Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (40) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirates and Lost Templar Fleet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес

Заглавие: Тайната на Христофор Колумб

Преводач: Петко Вълков

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: американска

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-0890-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201

История

  1. — Добавяне

Черното куче с огненочервените очи

В книгата си „Златото на остров Оук“[1], Уилям С. Крукър разказва някои любопитни истории за остров Оук. Той твърди, че Нова Скотия изобилства от легенди за пирати и заровени съкровища, които са дълбоко вкоренени в колективното съзнание на жителите от района на Честър и залива Махоун. Днес там често може да се види витрината на някой магазин за сувенири, украсен с миниатюрни имитации на сандъци със съкровища, пълни с евтини бижута и различни дреболии. На входа на друг пък е изправен манекен в пиратски одежди, с подобаващите му ботуши, сабя и задължителната черна превръзка на окото. На реклама на остров Оук е изобразен пират със сандък на рамо. Барове и ресторанти носят имена като „Пиратския капан“ или „Кръчмата на капитан Кид“ и др.

На остров Оук изобилстват суеверия и свръхестествени истории, свързани с пиратството. Може би най-ужасяващият разказ е как пиратите си създали призрак, който да пази съкровището им. Легендата разказва за пиратите от един кораб, които, след като изкопали дълбока яма и спуснали съкровището вътре, се събрали наоколо, а капитанът се провикнал: „Ей, кой ще остане да пази парите?“ Тъй като пиратите били алчни хора, те започнали да си оспорват мястото на пазача, с надеждата да останат насаме със съкровището след заминаването на кораба. Сред глъчката се чул силен вик: „Аз искам!“, който се извисил над всички гласове, и капитанът, след като заповядал пиратът да се приближи, му казал: „Получаваш работата“. През същата нощ капитанът вдигнал страхотна веселба с големи количества ром, на която всички пирати се изпонапили и танцували край огъня. Към края на нощта, когато повечето хора били натръшкани по земята почти в безсъзнание от изпития алкохол, а останалите едва се държали на краката си, капитанът убил с няколко удара кандидата за пазач, който също бил мъртвопиян, и го хвърлил в ямата върху сандъка със съкровището. След това заповядал на няколко не толкова пияни моряци да заринат ямата и така оставил призрак да пази съкровището.[2]

Английска масонска престилка с череп и кръстосани кости.

Съществуват различни версии за избора на пирата, който трябвало да се превърне в призрак. Според една от тях на пиратската веселба бил избран някакъв невинен пътник, доведен от моряците. Той сам се предложил за пазач, като се надявал да вземе съкровището за себе си веднага щом пиратският кораб отплава от брега. Друга версия гласи, че пиратите се събрали около изкопаната яма, където бил спуснат сандъкът със съкровището, и хвърлили жребий кой да бъде убит и заровен с богатствата. „Печелившият“ бил обезглавен или погребан жив със съкровището. А според една още по-страховита легенда капитанът избрал произволно някого от пиратите, отрязал главата му и я хвърлил върху съкровището, за да го пази.[3]

Вариант на историята с пиратския призрак е легендата за остров Оук, където „едно куче с огненочервени очи“ пази съкровището на капитан Кид, заровено там. Според тази история, кучето е с „кървясали очи, които светят като живи въглени“, и е пазачът на Сатаната. В други поверия кучето е призракът на пират, пожертван в ямата със съкровището.

Харис Джодри, прекарал десет години от детството си на Оук, твърди, че е срещнал кучето през 1900 г., когато е бил на девет години. Според думите му, веднъж видял голямо куче да седи до шахтата със съкровището. Никога преди това не го бил виждал на острова. Животното наблюдавало момчето и приятелите му, докато изчезнат от погледа му и повече никой не го видял. Случката изплашила до смърт Джодри и приятелите му.

В друга версия родственица на Антъни Грейвс, чието семейство владеело почти целия остров Оук, се „вкочанила от страх“, като видяла куче, голямо колкото жребче или малък кон. Срещата станала в северната част на острова. Жената се кълняла, че е видяла как огромното куче изчезва в каменната стена, която ограждала имението им.

Много често се споменават трудностите в набирането на работна ръка за първите археологически експедиции на острова. Причината се корени в суеверията и разпространените легенди за призраците пазачи на някакво заровено пиратско съкровище.

Известно е също така, че жителите на съседната област Честър гледат със суеверие на остров Оук и разказват за него безброй странни и любопитни истории.

Според вярванията светлина показва къде има скрити съкровища, а в една от легендите се твърди, че на Оук ярко зарево се появява над ямата със съкровището. В отблясъците се виждат мъже, които заравят съкровище. Този ефект се нарича „поглед назад в миналото“, а светлината е нещо като машина на времето, която ни позволява да надникнем за момент в миналото.[4]

Вярването, че призрачните светлини нощем показват, че наблизо е заровено съкровище, се повтарят в друга легенда от Нова Скотия. Според слуховете, когато в Порт Мидуей бил открит сандък с дублони, над мястото, където бил заровен, греела светлина. Дублоните били предадени на банка и заменени за голяма сума пари.

Това не е единствената легенда, в която се говори за светлина над скрито съкровище. Много от местните жители вярват, че на остров Танкук в залива Махоун е заровено имане, защото често преди буря там са забелязвали светлина.

Бележки

[1] Oak Island gold, William S. Crooker, Nimbus Publishing, Halifax, Nueva Escocia, 1993.

[2] Oak Island gold, William S. Crooker, Nimbus Publishing, Halifax, Nueva Escocia, 1993.

[3] Oak Island gold, William S. Crooker, Nimbus Publishing, Halifax, Nueva Escocia, 1993.

[4] Oak Island gold, William S. Crooker, Nimbus Publishing, Halifax, Nueva Escocia, 1993.