Даниел Стийл
Хотел Вандом (11)

11.

Натали се върна в Ню Йорк в деня след Коледа, но Юг й обясни, че ще води дъщеря си на театър. Беше купил билети за най-нашумялата пиеса за сезона. Щеше му се да покани и Натали, но не посмя. На Бъдни вечер осъзна, че е невъзможно да разкаже на Елоиз за връзката си, преди тя да си замине. Не и след всичко, което му бе казала. Любовта му с Натали нямаше да я изненада приятно и той не искаше да рискува.

Не видя Натали отново до заминаването на Елоиз.

Очите на момичето се напълниха със сълзи, когато я остави на летището, а той едва сдържа своите. После накара шофьора да го откара до дома на Натали. Тя се изненада, когато го видя. Мъчеше се храбро да не се разстройва от факта, че не се виждаха, докато дъщеря му бе тук. Бяха за последен път заедно на Бъдни вечер, а оттогава минаха шест дни, което бе дълга раздяла за тях.

— Мразиш ли ме? — попита Юг, когато влезе в апартамента й.

— Не ставай глупав. Защо да те мразя? — усмихна се тя, но му се стори по-хладна към него от последния път, когато се видяха и размениха подаръците си.

— Защото не съобщих на дъщеря си за нас — отговори той.

Чувстваше се виновен, а също и нечестен.

— След църковната служба на Бъдни вечер Елоиз ми каза, че иска да е единствената жена в живота ми. Трудно бе да й съобщя за теб след тези думи. Мисля, че тя се нуждае от повече време, за да се примири с подобна новина. Изненадата ще е голяма за нея.

— Надявах се, че изненадата ще е добра — отвърна Натали разочаровано, — а не травмираща.

Положението, в което се намираше, беше крайно неприятно. Искаше да се сприятели с Елоиз, а не да унищожи живота й.

— Кога ще я видиш отново?

— Чак на Великден. Ще я заведа в Рим през ваканцията й. Вероятно ще й съобщя тогава.

— Но не преди това?

— Не мисля, че мога да кажа нещо такова по телефона или с имейл. А и дотогава ще сме прекарали още повече време заедно, което не е лошо — оправда се той.

Ако връзката им се разпаднеше преди това, нямаше да му се наложи да обяснява на Елоиз и тя нямаше да се разстрои. Натали разбра намека.

— Защо? За да се явя на прослушване?

Вече започваше да се ядосва и определено бе разстроена. Обичаше го и вярваше, че и той я обича.

— Не е нужно да се явяваш на прослушване — отвърна той измъчено. — Просто трябва да разбереш, че дъщеря ми никога не е имала майка. Аз съм единственото й семейство. Всеки, който пристъпи в този затворен кръг, е потенциална заплаха за нея. Знаеш какви са децата.

Опитваше се да оправдае необичайното положение и макар Натали да го разбираше отчасти, не всичко й се струваше логично.

— Тя не е дете, Юг — напомни му тихо. — На деветнайсет години е. Някои хора имат свои собствени деца на тази възраст. Майка ми например. Старая се да те разбера, но положението е много неудобно за мен. Не искам да бъда пазена в тайна. Не вършим нищо нередно. А дори не можем да се движим свободно из хотела от опасения да не би някой да й каже. Не мога да живея по този начин. Аз съм откровена жена и те обичам. Склонна съм да направя известни компромиси, но искам да знаеш, че няма да остана скрита завинаги.

— И аз не го искам — увери я той. — Дай ми време само до Великден. Ще й съобщя, когато отида при нея в Европа. Обещавам.

Натали му се усмихна нежно. Да, положението беше откачено, но понякога животът си правеше такива шеги.

— Обичаш ли ме все още? — попита я той, като се приближи към нея.

— Да, обичам те. Ако не те обичах, нямаше да се измъчвам така. Обичам те много и искам да водя нормален и открит живот с теб.

Натали бе разказала за Юг на семейството си по Коледа и брат й се зарадва за нея. Никога не бе харесвал мъжа, с когото тя живееше преди. Юг му се стори свестен човек. Брат й Джеймс беше банкер във Филаделфия, а съпругата му Джийн беше адвокатка. Имаха четири страхотни хлапета. Бяха чудесно семейство и искрено се зарадваха, че Натали вече не е сама.

Юг изпрати шофьора и колата обратно в хотела и прекара останалата част от вечерта в опити да компенсира липсата си на внимание към Натали през последните две седмици. Прекара нощта с нея и планираше да празнуват заедно и Нова година. Вече се бяха уговорили да се срещнат в нейния апартамент. В новогодишната нощ в хотела винаги имаше гуляйджии, официална вечеря в ресторанта и закъснели гости, които се олюляваха из фоайето. Някои от тях трябваше да бъдат подкрепяни, за да стигнат до стаите си. А тъй като Елоиз още не знаеше за връзката им, Юг искаше да бъдат дискретни, което никак не се харесваше на Натали. Криенето на любовта им й се струваше трудно и нечестно, но двамата се споразумяха, че това е мъдрият ход, ако не искат хотелските служители да се раздрънкат.

Юг се върна в кабинета си на следващата сутрин. Натали бе затворила офиса си за седмицата между Коледа и Нова година, но Юг никога не спираше работа. По Нова година винаги увеличаваха и броя на охранителите, защото много от гостите се напиваха. Юг би предпочел да е в хотела тогава, но се бе съгласил да прекара нощта в дома на Натали. Появи се там в девет вечерта с хайвер, омари и шампанско. Проснаха се на канапето, пируваха и се любиха в полунощ. Идеален начин за посрещане на Нова година.