Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (63) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Френското масонско копие на Вашингтон: генерал Лафайет

Друга важна масонска фигура в Американската революция е френският генерал маркиз Дьо Лафайет. Възхваляван като герой на два свята, той играе важна роля както в Американската революция, така и във Френската. Роден на 6 септември 1757 г. в благородническо семейство от Оверн, той скандализира френските власти през 1777 г., като прекосява Атлантическия океан и предлага услугите си на Континенталния конгрес във Филаделфия. Лафайет е известен масон и въпреки че никога не става американски гражданин, в книгата „Масонски членове сред бащите основатели на държавата“^[1] на него е посветена важна глава.

Лафайет се сприятелява с Джордж Вашингтон, когото приема за свой кумир и служи под негово командване в битката за Брендиуайн при Вали Фордж. През 1779 г. пътува до Франция, за да ускори изпращането на френски войски в помощ на революционерите, но се връща отново в Америка и се отличава в битката за Йорктаун през 1781 г. Смел в боя и непреклонен пред противника, Лафайет си спечелва трайна популярност в Америка и славата му допринася много за възприемането на либералните идеи в Европа.

Когато недоволството от Луи XVI във Франция нараства, Лафайет проповядва установяване на парламентарна монархия (каквато до голяма степен е английската), и представлява аристокрацията от Оверн пред Генералните щати през 1789 г. Избран е за заместник-председател на форума и предлага образцово изработена Декларация за правата на човека. На 15 юли 1789 г. е избран за командващ Националната гвардия и на 14 юли 1790 г. се появява с войските си на честването на Федерацията, за да отбележи настъпването на ерата на свободното обединено общество. При все това, Лафайет не успява да осъществи младежките си идеали. Макар истински вдъхновен от успеха на Американската революция и надарен с огромен потенциал на мислител, той няма собствена реалистична политика, нито е политически верен на краля, нито пък е толкова гъвкав, че да подкрепи практичния граф Мирабо. Лафайет попада между чука и наковалнята — дворът го презира като аристократ отстъпник, чиято буржоазна армия не успява да спаси живота на кралското семейство, а от друга страна, простолюдието го мрази, защото се опитва да потуши бунта, като заповядва да открият огън срещу тълпата в Париж през юли 1791 г.

През 1792 г., след като Франция обявява война на Австрия, Лафайет е назначен за главнокомандващ армия, но след идването на власт на якобинците е свален от поста. Австрийците го пленяват и го предават на прусаците, а те веднага го изпращат в затвора като опасен революционер. Освободен е по настояване на Наполеон Бонапарт през 1797 г., а през 1799 му позволяват да се завърне във Франция. През 1815 г. е един от тези, които настояват за абдикацията на Наполеон I. Републиканец по душа, Лафайет никога не може да подкрепи искрено отхвърлянето на монархията и замяната й с империя.

През 1824 г. Лафайет прави триумфална обиколка из Съединените щати. Оттогава парижкото му имение Ла Гранж се превръща в място за поклонение на либералите от цял свят. Когато през 1830 г. избухва Юлската революция, отново е извикан да командва Националната гвардия в опит да се свърже монархията на Луи Филип с идеалите от 1789 г. Той умира в Париж на 20 май 1834 г. и името му продължава да е символ на свободата, така както са я разбирали пиратите.