Даниел Стийл
Хотел Вандом (6)

6.

Елоиз започна последната си година в лицея с повече самоувереност, отколкото бе имала някога преди. Вече знаеше какво иска и си бе поставила ясни цели. Изпрати молбата си в хотелиерския колеж в Лозана през октомври.

Сподели плановете си с госпожа Ван Дам. Старото й куче Джулиъс бе умряло преди няколко години и бе заменено с бял женски пекинез на име Мод. Госпожа Ван Дам одобри идеята й. Внукът й Клейтън беше в „Йейл“ и искаше по-късно да учи фотография. Баба му го окуражаваше да следва мечтата си. Според нея мечтите бяха най-важното нещо, а превръщането им в реалност бе единственият път, който си струваше да поемеш. Елоиз обичаше да се чува с Клейтън, но не го беше виждала от няколко месеца. Беше прекалено заета през лятото, а той рядко идваше в Ню Йорк. Обаждаше се на Елоиз от време на време. Казваше й, че харесва „Йейл“, но смята да се премести в „Браун“, където можел да учи фотография.

Възрастната вдовица бе доста отпаднала през последната година. Елоиз се тревожеше за нея и все си обещаваше да я посещава по-често, но бе прекалено заета в училище, а и това бе последната й година у дома, ако я приемеха в колежа в Лозана, както се надяваше.

По празниците за Деня на благодарността госпожа Ван Дам се разболя. Настинката бързо се превърна в бронхит, а после и в пневмония. Юг се отбиваше да я види всеки ден. А Елоиз отиваше в апартамента й след училище и й носеше малки вази с цветя. Синът й пристигна от Бостън и след консултация с лекаря я вкара в болница. Старицата напусна хотела с линейка. Елоиз я целуна на сбогуване и обеща да се грижи за кучето й. Тя и баща й посетиха госпожа Ван Дам в болницата и й занесоха огромен букет. Но тя изглеждаше все по-слаба с течение на времето и седмица преди Коледа почина кротко. Беше на осемдесет и девет години и единствената баба, която Елоиз някога бе имала. Тъгуваше много за възрастната дама, която бе невероятна мила с нея през целия й живот. И изпита искрена благодарност, когато синът на госпожа Ван Дам й позволи да задържи Мод.

На погребението в „Сейнт Томас“ присъстваха много от хотелските служители. Дори инженер Майк пристигна, издокаран в тъмен костюм. А също Ернеста, Брус, Джен, няколко от камериерките, две пикола, Дженифър, Елоиз и Юг.

Там Елоиз видя Клейтън и родителите му, но едва имаха време да се поздравят, преди да напуснат църквата. Беше тъжен ден за Юг и Елоиз и помрачи Коледата им.

Празниците винаги бяха оживено време в хотела и Елоиз реши да осъществи някои от нещата, които бе видяла в Париж. Възложи на Джен да подреди цветята във фоайето по снимките на букетите на Джеф Лийтъм. Добави и доста неща в менюто за обяд, които бе видяла в „Риц“. Хората отбелязваха колко великолепни са цветята и колко изискано е обедното меню. Юг се гордееше с дъщеря си, а това я радваше. Наученото за вината в Бордо бе приложено бързо при избора на вина. А веднага щом се прибра от лятната си ваканция, Елоиз се върна към организирането на даренията за благотворителност и към работата си в кухнята за бедни и семейния приют. Юг бе изключително впечатлен.

Моментът на върховна радост за Елоиз настъпи през януари, когато хотелиерският колеж я прие за следващата есен. Тя не бе кандидатствала никъде другаде. И направо полудя, когато получи писмото от Лозана. Това бе мечтата й. Обади се на всичките си приятелки от училище, за да им съобщи.

Следващите месеци отлетяха бързо с обичайните дейности в хотела, важните гости, чуждите посланици и държавни глави, прочутите филмови звезди и политици. Баща й едва избягна стачка на кухненския персонал. Някои служители напуснаха, други се пенсионираха и пристигнаха нови. Елоиз рядко имаше време да се отбие на някоя сватба. Прекарваше и уикендите на рецепцията, за да добие повече опит. Всичко това бе и чудесно, и тъжно за Юг, който живееше с мисълта, че дъщеря му ще го напусне след няколко месеца, макар и само за година-две. Надяваше се тя да изкара стажа си в хотела им, но Елоиз не бе на това мнение. Искаше да пробва някой друг хотел, вероятно в Европа, преди да се прибере във „Вандом“ завинаги.

Елоиз излизаше с някои от съучениците си през пролетта, но не завърза сериозна връзка. Цялото й внимание бе съсредоточено върху заминаването за Лозана. Мислеше и говореше само за това. Юг планираше пътешествие до Европа, защото искаше да прекара там един месец с дъщеря си, преди да я остави в училището в Лозана. Щеше да бъде първата истинска почивка, която си позволяваше от години. Смятаха да останат няколко дни в хотел „Кап“ в Антиб. Оттам щяха да отидат с кола до „Сплендид“ в Портофино, да отлетят до Сардиния, а после и до Рим. Щяха да шофират на север до Флоренция и Венеция и накрая да се озоват в Лозана. И двамата очакваха пътуването с нетърпение.

Дженифър си представяше колко ще е самотен Юг, когато се прибере сам у дома. Тя самата го бе преживяла, когато децата й заминаха за колежа. Мъдро му предложи да се заеме с някакъв проект за есента. Елоиз подкрепи идеята и убеди баща си да ремонтира някои от по-големите апартаменти, особено президентския и онези на последния стаж. Хотелът вече бе на четиринайсет години и подходящото време бе настъпило. Бяха правили дребни ремонти редовно, за да поддържат всичко в добро състояние, но Елоиз предложи нови цветове, платове и украса. Съгласиха се, че имат нужда от дизайнер по вътрешно обзавеждане и Дженифър подготви списък с имена. Три жени и един мъж. Юг реши да се срещне с тях, когато се върне в края на август, след като остави дъщеря си в Лозана. Елоиз и Дженифър решиха, че новият проект ще отвлича вниманието му от самотата.

 

 

Пътешествието из Италия и Франция бе най-вълнуващото нещо в живота на Елоиз и двамата с баща й се забавляваха чудесно. Навсякъде отсядаха в най-добрите хотели, ядяха великолепна храна, възхищаваха се на добрите идеи на хотелиерите и решиха да се възползват от някои от тях. Беше идеалната ваканция и сърцето на Юг се сви, когато пристигнаха в Лозана и се настаниха в „Бо Риваж“, където той бе изкарал стажа си като млад. Влизането там му се стори като завръщане във времето. Напомни му за родителите му и колко упорито се бяха съпротивлявали на желанието му да учи в същия колеж, където сега постъпваше дъщеря му. И независимо колко бе натъжен от раздялата с нея, той се усмихна, когато видя колко е щастлива и какво желание има да научи всичко възможно, преди да се върне да работи в хотела заедно с него.

Самото училище бе все така красиво, както го помнеше, с просторни модерни сгради, спретнати пътеки, гъсти дървета и идеално поддържани морави. Имаше домакински услуги за студентите, телефони в почти всяка стая и достъп до интернет навсякъде. Предоставяха и личен компютър на всеки студент.

От Елоиз се изискваше да се запише за два от осемнайсетте спорта, които предлагаха, и тя избра плуване и модерни танци. Управата на колежа искаше да окуражи здравия дух в здравото тяло и очакваше студентите да се трудят усърдно.

Имаше отлична библиотека, кухни с най-модерна технология и няколко ресторанта, където местните жители обичаха да се хранят. Имаше и курсове по екология, за да просветят студентите относно вината, и Елоиз веднага се записа, тъй като интересът й вече се бе събудил в Бордо. Студенти управляваха двата бара, които бяха пълни всяка вечер.

Елоиз избра специалността „Управление на хотелски дейности“ и щеше да учи и на английски, и на френски. В класа имаше петдесет студенти и други двеста и трийсет в по-дългата програма. Бяха от осемдесет и пет различни националности, поравно мъже и жени. Юг и Елоиз не се съмняваха, че тя ще си живее чудесно тук и ще научи всичко необходимо. Но все пак сърцето му се сви от мъка заради раздялата.

Есенната хладина вече се усещаше във въздуха в края на август, горите и планините около училището бяха невероятно красиви. Всичко наоколо напомняше на Юг за младостта му. Заведе Елоиз в Женева за един ден и й показа къде е живял като дете.

И двамата се разплакаха, когато Юг я остави в стаята й. Елоиз изглеждаше тъжна като баща си, но час по-късно вече разопаковаше багажа си, прие предложението на няколко младежи за вечеря и бързо си създаде нови приятели. В самолета за Ню Йорк, Юг се чудеше какво ще прави в града без нея. Усети липсата й още по-силно, когато се прибра и видя кучето. Мод го изгледа с очакване, сякаш се чудеше къде ли е дъщеря му. Той си легна рано вечерта и бе в кабинета си в шест на следващата сутрин. Дженифър се изненада, когато го видя в осем, вече приключил с купчина документи.

— Какво правиш тук по това време? От смяната на времето ли се обърка? — учуди се тя, докато му наливаше кафе.

— Вероятно — отговори той. — Апартаментът е толкова тих без Елоиз. Не изтърпях тишината, затова слязох да поработя.

— Помниш ли какво обещахме на Елоиз да свършим днес? — попита го тя майчински.

Съчувстваше на мъката му. След като бе и майка, и баща на дъщеря си в продължение на години, заминаването й на пет хиляди километра оттук бе тежка промяна за него.

— Какво всъщност трябваше да правя днес? — озадачи се той.

— Да избереш дизайнер по вътрешно обзавеждане и да започнеш ремонта на апартаментите на деветия и десетия етаж — отговори Дженифър, като му подаде списъка, но Юг я погледна недоволно.

— Налага ли се? Нямам време за това. Профсъюзите ни заплашват със стачка.

— Точно по тази причина се нуждаеш от дизайнер. Така ще можеш да се съсредоточиш върху другите проблеми.

— Елоиз и аз можем да изберем платовете, когато тя се прибере у дома. Можем да почакаме още няколко месеца — опита се той да изклинчи.

— Не, не става. Обеща на дъщеря си. А аз й обещах да се погрижа да избереш един от дизайнерите и да придвижиш нещата, преди тя да се върне.

Юг изръмжа, но разгледа представените снимки на апартаменти и хотели, които секретарката му подаде. На едни интериорът беше прекалено модерен и гол. В другото портфолио стаите бяха твърде претрупани. В последните две видя обзавеждания, които отговаряха на облика на „Вандом“, елегантни и изискани, без да са претрупани. Четиримата дизайнери бяха най-успелите в Ню Йорк.

— Мога да ти уредя срещи и с двете дизайнерки, за да решиш коя предпочиташ. И да им поискаш планове за апартаментите и ценови оферти.

— Добре — раздразнено се съгласи Юг, но Дженифър не се трогна.

Двете с Елоиз се бяха споразумели да следват плана, независимо дали това се харесваше на Юг. Е, засега определено не му харесваше. Последното, което искаше, бе някоя дизайнерка да му се мотае в краката и да размахва под носа му мостри на платове и цветни графики. Целият проект му се струваше досаден, но пък наистина трябваше да направят ремонта, за да поддържат хотела елегантен и чист.

Дженифър напусна стаята с папките под мишница, а той се върна към документите на бюрото си и забрави за проекта. Следобед получи съобщение от Елоиз. Пишеше му, че тичала от клас в клас и нямала време за разговори, но всичко било наред. Очевидното вълнение в съобщението й го потисна още повече. Ами ако Елоиз си намереше работа в друг хотел, например „Риц“, и никога вече не се върнеше? Измъчваха го хиляди страхове. Детето му ужасно му липсваше.

Юг потъна в мрачно настроение за няколко дни и се стресна, когато седмица по-късно Дженифър му съобщи, че има насрочени срещи с две от дизайнерките същия следобед.

— Нямам време — изръмжа, което бе доста нетипично за него.

Но пък откакто дъщеря му замина. Юг бе прекалено лаконичен с всички. Измъчвате го тъга. Дженифър бе наясно с това, беше преживяла същото, когато децата й заминаха за колежа. Работата й в хотела я бе разсеяла и намалила болката. Затова бе твърдо решена да помогне на Юг да превъзмогне своята. Той бе отличен работодател и добър приятел и ако тя можеше да му помогне да се приспособи към раздялата с Елоиз, щеше да го направи с радост. А дизайнерският проект изглеждаше най-добрата възможност засега.

Въпреки предварителното цупене и хленчене Юг се появи в кабинета си пет минути преди срещата с първата дизайнерка и метна мрачен поглед на секретарката си. Дженифър го бе принудила да проведе тези две срещи.

— Не ме гледай така — усмихна се тя. — Апартаментите на деветия и десетия етаж ще бъдат великолепни след ремонта и ще можеш да вземаш повече пари за тях. А ако не наемеш някой да свърши работата, Елоиз ще убие и двама ни, когато се върне.

— Знам, знам — изморено въздъхна той.

След десет минути пристигна първата дизайнерка. Препоръките й бяха отлични. Беше обзавеждала домовете на някои от най-важните хора в Ню Йорк, хотел в Сан Франциско, два в Чикаго и един в Ню Йорк. Юг поговори с нея за проекта в продължение на няколко минути и незабавно се отегчи. Тя говореше за платове, завеси и бои по начин, който го приспа. Жената беше в средата на петдесетте години и имаше огромен екип, вероятно можеше да изпълни проекта с лекота, но нищо в думите и не го развълнува. Двамата с Дженифър я заведоха горе да огледа четирите апартамента и тя каза, че трябвало всичко от тях да се изхвърли. Обзавеждането било старомодно и банално, а тя искала да придаде на апартаментите напълно нов вид. Това становище му се стори прекалено крайно, а и заподозря, че и сметката ще набъбне доста. Затова поиска ценова оферта. Но нищо в срещата не го вдъхнови да възложи работата на тази кандидатка.

— Имам чувството, че тази жена ще струва цяло състояние — отбеляза Дженифър, когато дизайнерката си тръгна, и Юг се съгласи.

— Съсипа ме само с това, че ми се наложи да я слушам. Ако идеите й са така отегчителни като нея, апартаментите ще изглеждат по-зле от сега.

След двайсет минути Дженифър въведе втората дизайнерка. Беше по-млада, изглеждаше кротка и консервативна и носеше куфарче, пълно със скици, мостри и предложения. Вече бе разгледала някои от апартаментите в интернет и имаше интересни идеи, които, за негова изненада, Юг хареса. Тя вдъхна на проекта малко енергия и живот.

Името й беше Натали Питърсън и бе прочута с обзавеждането на тузарски домове в Саутхемптън и Палм Бийч, както и няколко в Ню Йорк, а също и малък елегантен хотел във Вашингтон. Беше на трийсет и девет години, така че списъкът с постиженията й не бе така дълъг като на колежката й, но бе спечелила няколко награди за работата си. Презентацията й беше впечатляваща, а Юг се зарази от ентусиазма й. Жената изглеждаше жизнена и енергична, а в очите й проблясваха искрици.

— Какво ви накара да се заемете с този проект? — попита го тя, което беше интересен въпрос. — Каква е крайната ви цел? Да поддържате хотела във форма, да подобрите репутацията му или да получавате повече пари за апартаментите, отколкото в момента?

— Да зарадвам дъщеря ми, защото тя държи да го направя. А ако не започна, преди да се прибере за Коледа, ще ми откъсне главата.

Натали се засмя на откровения му отговор.

— Изглежда е млада дама с голямо влияние върху баща си — мъдро отбеляза тя.

— Точно така. Тя е жената на живота ми, откакто навърши четири годинки.

Натали се зачуди дали Юг бе вдовец или разведен.

— В колеж ли е сега?

Той кимна гордо.

— Да. В хотелиерския колеж в Лозана. Започна преди седмица. Не одобрявах много решението й, макар самият аз да завърших същото училище.

— Не харесвате ли училището? — попита Натали с интерес.

Изпитваше любопитство към Юг. Струваше й се сериозен, преуспяващ мъж, а и очевидно бе луд по детето си.

— Не ми харесва, че тя е толкова далеч от мен. А и не исках да се захваща с хотелиерство, но тя е категорична. Ще минат две дълги години, докато я чакам да се прибере, освен ако не изкара стажа си тук. Нямам търпение да се върне — честно призна той, а изпълнената му с копнеж усмивка трогна Натали.

Юг изглеждаше доста уязвим, когато й довери това. Беше чела биографията му и бе наясно с опита му като хотелиер. Бе узнала също, че тъкмо е навършил петдесет и две. Юг изглеждаше млад за годините си и бе в отлична форма.

— А ти имаш ли деца? — попита той, като мина на „ти“, и тя се усмихна.

— Не, нямам. Никога не съм се омъжвала. Бях прекалено заета с изграждането на бизнеса, а сега вече ми се струва прекалено късно. Така че няма да си седя вкъщи и да се занимавам с болни деца или с тийнейджърски проблеми, вместо да работя по проекта ти.

Той се засмя. Натали очевидно се чувстваше удобно с него.

— Дъщеря ти ми се струва подходящият човек, когото да зарадваш. Защо не започнем работа по един от апартаментите и да видим как ще тръгне? Може дори да успеем да го завършим, преди тя да се прибере за Коледа. Ако имаме късмет с датите за доставка на материалите, разбира се. Харесвам мебелите и бих искала да ги използвам при новия дизайн.

Юг одобри идеята. Щеше да е много по-евтино от предложението на другата дизайнерка, която искаше да изхвърли абсолютно всичко. А и наистина имаха красиви неща по стаите. Просто се нуждаеха от освежаване и обновяване. Харесваха му идеите на тази жена. Също така му допадна предложението да започнат само с един апартамент вместо направо с четирите. А и въпреки репутацията си Натали бе склонна да направи отстъпки в цените, защото персоналът й не бе толкова голям и тя вършеше повечето работа лично. Каза му, че имала трима помощници, затова разходите й не били прекалено високи. Другата жена имаше екип от дванайсет души, включващ трима млади дизайнери и консултант по цветовете. Докато Натали лично се занимаваше с цветовете и засега клиентите й били доволни от нея. Юг бе чувал добри отзиви за хотела във Вашингтон, по който бе работила, и я помоли да му даде оферта за първия апартамент. Тя обеща да я му я предостави до седмица. Изглеждаше изпълнена с желание да получи работата и това също му хареса. Натали се изправи и му благодари за отделеното време. Вече се бяха разбрали, че Дженифър ще й покаже апартамента.

— Ще се опитам да ти дам точна оценка още тази седмица. Ако решиш да работиш с мен, в момента имам свободно време, докато другата ми клиентка строи новата си къща. Ще мога да започна бързо, особено след като няма да се занимаваме със строителни работи. Но ако някога решиш да направиш подобни промени, ще ти препоръчам страхотен архитект.

Юг остана доволен от срещата и й се усмихна мило, докато се ръкуваше с нея и я изпращаше до вратата. Дженифър я чакаше да я заведе горе. Секретарката му се върна след около двайсет минути с доволен вид.

— Харесвам я — заяви още преди Юг да попита. — Изглежда разумна, енергична и млада.

— На мен също ми допадна — призна Юг — Мисля, че Елоиз ще одобри всичките й идеи и ще се радва да работи с нея. А и тя иска да използва нашите мебели. Това е голям плюс.

— Нае ли я? — попита Дженифър, зарадвана, че шефът й най-после се усмихваше отново и бе в добро настроение, развълнуван, че се захваща с нещо, което щеше да направи дъщеря му щастлива.

— Не още. Ще ми изпрати офертата си тази седмица. Но дойде много добре подготвена.

Натали спази обещанието си и офертата бе на бюрото му след три дни. Цената беше разумна, а разходите ниски, защото тя предложи да използват бояджиите, които бездруго работеха в хотела.

— Какво мислиш? — попита го Дженифър, след като той прочете офертата и се усмихна.

— Ако успее да се придържа към ниските цени, офертата е страхотна.

Юг се канеше да помоли Дженифър да звънне на Натали, но реши да го направи лично. Тя вдигна бързо. Гласът й беше жизнерадостен и весел и това също му хареса.

— Приемам офертата — съобщи й. — Одобрявам цените. Кога можеш да започнеш?

— Какво ще кажеш за следващата седмица?

Щеше да й се наложи да поработи доста, но тя искаше да го впечатли, за да получи и другите три апартамента.

— Можем да започнем тогава. Ще уточним мострите за платове и цветовете.

Натали предложи да изпълнят спалнята в бледожълти тонове, а всекидневната в топли бежови цветове, ако това му харесва. Юг одобри идеята и тя му предложи да се срещнат в понеделник сутрин, освен ако той случайно няма свободно време през уикенда.

— Вече няма уикенди в живота ми — отбеляза той.

Особено след заминаването на Елоиз. Когато тя си бе у дома, той често вземаше свободни дни, за да прекара известно време с нея, но сега работеше седем дни седмично. Винаги имаше с какво да се занимава в хотела.

— В моя живот също няма уикенди — простичко каза Натали. — Това е предимството да нямаш деца.

Нито съпруг, едва не добави, но се сдържа. Никога не се бе омъжвала, но бе живяла с един мъж в продължение на осем години. Ала преди три години той избяга с най-добрата й приятелка. Оттогава тя се затрупваше с работа, но не съжаляваше за това. Бизнесът й процъфтяваше, а според нея обзавеждането на апартамент във величествения хотел „Вандом“ бе страхотен удар.

— Какво ще кажеш за неделя следобед? Просто да не е прекалено късно. Бих искала да ти покажа мострите в стаята, докато още има дневна светлина. Ще свършат работа и на изкуствено осветление, но ще схванеш по-ясно гамата, ако ги разгледаш на дневна светлина.

— Защо не дойдеш тук за обяд? Менюто ни е страхотно, особено откакто дъщеря ми го обогати. А след като обядваме, ще се качим в стаята да разгледаме мострите.

Идеята му се струваше разумна, а и му бе приятно да говори с Натали. От друга страна, неделите никога не бяха толкова натоварени като останалите дни от седмицата.

— Звучи чудесно. Благодаря ти. В колко часа?

— Ще се срещнем долу в единайсет. Не искам да ти отнемам целия следобед — любезно каза Юг.

— Благодаря отново.

Затвориха и Натали изписка въодушевено и съобщи добрата новина на помощничките си.

— Получихме работата! — извика, а те се присъединиха към нея с радостни писъци. — Ще си съдерем задниците от работа, за да приключим бързо. Наистина искам да получа и останалите три апартамента. А може би и президентския след това. Ето защо не трябва да се мотаем. Искам да му покажа мострите, които можем да получим бързо. Никакви поръчки за след четиринайсет седмици и нищо, което вече не се произвежда или трябва да бъде тъкано специално за нас.

— Ясно — отговори Пам, главната й помощничка.

Натали възнамеряваше сама да отиде на пазар за мостри през следващите два дни. Искаше да види и дали може да намери някои нови картини за стаите, без да надвишава бюджета. Но тя имаше чудесни източници на картини и възложи на втората си помощничка, Ингрид, да се заеме с тях. Искаше да покаже на Юг колкото се може повече в неделя. И копнееше да започне работа възможно най-бързо.

Останалата част от седмицата беше зверски натоварена. Работеха и по още няколко поръчки и тя накара Джим, помощник-дизайнера, да се справи с тях, а тя излезе да търси платове и идеи за Юг.

В единайсет часа в неделя сутрин, когато пристигна в хотела, тя мъкнеше две гигантски брезентови торби с мостри на платове и няколко палитри с мостри на цветове. Юг й предложи да остави багажа си на рецепцията, после се отправиха към ресторанта. Натали носеше бяло сако от „Шанел“, джинси и секси обувки с високи токчета. Но всичко в нея крещеше „почтена и привлекателна“. Имаше дълга и права руса коса, прибрана назад. Приличаше на Грейс Кели. Юг забеляза, че ушите и вратът й са украсени със скромни перли. В кея нямаше нищо крещящо. Излъчваше компетентност и добър вкус. Носеше чанта „Кели“ в неутрално бежово, на която бе завързала шал от „Ерме“. За Юг бе приятно да влезе в ресторанта с нея. Тя му направи комплимент за изисканото обзавеждане на залата — едновременно елегантна и уютна. От дълго време това бе един от най-популярните ресторанти в Ню Йорк, прочут с отличната си храна, фини вина и небрежно изискана атмосфера.

Бъбриха си за работа и пътешествия по време на обяда, който според Натали бе великолепен. Разказа му, че е живяла в Лондон четири години, а после се върнала в Ню Йорк.

— Липсва ли ти животът в Европа? — попита го тя.

Юг все още бе истински европеец, и в маниерите си, и в стила си на обличане, а хотелът определено напомняше за стария континент. Това бе едно от нещата, които гостите му харесваха най-много.

— Всъщност не. Сега моят дом е тук. Живея в Ню Йорк вече почти двайсет години. И се надявам, че дъщеря ми няма да реши да заживее в Европа, след като завърши училището в Лозана.

— Съмнявам се. Трудно ще е да се откаже от всичко това, а най-вече от любимия си баща. Сигурна съм, че ще се върне, когато завърши — мило се усмихна Натали.

— Човек никога не може да е абсолютно сигурен. Тя е само на деветнайсет. На нейната възраст там ще се забавлява доста.

Елоиз му бе писала, че очаква с нетърпение карането на ски в Алпите.

Натали сподели с него няколко от идеите си за стаите. Веднага щом приключиха с обяда, тя взе торбите си от рецепцията и той я поведе нагоре. Стаята й хареса. Беше по-красива, отколкото помнеше. Първото, което предложи, бе да разместят мебелите, така че да създадат илюзия за по-голямо пространство. После заяви, че няма да е лошо да купят нови лампи. Юг не харесваше особено старите, така че се съгласи с радост. Натали облегна палитрите с бои на стената, подреди мострите по групи и му обясни как ще ги използва.

Стори му се, че стаята сякаш оживява. Имаше меко бежово и гълъбовосиво, нежна слонова кост и няколко бледосини нюанса. Всичко изглеждаше красиво, но една по една елиминираха мострите, които той най-малко хареса. Натали му предложи нов килим и той се съгласи. Одобри идеите за завеси и подходящият цвят за стените веднага се наби в очите им. Тя щеше да боядиса корнизите в бежово. Юг хареса идеите й.

Натали натъпка избраните мостри в едната торба и остави всичко неодобрено на купчина, после влязоха в спалнята и повториха подбора. Жълтите цветове изглеждаха идеални за стаята. За по-малко от два часа взеха важните решения и тя обеща да поръча всичко следващата седмица. След това седнаха във всекидневната и тя му показа снимки на картините, които бе харесала. Юг одобри две от тях незабавно и се впечатли от разумната им цена. Стори му се, че Натали е гениална в работата си.

В три часа се върнаха във фоайето, въодушевени колко работа бяха свършили за толкова кратко време. Натали бе направила чудесен подбор и той одобри и цените на платовете. Беше отхвърлила скъпите брокати и кадифета и се придържаше към солидни платове, които щяха да издържат дълга употреба.

— Беше чудесно — усмихна й се той. — Ти направи работата забавна. Иска ми се дъщеря ми да беше тук.

— Ще я впечатлим с великолепен нов апартамент, когато се прибере у дома — обеща Натали, която нямаше търпение да започне.

Държеше да впечатли и Юг, тъй като той бе човекът, който плащаше сметката.

Портиерът повика такси и пренесе торбите й. Натали се ръкува с Юг и му се усмихна.

— Благодаря ти за обяда и чудесния следобед — топло каза тя.

— Благодаря ти за красивия нов апартамент — отвърна той на усмивката й.

Тя се качи в таксито и той й помаха, после се върна в хотела с щастливо изражение на лицето и енергична походка. Не беше се забавлявал толкова откакто Елоиз замина за Лозана. Администраторът му се усмихна, когато Юг мина покрай него, и се зачуди коя ли е красивата жена. Не беше виждал шефа си толкова спокоен и доволен от години.