Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (2) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirates and Lost Templar Fleet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес

Заглавие: Тайната на Христофор Колумб

Преводач: Петко Вълков

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: американска

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-0890-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201

История

  1. — Добавяне

Доказателствата за презокеански пътешествия в древността

Според най-разпространените теории на съвременните историци континентите са били постепенно заселени от мигриращи племена по суша. Твърде възможно е Северна и Южна Америка, Австралия, дори и някои части от Индонезия да са заселени по съществуващи в древността провлаци. Защо обаче да се ограничаваме в изследванията си и да приемаме, че предците ни са преодолявали океани и морета.

Историци и археолози признават мореплаването за един от най-ранните белези на цивилизацията, което се развива от самото начало на човешката история. Достатъчно е да споменем, че презокеанските плавания започват преди повече от 6000 години.

Екип археолози от Университета в Сидни, Австралия, твърдят, че доказателствата за развито мореплаване са пряко свързани с откриването на човешки кости на 30000 години в подводна пещера на Тихоокеанския остров Нова Ирландия, който се намира на изток от Папуа — Нова Гвинея. Според археолозите тези хора са дошли в Нова Ирландия по вода, а не по суша, тъй като там няма никакъв провлак.[1]

Източно средиземноморие

Съществуват неоспорими доказателства, че полинезийците и микронезийците са прекосявали с канутата си обширни океански пространства. Те са преплавали три пъти по-големи разстояния от това между Африка и Южна Америка и са се заселили на Тихоокеанските острови. Ако полинезийците и представители на други култури са могли преди хиляди години да преодоляват такива огромни разстояния в океана, защо съвременните историци продължават да ни убеждават, че Христофор Колумб е първият мореплавател, прекосил Атлантическия океан?

Всеизвестна е хипотезата, че викингите са стигали с корабите си до Гренландия и полуостров Лабрадор преди близо хиляда години, а постиженията на Лейф Ериксон са признати отдавна. Можем ли обаче да приемем сериозно много по-радикални предположения за ирландски монаси, плавали до Америка преди две хиляди години, или за португалски и баски рибари, за финикийски, гръцки и римски мореплаватели, еврейски златотърсачи и за египетски търговци, пътували до Новия свят?

Нима това е възможно? А защо не? Толкова ли е непреодолим Атлантическият океан? Разбира се, че не. В съвременността хората го прекосяват с гребни лодки, каяци и обикновени салове. Древните мореплаватели в Средиземно море са разполагали с много по-съвършени морски съдове в сравнение с корабите на Колумб. Защо трябва да смятаме, че хората от древността не биха могли да предприемат презокеанско пътешествие? При второто си пътуване до Новия свят, на остров Гуаделупа от групата на Малките Антили, френско владение, Колумб открива останките на потънал европейски кораб.[2]

За някои историци доказателствата за откриването на Америка от древни мореплаватели са удивителни. През 1976 г. бразилският леководолаз Жозе Роберто Тейксейра, докато се гмуркал близо в акваторията на големия остров Гобернадор, в залива Гуанабара до Рио де Жанейро, открива три непокътнати римски амфори на място, където са намирани останките от различни корабокрушения, някои от които датират от XVI век. Той разказва, че мястото на находката е пълно с глинени парчета и по-големи части от амфори.

Древногръцки кораб — Модел от много ранна епоха
Древногръцки кораб — Схема на подреждане на гребците на две нива

Бразилският археологически институт се отнася с голямо внимание към находката и изпраща снимков материал в Института „Смитсониън“ в САЩ, където идентифицират амфорите като римски. По-нататък професор Елизабет Лайдинг Уил от Класическия факултет на Масачузетския университет в Амхърст определя, че амфорите датират от II-I век пр.Хр. и „… вероятно са изработени в Куас, старото пристанище Зилис (Дчар Джедид) на Атлантическото крайбрежие на Мароко, югозападно от Танжер“. Професор Майкъл Понзих археологът, ръководил разкопките в Куас, се присъединява към мнението на Уил за мястото и производството на амфорите и ги датира от II век пр.Хр.[3]

Американският археолог Робърт Маркс, специалист по подводните разкопки, който проучва находището близо до Рио де Жанейро, където са намерени амфорите, попада на дървена конструкция в тинестото дъно на залива. Чрез сонар Маркс открива там останки от две корабокрушения: на кораб от XVI век и на друг, по-древен плавателен съд, от който очевидно са изпаднали амфорите.

Проблемите за Маркс започват още преди гмурканията на мястото на находката. Бразилските власти не са въодушевени от вероятността римски кораб да е потънал край техните брегове, защото Испания и Португалия все още спорят помежду си кой точно е открил Бразилия. Те дори обявяват Маркс за италиански агент, който работи в полза на Рим. Бразилските власти не дават разрешение на Маркс да продължи проучванията си и му забраняват по-нататъшен достъп до Бразилия.

Според Маркс откритият от него кораб вероятно се е отклонил от курса си по време на буря. Останки от римски корабокрушения са намирани край Азорските острови в средата на Атлантическия океан. Както ще разберем, голям брой от тези контакти с Америка са чиста случайност. Само през XX век са регистрирани повече от 600 принудителни презокеански плавания, след като въпросните плавателни съдове са отнесени от бури и урагани към американския бряг. Лично аз не вярвам римляните случайно да са отишли там, само за да се попекат на слънце на плажа Копакабана. По-вероятно е те съвсем съзнателно да са поели курс към Новия свят.

В Латинска Америка са открити голям брой римски предмети. През 1961 г. професор Гарсия Пейон от университета в Халапа (Мексико) намира в гробище край мексиканската столица съкровище от римски бижута. Най-често срещаните находки са клипсове за тоги (фибули) и римски монети. Във Венесуела е открит керамичен съд с няколкостотин римски монети, сечени от времето на управлението на Август до 350 г. сл.Хр. Това съкровище се съхранява в Института „Смитсониън“ и академичните експерти твърдят, че не става дума за колекцията на древен нумизмат, а вероятно за паричното имущество на някой римски мореплавател, добре укрито в пясъците или изхвърлено от вълните на брега след корабокрушение.

По принцип се смята, че римляните не са толкова големи мореплаватели, колкото другата морска сила в древността: финикийците.

През I век пр.Хр. гръцкият географ Страбон пише: „… Много по-прославени са пътешествията на финикийците, които малко след Троянската война изследват пространствата отвъд Херкулесовитс стълбове. Там, както и в централната част на Либийското крайбрежие (Африка), те основават градове. Веднъж, докато финикийски кораб плавал покрай бреговете на Либия, силни ветрове го повлекли навътре в океана. След многодневно лутане финикийците успели да акостират в залива на голям остров, който се намират далеч на запад от Либия“.[4]

Печатът на тамплиерите: двама ездачи върху един кон.

В един древен текст намираме подробности за атлантическите им набези след края Троянската война около 1200 г. пр.Хр. Но докъде са стигали те?

През 1872 г. близо до Параиба, в Бразилия, е открит камък с финикийски надпис. Почти цял век находката е смятана за фалшификат, но през 1968 г. професор Сайръс Гордън, ръководител на Факултета за Средиземноморски проучвания от университета „Брандайс“, обявява, че находката е автентична. Надписът от Параиба разкрива, че финикийски кораб, който обикалял Африка, е бил отнесен от ветровете до бреговете на Бразилия.[5] Всъщност и официално признатият откривател на Бразилия, португалският изследовател Педро Алвареш Кабрал, през 1500 г. се опитва да заобиколи Африка, но силни ветрове го отклоняват от курса и го завличат до бреговете на Южна Америка. Смята се, че Бразилия е наречена така в чест на митичния ирландски остров Бразил (в различни транскрипции — О’Бразил, Хи Бразил, Хай Бразил).

Професор Елизабет Уил твърди, че през 1972 г. близо до Хондурас са намерени останките на картагенски кораб, натоварен с амфори. Дали в онази далечна епоха картагенците са имали редовни търговски рейсове до Америка? Някои изследователи твърдят, че индианците толтеки всъщност са картагенци, които след победата на Рим в Пуническите войни напускат Средиземно море и се отправят към Западна Африка. Оттам мигрират до полуостров Юкатан в Мексико, където възстановяват цивилизацията си. По-късно са унищожени от ацтеките, които заграбват картагенските златни кюлчета. Много по-късно те се появяват в Съединените щати като част от златото на Монтесума и на митичните „седем златни града на Сибола“.

Възможно е дори юдеите да са стигали бреговете на Америка. Близо до сегашния град Лос Лунас (в Ню Мексико) са открити надписи на староеврейски, в които най-вероятно става дума за пътешествие и за основаване на селище. Но дори и убедените в автентичността на надписа тълкуват по различен начин смисъла му. Факт е, че през далечната 734 г. евреи, подложени на жестоки преследвания, напускат земите на Римската империя и отплават „… за Калалус, една непозната земя“.[6]

Ако някои ревностни почитатели на честванията на Деня на Колумб смятат, че прекалявам с историческите сведения, нека имат предвид, че едва сега започвам. Няколко години преди гореспоменатото събитие, около 725 г., седем португалски епископи и 5000 техни последователи бягат от маврите в Испания и отплават от португалското пристанище Порту Кале за остров Антилия. Според някои историци те акостират на западния бряг на Флорида и навлизат в сушата, където основават град Кале, който по-късно се превръща в днешния град Окала. Евреите, които бягат от римляните, може би са узнали за португалското изселване и са отишли в Порту Кале с надеждата да разберат какъв курс трябва да следват. След като пристигат в Америка, те наричат новата земя Калалус, което е латинизиран вариант на Кале.

Колумб е знаел за пътуването на португалците и е смятал, че ще намери потомците им на някой остров. Може би е вярвал, че останките от потъналия европейски кораб, който намира при второто си пътуване, са били от онова пътешествие.

Възможно е и преди това евреите да са прекосявали океаните. Съкровищата на цар Соломон произхождат от мистериозния остров Офир. С точното местоположение на някаква богата на злато страна е спекулирано много. Соломон е зет на финикийския цар Хирам и с помощта му натрупва огромните си богатства, необходими за построяването на храма в Йерусалим.

В Библията четем:

Цар Соломон направи също и кораби в Ецион-Хавер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Идумейската земя.

И Хирам прати на тия кораби свои поданици — корабници, които знаят морето, заедно със Соломоновите поданици;

те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двайсет таланта злато и го докараха на цар Соломона.

(…) в три години веднъж дохождаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

(…) червено сандалово дърво и драгоценни камъни.

Трета книга Царства (9:26-28; 10:11, 22)

Мореплавателите донасят в Ецион-Гебер (Ецион-Хавер в Библията) несметно златно съкровище: 450 таланта съответстват на около двайсет тона. Дори и днес наличието на подобно златно имане би накарало мнозина търсачи на приключения и авантюристи да прекосят не един или два океана. Но освен това корабите били натоварени със сребро, слонова кост, маймуни, пауни… В продължение на векове историците безрезултатно се опитват да определят местоположението на тази толкова богата митична земя Офир.

Може би грешката се състои в това, че почти всички твърде много ограничават търсенията си, тъй като са убедени, че мореплавателските умения в древността са били на ниско равнище.

Ограниченият подход на теолози и историци е илюстриран от твърдението на немския учен Манфред Бартел, който пише в книгата си „Какво всъщност казва Библията“ следното: „Зимбабве е твърде близко, Индия — твърде далеч, Урал — прекалено студен… Земята Офир по всяка вероятност се е намирала по крайбрежието на Червено море…“.[7]

Подобно на него, макар и по-разкрепостени, немските учени — братята Херман и Георг Шрайбер, в книгата си „Изчезнали градове“ твърдят: „В един момент възникна идеята, че митичната земя Офир от Библията може да е днешно Перу. Но това едва ли е възможно: през X век пр.Хр. няма търговски флаг, който би могъл да преодолее такова разстояние. (…) Тази толкова богата на злато земя трябва да се търси само в Южна Арабия и по африканското крайбрежие“.[8]

В книгата си Шрайбер изказват множество интересни предположения, но същевременно изпадат в сериозен негативизъм — свидетелство за позицията им на изолационисти. Те са убедени, че древните хора никога не са се осмелявали да се отдалечават от познатите им територии и от сушата въобще. По този начин те пренебрегват и най-убедителните доказателства за обратното. Манфред Бартел например се проявява като краен изолационист — той е убеден, че дори Индия е била прекалено далече за древните народи. В Библията се споменава, че плаването до Офир и обратно трае три години (не по-малко!), но според Бартел дори и най-добрите мореплаватели от онова време не са могли да стигнат от Ейлат (Елот в Библията) на брега на Червено море до Индия.

Ако се пренебрегне подобно ограничено мнение по темата, Перу се явява като приемлива хипотеза. Но пък някои от останалите стоки от Офир — маймуни, пауни, слонова кост и сандалово дърво, ни карат да се насочим другаде. Въпреки че заради маймуните и слоновата кост учените са съсредоточавали вниманието си върху африканските пристанища, тях можем да ги намерим в Индия и Югоизточна Азия. Случайно или не, но както пауните, така и сандаловото дърво също са идвали оттам.

На никого обаче не му хрумва идеята да търси земята Офир в Австралия, една от най-богатите на минерални залежи страни, докъдето може да се стигне с кораб от Индия и Суматра. В Западна и Северна Австралия са намерени останки от древни рудници. Край град Гимпи в Куинсланд е открита пирамида, която сега не съществува, както и почти еднометрова статуя на египетския бог Тот в образа на павиан и голям брой египетски и финикийски предмети.[9] Гимпи се прочува като „града, който спаси Куинсланд“, заради развихрилата се там „златна треска“ в края на XIX век.

Лично аз смятам, че флотът на Соломон е посещавал древните находища по крайбрежието и по поречията в Австралия. Вероятно на връщане, след като си набавяли достатъчно храна за из път, корабите са спирали в някои пристанища на Индонезия и Индия, откъдето товарели пауни, маймуни, слонова кост и сандалово дърво.

Вече споменахме за египетски предмети, открити в Австралия. Да не би да има някаква грешка?

Странното е, че забележителната египетска цивилизация, която е много по-древна от финикийската, не се слави с презокеански пътувания. Въпреки че бреговете на Египет се мият от две морета — Средиземно и Червено, където плаванията на египтяните са документирани, предполага се, че древните жители на страната никога не са се впускали в презокеански пътешествия.

В статия, озаглавена „Египетски кораби и лодки“, Мари Парсънс обяснява: „Съществуват доказателства, че в Египет през периода на Старото царство са строени първите дървени лодки и кораби. Били са предназначени за погребални церемонии. Наскоро останките на 40 такива лодки бяха намерени в пясъците на Абидос (…) Най-старата папирусова лодка (…) е открита близо до Голямата пирамида в Гиза. Вероятно е била изработена още в преддинастичните епохи в Египет“.

Авторката смята, че плавателните съдове от този вид са били предназначени само за плавания по Нил, но намирането през 1960 г. на огромната и прекрасно запазена погребална лодка в каменна гробница край Голямата пирамида разкри за пръв път на света, че с такова съоръжение може да се направи околосветско пътешествие. По корпуса на лодката отдолу все още ясно личат дълбоки драскотини, които според специалистите могат да бъдат причинени само от коралов риф.

Съществуват многобройни и упорито разпространявани легенди за презокеанските плавания на древните египтяни до екзотичната митична земя Пунт, откъдето внасяли мехлеми, джуджета и дори жирафи. Тези пътувания се отнасят до древната епоха на Петата династия. Пътешествията на царица Хатшепсут от XVIII династия са увековечени в поредица от фризове в храма й в Деир ел-Бахри.

Мнозина от историците, които са убедени, че древните египтяни никога не са се впускали в дълги морски пътешествия, стигнат до извода, че земята Пунт се намира в някое близко африканско царство — вероятно Сомалия. Но част от ценните стоки от Пунт, като например пигмеите, могат да се намерят само в Централна Африка. За да стигнат дотам, те трябвало да прекосят Червено море, да заобиколят Източноафриканското крайбрежие, за да стигнат до Кения или Танзания, а може би и до Мозамбик или Зимбабве. Вече споменахме, че древноегипетски предмети са откривани в толкова отдалечени места, като Австралия и Мексико.

Представителите на друга древна цивилизация, плаваща из океаните, са хетите. Те са имали пристанища на територията на днешния Ливан и остров Кипър. Съществуват доказателства, че хетите са прекосявали Северния Атлантик в района на Шетландските острови (Земите на Сет, както са ги наричали древните египтяни) и са стигали до Големите езера в Северна Америка. На Кралския остров в Горното езеро те добивали мед и я превозвали обратно до Средиземно море[10].

В книгата си „1421: годината, в която Китай откри света“ британският историк Гавин Мензис споменава, че кораби от китайската армада са направили околосветско пътешествие през 1421 г. Според Мензис китайците са плавали в Индийския, Атлантическия и Тихия океан, като най-значимото пътешествие е на адмирал Чоу Ман. Пътуването му от 1421 г. го отвежда до Индия, после той обикаля Източна Африка на юг, прекосява Атлантическия океан, заобикаля Южна Америка и през Тихия океан се завръща в Китай[11].

В книгата си „Избледняло мастило“, публикувана през 1953 г., Хенриета Мерц — историк и юрист от Чикаго, предполага, че китайците са предприели няколко пътешествия до западното американско крайбрежие. В книгата си „Когато Китай беше господар на океаните“ професорът от Оксфорд Луиз Ливейтис описва подробно китайските пътешествия до Австралия и Африка.[12]

Морските битки в Рим били толкова популярни, че в някои случаи Колизеумът нарочно бил наводняван от водите на Тибър, за да се възпроизведат симулации на морски сражения.

Да се преплава някой от океаните не е много трудно — нито сега, нито в древността. Няма нищо странно в това, че през Средновековието португалците и Колумб успяват да прекосят Атлантика. Всеки мореплавател от по-ранните епохи би могъл да го направи, стига да разполага с подходящ кораб. Всъщност прочутата карта на Пири Рейс в истанбулския музей „Топкапъ“ подсказва, че Атлантическият океан е бил прекосяван много преди средновековните „светила“ да обявят, че Земята е плоска. На картата на Пири Рейс се виждат целият източен бряг на Северна и Южна Америка и голяма част от Антарктида, а е съставена само няколко години след първото пътешествие на Колумб до Новия свят. Като се има предвид, че е копирана от по-стари карти, някои от които вероятно са били притежание на португалците, възможно е Колумб да се е сдобил с някое от по-старите копия. Тези удивителни карти ще разгледаме в Глава V.

Бележки

[1] El mejor botín de todos los océanos: la trágica captura de un galeón español en el siglo XVIII, Glyn Williams, Turner, Madrid, 2002.

[2] 6000 years of seafaring, Orville Hope, Hope Press, Gastonia, Carolina del Norte, 1983.

[3] 6000 years of seafaring, Orville Hope, Hope Press, Gastonia, Carolina del Norte, 1983.

[4] 6000 years of seafaring, Orville Hope, Hope Press, Gastonia, Carolina del Norte, 1983; Under the black fag, Don C. Seitz, Dial Press, Nueva York, 1925.

[5] Under the black fag, Don C. Seitz, Dial Press, Nueva York, 1925; Riddles in history, Cyrus H. Gordon, Crown Publishers, Nueva York, 1974.

[6] America BC, Barry Fell, Demeter Press, Nueva York. 1976.

[7] Lo que dijo verdaderamente la Biblia, Manfred Barthel, Ediciones Martínez Roca, Madrid, 1982.

[8] Ciudades sepultadas, Hermann & Georg Schreiber, Casa Provincial de Caridad, Barcelona, 1961.

[9] Las ciudades perdidas de Lemuria, David Hatcher Childress, America Ibérica, Madrid, 1994.

[10] Sailing to paradise, the discovery of the Americas by 7000 B. C., Jim Bailey, Simon & Schuster, Nueva York. 1994.

[11] 1421: el año en que China descubrió el mundo, Gavin Menzies, Grijalbo, Barcelona, 2003.

[12] When China ruled the seas, Louise Levathes, Simon & Schuster, Nueva York, 1994.