Даниел Стийл
Хотел Вандом (26)

26.

Елоиз и Брад избраха дата през септември. Беше прекрасен слънчев следобед. Натали беше главната шаферка, а другите три бяха приятелките й от лицея и Джен. Стефани носеше цветята, а Джулиън — пръстените, макар непрестанно да ги губеше, поради което майка му ги прибра.

Баща й щеше да я отведе до олтара. Мириам и Грег Боунс също пристигнаха, което обясняваше армията папараци отвън. Всички важни хора в живота на Елоиз присъстваха. Служителите, с които бе работила. Хората, с които бе израснала — Ернеста, Дженифър и Брус, приятелките й от училище, дори една от приятелките й от колежа в Лозана. Цялото семейство на Брад, както и приятелите му, също бяха тук.

Елоиз лично се бе погрижила за организирането на сватбата. Този път Натали й помогна. Двете бяха отишли заедно да изберат булчинската рокля и роклите на шаферките. Елоиз знаеше отлично как трябваше да изглежда идеалната сватба — цветята, масите, украсите в залата. Работеше и с цветаря Франко, и с Джен, която бе дошла да му помогне да изработи точно това, което Елоиз искаше. Двамата с Брад избраха музиката и групата. Тя поръча нови покривки за масите в балната зала. Също като Натали и всички останали булки, женили се в хотела, Елоиз искаше сватбата й да е перфектна.

Покани майка си, макар да призна на Натали, че не знае дали Мириам ще дойде, пък и вече не й пукаше. Бе прекалено късно за сближаване. Майка й я бе разочаровала прекалено много пъти. Но щеше да е грубо да не я покани. Баща й също смяташе, че трябва да дадат на Мириам възможност да се появи в най-важния за дъщеря й ден.

— Искаш ли тя да дойде? — попита я Натали.

Елоиз се замисли известно време, въздъхна и кимна.

— Чувствам се глупаво да призная подобно нещо, но мисля, че искам.

— Не се чувствай глупава. Независимо колко неадекватни и лоши са били майките ни, все пак са ни майки. Моята определено ми липсваше на сватбата, макар че сигурно щеше да се държи ужасно с мен. Винаги се държеше ужасно с мен.

Лошите майки свързваха Натали и Елоиз. Всъщност това бе първата тайна, която двете си споделиха в деня преди Натали да се омъжи за Юг. Тази тайна сложи край на кампанията на Елоиз срещу мащехата й и двете станаха невероятно близки оттогава. Елоиз знаеше, че ако майка й не се появи. Натали ще й е съвсем достатъчна.

За нейно учудване Мириам прие поканата. Щеше да дойде заедно с Грег, Ариел и Джоуи. Поиска два от големите апартаменти в хотела, в които да се настанят безплатно, тъй като тя е майка на булката. Дори си направи устата за президентския апартамент, но той бе зает, а Юг не би преместил важен гост заради нея. Дадоха й два чудесни апартамента на деветия етаж. Папараците бясно се събираха отвън заради Грег.

Седмицата беше същинска лудница, но мина добре, всички помагаха на Елоиз, особено Джен, Дженифър и Натали. Самата Елоиз работи до последната минута.

Най-после важният ден настъпи по-скоро, отколкото Елоиз бе очаквала. И ето че Натали и Мириам й помагаха да се облече. Както можеше да се предположи, майка й носеше почти прозрачна сексапилна бяла рокля. Изобщо не й пукаше, че не трябва да носи бяло на сватба, особено след като булката е собствената й дъщеря. Ариел и Джоуи, братът и сестрата на Елоиз от майка й, също бяха там. Бяха на деветнайсет и двайсет години, облечени в джинси и гуменки и татуирани като родителите си. Стефани се оплака, че и двамата били ужасно груби. Джоуи дори си бе занесъл бутилка бира на официалната репетиция, но Елоиз не се притесни.

Беше избрала семпла бяла рокля с огромна пола и широки ръкави и сякаш се носеше в облак. Червената й коса бе прибрана на кок под воала. Очите на баща й се напълниха със сълзи, когато я видя. Припомни си я как тичаше из хотела, когато беше на седем годинки. Юг бе невероятно горд, когато я поведе към олтара, където я очакваше Брад. Младоженецът я погледна възхитено и щастливо, като че ли бе чакал този момент цял живот. Всъщност и двамата го бяха чакали.

Церемонията беше кратка и семпла. Джулиън им подаде пръстените. Свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга. Брад я целуна и Елоиз знаеше, че е на идеалното място с идеалния мъж. Танцуваха цяла нощ и се забавляваха страхотно.

Брад я гледаше с блажено изражение и мислеше, че никога в живота си не е виждал толкова красива жена. А Елоиз никога не бе изпитвала подобно щастие.

— Сватбата оказа ли се такава, каквато искаше? — попита той и тя кимна щастливо.

— Още по-хубава, отколкото исках. А и се чувствам като гостенка в хотела.

Дори майка й се държа добре. Баща й танцува с нея веднъж. След годините щастлив брак с Натали осъзна, че вече не е ядосан на Мириам. Това бе истинско облекчение за него. А и тя отбеляза, че хотелът бил още по-красив и отпреди. Грег също бе любезен, а двете им деца се напиха така зверски, че се наложи да се приберат в апартамента си преди вечеря.

Джулиън и Стефани се държаха като малки ангелчета и танцуваха с родителите си и един с друг.

Сватбата бе мечтата на Елоиз. Балната зала никога не бе изглеждала толкова красива.

Спряха танците в единайсет, защото младоженците трябваше да отлетят в един през нощта за Париж. Щяха да отседнат в „Риц“, после да отпътуват за Ница и да се настанят в „Кап“ в Антиб, който бе идеален за сватбено пътешествие.

Когато стана време за хвърляне на букета, Елоиз го насочи към Стефани. Момиченцето го хвана и заподскача от радост. Джулиън завъртя очи и се зачуди как сестра му може да е толкова глупава.

Юг, Натали и всичките им приятели ги изпратиха навън, където ги очакваше ролсът. Елоиз целуна баща си, после младоженците се метнаха в колата.

Докато се отдалечаваха, мобифонът на Елоиз звънна. Тя погледна номера и видя, че я търсят от хотела. Баща й щеше да се грижи за „Вандом“ вместо нея, а след завръщането им щеше да се пенсионира и да замине за Париж. Тъкмо бе наел апартамент там. Елоиз понечи да отговори, но Брад взе телефона от ръката й и я целуна.

— Не си дежурна — напомни й. — Принадлежиш само на мен за следващите две седмици.

Ала тя щеше да му принадлежи завинаги. Хотелът щеше да си е там, когато се върнат. Вече бе неин. Брад я целуна отново, а тя изключи мобифона и го прибра в джоба си. Засега „Вандом“ щеше да почака. Щеше да си е на мястото, когато се завърне, както си бе стоял през целия й живот.