Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (66) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Томас Джеферсън, Стивън Дикейтър и каперите

През 1801 г. току-що извоювалата независимостта си американска държава, чиито кораби също са атакувани, започват Триполитанската война (1801–1805) срещу пиратските градове държави на корсарите. Всъщност чрез Триполитанската война Съединените щати искат да сложат край на рекета на пиратите по берберското крайбрежие. Младата масонско тамплиерска република планира да изпрати каперския си флот срещу пиратите в Северна Африка. Подобно на капитан Кид, който е капер и ловец на пирати, така и тези буканиери от американския флот, запасени със сушено говеждо и тежки саби, са готови да потеглят срещу берберските капери.

Преди 1801 г. Съединените щати, както и другите европейски морски сили сключват непосилни споразумения и плащат откуп на берберските държави в Северна Африка (Триполи, Алжир, Мароко и Тунис), които в замяна оставят техните търговски кораби да плават безпрепятствено в Средиземно море. През същата година пашата на Триполи отказва да изпълни договора си със Съединените щати и обявява война.

Президентът Томас Джеферсън изпраща Средиземноморската флотска ескадра и демонстрацията на сила от Съединените щати изплашва останалите берберски държави до такава степен, че те отказват помощта си на пашата на Триполи и не подкрепят исканията му за такси и откупи. В ескадрата на Джеферсън има и трима масони на командни длъжности: комодор Едуард Пребъл, Уилям Итън и Стивън Дикейтър.

Като флотски курсант през 1798 г. Стивън Дикейтър служи в Западните Индии (Антилските острови) по време на стълкновенията с Франция през 1798–1800 г. В Триполитанската война той е начело на малък отряд моряци, с които на 16 февруари 1804 г. нахлува в залива на Триполи. Там те превземат пленената американска фрегата „Филаделфия“, опожаряват я и се оттеглят само с един ранен. Британският адмирал Хорейшо Нелсън възхвалява този подвиг „като най-дръзкия и безразсъдно смел акт на века“, а Дикейтър е произведен в ранг капитан.

Дикейтър се отличава и във войната от 1812 г. На 25 октомври 1812 г. с фрегатата си „Юнайтед Стейтс“ побеждава британската фрегата „Макесдониън“ в един от най-прочутите морски двубои на войната. След битката вече не може да напусне американските води, тъй като те са блокирани от британците. Когато през януари 1815 г. се опитва да се промъкне през блокадата и да напусне Ню Йорк, корабът му е заловен от британска ескадра.

Но по това време войната вече е приключила и той е върнат в родината си. През юли 1815 г. се завръща в Средиземно море и диктува условията на мирния договор с Алжир, Тунис и Триполи, като с това приключва последната война на САЩ с берберските държави. На тържеството по случай победата Дикейтър вдига шовинистка наздравица: „Нашата страна! Нека винаги бъде правата в отношенията си с други държави, но права или крива, това си е нашата държава!“ Опитен и смел фехтовач, Дикейтър се дуелира с отстранения от длъжност капитан Джеймс Барън и загива от шпагата му. Дикейтър е бил член на състава на военния съд над Барън.

Комодор Едуард Пребъл е роден на 15 август 1761 г. във Фалмут (сега Портланд, щата Мейн). По време на Американската революция и началото на войната с Франция (1798–1800) служи във флота на Масачузетс и във флота на Съединените щати. През 1800 г. като капитан на фрегатата „Есекс“ ескортира конвой от американски търговски кораби за Индия. Това е първата поява на американски боен кораб в акваторията на изток от нос Добра надежда. Назначен през 1803 г. за главнокомандващ на Средиземноморския флот, той води войната срещу Триполи. Като главнокомандващ ескадрата заповядва да се блокира градът и подкрепя смелия план на Стивън да влезе в пристанището и да подпали заловената американска фрегата „Филаделфия“.

След изгарянето на „Филаделфия“ третият морски офицер Уилям Итън организира сухопътна операция. Освобождаването на пленниците, подпалването на заловения кораб и най-вече присъствието на американски сухопътни части в целия северноафрикански Магреб принуждават местния владетел на Триполи да се откаже от берберското каперство.

През 1805 г. пашата подписва мирен договор, според който получава откуп за американските пленници, еднократни подаръци, но слага край на годишния данък. Съединените щати плащат откупа и отвеждат освободените пленници в Нова Англия.

Крайното решение на проблема с берберските държави е постигнато през 1815 г., когато Конгресът обявява война на Алжир, в отговор на пиратските нападения срещу американски търговски кораби. Дикейтър пристига веднага с една ескадра в Средиземно море, където диктува американските условия за мирен договор най-напред на Алжир, а след това на Тунис и Триполи. Малко след като Дикейтър напуска района, през 1816 г. Алжир е обстрелян от англо-холандски флот.

Плащането на откупи и непрекъснатите войни с берберските държави приключват, а Съединените щати оставят за постоянно една от ескадрите си в Средиземно море. По ирония на съдбата днес американският военен флот в Средиземно море отново е най-голямата морска сила в района.

И така, затворихме кръга от древните мореплаватели до първите дни на пиратството от времето на финикийците, до изчезналия флот на тамплиерите, до масонските пирати, които основават Съединените щати и могъщия им военноморски флот.