутилка шампанско.

Юг вече имаше план и заговори нежно.

— Главният управител на „Риц“ където работех навремето, ми каза веднъж, че никога не можеш да знаеш колко удобна е дадена стая, докато не спиш в нея лично. Мислех, че може би… ако си съгласна… може би трябва да изпробваме апартамента. Бих искал да сме първите, които ще спят тук, докато всичко е чисто ново… Как ти звучи? — попита и я целуна, а тя обви ръце около врата му.

Никога преди не бе изпитвала подобно щастие с мъж. Юг беше грижовен, мил и невероятно обичлив.

— Идеята ми харесва — промълви тя, но след миг го погледна разтревожено. — Ами клюките в хотела?

— Няма причина да не вечеряме тук. А какво става след това, си е наша работа. Притежавам хотела и имам право да спя, където си поискам. И мога да те изведа тайно оттук утре сутрин, за да запазим репутацията ти. Дъщеря ми направи това преди години с един бездомник. Щом тя може, значи и ние можем.

Натали се засмя на историята.

— Сигурно е било интересно — отбеляза тя.

— Да. Елоиз е изпълнена със съчувствие към хората и бе твърдо решена да докаже, че благотворителността започва у дома. Нещастникът прекара нощта в хубава стая вместо на улицата, получи солидна вечеря и закуска, а после тя го измъкна тайно навън. Видяхме ги на охранителните камери на следващата сутрин, но шефът на охраната ми ще прояви дискретност в нашия случай. Имам му пълно доверие. Е, какво мислиш?

Юг я загледа с надежда и й заприлича на момче. Виждаха се вече от два месеца и бяха готови да направят следващата стъпка.

— Мисля, че те обичам, Юг — прошепна тя.

Всъщност беше убедена в това, а също и той.

Поръчаха си вечеря в апартамента и Юг пусна музика. Отпуснаха се щастливо и си бъбриха почти до полунощ. Келнерът, който им сервира вечерята и разчисти, не видя нищо необичайно във факта, че бяха решили да отпразнуват завършването на новия апартамент. Дори не го спомена в кухнята. Сложиха надпис „Не безпокойте“, но тъй като стаята все още нямаше обитател, камериерките нямаше защо да влизат в нея. Юг остави мобифона си включен, в случай че в хотела възникне спешен случай. Персоналът обикновено го търсеше по телефона, защото никога не знаеха къде точно се намира в даден момент. А ако собственикът искаше да изпробва новия апартамент, това също не бе изненадващо. Накрая Юг намали осветлението, целуна я и я поведе към спалнята.

Свали новата кувертюра от леглото и я остави на стола, после Натали се отпусна в ръцете му и се остави на целувките и ласките му. Леглото ги обгърна като облак и всички натрупани през последните два месеца копнежи и желания ги отнесоха на място, което никой от двамата не се бе надявал да открие. Натали имаше чувството, че му е принадлежала цял живот, а той я гледаше с нежността на човек, който не бе обичал жена повече от двайсет години. Не можеше да свали очи от нея, нито пък ръцете и устните си. Към четири сутринта се озоваха в огромната вана, а когато се върнаха в леглото, заспаха в прегръдките си като щастливи деца.

Слънцето огряваше стаята, когато се събудиха на следващия ден. Юг не можа да устои и я люби отново, макар да бе доста по-късно, отколкото бяха възнамерявали да станат. Но той все още се надяваше, че може да я измъкне от хотела без някой да ги забележи. Юг я наблюдаваше внимателно, докато тя се обличаше. Беше луд по нея.

— Тази сутрин казах ли ти вече колко те обичам? — прошепна в косата й и я целуна отново.

Ужасно съжаляваше, че му се налага да се върне в кабинета си. Искаше да остане тук с нея завинаги.

— Аз също те обичам — промълви тя в отговор.

Едва се отделиха един от друг след последната целувка и излязоха от стаята. Юг закачи знака за камериерките на вратата и я поведе надолу по задното стълбище, също както Елоиз бе постъпила с Били. Знаеше, че ще се появят на охранителните камери, но Брус Джонсън нямаше да промълви и дума за това, нито пък другите охранители. Постоянно им се налагаше да се оправят с любовните авантюри на гостите и знаеха да си държат устата затворена. Посетителите на хотел „Вандом“ разчитаха на дискретността им, а сега и Юг. Той бутна вратата и изведе Натали в студената ноемврийска сутрин.

— Искаш ли да дойдеш при мен довечера? — попита тя и той кимна.

И двамата знаеха, че никога няма да забравят първата им нощ заедно в новия апартамент. Приключението, което тъкмо започнаха след два месеца подготовка, вълнуваше и радваше и двамата.

— Обичам те — прошепна тя, когато Юг я целуна.

— Ще се видим довечера — обеща той и й спря такси на ъгъла.

Натали потегли към офиса си, а той се почувства така, сякаш част от него си отиваше с нея, най-важната му част всъщност — сърцето му. Вече знаеше, че в него има място и за Натали, и за дъщеря му. Обичаше и двете и всичко бе съвсем просто.

Отправи се към предния вход и поздрави портиера, който го погледна изненадано, тъй като не го беше видял да излиза. Секунда по-късно Юг влезе в кабинета си с щастливо изражение и се усмихна на секретарката си.

— Добро утро, Дженифър.

Тя грабна телефона, поръча обичайното му капучино и му го занесе пет минути по-късно.

— Добре ли спа?

Дженифър често му задаваше този въпрос в началото на деня.

— Всъщност спах великолепно. Изпробвах новия апартамент, за да се уверя, че ще получи одобрението на сенатора в сряда.

— И как беше? — попита Дженифър с интерес.

— Идеално. Трябва да се качиш и да го видиш по-късно. Натали свърши страхотна работа. Между другото, искам тя да започне другите три апартамента, които обсъждахме. Веднага след Коледа. Само изчакай Елоиз да види този.

Апартаментът имаше по-младежка атмосфера от преди, макар промените да бяха почти незабележими. Дженифър не се изненада от решението му да възложи и останалите апартаменти на Натали. Беше го очаквала. За миг се зачуди дали Юг бе прекарал нощта сам или с жената, която бе обзавела апартамента. Надяваше се да е така, но бързо реши, че не е нейна работа. Искаше само Юг да е щастлив, а той изглеждаше точно такъв.

Той звънна на Натали, след като си провери съобщенията и си изпи кафето. Седеше на бюрото си и мислеше за нея. Тя звучеше не по-малко възторжено от него, когато вдигна и чу гласа му.

— Луд съм по теб, Натали — каза й за хиляден път.

Най-хубавото беше, че любовта им изобщо не бе лудост. Беше прекрасна и разумна.

— Аз също. Нямам търпение да те видя довечера.

— Можем да се промъкнем горе следобед, ако искаш. Сенаторът няма да пристигне до утре.

И двамата се засмяха. Знаеха, че засега е по-безопасно в нейния дом. Поне докато се почувстват готови да споделят тайната си с целия свят. Но той искаше да съобщи първо на Елоиз. Дължеше й това и Натали бе съгласна с него. Бяха си говорили по въпроса предишната нощ във ваната. Юг каза, че ще говори с дъщеря си по Коледа. Елоиз щеше да се прибере след четири седмици, така че можеха да проявят дискретност дотогава. А и беше забавно да държат връзката си в тайна.

— Между другото, искам да се захванеш и с другите три големи апартамента. Можем да поговорим за тях, когато имаш време.

— Благодаря ти.

Беше щастлива, че й възлагат и останалите апартаменти, но много повече се вълнуваше заради Юг и случилото се между тях снощи.

— Ще се видим по-късно.

След разговора Юг се зае с работата си. Беше зает до девет вечерта и веднага щом успя да се измъкне, хвана такси до апартамента й. Натали носеше джинси и красив пуловер и още преди Юг да отвори шампанското, двамата се озоваха в леглото. Не можеха да се наситят един на друг. И бе чудесно да са далеч от хотела, където се притесняваха да не ги разкрият.

После Юг легна отпуснато и я загледа с обич и учудване.

— Как извадих такъв късмет, че да те открия най-после? — удиви се искрено.

— И аз се чувствам по абсолютно същия начин. Струва ми се, че съм прахосала сума ти години, преди ти да се появиш.

Целуна го, а той се усмихна щастливо.

— Не са прахосани. Те са цената, която и двамата е трябвало да платим, за да се заслужим един друг. И не е важно колко време е отнело и колко самотен съм бил. Ти си струваш чакането, Натали. Бих пропълзял целия свят на колене, за да те намеря.

Тя се засмя на романтичните му думи и притисна устни към неговите.

— Добре дошъл у дома, Юг — каза меко.

Юг я притисна към себе си. Знаеше, че наистина си е вече у дома.