Джеф Вандърмиър
Агенцията (20)

000:

Сега в сънищата му небето е тъмносиньо, с едва загатнат проблясък от светлина. Той гледа от водата към скалата високо над него. Вижда силует, който се взира надолу към него от върха… вижда как се навежда през ръба… навежда се повече, отколкото е възможно за човек, но той продължава и се навежда още по-напред, от скалата се ронят камъчета и падат във водата наоколо. А той лежи и чака в основата на скалата, плува огромен и непознаваем сред други чудовища. Чака в тъмнината беззвучното падане, без пръски, без вълни.