Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (17) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Произходът на хашишините

Известната с лошата си слава, секта на хашишините произлиза от шиитското крило на исляма и по — точно от исмаилитската му фракция, позната като низаритски ислям. Сектата е основана в средата на XI век от персиеца Хасан ибн Сабах (Хасан, син на Сабах).

Хасан ибн Сабах е роден около 1055 и умира през 1124 г. Син е на мюсюлманина шиит Али Сабах, живял в персийския град Кум, който твърдял, че предните му са араби от Куфа, в Ирак. Тъй като управителят на провинцията бил сунит, Али Сабах всячески се стремял да се представи за такъв, за да не бъде преследван, тъй като по онова време шиитите са подложени на гонения. Накрая Али Сабах се оттеглил в манастир, а сина си Хасан ибн Сабах изпратил да учи в ортодоксална сунитска школа. Но това не било обикновено сунитско училите, а общност от ученици, ръководена от високоуважавания имам Мувафик. Твърдяло се, че всеки негов ученик по-късно става голям владетел.

Според известната книга на Аркон Дараул „История на тайните общества“^[1], в школата Хасан ибн Сабах се запознава с Омар Хаям, поет и астроном, който по — късно става най — известният поет в Персия. Друг негов съученик и приятел от школата е Низам ал Мулк, който от прост селянин се издига до поста на първи министър. Според биографа на Низам, тримата се заклели помежду си, че който пръв се издигне в службата, ще помогне на другите. Низам е първият, който се издига по стълбицата на властта, като става първо придворен, а после и везир на Алп Арслан, селджукския султан на Персия.

Низам спазва обещанието и помага на Омар Хаям, като му осигурява издръжка, която му дава възможност да води охолен живот в любимия му Нишапур, където пише повечето от стиховете си, събрани в „Рубаят“. По същото време Хасан ибн Сабах остава в сянка — живее бедно и обикаля из Близкия изток, очаквайки удобен момент да се добере до дълго мечтаната власт. След смъртта на Мохамед бен Дауд, наричан Алп Арслан (от тюркски — Смел лъв), неговият наследник Малик Шах назначава Низам за свой везир. Тогава Хасан ибн Сабах отива при Низам и го моли да му намери служба в двора. В изпълнение на младежката клетва, везирът му издейства подходяща служба и в автобиографията си разказва следното: „С енергичните ми и горещи препоръки той бе назначен за министър. Но като баща си, той също се оказа измамник, лицемер, егоист и мошеник. Той толкова изкусно се преструваше, че всички го смятаха за добър и милостив човек, какъвто не беше, и скоро си спечели пълното доверие на шаха“.^[2]

Малик Шах е млад и неопитен, а Хасан Сабах е вещ в шиитското изкуство да се печелят хората с фалшива честност. Низам, който все още е най — влиятелният човек в държавата, уважаван за добродетелите си, постепенно започва да се съмнява в Хасан Сабах и намеренията му.

През 1078 г. Малик Шах иска подробен отчет за приходите и разходите на империята. Низам му обяснява, че за това е нужно време — повече от една година. Но Хасан ибн Сабах обявява, че той може да свърши цялата работа само за четирийсет дни и предлага да го докаже лично. Задачата му е възложена и сметките са направени в обещаното време, но накрая всичко се обърква. Според летописците Низам отвръща на удара му с думите: „В името на Аллах, ако този човек не бъде озаптен и свален от власт, той ще съсипе всички ни, но аз не мога да убия приятеля си от детинство“.^[3]

Каквато и да е истината, изглежда, Низам някак си успява да внесе толкова съществени разлики в окончателния калиграфски изписан вариант на сметките, че когато Хасан ибн Сабах започва да го чете на шаха, той се вбесява от абсурдните цифри и заповядва да го изпратят на заточение. Тъй като е обявил, че балансът е написан собственоръчно, Хасан Сабах не може да се оправдае за допуснатите очевидни грешки.

Изпадналият в немилост Хасан Сабах успява да избяга в Исфахан, където има приятели. Документирано е негово изказване там, което хвърля известна светлина върху намеренията му в този момент. Един от приятелите му в Исхафан, Абу ал Фейсал, отбелязва, че след като разказва за провала на кариерата си, в изблик на гняв Хасан ибн Сабах изкрещява: „Ако имам само двама верни последователи, които да застанат до мен, ще сваля от власт онзи турчин и неговия везир селяндур“.

Фейсал добавя, че Хасан ибн Сабах изглеждал направо обезумял в жаждата си за мъст. Непрекъснато повтарял, че има намерение да се завърне във властта и заминал за Египет, за да работи по осъществяването на плановете си.

Фейсал става един от последователите на водача на хашишините и двайсет години по-късно Хасан ибн Сабах му припомня онзи съдбовен ден в Исфахан: „Тук, в Аламут, аз съм владетел на всичко, докъдето ти стига погледът, че и оттатък. Султанът и онзи селяндур, везирът му, са мъртви. Не изпълних ли обета си? За толкова луд ли ме смяташе? Намерих двамата последователи, които ми трябваха, за да изпълня плана си“.^[4] Хасан ибн Сабах е обучен в тайната доктрина на исмаилитската секта и познава пътищата към властта. Той знае, че в Кайро има могъщо ядро от исмаилити. Довереникът му Фейсал уточнява, че Хасан Сабах вече е имал план как да превърне тези хора в дисциплинирани, предани фанатици, готови да умрат за вожда си.

Според Фейсал, Хасан ибн Сабах решава, че не е достатъчно да обещаеш на хората рай и вечно щастие. Трябва да им го покаже наистина, да им създаде рай на земята, където те да видят с очите си как красиви жени пеят, свирят и танцуват, а от фонтаните там бликат уханни води и всяко чувствено желание се удовлетворява сред красиви цветя, позлатени беседки и балдахини. Той създава земния рай в крепостта си Аламут в Североизточна Персия (дн. Иран). Но преди това му предстои да направи историческото си пътешествие до Кайро.

Подробности за това пътуване и духовната му нагласа намираме в документ, за който се предполага, че е автобиографичен разказ за младите му години. В него Хасан Сабах споделя, че баща му го е възпитал да вярва в божествените права на имамите. По време на пътешествието се среща с един исмаилитски мисионер, емира Дхареб, с когото спори и критикува някои страни от учението му. После се разболява сериозно и се опасява, че ще умре. Тогава започва да вярва, че исмаилитската доктрина е пътят към избавлението и рая и че ако умре, преди да се е покръстил в новата вяра, ще бъде прокълнат навеки. Щом оздравява, той отива при исмаилитския имам — Абу Наджам, а по-късно се свързва и с други. Накрая се установява в Египет, за да се запознае с учението в главното му средище — Дома на познанието.

Заради предишната му служба в двора на Малик Шах, халифът го посреща с всички почести. Египетските исмаилити с въодушевление приемат толкова виден привърженик на учението им, а високопоставени придворни венцеславят присъствието му. Но в края на краищата връзката с исмаилитите е много по — изгодна за Хасан Сабах, отколкото за самите тях. Както винаги обаче, той отново се забърква в политически интриги, арестуван е и е хвърлен в затвора. Твърди се, че при влизането му в затвора едно минаре се срутило и кой знае защо това се изтълкувало като знак, че Хасан Сабах е закрилян от бога човек.

Халифът веднага обсипал Хасан Сабах със скъпи дарове и го качил на кораб, който заминавал за Североизточна Африка. По пътя се разразила страшна буря, която изплашила до смърт капитана, екипажа и пасажерите. Всички започнали да се молят, но когато поканили Хасан ибн Сабах да се присъедини към тях, той отказал. „Бурята е мое дело. Как да се моля да утихне?“^[5], скастрил ги Сабах. „С нея ви давам знак за негодуванието на Всевишния. Ако потънем, аз няма да умра, защото съм безсмъртен. Ако искате да се спасите, имайте вяра в мен и ще укротя ветровете“.

Отначало никой не се вслушал в думите му и не му вярвал, но по — късно, когато корабът бил на път да се преобърне, отчаяните пасажери отишли при него и му се заклели във вечна вярност. До утихването на бурята Хасан ибн Сабах останал невъзмутим и спокоен. Корабът стигнал благополучно до сирийския бряг и Хасан Сабах слязъл с двама от пасажерите — търговци, които станали първите му ученици.

Хасан ибн Сабах все още не е готов да изпълни мисията си така както я разбира. Ето защо при някои от пътуванията си се представя за пратеник на халифа в Кайро. От Алепо заминава за Багдад в търсене на подходящо място за седалище, където ще се чувства свободен от чужда намеса и достатъчно сигурен, за да започне разпространението на идеите си. Мисията му го отвежда отново в Персия. Той обикаля из цялата страна и приобщава многобройни последователи, които все още са под влиянието на тайното учение на египетските исмаилити. Навсякъде Хасан Сабах оставя по един предан ученик (федаин), на когото заповядва да живее на съответното място и да проповядва учението му. Тези общности се превръщат в основното ядро, откъдето произлизат най-обещаващите и готови на саможертва новопосветени. Така само за няколко месеца след завръщането му се създават редица малки учебни школи по подобие на Дома на познанието.

По време на тези пътувания един от верните му помощници на име Хюсеин Кахини му казва, че крепостта Аламут е най-подходящото място за привличане на нови привърженици. И наистина, почти цялото население от района са исмаилити. Единствената пречка е управителят Али Махди, за когото багдадският халиф е духовен и земен водач. Първите новопокръстени са прогонени от областта. Но съвсем скоро исмаилитите стават толкова много, че управителят е принуден да разреши на прокудените да се завърнат.