Даниел Стийл
Хотел Вандом (20)

20.

Докато Юг и Натали се забавляваха в луксозния курорт в Баха, Елоиз работеше седем дни седмично в хотела и държеше всичко под око. Двама заместник-управители отговаряха за дейността във „Вандом“, но Елоиз искаше да се увери, че всичко върви гладко и служителите се държат както трябва. Поемаше двойни смени на рецепцията, но успя да намери време да вечеря с Брад Питърсън в седмицата след сватбата. Той ходеше на училище и през лятото, за да може да завърши по-скоро. В момента се чудеше дали да стане данъчен адвокат или адвокат в развлекателната индустрия. И двете области го интересуваха. Но Елоиз го заинтригува още повече, когато вечеря с нея. Отидоха в китайски ресторант близо до „Колумбия“, който се посещаваше от студенти, и си говориха за живота й в хотелиерския колеж и „Жорж V“. Брад изслуша възхитен и историите за „Вандом“. Изглеждаше вълнуващо място, където да израснеш.

— Мислиш ли, че ще заместиш баща си някой ден? — попита я той.

Беше сигурен, че Елоиз има способностите да го направи.

— Не знам. Искам той да ръководи хотела завинаги. Предпочитам да съм номер две. Не мога да си представя „Вандом“ без него. Той създаде идеалния малък хотел. Предлагаме същите услуги като големите хотели, просто с по-малко стаи и на по-подбрани клиенти.

Брад осъзна колко се гордее тя с хотела на баща си и колко лоялна е към него. Почти не говореше за майка си. Спомена само, че родителите й се развели, когато била на четири, а майка й се омъжила за рок звездата Грег Боунс. Всичко, свързано с Елоиз, вълнуваше Брад и той бе силно привлечен към нея. Беше американка, но имаше европейски вид, а и стилът й на обличане също му харесваше. Успяваше да изглежда едновременно млада, сексапилна и елегантна. Елоиз бе много по-интересна и вълнуваща от всички момичета, които познаваше.

Покани я да излязат отново през следващия уикенд. Заведе я в кафене „Клуни“, а тя го покани да гледат филми в новия й апартамент в неделя вечер. Видяха се два пъти и през следващата седмица и тогава Брад най-после я целуна. Внезапно и двамата осъзнаха, че са влюбени.

По времето, когато Юг и Натали се върнаха от двуседмичното си сватбено пътешествие, Брад и Елоиз бяха сериозна двойка, а той вече бе познат в хотела. Всички смятаха, че двамата изглеждат чудесно заедно.

Елоиз се зарадва, когато баща й и Натали се прибраха загорели, щастливи и отпочинали. Спомена Брад небрежно по време на вечерята с тях. Баща й забеляза, че бе преместила повечето си вещи долу.

— Тук щях да съм прекалено самотна без вас — простичко обясни тя. — Освен това вие се нуждаете от малко уединение, а също и аз.

Юг си помисли, че думите й са многозначителни и се зачуди с какво, освен с работата се бе занимавала, докато тях ги нямаше. А когато Елоиз подхвърли небрежно името на Брад, мащехата й се усмихна.

— Значи е сериозно? — попита Натали, а Елоиз сви рамене и се усмихна загадъчно.

Баща й се изненада. Бяха отсъствали само две седмици, а тя вече имаше нова връзка. Но все пак Елоиз бе на двайсет и една, а и Натали му бе казвала преди, че племенникът й е чудесно момче. Елоиз не бе имала сериозна връзка след Франсоа.

— Не знам. Прекалено рано е да се каже. Може би — отвърна тя.

Още не беше спала с Брад и не беше готова да го направи. Но Натали имаше чувството, че и това предстоеше в скоро време.

— Е, звучи интересно — усмихна се тя, искрено зарадвана за нея.

Елоиз се нуждаеше от нещо повече от работата си, макар да бе напълно отдадена на хотела. Всички я похвалиха пред Юг, че се бе проявила страхотно, докато него го нямаше. Бе вършила много повече от задълженията си на рецепцията. Беше проверявала работата из хотела десетина пъти на ден. Юг остана доволен от новината за отговорността и старанието на дъщеря си.

Младоженците изглеждаха щастливи и отпочинали, и по-влюбени от когато и да било преди. Възнамеряваха да прекарат август в организиране на съвместния си живот. Натали смяташе да продаде апартамента си и да премести в хотела повечето си вещи, а други да остави на склад. През септември планираше да се заеме с нови проекти и да поднови още няколко стаи във „Вандом“. Юг не се бе отказал да й възложи президентския апартамент, когато бюджетът го позволеше.

Седмица по-късно тя се връщаше от апартамента си с още вещи и когато се качи в асансьора, се озова срещу Елоиз и Брад. Те отиваха в апартамента на Елоиз. Младежът целуна леля си радостно.

— Какви ги вършите вие двамата? — попита Натали, беше й приятно да ги види толкова щастливи заедно.

— Бяхме на панаир в долната част на града — отговори Елоиз с лъчезарна усмивка.

Брад я прегърна и след секунда двамата слязоха на петия етаж. Натали ги покани на вечеря по-късно, но Елоиз бързо отговори, че отново щели да излизат. Очевидно младежите искаха да са сами. По-късно Натали спомена на съпруга си, че е видяла Елоиз и Брад.

— Смяташ ли, че е сериозно? — попита той.

— Доколкото може да е сериозно на тази възраст. Но са трогателни. И двамата са добри деца с отлична ценностна система и стремежи към кариера. Елоиз би могла да се хване с някой много по-лош.

— Добре — кимна Юг.

Доверяваше се на преценката на жена си, дори когато ставаше дума за дъщеря му. Липсваше му присъствието на Елоиз у дома, но знаеше, че преместването й долу бе станало точно навреме. А и обичаше да е насаме с новата си съпруга.

 

 

Септември бе изключително натоварен. Хората се прибираха от лятната си ваканция или пък пристигаха в Ню Йорк по работа и за светски събития. Повечето им редовни гости идваха и през септември. На всичкото отгоре получиха и терористична заплаха, която ги принуди да опразнят хотела. Някой бе съобщил на управата, че бомба ще избухне след час. Юг се обади в полицията, дойде сапьорско поделение и незабавно евакуираха всички. Полицията подозираше, че заплахата е фалшива, но не смееха да рискуват.

Служители чукаха по вратите на стаите, охраната бе по стълбищата, а Елоиз фучеше от етаж на стаж с баща си, за да провери дали всичко е наред и да успокои хората, които напускаха стаите си паникьосано. Дженифър, Брус и портиерът насочваха хората и след двайсет минути всички бяха навън и в безопасност на две пресечки от „Вандом“, зад полицейските барикади. Служителите на хотела разнасяха чай и кафе с количките си. Беше ранна вечер и много хора се бяха прибрали в стаите си и още не бяха отишли на вечеря. Натали пристигна от службата си тъкмо когато извеждаха гостите от хотела. След като ги оставиха на безопасно място, Елоиз звънна на Брад и му разказа за случилото се. Двамата говореха непрестанно и си изпращаха съобщения по цял ден.

— Искаш ли да дойда да помогна? — предложи Брад, а Елоиз одобри идеята.

— Разбира се, стига да нямаш нищо против.

Той се появи след половин час и се изненада, когато видя огромната тълпа на улицата. Някои от гостите очевидно бяха разстроени. Държаха да узнаят кога ще могат да се приберат по стаите си. Брус и хората от охраната успокояваха хората, а келнерите от румсървис поднасяха кафе, чай и бутилки с вода. Мнозина имаха планове за вечерта и нервничеха, а неколцина бяха по хавлии. Сапьорското поделение проверяваше хотела стая по стая.

Докараха и храна, и Брад помогна на Елоиз и келнерите да раздават сандвичи и бисквити. Държеше се мило с всички и ги успокояваше. Никой не изглеждаше ядосан, но доста гости бяха притеснени. Юг бе благодарен, че се бе случило в хубаво време, а не през зимата, както бе станало веднъж преди. Всички хотели бяха уязвими за подобни заплахи в наши дни.

Три часа по-късно полицията заяви, че хотелът е чист, и пусна гостите да се приберат. За всеобщо облекчение заплахата се оказа фалшива. След като хората се прибраха по стаите си, Брад се качи в апартамента на Елоиз. Бяха сред последните, които напуснаха улицата. Той бе впечатлен от хладнокръвието на Елоиз, която се справяше чудесно по време на криза. Явно си бе избрала подходящата кариера. Тя пък мислеше същото за него. Брад бе спокоен и услужлив и се справяше отлично с хората.

— Беше забавно — призна той смутено.

Вълнението му харесваше, както и възможността да помогне на Елоиз.

— Не го казвай на баща ми — засмя се тя. — Той мрази подобни неща. Те разстройват хората. И са нужни доста усилия да компенсираш тревогите им. Вероятно няма да платят за нито една от стаите тази вечер. Просто си длъжен да ги зарадваш, макар вината да не е твоя.

Елоиз се бе проснала на канапето до него и изглеждаше изтощена. Беше стояла навън в тъмносиния си костюм и с обувки с високи токчета цяла вечер. Изглеждаше много компетентна, официална и по-възрастна, отколкото беше. За Брад понякога бе трудно да повярва, че тя е едва на двайсет и една, но сега, след като свали сакото и разпусна дългата си коса, си пролича колко е млада. Сякаш и луничките й изпъкваха по-ясно. Беше се превърнала от жена в дете само за няколко секунди. Брад се усмихна и я целуна, а тя се разтопи в прегръдката му.

— Изглеждаш невероятно секси, когато си разпуснеш косата — прошепна той.

Внезапно след преживяното тази вечер и двамата бяха обзети от лудо желание. Вълнението от последните няколко часа се превърна в див глад и страст. Възбудата им нарастваше вече два месеца. След миг се любеха на пода. По взаимно съгласие бяха чакали този момент дълго време и вече нищо не можеше да ги спре. После свършиха изтощени, останали без дъх и безумно щастливи.

— Мили боже! Какво стана? — възкликна Брад и я погледна в очите.

Беше го заляла вълна от бурна страст, каквато не бе изпитвал никога преди. А и усещаше, че вълната отново се надига.

— Желаех те адски много — призна Елоиз.

Двамата се надигнаха със смях, втурнаха се към спалнята и се метнаха в леглото. Връзката с Брад беше прекрасна. Не притежаваше нищо от напрежението, а впоследствие скуката и нечестността, които бе преживяла с Франсоа в Париж. Новата й любов бе абсолютно различна и двамата си подхождаха във всяко отношение. Елоиз обичаше да слуша разказите му за университета, а той се вълнуваше от хотела, но най-вече от нея.

Любиха се още два пъти и Брад прекара нощта при нея за първи път. Трябваше да става рано за училище на следващата сутрин и Елоиз му поръча закуска, после нахлузи спортния си екип и го изпрати до метрото. Връщаше се в хотела, когато се сблъска с баща си и Натали, които слизаха от асансьора, облечени спортно. Беше седем сутринта.

— Какво правите навън толкова рано? — попита Елоиз импулсивно.

Баща й избягна да я погледне, а Натали доби смутен вид.

— Имам среща рано сутринта — отговори тя след кратка пауза, но не беше издокарана за среща.

Натали винаги се обличаше безукорно елегантно за срещите си, а сега носеше джинси, фланела и сандали. Съвсем нетипично за нея. А и двамата очевидно бързаха. Натали каза, че ще й се обади по-късно. Юг вече бе навън и момичето се качи горе, за да вземе душ. Беше прекарала невероятна нощ с Брад. Той й написа съобщение малко по-късно, в което й казваше, че я обича и че тя е най-прекрасната жена в света. Не за първи път й казваше, че я обича, но сега се бяха любили за първи път. И беше страхотно. Единственото, което Елоиз искаше сега, бе още секс.

 

 

Натали погледна Юг нервно, когато се качи в таксито.

— Мислиш ли, че Елоиз знае нещо?

— Не — отговори той и я прегърна. — Не мисля, че дори би могла да си го представи. А и не вършим нищо нередно.

Натали бе чакала това цял живот, макар да не си бе давала сметка. Юг й правеше хормонални инжекции от три месеца, а сега отиваха в клиниката, за да й имплантират четири ембриона. Бяха взели яйцеклетки от нея и днес щяха да ги имплантират, оплодени със спермата на Юг. После щяха да чакат да видят какво ще стане и дали тя ще успее да задържи ембрионите.

Натали бе ужасно нервна и се разплака, когато пристигнаха в клиниката. Но не защото бе уплашена, а тъй като ужасно й се искаше да забременее. На нейната възраст статистически имаха шест до десет процента шанс за успех, което не бе много, но си заслужаваше да се опита. Бяха обсъждали това в продължение на няколко месеца, след като Юг й предложи да се оженят. Никога преди Натали не бе искала бебе, но сега, когато бе влюбена в него и вече омъжена, само за това мислеше. Юг щеше да е щастлив и без деца, но се чувстваше задължен към нея. Той си имаше Елоиз и тя му бе достатъчна. Дори му се струваше малко странно да започва отново да се грижи за бебе или за няколко, ако всички ембриони оцелееха. Вече беше на петдесет и четири, а Натали — почти на четиресет и две. Тази сутрин щяха да й имплантират четири ембриона. Бяха решили, че това е подходящият брой. Ако ембрионите бяха повече, можеше да е опасно и за нея, и за бебетата. Натали щеше да е доволна и само на едно, щом е дете на Юг. Бяха се разбрали да не казват нищо на Елоиз, за да не я разстроят отново. Бяха й нужни шест месеца, за да се примири с мисълта за брака им, и не искаха да клатят лодката отново, особено ако усилията им не се увенчаеха с успех. Щяха да й кажат само ако Натали забременееше.

Тя се молеше това да стане и дори бе палила свещи в църквата.

Имплантираха й четирите ембриона със специален катетър. Час по-късно се върнаха в хотела. Бяха й наредили да остане в леглото днес и да си почива няколко дни, да не спортува, да не вдига нищо тежко, да не взема гореща вана. Трябваше да продължи да взема прогестерон и можеше да си направи тест за бременност след две седмици. После щяха да я изследват с ултразвук, за да видят колко ембриона са оцелели. Очакването изглеждаше безкрайно. Бяха предупредени и че може да са нужни няколко опита. Много хора не успяваха преди третия или четвъртия, ако можеха да си го позволят. Процедурата бе много скъпа, което не бе проблем за тях, но най-големият им страх бе, че може да не стане нищо. Натали беше откачила от желание да забременее с детето на Юг.

Той я настани в леглото, наведе се и я целуна.

— Сега ти и бебета ни трябва да останете тук — каза й нежно. — Не ставай от леглото.

— Няма — обеща тя и стисна ръката му.

Юг бе невероятно мил и сега тя се чувстваше още по-близка с него. Знаеше, че се бе съгласил само заради нея. Мисълта да стане и да изгуби детето я ужасяваше, затова остана в леглото цял ден. Гледа стари сериали и си поръча храна от румсървиса. По-късно Елоиз й звънна по телефона.

— Накъде бързахте с татко тази сутрин? — попита тя любопитно.

— Имах среща с клиент в не много порядъчен квартал и баща ти предложи да ме придружи. Не исках да вземам колата или да се озова там без такси.

Прозвуча достоверно и Елоиз се хвана.

— Къде си сега? В офиса ли?

— Не. Върнах се след срещата. В леглото съм. Мисля, че ме хваща грип.

— О, това е лошо. Поръча ли си нещо от румсървис?

— Да. Пилешка супа. Чувствам се малко по-добре. Просто станах прекалено рано.

Натали бе твърдо решена да изпълни нарежданията и да си почива. Ръководеше работата в службата си по телефона.

— Искаш ли да ти изпратя още нещо? — предложи Елоиз, но Натали отказа.

— А ти какво правеше навън толкова рано? — попита тя. — Надявам се, че не си тичала в парка по това време. Ужасно опасно е — предупреди я, тъй като беше забелязала спортния екип, но Елоиз се изкикоти.

— Не, изпратих Брад до метрото.

Нямаше нищо против Натали да узнае тайната й. Приятно й беше да си споделя с жена. Беше много по-откровена с Натали, отколкото навремето с Дженифър, но пък сега бе доста по-голяма, а и Натали беше по-близо до нея по възраст.

— Той прекара нощта с мен — призна тя.

Каза го едва ли не гордо и личеше, че е страшно влюбена.

— За първи път ли ви беше?

Натали се трогна от доверието на Елоиз и си помисли, че новината е страхотна. Харесваше й Брад и Елоиз да бъдат двойка.

— Да, изчакахме до снощи. Бомбената заплаха ни развълнува. Качихме се горе и край.

Натали се усмихна весело, докато я слушаше.

— Е, ако това има значение за теб, одобрявам връзката ти.

— Благодаря. Само не казвай на татко. Не искам да споделям подобни неща с него. Може да се разстрои.

Юг не хареса особено Франсоа, макар да го бе приел. Елоиз все още беше малкото му момиченце.

— Остава си между нас — увери я Натали.

Ужасно й се искаше да сподели с Елоиз новината за инвитро оплождането, но бе прекалено рано.

— Виждала ли си баща си днес? — попита, тъй като се чувстваше самотна в апартамента.

— Да. Беше в кабинета си и пишеше извинителни писма на гостите. А и стоя доста време във фоайето. Успокояваше хората и им се извиняваше. Гостите не се оплакваха, но все пак не са и доволни от случилото се. Не искаме обаче да мислят, че всеки път, когато отседнат тук, ще има бомбена заплаха. Все пак повечето хора се радваха, че сме ги евакуирали и не сме рискували. По-добре да изтърпиш малко неудобства, отколкото да те взривят — изтърси тя и Натали се засмя.

— Да, и аз така си мисля.

Радваше се, че днес не ги заплашва нищо. Не искаше да става от леглото.

— Ще ти звънна по-късно, за да видя как се чувстваш — обеща Елоиз и се върна на работа.

Юг се качи по-късно от обичайното тази вечер. Беше се трудил усърдно цял ден, за да заличи лошите спомени от бомбената заплаха.

— Как си? — разтревожено попита жена си.

Знаеше, че ако тя забременее, особено с няколко бебета, непрестанно ще се тревожи за нея. Беше си сериозна работа, особено на нейната възраст.

— Чудесно. Нищо странно. Само леки болки.

Бяха я предупредили за болките и тя не се притесняваше. Натали му се усмихна широко и той се наведе да я целуне. Цял ден си беше мислил какво ли ще е да имат дете, което да тича наоколо, или пък повече от едно. Започваше да харесва идеята. Караше го да се чувства по-млад.

Два дни по-късно Натали се върна на работа и животът потече в обикновения си ритъм. Тя ходеше в службата си всеки ден. Двете седмици преди теста за бременност й се сториха цяла вечност. Бяха й казали, че може да си направи теста и у дома, а после щеше да отиде в клиниката за ултразвук и кръвен тест. А след като бременността се потвърдеше, щяха да я прехвърлят на акушер-гинеколог. Тяхната работа бе да й помогнат да забременее, а не да наблюдават развитието на бременността й.

Тя си купи тест и го прибра в чекмеджето в банята в очакване на големия ден. Беше толкова нервна, че след като се изпишка върху лентичката, седя в банята и плака в очакване на новината. Щеше да е ужасно разочарована, ако не се получеше, и зашеметена от изненада, ако станеше. През последните две седмици едва бе посмявала да се надява, но само за това мислеше. Стараеше се да не говори много по въпроса с Юг, но и той мислеше за същото.

Натали стисна лентичката в треперещата си ръка и погледна часовника. Беше време. Всъщност бе минала дори минута повече, а тя още не бе погледнала. Накрая затаи дъх и сведе очи. Вторачи се в лентичката изумено и избухна в сълзи. Видя две плътни розови линии, точно както пишеше в инструкциите. Беше бременна!