Даниел Стийл
Хотел Вандом (8)

8.

Натали се развихри из апартамента през октомври. Бояджиите приготвиха боите в точно подходящия нюанс. Тя държеше всичко под око, което означаваше да е в хотела всеки ден. Понякога Юг се отбиваше да види как вървят нещата или тя отиваше до кабинета му с въпроси или мостри. Не искаше да го безпокои, но и двамата използваха всеки възможен повод да прекарат повече време заедно. Той често я канеше на обяд в апартамента си и поръчваше сандвичи от румсървис. Наслаждаваше се страхотно на компанията й, а и тя изпитваше същото.

— Трябва да те помоля да свършиш малко работа и тук — каза той един ден, оглеждайки апартамента си, който не бе променян от нанасянето му тук.

Елоиз още спеше в детската си стая, пълна със сувенири от времето, когато беше малко момиченце. Куклата й от Ева Адамс все още украсяваше един от рафтовете.

— Нямам представа откъде да започна — призна той. — Но предполагам, че това ще трябва да изчака.

В момента и двамата бяха съсредоточени върху апартамента, по който Натали се трудеше, най-големия и хубавия в хотела. Юг бе изключително доволен от дребните подобрения, които тя бе направила в няколко от другите стаи, като просто добави или махна някои неща или размени мебелите и предметите. Предложи нови лампи и картини, за да осъвременят хотела, без да променят елегантната му атмосфера. Натали имаше страхотно око за подробности.

— Имаш нужда само от нова боя, малко повече светлина и вероятно нови завеси. Ще видя какво ще остане, когато завършим апартамента.

Идеята му хареса и той й се усмихна над сандвича си. Натали беше практична и делова жена с изискан вкус. Идеална комбинация. А възгледите й за живота бяха сходни с неговите. Едно от нещата, които харесваше най-много у нея, бе достойнството й. Беше честна, никога не се държеше грубо и бе мила с всички. Тя харесваше същите качества у него. Между тях съществуваше и привличане, което заличаваше положение, статут и възраст. Натали протегна дългите си крака, когато приключиха със сандвичите, и му се усмихна. Дългата й руса коса бе прибрана назад и това страшно му харесваше. Тя изглеждаше едновременно изискана и сексапилна, също като него в белите му ризи, тъмни костюми и елегантни вратовръзки.

Срещаха се и през уикендите, но далеч от хотела. Ходеха на пицария, на кино или в някой ресторант. Никой от двамата не бе сигурен дали започват връзка, но прекарваха много време заедно. Юг започна да й се обажда и нощем, преди да си легне. Тя също работеше до късно. Звъненето на телефона и гласът на Юг бяха чудесен завършек на деня й. И някак си успяваха да се сблъскат на следващия ден, неволно или не.

— Какво следва, когато приключат с боядисването? — попита Юг.

Работата отне по-дълго време, отколкото бе очаквал, макар че бояджиите действаха колкото се може по-бързо под зоркото й око и тъкмо завършваха корнизите. Апартаментът изглеждаше по-добре от очакваното, банята бе завършена с освежена боя и красив нов полилей, който Натали бе открила в склада на хотела. Използваше всичко, което вече се намираше в хотела, за да намали разходите, и Юг й беше благодарен за това.

— Сега е ред на тапицера. Поръчах нови рамки за картините. Електротехниците ще сложат новите лампи и полилеи следващата седмица. Налага се да чакаме мокета още две седмици, но после ще сме готови. Обещавам, че апартаментът ще бъде отворен за Деня на благодарността.

Натали изглеждаше доволна, а също и той. И двамата бяха съгласни, че новите картини чудесно подхождат за стаята.

Натали нямаше търпение гостите на хотела да споделят мнението си за извършената от нея работа, особено онези, които и преди бяха отсядали в този апартамент. Най-добрите клиенти на Юг познаваха апартамента добре и бяха разстроени, че не е свободен в момента. Всички твърдяха, че си е бил много хубав и преди, а управителят ги бе уверил, че ще го харесат още повече след ремонта. Юг и Натали се надяваха това да стане.

— В галерия „Армъри“ има изложба през уикенда — подхвърли Юг, когато приключиха с обяда.

Храната бе великолепна, както винаги, и макар да бяха поръчали само сандвичи, кухненският персонал бе добавил всички дребни подробности, заради които ресторантът бе прочут.

— Би ли искала да отидем? — добави той.

Вече си намираше какви ли не оправдания, за да прекарва повече време с нея. Бе готов дори да ремонтира целия хотел. Беше силно влюбен.

— Звучи забавно — усмихна се Натали. — Ще ми се да намеря нова картина за фоайето, нещо впечатляващо — добави колебливо и му обясни точно къде смята да я постави.

Юг я слушаше с щастливо изражение. Имаше чувството, че Натали се е влюбила в хотела, както стана с него навремето. Това бе вярно, но тя също така се бе влюбила и в собственика му.

— Нямам търпение Елоиз да види новия апартамент — отбеляза той усмихнато.

— Аз пък нямам търпение да се запозная с нея — отвърна Натали. — Но трябва да призная, че и малко се страхувам от срещата ни. Тя е легенда тук, повече дори и от Елоиз в „Плаза“.

— Всички тук я обичат — потвърди Юг. — Гледаха я как расте и бяха мили с нея, когато беше малка. И все още са. Тя буташе количките на камериерките, мотаеше се в кухнята или следваше инженерите и техниците. Преди се тревожех, че ще иска да стане водопроводчик, когато порасне. В този бизнес трябва да разбираш от доста неща.

— Как мислиш, че ще се почувства тя, когато узнае, че се виждаме не само заради апартамента? — попита предпазливо Натали.

Беше мислила по този въпрос през последния месец. Досега отношенията им не бяха надхвърлили нежни целувки и прегръдки, но дъщеря му бе център на живота му, а това означаваше, че за Юг щеше да е много важно дали Елоиз ще я хареса или не.

— Нека оставим това на времето. Елоиз вече е голямо момиче. Има си свой собствен живот и гадже французин, което леко ме притеснява. Мисля, че е готова да ме остави да живея собствения си живот.

— Не мисля, че има за какво да се притесняваш — каза Натали и се наведе към него, а той я целуна.

Тя се отпусна в прегръдката му и се целуваха дълго време. Привличането помежду им се усилваше, но и двамата искаха нещата да се развият по естествен начин. Не бързаха, и двамата бяха страдали преди, затова внимаваха с кого се захващат. Смятаха, че ако им е писано да са заедно, отношенията им ще процъфтят в подходящото време. Забавляваха се страхотно и откриваха нови неща един за друг всеки ден. Натали не настояваше за нищо повече и Юг харесваше въздържаността й. Тя бе абсолютно различна от всичките му досегашни връзки. И беше изключително важна за него.

— Предполагам, че е време да се връщам на работа — въздъхна той със съжаление, когато се поразгорещиха. — Имам проблеми с главния сомелиер, а не искам да го изгубя. Обещах му да поговорим и да обсъдим проблемите му. А пък един от техниците е подал молба за трудово обезщетение и заплашва да ме съди.

Юг изглеждаше наранен от отношението на техника. През последните четиринайсет години бе съден само веднъж от гостенка на хотела, която бе паднала във ваната и се бе порязала. Жената сама си беше виновна, тъй като била пияна, но Юг й плати определена сума, за да избегне лоша реклама, защото бе доста известна.

Съдебните дела бяха опасност, която ги заплашваше всеки ден от страна на гостите и служителите, да не говорим за профсъюзите. Понякога тези проблеми се превръщаха в сериозно бреме и Юг мразеше мисълта, че Елоиз ще трябва да се разправя с тях някой ден. Обичаше работата си, но успехът и репутацията на един хотел не идваха лесно, а трябваше постоянно да се пазят и поддържат. Натали осъзнаваше това все по-добре. Не беше лесен бизнес, но Юг вършеше работата си отлично и имаше дарба да се справя с хората, особено с онези, които можеха да причинят неприятности.

Беше много мил с Натали. Тя го смяташе за чудесен човек и отдаден баща. Мислеше, че бившата му съпруга е постъпила адски тъпо, като го е зарязала, особено заради дрогирана рок звезда. Грег Боунс определено не беше ангел и Натали изобщо не го харесваше.

Напуснаха апартамента заедно, след като се целунаха за последен път. Влязоха в асансьора и си придадоха делови и сериозен вид. Натали слезе на етажа на апартамента, където работеше, а Юг продължи надолу към фоайето и кабинета си. Няколко минути по-късно Дженифър се качи да види как вървят нещата. Юг бе похвалил Натали така въодушевено, че тя искаше лично да се увери в успеха. И се впечатли от майсторството, към което Натали бе подтикнала обикновените хотелски бояджии. Всичко изглеждаше първокласно и тя нямаше търпение да види крайния резултат.

— Светлината тук е много добра и това помага — скромно каза Натали.

Думите й харесаха на Дженифър. Дизайнерката не беше надута и нахална. Въпреки очевидния й талант беше скромна и здраво стъпила на земята. Дженифър й беше донесла кутия от хотелските бонбони и двете им се насладиха заедно, като коментираха колко са неустоими.

— Ако работех тук, щях да тежа триста кила. Храната е невероятно вкусна — каза Натали.

— Не е лъжа — потвърди Дженифър.

Тъй като бяха насаме, Натали реши да я попита нещо, което постоянно я тревожеше.

— Каква е Елоиз? Всички тук говорят за нея като за петгодишно хлапе с плитчици, а баща й е толкова луд по нея, че е трудно да разбереш каква е точно.

— Прилича много на баща си — замислено отговори Дженифър. — Умна е и обича хотела страстно, също като него. Това е единственият дом, който някога е имала. Няма си никого, освен баща си и вярва, че той може да ходи по вода.

— Разбирам — усмихна се Натали и си взе още един бонбон.

Наистина бяха неустоими. Бяха украсени с миниатюрни златни точици, а отгоре имаше монограм В. Произвеждаха се изключително за хотела, още една от дребните подробности, за които Юг настояваше от самото начало, дори когато не можеше да си ги позволи. Хората ги купуваха и изпращаха като подаръци, така че магазинът във фоайето носеше солидни печалби.

— Разбирам, че имат невероятно силна близост, което не е учудващо, като се има предвид, че тя е израснала без майка. Предполагам, че чувството й за собственост спрямо баща й е силно развито.

Натали любопитстваше и Дженифър го знаеше, но нямаше нищо против. И тя самата би постъпила по същия начин. Очевидно отношенията на шефа й и дизайнерката бяха станали романтични. Дженифър харесваше Натали и мислеше, че тя може би е жената, от която Юг се нуждаеше. Натали не ревнуваше от хотела — тя също го бе обикнала, а секретарката бе наясно, че това е важно за шефа. Но одобрението на Елоиз щеше да е още по-важно и Натали правилно го бе предвидила.

— Чувство за собственост? — засмя се Дженифър. — Та тя го притежава. Сърцето му е в джоба й още откакто се роди. А и беше адски сладко хлапе с червена коса, големи зелени очи и лунички. Сега е красива млада жена. Баща й и хотелът са целия й живот. С Юг е същото. Ако съм на твое място, много ще внимавам с нея. Усети ли, че може да й го отнемеш, ще се превърне в твой враг завинаги.

— Никога не бих причинила нещо такова на Елоиз, нито пък на него — тихо отвърна Натали и явно говореше искрено. — Уважавам специалните им отношения. Просто се чудя как ли ще се почувства тя, ако баща й има друга жена в живота си, макар и да не пречи с нищо на дъщеря му.

— Трудно е да се каже — откровено отговори Дженифър. — Никога преди не се е случвало. Не и сериозна връзка. Винаги съм вярвала, че за Елоиз щеше да е по-добре, ако Юг имаше жена, докато тя растеше. Нуждаеше се от майка, но сега е вече късно за това. Тя е на деветнайсет и е доста зряла. Никога не й се е налагало да дели Юг с някого. Не мисля, че очаква баща й да си намери жена сега. Но и самият той не го очакваше. Идеята е нова и за двама им. Елоиз има добро сърце, също като баща си — увери я Дженифър. — Просто е момиченцето на татко, а това е нейният свят. Всяка жена, която се влюби в него, трябва да вземе този факт предвид.

Това бе очевидно предупреждение и Натали беше благодарна за мъдростта и откровеността на секретарката.

— Благодаря ти. Яснотата определено ми помага — усмихна се и двете се зачудиха дали да си вземат и трети бонбон.

Дженифър се полакоми, но Натали устоя, което обясняваше разликата от десетина килограма между тях. Дженифър винаги имаше кутия с бонбони на бюрото си.

— Обзалагам се, че и за Юг няма да е лесно, ако се появи мъж в живота й, което все някога ще стане. Сигурно му е трудно да я гледа как расте.

— Направо го убива — заяви Дженифър. — Мислеше си, че тя ще е с плитчици завинаги, и френският хлапак, с когото се е запознала в училище, му е изкарал акъла. Иска Елоиз да се прибере у дома колкото се може по-скоро. Но не можем да задържим децата си завинаги, независимо колко ги обичаме. Аз имам едно във Флорида и едно в Тексас. Те са всичко, което имам. Освен работата ми. Но те ужасно ми липсват.

Дженифър беше на около петдесет години и отдадена на работата си. Беше се влюбила в Юг, когато постъпи в хотела, но превъзмогна чувствата си бързо, след като видя, че той е истински професионалист със служителите си. Уверенията му, че тя е най-добрата секретарка, която е имал, достатъчно стопляха сърцето й. Гордееше се с работата си и обичаше Юг и дъщеря му.

— Опитай се да не се тревожиш заради Елоиз — каза тя на Натали, като я потупа по рамото, а после стана и се приготви да се върне в кабинета. — Тя е свястно момиче и обича баща си. Ще обикне и теб. Иска най-доброто за него. Просто й дай шанс да го проумее. Понякога е трудно да добавиш още един човек, но и двамата се нуждаят от това.

Натали кимна и се върна при бояджиите. Мъдрата жена, която познаваше бащата и дъщерята толкова добре, й бе дала доста информация за обмисляне, а Натали бе достатъчно умна да се вслуша в съветите й. Без друго не възнамеряваше да се хвърли сляпо във връзката, а и Юг не бързаше. Сега щеше да действа още по-бавно, запомнила предупрежденията на Дженифър.