Даниел Стийл
Хотел Вандом (17)

17.

Месеците до сватбата на Юг и Натали и дипломирането на Елоиз бяха доста натоварени за всеки от тях. Натали се опитваше да ръководи бизнеса си, да планира сватбата, да има любовна връзка и да се примири с бъдещата си доведена дъщеря, която продължаваше студената война срещу нея и я пренебрегваше всеки път, когато се окажеха в едно и също помещение. Стресът си бе сериозен. Юг се мъчеше да е търпелив и да успокоява и двете, но нищо не можеше да промени отказа на Елоиз да приеме Натали като бъдещата съпруга на баща си. Тя се държеше грубо и отказваше да има нещо общо със сватбата.

Елоиз използваше новия си апартамент, за да кани гости, и признаваше, че страшно го харесва. Но продължаваше да живее с баща си в старата си стая, а това означаваше, че двете с Натали се сблъскваха често, когато бъдещата му съпруга дойдеше да вечеря с него или да обсъждат плановете за сватбата. Юг прекарваше нощите при Натали, когато можеше. Товареше Елоиз с работа, за да отвлича мислите й от сватбата. Често й даваше двойни смени, дълги часове и късни нощи. Местеше я от отдел в отдел, за да изучи различните аспекти от бизнеса. Хотелиерският колеж очакваше това от него. Когато се съгласиха тя да си кара стажа си във „Вандом“, той ги бе уверил, че няма да се отнася с нея снизходително само защото му е дъщеря.

Елоиз бе склонна да предполага, че знае абсолютно всичко, защото бе израсла в хотела, но все още имаше да учи много. Всички бяха съгласни, че тя се трудеше усилено, старателно и бе готова да изпълни всяка задача.

Баща й се гордееше с нея, но проблемът, по който Елоиз решително отказваше да отстъпи, бе Натали. Заяви категорично, че няма да присъства на сватбата, и Юг не настоя. Не искаше да влошава нещата, като я накаже, и се надяваше тя да се успокои до юли.

Когато стана време Елоиз да се върне в Лозана за дипломирането си, бе повече от очевидно, че Натали не е добре дошла там. И бъдещата й мащеха реши да си остане в Ню Йорк под претекста, че е претоварена с работа. Сватбата бе определена за събота, седми юли. Това бе единственият ден, в който балната зала беше свободна. Елоиз злобно отбеляза, че никой няма да присъства на тържеството, тъй като всеки, когото поканеха, щеше да замине някъде за празничния уикенд.

Празненството по случай дипломирането и двайсет и първия й рожден ден щеше да се проведе в балната зала три седмици по-рано, на петнайсети юни. Тя го очакваше с нетърпение. Подготвяше го с помощта на Сали, управителката на кетъринга, която отговаряше и за сватбата. Елоиз обаче отказваше да слуша плановете за венчавката и не желаеше да говори с Джен и Сали по въпроса.

Оценките от стажа бяха отлични. Стилът й, отдадеността, мненията й, начинът й на работа с гостите и колегите бяха високо оценени. Безукорното й внимание към всяка подробност и дарбата й за хотелски бизнес бяха отбелязани от всичките й началници. Единствената критика бе, че е прекалено независима и склонна да взема самостоятелни решения. Смятаха я за не достатъчно добър работник в екип, но бездруго я очакваше мениджърска позиция. Повечето гости, които вече я бяха виждали на рецепцията, нямаха представа, че е дъщеря на собственика. Елоиз следваше същите правила като останалите служители и носеше същата скромна униформа. Стандартите за външния вид на служителите бяха доста строги. Елоиз винаги прибираше косата си на кок и почти не слагаше грим.

Тя щеше да отлети за Женева в седмицата преди дипломирането, а баща й планираше да пристигне четири дни по-късно. Елоиз искаше да прекара известно време със съучениците си в Лозана. Сутринта, преди да потегли, тя се отби в кабинета му. Както винаги, Юг седеше и подписваше чекове.

— Тръгваш ли? — попита той и тя кимна.

Въпреки разправиите им Юг се гордееше с нея. Отначало се бе възпротивил на решението й да постъпи в хотелиерския колеж в Лозана, но вече виждаше, че дъщеря му просто е родена за този бизнес.

— Имаш ли нужда от пари? — попита я като всеки баща.

Задаваше й този въпрос дори когато отиваше само на пицария с приятели.

— Едва ли — намигна му тя. — Взех малко от счетоводството.

Той й се усмихна и я прегърна. Това й напомни колко се зарадва, че Натали нямаше да пътува с него. Проклетата жена вечно бе наоколо. Но сега Юг щеше да е само неин, вероятно за последен път. Животът им щеше да се промени завинаги. Реакцията й бе да се държи сякаш Натали не съществуваше. Не я покани на дипломирането си, нито се извини заради това. Пренебрегваше я напълно, което бе ужасно грубо.

— Приятно пътуване — пожела й Юг, изпълнен със силна любов към дъщеря си въпреки отвратителното й поведение през последните шест месеца. — Очаквам дипломирането ти с нетърпение, както и празничното ти тържество, когато се приберем у дома.

Той не спомена сватбата, тъй като темата беше болезнена за нея. Майка й нямаше да присъства на дипломирането. Елоиз я беше поканила, но Мириам беше на почивка във Виетнам с Грег и не желаеше да промени плановете си. Вечната история. Баща й я изпрати до вратата на хотела, където я очакваше кола с шофьор да я отведе до летището.

— Благодаря ти, татко — тихо каза тя.

Изглеждаше малко по-спокойна през последните няколко дни. Вълнуваше се от дипломирането си и внезапно се почувства възрастна и зряла. Работата в хотела я бе научила на много неща. Имаше истински отговорности, справяше се с нелеки положения и трябваше да изпълнява нарежданията на шефовете си, които понякога бяха строги към нея, макар да я познаваха от години. Вече й се налагаше да отговаря на стандарта на „Вандом“, а не само на колежанския.

— Ще се видим в петък — добави и се настани в колата.

Юг потъна в спомени, докато гледаше как колата се отдалечава. Замисли се за всички изминали години, за странния живот, който бяха водили в спокойния и безопасен пашкул на хотела. Знаеше колко трудно е за Елоиз да допусне още някого в този живот и затова се отнасяше към нея с повече търпение, отколкото заслужаваше през последните няколко месеца. Знаеше, че под гнева и враждебността към Натали дъщеря му го обичаше силно. Трудно му бе да повярва, че скоро тя щеше да навърши двайсет и една и да завърши неговото училище. Той се усмихна и се върна в хотела.

Когато пристигна в Лозана, Елоиз се срещна със съучениците си от предишната година. Всички се вълнуваха от предстоящото дипломиране и разказваха въодушевено за стажа си из хотели по целия свят. Стажът на Елоиз бе минал по-спокойно, в собствения й познат свят, което я караше да се радва, че първо бе изкарала шест месеца в „Жорж V“. Видя и Франсоа. Новата му приятелка бе с него, а това сериозно вбеси Елоиз. Няколко от съучениците й бяха довели гаджетата си. Тя обаче не бе излизала с никого в Ню Йорк. Нямаше време за момчета, тъй като работеше безкрайни часове в хотела.

Младежите ходеха да вечерят в местните ресторанти всяка вечер, после отиваха в студентските барове и посещаваха последните семинари и репетициите за церемонията по дипломирането. Беше изпълнено с емоции време. Някои се бяха записали за две допълнителни години в програмата по международен мениджмънт, а други възнамеряваха да вземат магистърската си степен в колежа. Но Елоиз бе готова да се прибере у дома и да довърши обучението си във „Вандом“.

В петък баща й пристигна и се нанесе в хотела към училището, който осигуряваше чудесен опит за студентите. Самият Юг бе работил там като млад. Винаги му беше забавно да се върне в Лозана и да види как нещата се бяха променили. Времето, което бе прекарал в хотелиерския колеж, беше най-хубавото в живота му. И сега, докато обикаляше из познатото университетско градче, той се чудеше дали и някой от внуците му щеше да учи тук един ден. Трудно му бе да си го представи, но като се имаше предвид силната любов на Елоиз към бизнеса, бе напълно възможно да се случи в далечното бъдеще. Внезапно се почувства като главата на династия, а не само собственик на малък хотел.

— За какво мислиш, татко? — попита Елоиз, когато го настигна.

Беше го видяла да се разхожда из градчето. И беше прибрала ядрените си оръжия, особено след като Натали не беше наоколо. Струваше й се, че са се върнали в хубавите стари дни.

Юг вдигна очи и се усмихна, после прегърна дъщеря си.

— Звучи глупаво, но си мислех, че може би някой ден и твоите деца ще учат тук.

Той никога не бе очаквал дъщеря му да се запише в този колеж, но ето че тя бе превърнала ученето в Лозана в традиция. Юг се зачуди какво ли биха казали родителите му. Въпреки че навремето те бяха против, той имаше чудесен живот и кариера, която обичаше.

— Не мисля, че искам деца — каза тя замислено и Юг се изненада.

Винаги беше смятал, че дъщеря му ще се омъжи и ще има деца, дори и сега, когато щеше да работи в хотела.

— Защо не? — попита и я погледна в очите.

— Прекалено много работа изискват — отговори тя, а той се засмя.

— Също и хотелите. И позволи ми да ти кажа нещо: колкото и работа да изискват децата, струва си. Животът ми щеше да е нищо без теб.

— Дори и сега с Натали? — тъжно попита тя, а Юг кимна.

— Дори и с Натали. Не е същото. Обичах майка ти много, обичам и Натали. Но любовта, която изпитваш към жена или мъж, не е същата като любовта към детето ти. Дори не могат да се сравняват. Любовта ми към теб е завинаги. Любовта към партньора може да продължи цял живот, но може и да приключи. А теб ще обичам до гроб.

Думите му бяха сериозни и Елоиз замълча за момент и се вгледа в очите му.

— Мислех, че това се е променило — промълви тя накрая. Юг поклати глава.

— Никога няма да се промени. Никога.

Елоиз го погледна с облекчение. Трудно му бе да си представи, че макар и толкова пораснала, тя все още е хлапе, което вярваше, че може да изгуби баща си или че вече го е изгубило. Това обясняваше и враждебността й към Натали. И не беше толкова изненадващо, като се имаше предвид, че на четиригодишна възраст бе изгубила майка си заради мъж. Но пък Елоиз никога не бе имала майка си истински. Мириам бе с тях само временно. Фактът, че бе изоставена от майка си, подхранваше страховете на дъщеря му от Натали и гнева й към него. Юг вече добре разбираше това. Прегърна дъщеря си и погали дългата й копринена коса. После се върнаха в хотела. Беше казал всичко, което тя искаше да чуе.

Вечерята в хотела бе празнично събитие. Проведе се в украсената зала и присъстваха огромен брой студенти. Директорът на колежа, както и някои от випускниците, произнесоха речи. После повечето младежи отидоха в нощните клубове и барове из Лозана. Елоиз излезе с приятелите си, тъй като бе тъжна, че се разделяха завинаги. След дипломирането всички щяха да се пръснат по света. Двама от тях казаха, че ще карат стажа си в Ню Йорк, но те не бяха от най-близките й приятели. Франсоа си бе уредил работа в „Плаза Атене“ в Париж. Той предпочиташе да остане там, отколкото да работи в семейния хотел в Южна Франция. Отсега нататък всички те щяха да се катерят по корпоративната стълба в хотелиерския бизнес, да се мъчат да задоволят шефовете си и да обслужват добре клиентите си. Всички вече знаеха, че бизнесът не беше лесен, но сами си бяха избрали този път и нямаха търпение да поемат по него. Във випуска на Елоиз се дипломираха сто седемдесет и осем души. Колежът бе признат за най-доброто хотелиерско училище в света и бе страхотно постижение да го завършиш.

Церемонията по дипломирането се състоя на следващия ден. Следваше всички достопочтени традиции на училището и не се бе променила отпреди трийсет години, когато Юг завърши. Раздадоха награди и Елоиз получи две почетни грамоти. Тълпата в залата скочи на крака и заръкопляска диво в края на церемонията. По бузите на Елоиз потекоха сълзи, очите на Юг също се навлажниха, когато я прегърна.

— Толкова се гордея с теб — прошепна й развълнувано.

В този момент в залата и в целия свят за нея нямаше друг човек. Бяха само тя и баща й. Юг се зарадва, че бе дошъл сам. Трябваше да сподели този момент с дъщеря си и да потвърди вечната си любов към нея. За съжаление Мириам не дойде на дипломирането. Тя винаги отсъстваше от всяко важно събитие в живота на дъщеря си. Не се интересуваше от друг, освен от себе си.

Вечерята след дипломирането бе страхотна, с отлична храна и чудесен оркестър. Той танцува с дъщеря си, после я остави да танцува с всичките си приятели за последен път. След тежката им работа в продължение на две години това беше празнична нощ, която отдаваше чест на постиженията им. На следващата сутрин се събраха за последен път. След като прегърна приятелите си и размениха информация за връзка, тя се качи в колата с баща си, отидоха до летището в Женева и тя заспа веднага щом се качиха в самолета. Юг я зави с одеялото и я загледа усмихнат. Приличаше на малко момиченце с яркочервената си коса и луничките. Вече беше жена с кариера, но завинаги щеше да си остане неговото малко момиченце. Той се наведе и я целуна нежно.