Даниел Стийл
Хотел Вандом (14)

14.

Беше дълго, горещо и самотно лято за Натали и Юг. Тя пое няколко проекта, но никой не я ентусиазираше така, както апартаментите, които бе направила във „Вандом“. Съгласи се да обзаведе вила в Саутхемптън, друга в Палм Бийч и два апартамента в Ню Йорк. Всичките й нови клиенти бяха много мили и се възхищаваха на работата й, но тя никога не се бе чувствала така потисната и лишена от вдъхновение както през трите летни месеца.

Едва ставаше за работа всеки ден, а през първите няколко седмици, след като напусна Юг, се чувстваше зле и физически. Случвало й се бе и преди и знаеше, че просто трябва да го превъзмогне постепенно. Искрено обичаше Юг и загубата му бе мъчителна за нея.

Тримата й помощници се тревожеха за нея и тя ги оставяше да вършат повечето работа. Трудно се съсредоточаваше върху нещо. Накрая се потопи отново в работата и потърси спасение в нея. Ходи до Палм Бийч два пъти, за да се види с клиента и архитекта по проекта. Друг нов клиент й възложи огромна къща в Гринич. Бизнесът процъфтяваше, но тя се чувстваше ужасно.

През септември все още бе в депресия, но вече свикваше с нея и се трудеше усърдно. Постоянно мислеше за Юг, но нямаше какво да му каже, а след като получи писмото й, той спря да се обажда. Копнееше да превъзмогне чувствата си към него, но нямаше представа колко време ще отнеме това. Всеки ден минаваше безкрайно бавно, а всеки месец й се струваше цял век.

В началото на септември Натали имаше чувството, че се движи под вода с циментов блок на главата. Никога в живота си не беше изпадала в такава депресия, дори когато мъжът, с когото бе живяла, избяга с най-добрата й приятелка. Загубата на Юг я потапяше в дълбока скръб, дори започна да й се струва, че тя не му е дала възможност. Той й изпрати кратка бележка в отговор на писмото й, в която й пишеше колко я обича и колко съжалява.

Юг признаваше, че Натали бе права да сложи край на връзката им, но се чувстваше по-зле и от нея цяло лято. Единственото, което успяваше да притъпи болката му поне малко, бе постоянната работа. Хората, които го познаваха от времето, когато жена му го напусна, твърдяха, че и тогава не е изглеждал толкова съсипан.

Той започна да се разхожда сам в парка и да работи до полунощ. Избухваше лесно, кипваше за всяка дреболия. Служителите избягваха да се изпречват на пътя му и се надяваха скоро да се върне на себе си. Дженифър се стараеше да не го дразни, но той все пак й излая няколко пъти, което бе изключително необичайно. През септември все още изглеждаше ужасно и тя се разтревожи за него. Когато Юг се прибра от Париж през юни, той й нареди да плати последната сметка на дизайнерката. И доколкото Дженифър знаеше, оттогава не се бе чувал с нея.

През празничния уикенд за Деня на труда температурите надвишиха трийсет и пет градуса и климатиците на петия и шестия етаж отказаха. Техниците се съсипаха от работа, за да ги оправят колкото се може по-бързо, но гостите постоянно се оплакваха и недоволстваха. Дори отстъпката в цената не намали негодуванието им. Жегата в града беше наистина непоносима. Беше прекалено горещо за излизане навън. Но въпреки това Юг реши да си вземе почивка и се отправи към Сентрал Парк, когато задуха лек ветрец и градусите спаднаха до трийсет.

Той се разхождаше около езерото, когато внезапно се разрази силна буря. Проблеснаха светкавици, затътнаха гръмотевици и се изсипа проливен дъжд. Юг прогизна и ризата се залепи за тялото му, но беше толкова горещо, че той нямаше нищо против малко прохлада. Продължи да се разхожда, като мислеше за писмото на Натали. Трябваше да постъпи по друг начин. Но вече бе прекалено късно. Тя обаче все още му липсваше ужасно.

Бурята продължаваше, но той не спря обиколката си около езерото, когато внезапно видя жена, която приличаше на Натали. Беше по шорти и тениска, подгизнала като него. Имаше дълга руса коса, прибрана на конска опашка, и очевидно нямаше нищо против дъжда. Тя се обърна и смени посоката и тогава Юг осъзна, че не се е припознал, че е самата Натали. Тя изглеждаше не по-малко изненадана от него. Никой от двамата не знаеше накъде да погледне или накъде да тръгне. Продължиха един към друг и той се зачуди дали да я поздрави. Натали заби поглед в пътеката и понечи да мине покрай него, когато някаква сила, по-могъща от волята му, го накара да препречи пътя й. Тя вдигна глава и изражението на лицето й едва не го уби. Изглеждаше тъжна и измъчена.

— Съжалявам, че бях такъв глупак — каза той.

— Не се обвинявай — усмихна се тя тъжно. — Може би трябваше да почакам, но просто нямах сили да търпя повече.

— Не те обвинявам. Страхувах се да не изгубя Елоиз, а вместо нея изгубих теб.

Юг имаше напълно съсипан вид.

— Вероятно си направил правилния избор. Тя ти е дете.

— Обичам те — промълви той, но не протегна ръка да я докосне, защото се страхуваше да не я обиди.

— Аз също те обичам. Но чувствата не променят нищо. Бездруго Елоиз вероятно щеше да те накара да се откажеш от мен.

Натали се бе убедила, че дъщеря му го държеше в стоманена хватка.

— Няма да позволя това да се случи, ако… ако… ако ми дадеш още един шанс. Не знам дали ще й съобщя, преди да се прибере у дома. Връща се след три месеца. Но тогава ще се боря упорито за нас.

Натали се усмихна недоверчиво.

— Мога ли да ти се обадя? — попита той.

— Не знам — честно отговори тя. — Не искам да се връщам там, където бяхме. Не искам да се крия.

Той кимна.

— А ако й съобщя, когато се прибере през декември?

— Вероятно ще те убие — усмихна се Натали и Юг се разтопи от усмивката й. — Май е хубаво, че нямам деца.

— Струва си да имаш — меко възрази той. — Но и ти си ми скъпа. Бих искал да те видя.

Натали не отговори. И тя го искаше, но знаеше, че щяха да се озоват в същата каша. Щеше да е дори още по-зле. Може би Елоиз щеше да побеснее, когато научи за тях. Натали не желаеше да се забърква в това. Но Юг бе осъзнал колко много обича Натали. Последните три месеца му го бяха доказали. Достатъчно, за да се бори за нея с дъщеря си.

— Не искам да проваля живота ти — мило каза тя.

Изглеждаше готова да продължи пътя си. Беше се разстроила от срещата с него, ала не можеше да отстъпи пред желанията му, точно както и той не бе го направил за нея преди.

— Грижи се за себе си — прошепна той отчаяно и се отмести встрани.

Трябваше да я остави да си отиде. Нямаше друг избор.

Натали тръгна, но внезапно се обърна и го погледна. Юг стоеше под проливния дъжд и я гледаше. Тя се закова на място и заплака. Той се приближи и я прегърна. Нямаше какво повече да си кажат. Вече всичко бе казано. Усетил я в обятията си. Юг не можа да се сдържи и я целуна. Натали обви ръце около врата му и отговори на целувката.

— Не искам да те загубя — прошепна тя, когато се отдръпнаха един от друг.

— Няма да ме загубиш. Обещавам ти. Никога вече няма да се проявя като такъв глупак.

— Не си глупак, беше уплашен.

— Вече съм по-смел — увери я той и тя се усмихна. — Искаш ли да дойдеш в хотела да се изсушиш?

Натали кимна и се отправиха към хотела. Втурнаха се към асансьора и пиколото й се усмихна, зарадван да я види отново. Не каза и дума, но забеляза, че господин Мартен се усмихва за първи път от месеци.

Влязоха в апартамента на Юг и той отиде да донесе кърпи. Натали събу обувките си, остави ги в коридора и първо избърса косата си.

— Мога да поръчам да изсушат дрехите ти, ако искаш — предложи той.

— Благодаря — учтиво отговори тя.

Влезе във втората баня и облече една от дебелите хотелски хавлии. Юг също бе навлякъл своята. Звънна на камериерката, връчи й мократа купчина дрехи и я помоли да ги изсуши. Когато жената излезе, Натали се усмихна. Беше боса и гола под хавлията, но той не смееше да се доближи до нея.

— Чай? — предложи той.

— Благодаря.

Не бе очаквала да се върне отново в хотела, най-малко пък в апартамента на Юг. Беше се мъчила да потисне всичките си чувства към него, а явно и той към нея, но и двамата се бяха провалили.

Когато чаят пристигна. Юг й подаде чашата. Натали седна и го погледна. Не знаеше какво да прави сега. Дали това бе просто един миг, или обещание за цял живот? Никой от двамата не го знаеше, но провидението ги бе събрало отново. Юг не проговори, а протегна ръка и я докосна.

— Говорех сериозно в парка — каза. — Ще се боря за нас, ако ми позволиш.

Натали не отговори, а само остави чашата си на масата. Протегна ръце към него и той я пое в прегръдките си. Хавлията й падна, после и неговата, и той я отнесе в спалнята, положи я на леглото и я загледа.

— Не трябва да се бориш за мен — меко каза тя. — Не искам война. Искам просто да сме семейство и да се обичаме.

Юг кимна. И той желаеше същото. Вече бе абсолютно сигурен в това. Не каза нищо повече, а започна да я люби така, както бе мечтал през последните три месеца. Натали му се отдаде с цялата любов и копнеж, които бяха отказали да изчезнат. После легнаха прегърнати. Този път и двамата знаеха, че каквото и да бе нужно, щяха да го направят, за да запазят връзката си.