Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (59) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Тамплиерската мисия за нов Йерусалим

Би трябвало да се отдаде дължимото на наследството на тамплиерите в съвременния свят. Пиратският им флот с векове кръстосва Северните морета, като преследва верните на Ватикана кораби. Щом започва заселването на Нова Скотия и на Америка, рицарите тамплиери и флотът им също се оказват там. В новия си облик на масони от Шотландския ритуал те играят решаваща роля в създаването на Съединените щати, ако не и нещо повече.

Както твърди Тим Уолас-Мърфи в книгата си „Тамплиерското завещание и масонското наследство от Рослинския параклис“^[1], тамплиерите започват съвременната си трансформацията в замъка Рослин. Според него строителят на параклиса на Рослин, Уилям Сен Клер, който живял в средата на XV век, е и последният Синклер, граф на Оркни. След неговата смърт „графство Оркни“ преминава във владение на шотландската корона, като част от зестрата на Маргарет Датска при брака й с Джеймс III Шотландски. Уилям не само с внук на принц Хенри Синклер и последен граф на Оркни, но носи и особената титла „Рицар на раковината и Златното руно“. Според Уолас-Мърфи, сър Уилям Сен Клер бил член на тайно общество, което е запазило важни сведения за Свещения Граал, Светата кръв на Меровингската династия и новия континент отвъд Атлантическия океан.

В „Орденът на тамплиерите и Масонската ложа“^[2] Бейджънт и Лий пишат:

Още преди началото на Средновековието гилдиите на „оперативните“ масони вече проявяват интерес към архитекта и строителя на Соломоновия храм. През 1410 г. в един ръкопис на такава гилдия се споменава за „сина на владетеля от Тир“ (Хирам) и той се свързва с древна наука, за която се казва, че е след Потопа и била предадена на следващите поколения от Питагор и Хермес. В друг подобен ръкопис от 1583 г. се цитира Хирам и той е описан едновременно като син на владетеля Тир и „Майстор“. Тези документи свидетелстват за съществуването на „много по-древна и силно разпространена традиция“.^[3]

Ясно е, че тамплиерите се смятат за наследници на древни познания, пренесени от Атлантида. Стотици години те се сражават с Ватикана и срещу властта на Инквизицията. За тамплиерите истинската църква, която проповядва мистицизъм, преражда не и добри дела, е потисната и заменена от тъмна сила, провъзгласила се за „единствената истинска вяра“. Чрез познатите методи на мъчения, страх и физическо унищожение тя потиска всяка друга вяра.

Хенри Синклер рискува всичко, за да осъществи пътешествието си през Северния Атлантик. Дали е носил Свещения Граал и дори Кивота в Америка? Дали тези свещени реликви са спомогнали при основаването на Съединените щати — една страна, чиито създатели масони, като Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин, организират отчасти според масонските идеали за религиозна свобода, свободна търговия и банкерство?

Някои историци, изследвали тамплиерското наследство, като Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Андрю Синклер и Тим Уолас-Мърфи сочат, че тамплиерите са спомогнали за създаването на независима Шотландия, наречена „Нова Шотландия“ (Нова Скотия), и в края на краищата — на самите Съединени щати.

Езотерични християнски идеи, като Свещения Граал и Новия Йерусалим, са от голямо значение в нашето проучване за изчезналия тамплиерски флот и неговите наследници. Вече споменахме за сър Франсис Бейкън и незавършения му утопичен роман „Новата Атлантида“, публикуван около 1600 г., и изразихме предположението, че книгата отразява желанието на оцелелите представители на Ордена на Храма да използват базирания в Шотландия флот за създаването на един утопичен Нов Йерусалим в земите отвъд Северния Атлантик.

Някои автори защитават идеята, че тамплиерите са изпълнили замисъла си с основаването на Монреал, който е трябвало да се превърне в Новия Йерусалим на „Новата Атлантида“. Канадският писател Майкъл Брадли в книгата си „Свещеният Граал прекосява Атлантическия океан“ смята, че френският пътешественик и основател на провинция Квебек, Самюел дьо Шамплен (1567–1635), е бил таен агент на династията на Граала и свещената реликва е пренесена в Монреал точно преди британският адмирал Седжуик да нападне Нова Скотия през 1654 г. Загадъчното тайно общество Compagnie du Saint-Sacrement (Общество на Светото причастие) прехвърля Граала в Монреал.^[4]

Друга канадска писателка, Франсин Берние, съобщава за фактически доказателства, че тамплиерите са се опитали да изградят Монреал като Новия Йерусалим. В книгата си „Завещанието на тамплиерите: Монреал, Новият Йерусалим“ Берние споменава за някаква тайна история за създаването на града. Тя твърди, че през XVII век било предвидено остров Монреал да се превърне в Новия Йерусалим на християнския свят и да стане седалище на група мистици, които искат да живеят по каноните на безгрешната Ранна християнска църква на Иисус. Хората, които превръщат мечтата в действителност, са от Обществото на Дева Мария (Societé de Notre-Dame), но половината му членове са от тайното Общество на Светото причастие. Те не полагат формална клетва и образуват вътрешен елитарен и невидим кръг — „сърцето на църквата“, като следват йоанитската доктрина на есеите, според която мъже и жени са равнопоставени апостоли.^[5]

Берние твърди, че тези нови християнски кръстоносци са осигурили благородната им цел да бъде продължена чужбина, в „Нова Франция“, като Монреал се превърне в Новия Йерусалим, предречен в Библията. В книгата са разкрити връзки между Монреал и:

1. Свети Йоан Кръстител, като светец патрон.

2. Мелхизедек — според Библията първосвещеник и цар на Салем (вероятно Йерусалим), почитан от тамплиери и есеи.

3. Стела Марис, „морската звезда“ от планината Кармел.

4. Фригийската богиня Кибела, като двуполовата Майка на църквата.

5. Свети Блез, арменски лечител, покровител на зидарите и основен светец на Бенедиктинския орден и за тамплиерите.

6. Съществуването на две черни Богородици, особено на тази от Монтегю.

7. Наличието на сюлпициански параклис, в който е залегнала темата за Соломоновия храм.^[6]

С оглед на това, което вече знаем за изгубения флот на тамплиерите, Светата кръв или Свещения Граал, за рода Синклер, не е изключено Монреал да е бил замислен като Новия Йерусалим. Атлантическото крайбрежие на Канада и Нова Англия, плюс земите, до които може да се стигне по река Сейнт Лорънс, са територии, набелязани от тамплиерите за масово заселване. За да се осъществи този план, са нужни много години, но очевидно тамплиерите са били далновидни. Планирали са бъдещето си в посоката, в която са искали то да се развива. Целта им е била да основат държави, които ще са свободни от религиозни гонения и лъжливата доктрина на „божественото право на владетеля“.

Ако първата цел на тамплиерския флот е била установяването на аванпостове на остров Оук и на други места в Нова Скотия, а след това — създаването на тамплиерски градове като Монреал, следващата им цел вероятно е била да основат и независима държава, свободна от европейските владетели и влиянието на Ватикана. За постигането й е била необходима революция — Американската революция.