Даниел Стийл
Хотел Вандом (2)

2.

Юг бе структурирал работата по традиционния начин, който беше усвоил в хотелиерското училище и бе наблюдавал във всички големи хотели, където бе работил. Използваше персонала си добре. Имаше бизнес офис, който се справяше с деловите аспекти на управлението, резервациите, продажбите, маркетинга и счетоводството — функциите, жизненоважни за дейността на хотела. Хората от отдел „Личен състав“ също бяха част от бизнес офиса и работеха не само със служителите, но и с профсъюзите, което беше повече от необходимо. Една стачка можеше да съсипе хотела. Юг бе подбрал служителите си грижливо и те добре знаеха колко разчита на тях. Ако не се справеха отлично с резервациите или счетоводството бе неточно, това можеше да ги извади от бизнеса. А той внимателно държеше под око административните дейности в хотела. Изпитваше огромно уважение към хората от бизнес офиса въпреки факта, че хотелските гости никога не ги виждаха. Но гладкото ръководство на хотела зависеше от компетентността на административния персонал, който той бе подбрал отлично.

Рецепцията и администрацията работеха ръка за ръка. Без безукорно ръководена рецепция и изключително компетентни администратори, гостите бързо щяха да се прехвърлят в други, по-добре управлявани хотели. Сред многобройните функции, които рецепционистите изпълняваха, бе и удовлетворяването на понякога екзотичните прищевки на ВИП гостите и знаменитостите. Бяха свикнали с филмови звезди, настояващи да сменят апартаментите си три-четири пъти, преди да намерят онзи, който да ги задоволи напълно. Изпращаха им дълги списъци с диетите си още преди да се настанят в хотела, настояваха за сатенени чаршафи, ортопедични матраци, специални предмети за децата им, въздушни филтри, хипоалергични възглавници и масажисти, които да са на разположение денонощно. Персоналът бе свикнал с необичайните молби и се гордееше със способността си да се приспособи и към най-капризните гости. Също така бяха свикнали и с неприятното поведение на някои видни личности, които често обвиняваха камериерките, че са откраднали скъпи предмети, загубени от самите тях. През последните три години не бе имало и една кражба от служителите, така че успяваха да успокоят истеричните посетители, които напразно обвиняваха персонала. Бяха се научили да се справят с трудните гости и да приемат обвиненията спокойно. Юг изискваше криминални проверки на миналото на хората си.

Домакинският отдел беше безукорно ръководен от друг възпитаник на хотелиерското училище в Лозана, в който влизаха армия от камериерки, прислужници, химическо чистене и пералня в мазето. Те отговаряха за поддържането на коридорите, стаите и апартаментите в идеален вид и за задоволството на гостите, чиито прищевки не бяха малки. Всички служители, които имаха пряк контакт с посетителите, трябваше да са делови и тактични. Стаите пък трябваше да издържат проверките, които се провеждаха с военна прецизност. Служителите на домакинския отдел биваха уволнявани, ако не отговаряха на строгите стандарти на „Вандом“.

Отделът, осигуряващ униформени служители, бе също така стриктно надзираван и включваше портиери, пикола, отговорници по паркирането и шофьори, когато се нуждаеха от тях, което се случваше често. За много от гостите си използваха и служба за лимузини. Тези служители отговаряха за бързото и делово посрещане и изпращане на гостите, за багажа, за проследяването на пристигащи колети и изпращането им там, където посетителите желаеха — в града, до летищата или вън от града.

Храна, напитки и кетъринг бе един от най-големите отдели и бе отговорен не само за румсървиса и прочутия ресторант, посещаван от хора от целия град, но и за честите събития, които се провеждаха в хотела: сватби, частни вечери и обеди, конференции и симпозиуми. Отделът се справяше с всичко това отлично.

Отделът за охрана бе зад кулисите, но бе друга изключително важна служба, на която Юг разчиташе да поддържа персонала в ред, а гостите — в безопасност. Кражбите на бижута бяха често срещани в много първокласни хотели и Юг бе страшно доволен, че в неговия досега не бе ставало нещо подобно. Персоналът му бе изключително бдителен във всички аспекти на безопасността.

Имаха и бизнес център със секретарки и компютърни специалисти, които бяха на разположение по всяко време. Здравният център и спа центърът бяха едни от най-добрите в града. Инженерният отдел поддържаше хотела безукорно, независимо дали ставаше дума за оправянето на спукана тръба в мазето или нещо по-просто като запушен клозет или развален телевизор. Друг важен отдел бе този на телефонистите, които се грижеха за връзките на посетителите с външния свят, приемаха съобщения и се справяха с всички обаждания бързо, прецизно и дискретно.

За да се поддържа хотелът такъв, какъвто беше, се изискваше огромен персонал, но Юг все пак надзираваше всичко лично. Гордееше се, че познава по име всеки от служителите си, а постоянното му присъствие ги караше да са винаги бдителни и нащрек. Управлението на хотела бе сериозна работа и всяка частица от гигантската машина, колкото и маловажна да изглеждаше, всъщност бе важна част, която позволяваше „Вандом“ да функционира гладко и добре. И също като баща си, Елоиз, която вечно скиташе свободно из хотела, познаваше по име всеки от служителите.

Хотел „Вандом“ бе не само мечтата на Юг, но и страстта му, както и голямата му любов, ако се изключеше дъщеря му. Там имаше толкова много работа, че му бе трудно да се съсредоточи върху нещо друго. В отсъствието на Мириам хотелът се превърна в негова съпруга. Той често казваше, че е женен за него. Обичаше всичко в него. И дори не можеше да си представи отново да е женен. Просто нямаше време. Всяка жена, с която започваше връзка, осъзнаваше бързо, че е на заден план в живота му. Юг бе зает с прекалено много неща, свързани с управлението на хотела, предотвратяването на кризите или бързото им разрешаване, за да има време за друго, освен закуска и вечеря с Елоиз и няколко бързи прегръдки през деня. Работата му изискваше пълно съсредоточаване и по-голямата част от времето му. Елоиз получаваше оставащото.

Когато бе канен на вечери и празненства, той неизбежно закъсняваше. Когато отиваше на театър, опера, балет или извеждаше жена, мобифонът му вибрираше на колана цяла вечер и доста често му се налагаше да излезе насред представлението, за да се справи с проблемите по охраната на държавен глава или изискванията на тайните служби. Трябваше да разчистят етажите над и под този, заеман от държавния глава. Това бе сложна работа и Юг държеше да се увери, че на останалите гости не са причинени неудобства. Това изнервяше жените, които преминаваха през живота му, те се дразнеха, че не могат да прекарат и една вечер с него, без нещо да ги прекъсне. Рядко му се случваше да се наслади на спокойна вечер с приятел и вече почти не си даваше труда да опитва. Гостенките на хотела често го преследваха, след като узнаеха, че е ерген, и виждаха колко е хубав. Но той винаги бе откровен с тях и още в самото начало им обясняваше, че е прекалено зает за сериозна връзка. Уверяваше ги, че ще се разочароват заради малкото време, което може да им отдели. Това бе хитър начин да прикрие колко наранен бе от провала на брака си и предателството на Мириам. Юг не изпитваше желание да преживее отново нещо подобно, макар да се наслаждаваше на женска компания, след като раните, нанесени от съпругата му, заздравяха. Често не успяваше да устои на някоя красавица, но връзката никога не продължаваше дълго. Времето определено не достигаше, а Елоиз запълваше емоционалните му нужди по-добре от всяка любовна връзка. Тя нямаше да му изневери и да го напусне и изпълваше сърцето му с любов.

— Не мога да се съревновавам с дъщеря ти и хотела — беше се оплакала прочута филмова актриса, след като се среща с него в продължение на няколко месеца.

Тя бе луда по него и му изпращаше скъпи подаръци, които той кротко й връщаше. Бе склонен само на лека и забавна вечер от време на време, а понякога се измъкваше и за уикенда, но само ако Елоиз отиваше да гостува на приятели. И никога не я запознаваше с жените, с които излизаше. Никоя от тях не бе толкова важна, че да заслужи да бъде представена. Връзките му в хотела бяха дискретни и редки. Беше научил този урок още преди брака си, а и знаеше колко е неразумно да се забърка с жена, с която работи. Ранните опити в младите му години бяха завършили с неуспехи и сега той избягваше подобни рискове, освен в изключително редки случаи. Не искаше да се забърква в сложни ситуации.

Целта му бе само да е добър баща и да управлява чудесен хотел, а засега се справяше добре и с двете. Това не оставяше време за важна жена в живота му. Юг не можеше да даде на жените онова, което искаха, и вместо да ги разочарова, предпочиташе лека и кратка връзка. Или пък напълно се отдръпваше от тях, ако бяха прекалено настойчиви.

Не една от жените, с които бе имал връзки, се бе опитала да превърне отношенията им в нещо повече, но без успех. Тези опити само караха Юг да побегне бързо в обратната посока. Той си спомняше прекалено ясно агонизиращата болка, която изпита, когато Мириам го напусна. Не искаше отново да я преживее. Не се смяташе за подходящ за сериозна връзка и признаваше открито, че надали някога ще я пожелае. За някои жени това бе страхотно предизвикателство, но постепенно осъзнаваха, че той бе говорил сериозно. Юг никога не лъжеше жените, с които излизаше. Беше изключително прям още от самото начало. Колкото до Елоиз, тя вярваше, че е единствената жена в живота му, което напълно я удовлетворяваше.

 

 

По времето, когато Елоиз навърши осем години, тя бе кралицата и талисманът на хотел „Вандом“. Интересите и увлеченията й бяха пораснали заедно с нея. Все още обичаше Ернеста и й помагаше да бута количката нощем, но напоследък се бе сприятелила повече с Джен Ливърмор, цветарката, чиито букети за хотела бяха артистични и невероятно красиви. Гигантският букет във фоайето привличаше вниманието на всички посетители. Понякога Джен позволяваше на Елоиз да й помогне в работата. Сега момичето прекарваше повече време с нея, отколкото с инженер Майк, и се превръщаше в млада госпожица. Обичаше да наблюдава Джен и помощничките й как подготвят цветя за сватби и булчински букети.

Елоиз убеди фризьорката Ксения да скъси малко косата й и сега я носеше на конска опашка, а не на плитки. Постоянните й зъби бяха поникнали и носеше шини, които я караха да изглежда още по-дяволита. Посещаваше госпожа Ван Дам и пекинеза й Джулиъс често, обичаше и да разхожда кученцето, за което вдовицата й плащаше един долар.

Също така се мотаеше с телефонистките, буташе количките на камериерките и проверяваше новите кремове и шампоани. Новата помощничка на баща й, Дженифър, му намекна дискретно, че Елоиз очевидно копнее за женска компания. Юг също бе наясно с това и се чувстваше зле заради липсата на майка й. Мириам все обещаваше да я вземе при себе си за известно време, но така и не го правеше. Наскоро бе родила още едно дете от Грег Боунс, този път момченце, и се обаждаше на Елоиз все по-рядко. Дъщеря й никога не се оплакваше, но Юг знаеше, че е наранена. Когато майка й забрави осмия й рожден ден, Елоиз изглеждаше съкрушена. Видът й направо сломи сърцето на Юг. Опитваше се да бъде едновременно майка и баща, но му бе трудно да компенсира пълната липса на майка.

Любимото забавление на Елоиз през уикендите бе да се вмъкне на някой от сватбените приеми в балната зала на хотела и да се смеси с гостите. Обичаше да зяпа булките и да гледа как режат тортата. Юг я залови веднъж, когато мина покрай балната зала и я видя сред неомъжените жени, готвещи се да уловят букета. Бързо й махна и я изкара от залата.

— Какво правиш тук? — скара й се. — Не си гостенка!

Елоиз очевидно се обиди, когато чу думите му.

— Бяха много мили с мен. Дадоха ми парче торта.

Бе облякла най-хубавата си празнична рокля от бледосин сатен и изглеждаше адски тъжна, когато баща й я накара да си тръгне.

— Помогнах при приготвянето на букета.

Юг само поклати глава, поведе я по коридора и я вкара в кабинета си, за да не й даде възможност да се промъкне обратно в балната зала. Там Дженифър се зае с нея и й показа как да използва копирната машина. Елоиз обичаше Дженифър и я смяташе за нещо като леля.

Дженифър бе малко по-възрастна от Юг. Беше вдовица и имаше две деца в колеж. Държеше се изключително мило с Елоиз и й носеше дребни подаръчета, като шноли, компютърни игри или чифт смешни ръкавички с личица по тях, или пухкави наушници. Съжаляваше детето, а и Юг бе споделял с нея колко болезнено е за дъщеря му, че Мириам напълно я е забравила. Родителите му се оказаха прави — не беше добра съпруга, а бе и лоша майка, поне за Елоиз. Интересуваше се много повече от двете си деца от Грег Боунс и новия си бляскав живот на рок звезда с него. Следваше го навсякъде. Беше спряла да участва в ревюта и вечно пътуваше по концерти с мъжа си, макар да бе обещала на Елоиз да я вземат в Лондон за Коледа, след като се приберат от турнето в Япония.

Елоиз не бе чула и дума от нея до Деня на благодарността. Празниците винаги бяха оживен и зает период в хотела. „Вандом“ бе пълен. Няколко семейства се бяха настанили тук за по-дълго. Две сватби щяха да се състоят в балната зала. Прочута актриса бе отседнала в хотела заедно с помощника, фризьорката си, гаджето, телохранителя, двете си деца и бавачката им. Бяха наели няколко апартамента на десетия етаж. Докато помагаше на камериерките да подготвят стаите, Елоиз се развълнува страшно, когато мярна актрисата, Ева Адамс. Стори й се още по-красива, отколкото по снимките. Ева бе довела и двете си малки кученца, порода чихуахуа, и мило позволи на Елоиз да ги погали. Детето имаше огромно желание да я помоли за автограф, но знаеше, че това е нарушение на нравилата, което баща й никога не би позволил. Юг искаше гостите му да се чувстват у дома и защитени, а не служителите да им досаждат с искане на автографи. Разбира се, нямаха право да искат и снимки. И никой никога не нарушаваше правилата. Това бе една от причините знаменитостите да се чувстват удобно в хотела.

— Тя е много красива — сподели Елоиз с Ернеста, докато буташе количката.

— Да, така е. И е много по-дребна, отколкото изглежда на екрана.

Въпросната филмова звезда беше наистина дребна и крехка, със зашеметяваща усмивка и огромни сини очи. Тя си почиваше в апартамента заедно с антуража си, когато двете влязоха, и мило благодари на камериерките за чудесната им работа, нещо, което не бе присъщо на филмовите звезди. Елоиз бе чувала доста истории за лошото им държане и грубо поведение. Но тази жена бе мила, дружелюбна и любезна.

Елоиз все още говореше за нея, когато двете с Ернеста слязоха в пералното помещение с количка, пълна с хавлии от десетия етаж. Когато камериерката повдигна кошницата с прането, Елоиз забеляза нещо да проблясва сред кърпите. Протегна се и го грабна, преди Ернеста да изсипе прането в голямата кофа. Беше диамантена гривна. Бижуто блестеше изкусително и изглеждаше адски скъпо. Гривната бе дебела около два сантиметра и половина и бе обсипана със солидни диаманти.

— Уха! — възкликна Елоиз, а всички останали се вторачиха в находката.

— Обади се на охраната — обърна се шефът на пералнята към Ернеста, която протегна ръка към телефона.

Елоиз поклати глава отрицателно.

— Мисля, че трябва да се обадим на баща ми.

Ернеста се съгласи с нея. Искаше да предаде гривната в подходящите ръце колкото се може по-бързо. Скоро някой щеше да съобщи, че бижуто е загубено или откраднато. Гостите често забравяха къде са оставили ценните си вещи и камериерките винаги бяха обвинявани най-напред. Ернеста нямаше желание да преживее подобна неприятност. Елоиз звънна в кабинета на баща си. Дженифър вдигна телефона и когато чу историята, им каза веднага да се качат при нея. Все още никой не се бе обадил да се оплаче.

Юг седеше в кабинета си и подписваше някакви документи, когато Ернеста и Елоиз се появиха. Дъщеря му повдигна гривната и очите му се ококориха.

— Къде я намери?

— Сред хавлиите — отговори тя, като плъзна бижуто по бюрото към него.

Юг я огледа внимателно. Несъмнено бе истинска и много скъпа.

— Ще я прибера в сейфа. Някой ще се обади скоро.

Той се усмихна на Ернеста и й благодари за честността, а тя посочи Елоиз.

— Не я намерих аз, господине, а дъщеря ви. Извади я от купчината хавлии. Аз дори не я видях.

— Радвам се, че я е видяла — каза той и подаде гривната на Дженифър, за да я прибере в сейфа. — Да видим какво ще стане — добави тихо.

За всеобща изненада никой не се обади в продължение на два дни. Юг провери списъка с гости на десетия етаж, но никой не бе съобщил за изчезването на гривната, а той трябваше да изчака, тъй като не искаше бижуто да се озове в погрешните ръце. Вече се чудеше дали принадлежи на гост на хотела, или на нечий посетител.

Накрая се обади Ева Адамс, филмовата звезда с огромния антураж. За разлика от повечето знаменитости тя не съобщи, че гривната е открадната, а само каза, че я е загубила някъде през последните два дни. Не знаела дали на улицата или в хотела, но просто искала да уведоми Юг, в случай че някой я намери. Той й отговори, че гривната е намерена, и предложи да се качи в апартамента й. Помоли я да опише бижуто и описанието съвпадаше с намереното от Елоиз сред кърпите. Юг веднага занесе гривната в апартамента на Ева Адамс. Не я попита, но предположи, че гривната струва половин милион долара или повече. Може би дори милион. Диамантите бяха огромни, а гривната — доста широка. Човек не би искал да загуби подобно нещо, макар че вероятно бе застраховано.

— Къде я намерихте? — попита звездата, докато поставяше гривната на ръката си с благодарна усмивка.

Юг се усмихна в отговор, поразен от невероятната красота на Ева. Имаше слабост към жени, които изглеждаха като нея. По принцип си падаше по актриси и манекенки, което вече го бе провалило веднъж.

— Дъщеря ми я забелязала сред кърпите за пране. Знаехме, че принадлежи на човек на този етаж, но се налагаше да изчакаме обаждането ви.

— Нямах представа къде съм я загубила. Звънях навсякъде, където бях ходила през последните два дни. Не исках да обвиня някого в кражба. Бях почти сигурна, че е изпаднала от ръката ми. Какво мога да направя за дъщеря ви? — попита тя, предположила, че Елоиз е доста по-голяма от осемгодишна.

Изобщо не бе допускала, че е момиченцето, влязло с камериерките преди два дни, което я бе попитало дали може да погали кученцата й. Беше решила, че е дъщеря на една от камериерките и вероятно е дошла на работа с майка си.

— Бих искала да й се отплатя с нещо — добави Ева Адамс.

— Не е необходимо — усмихна се Юг. — Елоиз е на осем години и не бих й позволил да приеме награда. Придружавала една от камериерките, така че, ако искате, можете да дадете нещо на жената. Дъщеря ми обича да се мотае из хотела, да се запознава с гостите и „да ми помага“.

Юг изглеждаше много мил и хубав в този момент и Ева пофлиртува малко с него. И за двама им това бе едва ли не служебно задължение и не означаваше нищо.

Тя отиде до бюрото и махна на помощника си, който бързо й донесе чековата книжка. Написа чек за хиляда долара за Ернеста и го подаде на Юг, който го прие с благодарност.

— Как се казва дъщеря ви? — попита го тя с интерес.

— Елоиз — отговори той, като се зачуди какво ли бе намислила Ева и дали щеше да предложи автограф.

Ева Адамс се засмя.

— Като Елоиз от хотел „Плаза“^[1]?

— Не — усмихна се той.

Актрисата изглеждаше учудващо човечна и мила и всички служители, които я бяха обслужвали, му бяха споделили същото. Беше чудесна жена, която не създаваше проблеми.

— Елоиз е кръстена на прабаба ми и се роди години преди да купя хотела. Но сега е Елоиз от хотел „Вандом“.

— Колко мило. Бих искала да се запозная с нея, за да мога лично да й благодаря.

— Това би й харесало, а и ще се зарадва, че сте си получили гривната. Беше разтревожена. Всъщност всички се притеснихме. Много е красива и очевидно е особено бижу.

— Изработена е от Ван Клийф и много се разстроих, когато установих, че съм я загубила. Прекрасно е, че Елоиз я намери. Бих искала да се видя с нея, преди да се върнем утре в Ел Ей, ако нямате нищо против.

— Ще ми с приятно да уредя срещата ви — деликатно отговори Юг и напусна апартамента.

Следобед разказа на Елоиз за случилото се. Момичето страшно се зарадва и се втурна да намери Ернеста и да сподели новината, че гривната е била върната на собственика й. Камериерката вече бе получила чека и също бе много щастлива.

— Би трябвало да ти дам чека — справедливо отбеляза Ернеста, но Елоиз усмихнато поклати глава.

— Татко не би ми позволил да го взема. Нямам право да получавам пари от гостите, освен от госпожа Ван Дам за разходките на Джулиъс. Татко направи изключение само заради него. Така че наградата си остава за теб.

Ернеста можеше да използва парите за безброй неща и се усмихваше широко, когато се върна на работа. Госпожица Адамс и антуражът й бяха навън, така че не можа да й благодари лично, но остави бележка на възглавницата й заедно с допълнителна кутия бонбони.

На следващата сутрин Юг напомни на дъщеря си да се облече добре, защото госпожица Адамс иска да се запознае с нея и да й благодари, преди да се изнесе от хотела в един часа.

Елоиз се нагласи с бледосинята рокля, която бе носила на няколко сватби, и любимите си обувки „Мери Джейн“ с къси бели чорапки. Бе вързала и панделка в косата си.

Ева Адамс отвори вратата на апартамента си лично и поздрави Елоиз с широка усмивка. Наведе се да я целуне и хвърли бърз поглед на баща й.

— Ти си страхотно хлапе. Намери гривната ми, Елоиз. Мислех, че съм я загубила завинаги.

С тези думи тя й подаде една огромна кутия и друга по-малка, а Елоиз се вторачи в нея стъписано.

— Благодаря ви — промълви и не посмя да отвори подаръците.

Всички хора в апартамента на госпожица Адамс сновяха енергично наоколо, кучетата лаеха, а едно от децата плачеше. Моментът не изглеждаше подходящ за отваряне на подаръци, затова Елоиз благодари на актрисата и я целуна по бузата, а после двамата с баща й си тръгнаха и се прибраха в собствения си апартамент. Момичето отвори първо големия пакет, докато баща й я наблюдаваше. Юг изпитваше страхотно облекчение, че гривната бе намерена. Не искаха скандал в хотела, нито слухове, че скъпо бижу е изчезнало във „Вандом“. Елоиз бе направила услуга не само на Ева Адамс, но също и на баща си, както и на Ернеста, която получи парична награда.

Елоиз съдра опаковъчната хартия и отвори кутията. Вътре лежеше най-красивата кукла, която някога бе виждала. Имаше деликатно личице и малко приличаше на самата Елоиз. Госпожица Адамс бе разпитала администраторките за Елоиз, а те й бяха казали, че момиченцето е с червена коса, затова и куклата бе с червена коса. Беше изключително красиво облечена и имаше няколко други тоалета, както и истинска дълга коса, която Елоиз можеше да реше. Тя извади куклата от кутията и се вторачи в нея с възхита, после я притисна до себе си и вдигна очи към баща си, който се усмихна.

— Много е красива. Как ще я кръстиш?

— Ева. Ще я взема с мен, когато отида на гости на мама.

Това бе най-красивата кукла, която Елоиз бе имала, и сега нямаше търпение да я покаже на всичките си приятели в хотела. Беше идеална награда за осемгодишно момиченце. После тя си спомни за по-малката кутийка. Беше от червено кадифе, а вътре имаше диамантено сърце на тънка верижка. В средата на сърцето бе гравирана буквата Е. Елоиз се въодушеви още повече. Баща й закопча колието около врата й. Беше достатъчно малко, за да не изглежда шокиращо на момиче на нейната възраст, но бе изключително красиво и очевидно много скъпо.

— Леле, татко! — възкликна Елоиз, когато се видя в огледалото.

— Защо не слезем във фоайето, за да се сбогуваме с госпожица Адамс? Можеш да й благодариш за подаръците.

Елоиз кимна и го последва, стиснала куклата в ръка и с колието на врата. След няколко минути Ева Адамс и антуражът й се появиха. Елоиз пристъпи свенливо напред, за да й благодари, а Ева се наведе и отново я целуна. Актрисата носеше гривната си, както и великолепно самурено палто и шапка, и диамантени обици. Беше въплъщение на представата на милиони хора за филмова звезда. Папараците, които бяха висели на улицата цяла седмица, подивяха. Хотелската охрана помогна на Ева и хората й да се качат в двете лимузини светкавично. Елоиз и баща й стояха на тротоара и махаха на гостите. После Юг прегърна дъщеря си и я отведе в хотела. Елоиз сияеше. Знаеше, че никога няма да забрави Ева.

— Беше много вълнуващо. Какво ще правиш през останалата част от деня? — попита я Дженифър мило, след като детето влезе в кабинета на баща си.

— Ева и аз отиваме на сватба в балната зала в три часа.

Баща й я погледна със сериозно изражение.

— Не искам никоя от двете ви да моли за торта или да се опитва да улови букета. Ясно ли е?

— Да, татко — широко се усмихна Елоиз. — Ще бъдем добрички, обещавам.

С тези думи тя напусна кабинета, за да обиколи хотела и да покаже подаръците от Ева Адамс на приятелите си.

— Много мило беше от страна на госпожица Адамс — отбеляза Юг, замислен колко красива бе актрисата и колко бе любезна с Елоиз.

— Редно беше — отвърна Дженифър. — Едва не загуби страхотно бижу, дори и да е било застраховано.

— Трябва да взема мерки Елоиз да не ходи по всички сватби — каза Юг притеснено. — Сигурно някой ще се оплаче в скоро време.

— Не вярвам да има проблеми — увери го помощничката му. — Елоиз се държи отлично. Винаги се облича подходящо, а и е невероятно сладка.

 

 

Мириам се обади на Юг в последната минута, за да уреди пътуването на Елоиз до Лондон за Коледа. Момичето взе куклата със себе си, когато Юг я качи на самолета в деня преди Бъдни вечер. Откак майка й ги напусна преди четири години, Елоиз щеше да прекара Коледа с нея за първи път.

Юг се притесняваше заради пътуването, но смяташе, че трябва поне да опита да задържи майка й в живота на Елоиз. Тя имаше само една майка, макар Мириам да не й обръщаше внимание. Той ненавиждаше моментите, когато бившата му съпруга разочароваше или разстройваше дъщеря им. Но Мириам бе по-скоро егоистка, отколкото жестока. Елоиз щеше да остане при нея две седмици, ако всичко вървеше добре, а той се надяваше да е така.

Не беше виждал бившата си жена след развода и не искаше да я види. Поне не го беше тормозила за пари, тъй като печелеше добре от работата си като модел, а и се бе омъжила за Грег веднага след развода. Но не бе пожелала да вземе дъщеря си. Искаше само Грег и нищо друго. Беше полудяла по него, а ако можеше да се вярва на пресата, все още изпитваше същите чувства. И вече имаше две деца от него.

Горката Елоиз бе изоставена от майка си. И независимо как Юг се опитваше да облекчи положението, детето неизбежно се чувстваше наранено. Егоистично погледнато, за него беше по-лесно Елоиз да е само негова. Той имаше пълно попечителство над нея по закон, но истината бе, че тя всъщност нямаше майка. И този факт натъжаваше момиченцето, чиито очи се изпълваха с болка, когато говореше за майка си. А страданието й пробождаше сърцето на Юг като нож.

Когато самолетът се приземи в Лондон, шофьорът на Мириам и Грег очакваше Елоиз в бентлито им. Човекът се погрижи за багажа й и се разприказва с нея по пътя към Холанд Парк, където се намираше къщата. Елоиз притискаше куклата към себе си. Тя я успокояваше и намаляваше страха й.

Шофьорът я заведе до вратата, а икономът, който им отвори, веднага я отведе до слънчева стая на горния етаж, където Мириам кърмеше новородения си син. Осемнайсетмесечната й дъщеря се търкаляше весело сред море от играчки.

Елоиз не беше виждала майка си цяла година, но бе наясно с новия й външен вид благодарение на снимките по списанията. Мириам често се появяваше по страниците на „Пийпъл“, а Елоиз пазеше всички броеве. След като напусна Юг, тя бе боядисала косата си платиненоруса и я бе подстригала късо. В безбройните дупки по ушите й проблясваха диаманти, и двете й ръце бяха татуирани. Беше облечена в тениска и тесни джинси от черна кожа. Вдигна ръка към Елоиз, докато кърмеше бебето, което дъщеря й не бе виждала преди. Елоиз се бе запознала със сестра си Ариел предишната година. Сега Ариел изврещя от удоволствие, когато видя куклата.

— Каква красива кукла — усмихна се Мириам, сякаш Елоиз бе нечие чуждо дете.

— Ева Адамс ми я подари. Намерих диамантената гривна, която беше загубила сред хавлиите — свенливо обясни момичето.

Всеки път, когато се видеха, Елоиз чувстваше майка си все по-отчуждена и непозната. Беше я заменила с две бебета от мъжа, когото обичаше. Елоиз само й напомняше за живота и мъжа, които би искала да забрави.

Мириам се наведе и я целуна над главата на бебето. То се вторачи в Елоиз с интерес, после се върна към храната си. Беше дебеличко, щастливо бебе. Сестра му Ариел се изкатери в скута на майка си и прегърна Мириам и бебето. За Елоиз нямаше място в ръцете на майка й, нито в живота й. След няколко минути Грег влезе в стаята и погледна Елоиз изненадано.

— Бях забравил, че ще идваш — каза й със силния си кокни акцент.

Грег имаше много повече татуировки от жена си и носеше джинси, тениска и каубойски ботуши. Двамата бяха напълно различни от всички в света на Елоиз, особено от баща й. Тя вече дори не можеше да си представи майка си и баща си заедно. Нямаше спомени от времето, когато бяха женени, но сега бяха абсолютно различни. Мириам изглеждаше почти еднаква с Грег и в пълна хармония с него.

Грег се държеше мило с Елоиз, но тя никога не се чувстваше удобно с него. Той пушеше много, ругаеше и вечно държеше питие в ръката си. Юг бе предупредил Мириам да не допуска употреба на наркотици, докато Елоиз е с тях, и Мириам му бе обещала, макар че Грег обикновено пушеше трева вкъщи. Тя наистина го помоли да не го прави по време на посещението на Елоиз и той отвърна, че ще се опита да не забрави.

Празнуваха Бъдни вечер заедно. Мириам подари на Елоиз черно кожено яке, което й беше прекалено голямо, и черен часовник „Шанел“ с диаманти, абсолютно неподходящ за дете на нейната възраст. Това показваше колко слабо Мириам познава дъщеря си. Дори непознат човек като Ева Адамс бе избрал по-уместни подаръци за нея. Грег й връчи малка китара, макар че тя не можеше да свири, а после отидоха на гости на родителите му в Уимбълдън на Коледа.

След това Елоиз почти не ги видя. Грег правеше записи, а Мириам ходеше в студиото с него и носеше и бебето, за да може да го кърми. Оставяха Елоиз у дома с бавачката и Ариел. След записите Грег и Мириам излизаха с групата му почти всяка вечер. Мириам не си направи труда да заведе дъщеря си някъде, а когато Юг се обаждаше, момичето го уверяваше, че прекарва добре. Не знаеше какво друго да каже и не искаше да прояви нелоялност към майката, която почти не виждаше и се страхуваше да не загуби напълно.

Прекарваше повечето си време с Ариел и бебето Джоуи, когато го оставяха у дома. Бавачката беше много мила с нея. Заведе я в „Харъдс“ и й купи нови дрехи, после в Хайд Парк и конюшните на Бъкингам, изгледаха и смяната на стражата пред двореца.

Елоиз прекара по-голямата част от седмицата в къщата. Ужасно й се искаше да си е у дома. Чувстваше се не на мястото си, сякаш бе гостенка, а не част от семейството. Грег и Мириам дори не се опитваха да я накарат да се чувства близка с тях, понякога дори забравяха за присъствието й. На Нова година Елоиз се скара с майка си, когато тя разказваше на Грег колко мразела живота в хотела и колко досадно било там, особено през двете години, когато Юг го ремонтирал. Пък и самият Юг бил отегчителен като хотела си.

— Хотелът не е отегчителен, пито пък татко — изкрещя Елоиз неочаквано, а Мириам се вторачи в нея изненадано. — Хотелът е великолепен, а татко върши отлична работа — разгорещено ги защити тя.

Баща й се трудеше неуморно, за да направи всичко идеално, и Елоиз се възхищаваше от него. Хотелът бе нейният дом и тя се раздразни от Мириам и критиките й.

— Просто не обичах да живея там — обясни майка й. — Наоколо вечно имаше адски много хора, а баща ти вечно бе прекалено зает, за да прекарва достатъчно време с мен. За разлика от Грег — добави тя и погледна съпруга си нежно.

Очите на Елоиз се напълниха със сълзи. Мразеше да слуша как критикуват баща й и го сравняват с Грег. Седмицата бе доста тежка за нея. Чувстваше се като натрапница в дома и живота им, а двете бебета бяха заели мястото й в сърцето на майката. Мириам не го пазеше в тайна, а и то бе очевидно за всички. Икономът и бавачката си говореха тихо за факта, че Елоиз вечно беше пренебрегвана и зарязвана, но Грег и Мириам сякаш нехаеха, просто не им пукаше. Всички прислужници съжаляваха това изключително мило дете, което обичаше да им разказва истории за хотела на баща си.

— Обичам да живея в хотела — заяви Елоиз на майка си, ядосана на думите й към Грег. — Всички са наистина мили с мен, а и там отсядат важни гости. Например Ева Адамс и други филмови звезди и сенатори. Дори президентът отседна веднъж, а също и президентът на Франция.

Елоиз искаше да ги впечатли, но знаеше, че не може. Нищо от живота на баща й нямаше значение за тях.

Втурна се към стаята си, обляна в сълзи, а бавачката дойде да я утеши и й донесе горещ шоколад. Елоиз й разказа за английския чай, който сервираха в хотела.

Елоиз бе в Лондон от десет дни, когато Юг се обади отново. Макар да му липсваше ужасно, той се въздържаше да й звъни прекалено често. Стресна го тъгата в гласа й. В отговор на въпроса му дали се забавлява тя избухна в сълзи и заяви, че иска да се прибере у дома. Чувстваше се самотна в къщата на майка си. Юг звънна на Мириам вечерта. Тя се съгласи, че е добра идея Елоиз да си замине. Наистина нямала време за нея, защото Грег записвал новия си албум, а тя го придружавала. Юг отговори учтиво, че Елоиз бездруго трябвало да се подготви за училище. Това бе фалшиво оправдание, но Мириам го прие на драго сърце и обеща да качи Елоиз на самолет за Ню Йорк още на следващия ден.

Посещението очевидно бе пълен провал и Юг съжаляваше безкрайно дъщеря си. Тя бе най-важното нещо в живота му, но явно напълно излишна в живота на майка си. Елоиз не беше достатъчно голяма, за да осъзнае недостатъците в характера на майка си, но усещаше, че е отхвърлена, и желаеше да се прибере у дома. Мястото й не бе при нея, бяха й го показали ясно.

Мириам я целуна на следващата сутрин след закуска и й пожела приятно пътуване, после потегли към студиото с бентлито, прегърнала сина си. А Грег изобщо забрави да се сбогува с нея. Икономът и бавачката я закараха до летището и я прегърнаха сърдечно. Икономът й подари пуловер с британското знаме, избродирано с блестящи камъчета, който бе подходящ размер за нея, и тя страшно го хареса. А бавачката й подари розов анцуг. Махаха й, докато минаваше през проверката, а тя им се усмихна и изчезна с човека от авиолиниите, който трябваше да я придружи до самолета.

Юг й бе купил билет за първа класа и Елоиз изгледа два филма и поспа известно време. После кацнаха в Ню Йорк и тя бе преведена през митницата и отведена до баща си, който я очакваше нетърпеливо. Но преди Юг да успее да каже и дума, тя изврещя от радост и го прегърна до задушаване.

Не му разказа нищо за майка си по пътя към хотела. Не искаше да прояви нелоялност. Знаеше, че не е редно. Но в мига, когато стигнаха, тя профуча през вратите, застана насред фоайето и се усмихна широко. Бе толкова щастлива, че не можеше да спре да се усмихва, когато видя познатите лица в света, който обичаше и познаваше, и където всеки я обичаше. Беше си у дома.