Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hotel Vendome, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Чизмарова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Даниел Стийл
Заглавие: Хотел Вандом
Преводач: Елена Чизмарова
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-655-481-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2530
История
- — Добавяне
7.
В сряда Натали бе поръчала всичко — платове, бои, двете картини, харесани от Юг, бе намерила и четири лампи и аплици, които бяха подходящи за стаята. В четвъртък се отби в хотела, за да му покаже мостри на килими и той се впечатли от огромното количество работа, която Натали бе свършила. Не бе казал и дума за ремонта на Елоиз, защото искаше да я изненада при прибирането й у дома.
Беше обяснил на Натали, че трябва да затворят апартамента за колкото се може по-кратко време. Затова все още не й бе възложил и работата по скъпите апартаменти на последния етаж и президентския. Искаше да види колко бързо работи тя. Натали беше убедена, че ако започнат в края на октомври, ще могат да отворят апартамента за Деня на благодарността. Споразумяха се да оставят банята каквато си беше и само да я боядисат. Юг обеща, че ако резултатът е така зашеметяващ, както той вярваше, ще й възложи и останалите три апартамента, а по-късно и президентския и онези на последния етаж. Натали се въодушеви, а той потърси съвета й за някои от другите стаи, но без да им правят ремонт.
Срещнаха се следващия уикенд, за да огледат стаите, и тя му предложи простички промени, които нямаше да струват много пари, но щяха да осъвременят вида на помещенията. Обядваха отново в ресторанта. Чуваха се и се виждаха често, сякаш си търсеха причини да говорят всеки ден. Дженифър се усмихваше винаги, когато Натали се обаждаше или Юг споменеше името й. Той явно се радваше страхотно на компанията на дизайнерката. Времето, прекарано с Натали, определено му действаше добре.
— Не ме гледай така — каза той на Дженифър един ден, когато тя му съобщи за поредното обаждане на Натали, третото за деня. — Става дума само за бизнес. Натали върши отлична работа и Елоиз ще се зарадва.
Дженифър не беше толкова сигурна. Ако баща й се интересуваше толкова много от Натали, и то не само в ролята й на дизайнер, Елоиз можеше да се почувства застрашена от нея. Тя нямаше никаква представа за тайните връзки на баща си през последните петнайсет години и никога не бе го делила с никого. Това щеше да е съвсем ново преживяване за нея.
Той разказа на Натали за Елоиз втория път, когато обядваха заедно, а после отидоха на разходка в Сентрал Парк. Беше великолепен септемврийски следобед. Юг сподели с нея колко важна е дъщеря му за него и колко чудесно момиче е.
— Нямам търпение да се запозная с нея — каза Натали.
Разхождаха се и се наслаждаваха на топлото време. Юг беше оставил сакото в кабинета си, а тя носеше джинси и тениска.
— От чутото от всички в хотела съдя, че дъщеря ти е водещата сила във „Вандом“.
— Купих го, когато Елоиз беше на две годинки. Майка й ни напусна две години по-късно, когато тя беше на четири. Оттогава се мотае навсякъде из хотела и го обича не по-малко от мен.
— Сигурно е било трудно и за двама ви, когато майка й ви е напуснала — нежно отбеляза Натали.
Той кимна и се замисли за Мириам, което му се случваше рядко. Не бе се интересувал от нея от години. Елоиз бе запълнила празнината в сърцето му. Юг нямаше сериозна връзка с жена, но пък имаше дъщеря, която обожаваше.
— За съжаление Елоиз не се вижда често с майка си. Мириам води съвсем различен живот сега. Омъжена е за Грег Боунс.
Натали не можеше да си представи хубавия швейцарец, собственик на хотел, женен за жена, която би се омъжила за някого като Боунс.
— Това беше много отдавна. Преди почти петнайсет години. Вече има две други деца. С Елоиз нямат много общо. Предполагам, че Елоиз прилича прекалено много на мен.
Той се усмихна на Натали. Обичаше да си бъбри с нея.
— Това ми звучи добре — каза тя и също се усмихна.
Грег Боунс бе прочут с пристрастието си към кокаин и хероин и честите си влизания в клиники за лечение. Дори кратките посещения в неговия свят не звучаха добре за Натали.
— Благодаря на бога, че Мириам не се опита да вземе Елоиз със себе си. Мисля, че тя е щастлива в хотела с мен. Всички я обичат и живее в безопасен малък свят. Все едно да пораснеш на кораб.
Сравнението бе странно, но Натали схвана какво имаше предвид Юг. Хотелът бе толкова самостоятелен, че бе като малък град.
— Сигурно ужасно й липсва — каза Натали със съчувствие в гласа.
Юг въздъхна.
— Страхувам се, че не достатъчно. Тя тъкмо е започнала да излиза с някакъв млад французин от колежа и ми се струва, че е влюбена. Най-големият ми страх е, че ще остане там.
— Няма да остане — заяви Натали уверено. — Мисля си, че тя ще управлява хотела заедно с теб един ден.
— Не съм я подтиквал към това. Дори настоях да се захване с нещо друго. Но тя взе решение да отиде в хотелиерски колеж и се бори с мен като тигрица, когато се опитах да я разубедя. Не исках да води такъв живот, когато порасне. Не оставя място за много други неща.
Натали знаеше, че това бе вярно. Винаги когато му се обадеше, по което и време да беше, Юг работеше.
— Никога ли не си се изкушавал да се ожениш отново?
Натали определено изпитваше любопитство. Той бе много резервиран и сдържан с останалите, макар не и с нея. Тя го караше да се чувства спокоен и щастлив, а и той й действаше по същия начин.
— Всъщност, не. Доволен съм от живота. Прекалено зает съм, а и Елоиз бе до мен през всички тези години. Това ми стигаше. Ами ти? — попита той и се обърна към нея.
Натали беше красива жена, но никога не се бе омъжвала. Живееше за работата си, също като него, и нямаше деца. В някои отношения това му се струваше тъжен живот, особено без дете.
— Живях с един мъж осем години. Беше хубаво, но един ден приключи. Той не искаше да се обвързва. Към края бяхме заедно, но без никаква връзка помежду ни.
— И после какво стана?
Натали го погледна в очите.
— Напусна ме заради най-добрата ми приятелка. Преди три години. Животът си прави такива шеги понякога. Също като с жена ти и Грег Боунс.
— Странното е, че ако тя бе останала, не мисля, че щяхме да сме подходящи един за друг. Бях зашеметен, когато се запознахме, влюбих се лудо. Но бях млад, а за да имаш успешен брак, е нужно нещо повече от временно увлечение.
Тя се усмихна. Очевидно Юг не желаеше брак или сериозна връзка. Изглеждаше доволен от живота си. Тя се зачуди дали предателството на Мириам го е наранило толкова лошо, че никога вече да не може да се довери на жена. Не го разпитва за живота му през следващите години, не мислеше, че трябва да се бърка в него.
— Прав си. Аз също вече загърбих временните увлечения — заяви тя.
Юг обви ръка около рамената й и останаха така дълго време. Обичаше да е с нея. Натали беше мила, открита и весела, трудеше се усърдно, говореше откровено за себе си и изглежда, приемаше живота с лекота. Той се чувстваше удобно в компанията й, а май и тя изпитваше същото. Работеха чудесно заедно, а и сякаш бяха приятели от много дълго време. Вземаха бързо решения и имаха еднакви вкусове и мнения за много неща.
— Какво ще кажеш да хапнем по един сладолед, преди да се върнем на работа? — предложи той, когато продавач забута количката си към тях.
Натали се усмихна и кимна. Юг купи два сладоледа и двамата се разходиха още малко, загледани в семействата, децата и влюбените двойки, които се целуваха. Колкото по-дълго време прекарваше с Натали, толкова по-малко му се искаше да се върне в хотела.
— Ще вечеряш ли с мен някой ден? — попита я, докато бавно се връщаха.
— Разбира се. Но нека да не е в хотела. Хората говорят.
Според нея всеки хотел беше мелница за клюки.
— Никой от нас не се нуждае от главоболия — допълни тя.
Юг оцени дискретността й. Не беше сигурен какви точно са отношенията му с Натали, но я харесваше много. Без да обсъждат въпроса повече, те стигнаха до хотела и тя го остави, след като му благодари за обяда.
Юг й звънна в офиса на следващата сутрин и я покани на вечеря. Каза, че ще я вземе от дома й, и предложи ресторант в Уест Вилидж. Забавляваха се страхотно и напуснаха заведението последни. Нощта беше топла и се разходиха по улицата под ръка, преди той да спре такси.
— Прекарах великолепно, Натали — каза й с усмивка.
— Аз също.
Отдавна не бе изкарвала толкова приятна вечер с мъж, когото познаваше отскоро, макар да имаше чувството, че са стари приятели. Обменяха идеи и си говореха за нещата, които винаги са искали да направят, но не са можели досега заради заетостта си. Вечерята подейства отпускащо и на двама им. Имаха нужда да се отдалечат от напрежението в службите си. Натали също ръководеше доста натоварен офис и жонглираше с много проекти. Обичаше да работи за него в хотела, но имаше и други важни клиенти.
— Кога ще те видя отново? — попита той.
Изпитваше огромно желание да я целуне, но смяташе, че е прекалено рано, и се страхуваше да не я уплаши. Беше му признала, че отдавна не е излизала на среща. А той я ценеше и бе готов дори да са само приятели.
— Утре следобед — отговори тя. — Искам отново да проверим последните мостри на боите.
Юг започваше да мисли, че би трябвало да й предостави обновяването на целия хотел, с цел да я държи близо до себе си. Обичаше да е с нея. Долови деликатното ухание на парфюма й, когато се приближи и докосна косата й. Зачуди се дали го смята за прекалено стар — беше по-възрастен с тринайсет години. И внезапно осъзна, че за него бе адски важно какво мисли Натали.
— Вероятно можем да направим нещо заедно през уикенда. Би ли искала да отидем на кино? — предпазливо попита той.
— Звучи чудесно — съгласи се тя, а той я придърпа към себе си и се взря в очите й.
— Винаги е чудесно, когато съм с теб — прошепна, после устните им се сляха.
Натали го изгледа изненадано след целувката, зачудена дали това не е грешка. Все пак Юг беше клиент, но когато я целуна отново, тя забрави напълно мисълта си.
— Добре ли си? — попита той и тя кимна.
Целунаха се пак. Беше им трудно да спрат. Той просто стоеше, прегръщаше я и се усмихваше. Не се бе чувствал толкова щастлив от дълго време. Беше забравил какво е да държиш на жена и да я смяташ важна за себе си.
— Май няма да е лошо да те изпратя до вкъщи — каза той накрая и махна на минаващо такси.
Сгушиха се в таксито, плътно притиснати, и той я целуна отново, когато я остави пред дома й.
— Благодаря ти — усмихна му се тя. — Прекарах великолепно.
— Аз също — въодушевено потвърди Юг.
После тя тръгна към кооперацията си, където портиерът вече бе отворил вратата за нея. Махна му и влезе, а той затвори очи и мисли за нея по целия път до хотела. Вече бе два сутринта, но той не се чувстваше изморен, когато се прибра в апартамента и си легна. Нямаше търпение да я види отново.