Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel Vendome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Хотел Вандом

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-481-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2530

История

  1. — Добавяне

18.

И двамата се заеха с работата си веднага щом пристигнаха в Ню Йорк. Юг трябваше да се справи с обичайните тежки ситуации в хотела — спорове между служители, заплахи със съдебни дела, профсъюзни проблеми, пристигащи важни гости. Елоиз пък пое дежурства на рецепцията. Дипломата й все още беше в куфара, но бездруго тук не й трябваше. Помогна на новодошъл гост, чийто багаж бе изгубен от авиолиниите, смени апартамента на гостенка, недоволна от този, който й бяха дали. Трудно бе да повярваш на жената, защото бе настанена в един от новите апартаменти, но тя твърдеше, че зеленият цвят я изпълвал със страхове и й причинявал мигрена, а пискюлите на завесите били зелени. Елоиз успя да смени апартамента й с този на гост, който още не бе пристигнал. След полунощ й се наложи да вика лекар за посетителка, чисто петгодишно дете бе вдигнало висока температура. После пък повика охраната, за да разрешат спор между двама пияни на четвъртия етаж, без да се обаждат в полицията, за да не се озоват на шеста страница на „Ню Йорк Поуст“. Към два през нощта се скара на хората от румсървиса, които не вдигаха телефона, после обясни на друг посетител защо гишето за услуги не бе отворено в пет сутринта. Елоиз приключи работа в седем и се чувстваше абсолютно скапана, когато се качи в апартамента на баща си и завари там Натали. Не я беше виждала от предишния ден, но беше толкова изморена, че не успя да се ядоса. Двамата с баща й закусваха спокойно. Елоиз профуча покрай тях с небрежен поздрав. Мразеше погледа на баща си, когато той гледаше годеницата си. Имаше вид на човек, готов да се разтопи всеки момент. Според нея бе абсурдно мъж на неговата възраст да е толкова влюбен.

— Как мина снощи? — спря я той.

— Добре. Имахме неприятна ситуация на четвъртия етаж. Семейство Морети вдигна шумен скандал и хората от съседните стаи искаха да викат полиция.

— Ти как постъпи? — загрижено попита Юг.

— Изпратих „Дом Периньон“ на всички, които се оплакаха. Брус прекара около час със семейство Морети. Очевидно господинът издрънкал някакви обиди по адрес на тъща си. Брус остана при тях, докато господин Морети заспа, а ние дадохме на госпожата безплатна стая на друг етаж. Не знаех какво друго да направя. В два след полунощ виках лекар за шестстотин и деветнайсет. Детето там имаше ушна инфекция и сериозна настинка.

— Справила си се чудесно — похвали я баща й.

През последните две години Елоиз бе научила, че в хотелиерството дипломацията и хитростта бяха не по-малко важни от услугите и че човек трябва да реагира светкавично. Биваше я в това и инстинктите й работеха безпогрешно.

— Семейство Морети се нуждаят от психоаналитик — подхвърли тя, като свали униформеното си сако и го метна на близкия стол.

Беше събула обувките си до вратата. Едва тогава погледна Натали. Сватбата беше след по-малко от четири седмици, а собственото й празненство — само след няколко дни.

— Как върви подготовката за сватбата? — попита Елоиз.

Натали се усмихна, после въздъхна.

— Снаха ми си счупи глезена на кънки миналата седмица. А двете ми племеннички се разболяха от мононуклеоза и сигурно няма да дойдат. В Холандия очакват стачка на авиокомпаниите, така че цветята може да не пристигнат. Още не сме определили менюто, а баща ти не иска сватбена торта. В добавка трима от клиентите ми искат да завърша домовете им през тази седмица, докато те отсъстват от града. С изключение на тези неща, всичко е наред.

Елоиз не можа да не се засмее на думите й. Сега, след като бе получила дипломата си и бе прекарала три дни насаме с баща си в Лозана, тя изглеждаше поомекнала. Натали се радваше, че не бе придружила Юг в Швейцария. Даваше си сметка, че Елоиз щеше да гледа на нея като на натрапница, ако беше дошла.

— Звучи точно като три седмици преди важния ден. Повечето гадории обикновено стават през последните няколко дни. Засега се справяш добре.

Елоиз говореше с Натали по-мило, отколкото през последните месеци, и Юг се усмихна. Времето, което бяха прекарали заедно в Лозана, й се беше отразило добре.

— Не съм убедена, че това ме успокоява — въздъхна Натали.

Изглеждаше изнервена и бе отслабнала, но гледаше Юг с щастливи очи. Бъдещата й доведена дъщеря все още я плашеше, но оцени, че сега се държеше по-дружелюбно отпреди. Или може би просто бе изморена от дългата нощ и полета предишния ден и нямаше енергия да я нагрубява. Натали не беше сигурна. Все още не можеше да й се довери след яростта й през последните месеци.

— Сали ще ти помогне. Тя е страхотна. Може да се справи с всичко — успокои я Елоиз. — Веднъж намери равин само за половин час, когато ангажираният не се появи. За щастие човекът си караше медения месец в нашия хотел и тя го изкара от леглото му, после повика познат певец. И сватбата мина отлично. А ти пък защо не искаш торта? — обърна се към баща си с неодобрителен поглед.

— Изглежда ми глупаво. Може би съм присъствал на прекалено много сватби. Пък и никога не съм харесвал сватбените торти. Предпочитам истински хубав десерт.

— Трябва да има торта. Може да си поръчаш отделно десерт, но трябва да имаш и торта — скара му се тя, грабна кексче от масата и го изяде, докато отиваше към стаята си.

Беше толкова изморена, че едва мислеше.

— Връщам се на работа в три часа. Графикът на рецепцията е адски скапан — подметна през рамо, после влезе в стаята си и затвори вратата, но този път не я затръшна.

Натали погледна Юг изненадано, когато вратата се затвори леко.

— По-добре е, нали? — попита.

— Може би — меко отвърна той.

Чудеше се дали Елоиз ще се нанесе в новия си апартамент след сватбата. Лично той самият би предпочел да остане сам с Натали. Елоиз обаче засега не обелваше и дума за преместването си, може би просто за да дразни бъдещата му жена.

— Мисля, че още се страхува да не ме изгуби — прошепна. — Обясних й, че това е невъзможно. Не можеш да ме откраднеш от нея, а знам, че и не искаш. Но благодарение на майка й аз съм единственият й близък през последните седемнайсет години. И това те превръща в по-голяма заплаха, отколкото би била при други обстоятелства.

Натали кимна с разбиране. Бяха говорили по въпроса и преди и тя схващаше положението. Макар че държането на Елоиз бе отвратително през последните шест месеца, Натали се надяваше момичето да се успокои.

— Майка й не дойде ли на дипломирането?

— Разбира се, че не. Беше на почивка във Виетнам с Грег, макар да знаеше датата на тържеството от година. Но би го пропуснала и за да отиде на фризьор или да си направи нова татуировка — ядосано процеди Юг.

— Това е тежко за Елоиз. Не можеш да си обясниш защо родителите ти не са до теб, когато би трябвало да бъдат. Ако са починали, имат оправдание. Но ако са живи и не се появят, просто разбираш, че не им пука за теб. Трудно е да се чувстваш обичан след подобно нещо. Родителите наистина могат да ти нанесат сериозни щети — каза Натали мъдро.

— Опитвах се да компенсирам това през всички изминали години. Мириам никога не беше на линия. Понякога си мисля, че липсващият родител може да причини повече зло, отколкото другият да направи добро.

Натали кимна, после заговори за сватбената торта и му напомни думите на дъщеря му.

— Добре, добре. Ще има сватбена торта. Ти ще я избереш. Аз ще си поръчам нещо друго за десерт. Смятам, че сватбените торти са кичозни и глупави. И не съм съгласен да участвам в оная дивотия с размазването на парче торта по лицето на младоженеца.

Юг беше истински европеец и това му се струваше дивашки обичай, който никога не бе разбирал и одобрявал.

— Можеш да ми подадеш парче торта с вилица — добави той.

— Обещавам — отвърна Натали доволно.

Тя искаше да спази всички обичаи и традиции, дори суеверията. Нещо назаем, нещо синьо. Имаше жартиер от синя дантела и дори пени за обувката си. Беше чакала тази сватба години. Дори беше загубила надежда, че някога ще се омъжи, докато Юг не се появи. Затова сега възнамеряваше да се наслади на тържествения момент. Юг я разбираше и бе трогнат, затова й отстъпваше за всичко, освен за тортата.

— Само не ме карай да опитвам петнайсет различни торти в кухнята, както правят останалите булки. Поръчай каквато искаш.

Натали се бе спряла на торта от шоколадов мус с маслена глазура, марципанови панделки и свежи цветя. Това беше сватбата мечта, затова влагаше всичките си усилия. Роклята й също беше прекрасна. Не изглеждаше неподходяща за жена на нейната възраст. Беше семпла и елегантна и Натали се надяваше да вземе акъла на Юг. Знаеше, че той бе виждал безброй сватби и булки в хотела, и искаше тя да е най-красивата.

След час и двамата излязоха, за да започнат работа. Натали трябваше да се види с нови клиенти. Беше обещала да огледа и една от хотелските стаи, където бе станало наводнение, което даваше чудесна възможност за ново обзавеждане. Юг пък имаше десетина срещи в графика си, а после трябваше да присъства на събрание на хотелската асоциация, на която бе почетен председател от години. Това бе полезен начин да поддържаш отлични връзки със собствениците и управителите на другите хотели. Елоиз се върна на рецепцията в три часа.

Следващите дни бяха също така претоварени. Елоиз едва намери време да се подготви за празненството си. Сали се справи с всички подробности по подредбата. Залата беше украсена в бяло и златно, с бели цветя на всяка маса и златни балони, висящи от тавана. Баща й бе наел фантастична група и всичките й приятели останаха до четири сутринта. После им поднесоха закуска в по-малка зала. Елоиз призна, че никога не е присъствала на по-хубаво тържество. Баща й искаше да я награди за работата й в колежа. Освен това държеше да я накара да се чувства специална, а не пренебрегната заради сватбата.

Юг и Натали изчезнаха дискретно към единайсет и оставиха младежите да се забавляват. Оказа се, че рожденият ден бе щастлива подготовка за сватбата. Натали прекара чудесно, а и Елоиз бе много по-мила с нея след дипломирането си. Разсъждаваше по-зряло и очевидно не бе толкова ядосана на баща си и бъдещата му съпруга. Май най-после бе разбрала, че няма да изгуби баща си. Не се радваше на сватбата му с Натали, но вече не възнамеряваше да превърне живота й в ад. А и бе малко засрамена от предишното си поведение. Беше го признала пред Дженифър.

Натали прекара седмицата преди сватбата в умуване как да настани всички гости по най-добрия начин. Въпреки празничния уикенд очакваха над двеста души. Натали бе изнервена, защото никога не бе организирала подобно важно събитие. Тази работа й се стори много по-тежка от обзавеждането на апартамент или къща. Разчиташе на хотелския персонал за съвети, защото не искаше да безпокои Юг с проблемите си. Той си имаше предостатъчно работа, пък и желанието й бе да го изненада.

Репетицията с последваща вечеря щеше да се състои вечерта преди сватбата. Щяха да присъстват семействата на новобрачните и хората, които не живееха в града. Единственото семейство на Натали се състоеше от брат й, жена му и децата им, а Юг си нямаше никого, освен Елоиз. Но все пак очакваха шейсет гости. Трябваше да изберат цветята, да се вземат решения за менюто и вината, както и да се подредят картичките с имената по масите. Натали имаше чувството, че е пълководец, който непрестанно разглежда карти и списъци, носеше със себе си и радиостанция, за да може да се обажда на Сали по всяко време. Беше освободила Елоиз от всички задачи, но я покани на моминското си парти. Елоиз отказа с оправданието, че е на работа, което не беше лъжа. Но всъщност не искаше да празнува женитбата на баща си. Щеше да е лицемерно от нейна страна, а и смяташе за срамно да наблюдава как жени на средна възраст подаряват секси бельо на Натали, с което да съблазнява баща й.

Служителите мъже бяха организирали ергенски купон за Юг миналия месец, с мароканска храна и танцьорки на кючек. Поканиха и членовете на хотелската асоциация. Ергенското парти бе забавно и Юг танцува с няколко от момичетата. Никой не се изложи и не направи нищо засрамващо, както ставаше на другите ергенски купони в хотела, на които викаха проститутки.

В деня преди сватбата Натали бе нервна развалина. Беше наела стая на друг етаж, където да окачи роклята си и да направят прическата и грима й. Отиде на масаж, маникюр и педикюр. Елоиз я видя преди обяд при фризьорката, където седеше с маска на лицето. Отби се да я поздрави и Натали отвори очи, когато чу гласа й.

— Как върви? — любезно попита Елоиз.

— Ужасно — оплака се Натали, като се опитваше да не отваря уста прекалено много, за да не напука маската от зелена глина. — По лицето ми избиха пъпки. Стомахът ми е разстроен. Певецът замина за Лас Вегас и няма да дойде. Иска ми се да бяхме избягали — добави тя, готова да се разплаче.

— Всичко ще е наред — увери я Елоиз. — Просто се успокой.

И тогава, с въздишка, тя се примири. Знаеше много повече за тези неща от бъдещата си мащеха, но досега не бе направила нищо, за да й помогне.

— Искаш ли да поговоря със Сали? — предложи.

Натали се вторачи в нея и кимна.

— Би ли го направила? Нямам представа какво върша и съм толкова нервна, че май ще откача.

— Ще се отбия в кабинета й след няколко минути — обеща Елоиз усмихнато. — Сега се съсредоточи върху косата и ноктите си и остави всичко друго на нас. А после си дремни.

Натали кимна и се загледа в нея. Стори й се, че войната най-после бе приключила. Не беше съвсем сигурна в това, но не бе чувала оръдейни изстрели, откакто Юг и Елоиз се върнаха от Лозана.

След половин час Елоиз бе горе със Сали и двете преглеждаха плановете за сватбата. Повечето неща бяха направени и тя и компетентната управителка обсъдиха какво още остава, внесоха някои промени за разположението на масите и размерите на покривките. Смениха столовете по настояване на Елоиз. Избраха най-красивите.

Репетицията бе отменена, тъй като роднините на Натали щяха да пристигнат по-късно вечерта. Елоиз помоли Сали да изпрати всички цветя за Натали и снаха й в апартамента, в който дизайнерката държеше роклята си. А стръкчето момини сълзи за ревера на Юг трябваше да отиде в неговия апартамент, а не в нейния. Внезапно Елоиз осъзна, че вече не й прилошаваше, когато помислеше за сватбата. Беше се успокоила и искаше да помогне.

— Ами ти? — предпазливо попита Сали. — Ще носиш ли букет?

Досега не смееше да говори с момичето за сватбата, но явно Елоиз вече искаше да участва.

— Няма да участвам в церемонията — отвърна Елоиз смутено.

— Така ли? — изненада се Сали.

Не попита Елоиз защо няма да участва. Знаеше. Както и всички останали в хотела. Елоиз не бе пазила в тайна враждебните си чувства към бъдещата си мащеха и сватбата.

— Баща ми ме помоли да му стана кума.

Традицията бе повече европейска, но тя така и не даде отговор на баща си, а и той не бе настоял. Юг щеше да е благодарен, ако дъщеря му изобщо дойдеше на сватбата, защото не бе сигурен дори в това — бе го заплашвала неведнъж, че няма да присъства. Сега Елоиз се замисли и погледна Сали, с която бяха приятелки, откак бе съвсем малко дете.

— Май няма да е лошо да поръчаш стръкче момини сълзи и за мен. Ще го закача на роклята си.

Момините сълзи щяха да покажат, че тя е от страната на младоженеца, а и бездруго бяха любимите цветя на Елоиз. Страшно й харесваше, когато булките ги избираха за букетите си. Натали щеше да носи букет от бели орхидеи, които отиваха на роклята й.

След като приключиха с подробностите, и двете се почувстваха доволни. Бяха оправили всичко, за което Натали се бе притеснявала. Сега Елоиз държеше всичко под контрол. Обичате сватбите и я биваше в подробностите.

После тя се качи горе в апартамента за обедната си почивка. Натали тъкмо се бе прибрала и лежеше на канапето. Имаше вид на болен човек.

— Добре ли си? — попита я Елоиз загрижено, доволна от работата, която двете със Сали бяха свършили.

— Не. Пълна развалина съм. Видя ли се със Сали? — паникьоса се отново Натали.

— Всичко е под контрол. Дори не мисли повече по въпроса. Живей си спокойно до утре. Какво ще облечеш довечера?

Елоиз още не бе мислила за собствения си тоалет. Не си бе купила нищо за сватбата, тъй като досега не бе сигурна, че ще присъства.

— Синя сатенена рокля — отговори Натали. — Цветята по масите също са сини.

— Знам. Тъкмо огледах всичко — усмихна се Елоиз. — Искаш ли чаша чай?

Натали кимна благодарно, когато тя й подаде чаша „Ърл Грей“. Елоиз бе различен човек сега и Натали се впечатли. Юг се оказа прав — дъщеря му се бе успокоила.

— Мисля, че майките са за това, да те успокояват, да се погрижат за теб, да ти помогнат — каза Натали, като отпи от чая. — Макар че моята никога не го правеше. Беше строга и студена, държеше се с нас, сякаш бяхме непознати. Струваше ми се, че никога не си е събличала дрехите, за да прави секс или да роди. Беше студена като лед.

Елоиз се усмихна на описанието и се замисли за собствената си майка и откачения й начин на живот.

— Баща ми почина, когато бях на дванайсет. Тогава майка ми ме изпрати в пансион и почти не се виждахме. Тя се премести в Европа и ме канеше на гости за две седмици годишно заедно с брат ми. Почина, когато бях в колежа. Имах чувството, че отивам на погребението на съвсем чужд човек. Никога не станахме близки, а и тя нямаше желание да се сближи с мен. Почти не познавах и брат си, докато не завърших колежа, но сега сме добри приятели. Той е десет години по-възрастен от мен. Майка ни беше пълна загадка и за двама ни. Беше от хората, които не трябва да раждат деца, но го правят, защото така е редно. Веднага щом баща ми почина, тя се отърва от мен. Брат ми вече бе в пансион и почти не го виждах, докато учеше в университета. Нямам представа какъв ли е бил животът на майка ми след смъртта на баща ми. Винаги съм се чудила дали с имала приятел. Надявам се да е било така. Говорехме си само за времето и добрите маниери, и за бридж, тя играеше много. Появявах се в живота й само за две седмици в годината. Така че, дори и да бе жива, нямаше да ми помогне за сватбата. Благодаря ти, че говори със Сали — развълнувано каза тя.

Елоиз се усмихна мило. Беше трогната от споделеното.

— Моята майка също е доста странна. Омъжена е за рок звезда, предполагам, че татко ти е казал. Грег се дрогира много и вечно е заобиколен от откачени типове. Майка ми напусна татко заради него, когато бях на четири години, бързо роди две деца и аз бях напълно забравена. Държи се с мен, сякаш съм нечие чуждо дете и ми говори като на непозната, когато се срещнем. Мразя да ходя при нея. Виждам я веднъж годишно, ако й е удобно. Имам чувството, че се е развела и с мен, а не само с татко.

Натали долови болката на Елоиз.

— Сигурно доста те е наранила — промълви със съчувствие.

За първи път двете си говореха и споделяха тайни. Оказа се, че ги свързва нещо много силно — „Клубът на откачените майки“, както Натали го наричаше пред приятелките си. Или пък „Клубът на лошите майки“. Май имаше доста такива по света. И нанасяха поражения на собствените си деца. Натали бе ходила на психотерапия в продължение на години, за да се отърве от своите белези.

— Да, нарани ме — призна Елоиз.

— Плачех седмици наред след срещата с майка ми — продължи Натали. — Ужасно е да кажа подобно нещо, но ми олекна, след като почина. Не можеше да ме разочарова повече. По-лошо е, когато са живи и не искат да те видят, или се държат, сякаш не помнят коя си. Мразех това.

— И аз мразя да се виждам с майка ми — съгласи се Елоиз.

За нея бе истинско облекчение да говори откровено по темата и да признае истинските си чувства. Не обичаше да обсъжда това с баща си, тъй като само споменаването на името на Мириам го разстройваше, а пък самата Елоиз смяташе, че е нелоялна към майка си, когато се оплакваше от нея.

— Винаги боли. И винаги се чувствам пренебрегната, когато съм там. Нещо като нежелана гостенка или напълно непозната. Не разбирам как е могла просто така да си тръгне, но е факт. Не е много добра и с другите си две деца, които са разлигавени келеши — добави.

— Просто е такъв тип човек — обясни й Натали. — Не става дума дали ти си направила нещо нередно или не. Нужни ми бяха години да го разбера, но такива хора нямат какво да дадат. На никого. Винаги мислят само за себе си.

— Да — кимна Елоиз замислено, сякаш тъкмо бе схванала нещо.

— По тази причина съм се страхувала да имам деца, боях се, да не би да стана като нея. Не искам да причиня на никого онова, което тя ми причини — честно призна Натали.

— И аз изпитвам същото — довери й Елоиз. — Татко е страхотен баща, но е странно да имаш само един родител, а другият да е някъде далеч и да не те иска. Мразех да обяснявам това на приятелките си, макар че за известно време те се впечатляваха от Грег. Но той е пълен кретен.

— Е, поне си имала баща си — напомни й Натали и момичето кимна.

А сега трябваше да го дели с тази жена. Но това вече не й се струваше толкова лошо. Разбираше защо баща й я обича. Тя беше честна, искрена и грижовна. Осъзна също, че Натали никога не си бе изпуснала нервите през последните шест месеца, независимо колко лошо се бе държала самата тя. А това говореше много за нея.

— Не бях близка и с баща си, той бе още по-студен от майка ми — добави Натали. — Мисля, че и двамата мразеха деца.

— Татко е страхотен — заяви Елоиз.

Двете се спогледаха и се усмихнаха широко една на друга.

— Благодаря ти, че ми помогна със сватбата. Наистина съм уплашена — каза Натали.

Елоиз изпита искрено съжаление към нея. Вече не й се струваше като опасен враг, а самотна жена, която бе имала ужасни родители, и бе благодарна, че е намерила Юг. Елоиз можеше да се разбере с тази жена, която нямаше нищо общо със страшната Мата Хари, от която се бе опасявала.

— Сватбата ще е прекрасна — увери я Елоиз. — Обещавам ти. А ако възникне проблем, аз ще се погрижа.

И бе напълно способна да го направи, със или без помощта на Сали. Сега, след като двете с Натали бяха споделили толкова интимни неща, чувстваше силна връзка с нея.

— Просто се отпусни и се забавлявай. Това е твоят специален ден.

— Нямах представа, че сватбите са толкова стресиращи и сложни. Оплетох се като пате в кълчища — ухили се Натали. — Не мислех, че ще се омъжа, затова не научих нищо за организацията.

— Сватбите не са толкова трудни, просто трябва да внимаваш за подробностите — небрежно каза Елоиз. — Обзавеждането е много по-сложно, а ти страхотна в него. Между другото, влюбена съм в апартамента. Свършила си чудесна работа. Всичките ми приятели ми завиждат.

Натали я погледна зарадвана.

— Беше забавно — каза тя и се надигна от канапето.

Изглеждаше много по-добре, отколкото преди. Искаше й се да прегърне Елоиз, но не смееше да прекрачи границата. През последните два часа бяха постигнали страхотен напредък и тя не искаше да го съсипе.

— Трябва да се връщам на работа. Ще се видим довечера — каза Елоиз, като си облече униформеното сако и нахлузи обувките си. — И не забравяй, единственото, което трябва да направиш, е да изглеждаш красива и да се забавляваш. Остави всичко друго на нас. Не се страхувай и не се тревожи за нищо.

— Благодаря ти — трогна се Натали.

Минута по-късно Елоиз се върна на рецепцията. А малко след това Юг влезе в апартамента.

— Какво правиш тук? — изненада се, когато видя Натали, която изглеждаше леко замаяна.

— Опитвам се да си поема дъх — честно отговори тя. — Поговорих си чудесно с Елоиз.

— За какво?

Юг изглеждаше изненадан и доволен, когато седна на канапето до бъдещата си съпруга. Харесваше му, че Натали скоро ще е негова съпруга, и нямаше търпение това да стане.

— За майките ни. Моята също не беше сладурче. Разказах й за нея, а тя ми разказа за своята. Различен вид и начин на живот, но еднакви хора. Влюбени в себе си. Жени, които никога не би трябвало да раждат деца.

Юг кимна. Бе се опитвал да компенсира липсата на Мириам в продължение на години и бе сигурен, че другите й две деца ще бъдат пълен провал или наркомани като баща си.

— Беше ми приятно да си побъбря с нея. Всъщност тя е много сладка. И ми помага със сватбата — добави Натали с благодарност. — Държа се чудесно с мен.

От очите й бликнаха радостни сълзи. Облекчението й беше огромно. Последните шест месеца, през които бе обект на омразата на Елоиз, бяха изключително тежки. Дори се бе върнала при психоаналитика си заради това.

— Радвам се, че сте се сприятелили — каза Юг, който също изпитваше облекчение. — Между другото, изглеждаш великолепно. Какво ще правиш сега? — попита, като свали сакото си.

— Нищо. Защо? Възнамерявах да подремна малко. А в пет часа отивам на масаж.

— Идеално. Срещата ми за три часа тъкмо бе отменена. Отивам да се подстрижа в шест. И аз имам нужда от дрямка.

Погледна я дяволито и Натали се засмя. Втурнаха се в спалнята като деца. Надписът „Не безпокойте“ вече висеше на вратата. Дрехите им се свлякоха за секунда, после се пъхнаха в леглото и се любиха като щастливи хлапета. Натали се усмихваше радостно при мисълта, че след един ден щеше да е негова завинаги.